Забележителен историк на нашето съвремие
Името на този наш академик несъмнено се подрежда измежду най-приносните създатели на родната ни историческа мисъл. И това по никакъв начин не е инцидентно, тъй като този ревнив деец на историческото ни познание посвети целия си умишлен живот на настойчиво и целеустремено проучване на смълчаните от епохи пластове на по-далечното, възрожденското и по-новото ни историческо съществуване.
Корените на този неумирим пиетет и неукротим блян за навлизане зад забулените невидими хоризонти на отекващи към момента събития и личностни подвизи откриваме живи в паметта на родния му край. Роден е на 16 юли 1929 година в будното планинско селце Буново, Пирдопско. Спомените, оживели в разказите на предци и прародители за кръвопролитните, самоотвержени конфликти и стълкновения на хайдушки воеводи, революционери, борци за национална независимост и обществени правдини го вълнуват надълбоко, заселват се вечно в нежната детска душа и дефинират дефинитивно неговия житейски и креативен път. След привършване със междинното си обучение приключва история в Софийския университет, с цел да плува цялостен живот в плодородните води на обичаната си просвета, където намира същинското си професионално предопределение.
Завършвайки висшето си обучение, той се отдава на непрекъсната научноизследователска активност и прави първите си окуражаващи изявления в периодическия щемпел. С възрожденското си усърдие печели благосклонностите на сътрудници, на способените държавни органи, в средите на водещата ни историческа мисъл. Затова и скоро му е поверено управлението на държавните архиви. По-късно оглавява националния археологически музей и едноименен институт, с цел да стигне до поста ръководител на Общобългарския комитет " Васил Левски " и едноименната фондация.
Случаят ме срещна онлайн с проф. Дойно Дойнов по време на обичайните Вазови тържества в Сопот на 7 юли 1998 година. Доста позакъснялата среща разпали още повече интереса ми към този надълбоко почитан наш академик. Неведнъж съм срещал името му по вестници и списания. Той е ставал обект на диалози с негови сътрудници, другари, фенове, подклаждани от нестихващите ми пориви към историческото ни минало.
Това непредвидено положително запознанство постави началото на потребни близки креативен взаимоотношения през идващите години. При всяко посещаване в София нормално се отбивах в Общобългарския комитет " Васил Левски ". Винаги ме е посрещал извънредно общително, усещаше се духовно сходен с Пазарджишкия край, като демонстрираше жив интерес към настоящите събития в нашия град, изключително в областта на духовния живот. Понякога съм му подарявал мои книги, а когато разполагаше със свои авторски заглавия, с наяве задоволство ми отвръщаше със същия жест, придружаван от топъл дарствен подпис.
Все по това време излезе от щемпел книгата му " Истини-заблуди ", която ми подари при следващата ни среща в столицата. В това свое издание, както самичък споделя, се е постарал да направи притежание на нашата общност някои свои визии по настоящи проблеми на родния ни исторически развой.
Спонтанно обаче сграбчи културната ни общност неговата книга " Хора, с които живях ". Това произведение хвърля много изобилна светлина в обширен автобиографичен проект върху завладяващия му житейски и креативен път. Авторът ни връща към далечния си фамилен корен в родното Буново и ни потапя в незабравимите трепети на своите детски и младежки години, като ни прави съпричастни на последователното му нравствено, духовно и интелектуално израстване.
Книгата е очебийно мемоарно-документална, в нея блика приятна себеирония. Повествованието ни води в младите му години, пред нас оживяват бедното му, само че сантиментално студентство в Софийския университет и сетнешните му стъпки като млад академик историк. Разхожда ни из примамливите лабиринти на активността му като шеф на Археологическия музей и институт, началник на архивите на страната ни. Особено атрактивни за читателите са страниците, в които споделя за усещанията си от контактите, които е имал, въпреки и епизодични - с Вълко Червенков, Тодор Живков и така нататък Вълнуващи са спомените от съпреживяванията в житейското му и креативното съществуване с учените Димитър Косев, Петър Динеков и други изтъкнати създатели на българската просвета и просвета. И напълно естествено - в книгата уместно място заема неоценимата му приносна активност като дълготраен началник на Общобългарския комитет " Васил Левски " и едноименната фондация. Инак надали бихме оценили по достолепие неговите заслуги за изследване, обогатяване, разпространение и запазване за поколенията освен на епохалното дело на великия българин, само че и на цялостното ни културно-историческо завещание.
Мисля и пребивавам с дълбокото разбиране, че това издание занапред ще бъде оценено като значимо, изключително приносно произведение за отечествената ни историография, тъй като излиза надалеч отвън рамките на нормалните автобиографични заглавия.
Със солидните си знания в необятния свят на историята, със забележителната си обща осведоменост, невзискателност, усърдие и неуморимата си социална активност проф. Дойно Дойнов остави име на утвърден и почитан академик в днешна духовна България. Неслучайно беше непрестанно канен да чете лекции в разнообразни образователни заведения, имаше влиятелни участия в научни сесии, конференции, празнувания, тържества, отдадени на значими исторически събития и персони.
Цял живот този неуморен наш историк пътуваше към Васил Левски, стремейки се да навлиза все по-дълбоко в неговия разтревожен и трагичен свят. Живееше с неудържимия му блян да служи безрезервно на огромното национално дело. Неслучайно през 1997 година професорът историк приготви и предложи собствен сюжет на екранизиране от Българска национална телевизия на документалния филм " Левски пред съда на Портата и историята ". За страдание националната ни телевизия за кой ли път сподели своя антибългарски темперамент и предложи на феновете тази толкоз българска документална кино лента в ранните часове на деня.
Но носещият в сърцето си Левски историк реализира своята отколешна съкровена фантазия - през февруари 2013 година бе показана книгата на живота му - " Левски - най-ясната мистерия ".
Бродейки непрекъснато из примамливите глъбини на Възраждането, проф. Дойно Дойнов държеше за справедлива оценка на историческите обстоятелства и събития и на персони като Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Александър Малинов и на дейци от по-новото ни историческо минало.
В полезрението на неуморната му научноизследователска активност нееднократно е попадала националноосвободителната битка на популацията от Пиринския край. А той постоянно е живял с убеждението, че младите историографи и от Македония ще се освободят от криворазбрания романтизъм и ще се постараят да проучват трезво и обективно историческите обстоятелства и събития, с цел да открият техния бездънен български корен.
Професорът от Буново не спираше в никакъв случай своите любознателни разходки из предишното и надълбоко скърбеше за страданията и стотиците хиляди жертви, които е дал народът ни, воден от продажни политици и държавници. Никога не криеше възмущението си, че ние, българите, сме били все курбан на непознати ползи.
Не по-малко го вълнуваше и нездравото положение на актуалната ни историческа просвета. Според него историческите събития би трябвало да се изследват и отразяват съществено, задълбочено и достоверно. Не е целесъобразно да се прибягва и пренаписва с лека ръка историята ни в сгода на политически конюнктури и непознати ползи.
Пламенен патриот, проф. Дойно Дойнов се възмущаваше и от жалкото и унизително положение на българските места в Румъния. А като член на българо-румънската комисия за тяхното избавяне през 70-те години полагаше значително старания за запазване на тези наши възрожденски светини. Посветил живота си на патриотичното образование на нашия съвременник, той демонстрираше непрекъснато угриженост за образованието по история в днешното ни школо. Намираше, че качеството на учебниците, изключително за междинния курс, не е неприятно, само че има още какво да се желае. Не по-малко, съгласно него, е значимо кой и по какъв начин сервира програмното образователно наличие. " Учителят би трябвало да основава интерес към предишното, към българското... "
Проф. Дойнов живееше непрекъснато с напрегнатия, динамичен пулс на социално-политическото ни ежедневие. И нееднократно е споделял, че го тревожат социално-нравствените проблеми на нашия комплициран ден, само че не по-малко го вълнуваше и политическото съществуване на предишното. Затова и предложи на учащите се своето образователно помагало " История на българския политически живот ". Същото издание имаше и втори том, който обхващаше интервала от 1885 до 1948 година.
В течение на повече от шест десетилетия този неуморен деец, ревнив създател на отечествената ни историческа мисъл не щадеше сили и сила да броди из необятните мъчно налични бездни на предишното, движен от благородния блян да уголемява и обогатява родното ни историческо познание.
Проф. Дойно Дойнов напусна този свят на 18 януари 2014 година Остава обаче неговият безценен принос в генезиса на родната ни историография, който го подреди измежду най-достойните създателите на българската културно-историческа съкровищница.
Корените на този неумирим пиетет и неукротим блян за навлизане зад забулените невидими хоризонти на отекващи към момента събития и личностни подвизи откриваме живи в паметта на родния му край. Роден е на 16 юли 1929 година в будното планинско селце Буново, Пирдопско. Спомените, оживели в разказите на предци и прародители за кръвопролитните, самоотвержени конфликти и стълкновения на хайдушки воеводи, революционери, борци за национална независимост и обществени правдини го вълнуват надълбоко, заселват се вечно в нежната детска душа и дефинират дефинитивно неговия житейски и креативен път. След привършване със междинното си обучение приключва история в Софийския университет, с цел да плува цялостен живот в плодородните води на обичаната си просвета, където намира същинското си професионално предопределение.
Завършвайки висшето си обучение, той се отдава на непрекъсната научноизследователска активност и прави първите си окуражаващи изявления в периодическия щемпел. С възрожденското си усърдие печели благосклонностите на сътрудници, на способените държавни органи, в средите на водещата ни историческа мисъл. Затова и скоро му е поверено управлението на държавните архиви. По-късно оглавява националния археологически музей и едноименен институт, с цел да стигне до поста ръководител на Общобългарския комитет " Васил Левски " и едноименната фондация.
Случаят ме срещна онлайн с проф. Дойно Дойнов по време на обичайните Вазови тържества в Сопот на 7 юли 1998 година. Доста позакъснялата среща разпали още повече интереса ми към този надълбоко почитан наш академик. Неведнъж съм срещал името му по вестници и списания. Той е ставал обект на диалози с негови сътрудници, другари, фенове, подклаждани от нестихващите ми пориви към историческото ни минало.
Това непредвидено положително запознанство постави началото на потребни близки креативен взаимоотношения през идващите години. При всяко посещаване в София нормално се отбивах в Общобългарския комитет " Васил Левски ". Винаги ме е посрещал извънредно общително, усещаше се духовно сходен с Пазарджишкия край, като демонстрираше жив интерес към настоящите събития в нашия град, изключително в областта на духовния живот. Понякога съм му подарявал мои книги, а когато разполагаше със свои авторски заглавия, с наяве задоволство ми отвръщаше със същия жест, придружаван от топъл дарствен подпис.
Все по това време излезе от щемпел книгата му " Истини-заблуди ", която ми подари при следващата ни среща в столицата. В това свое издание, както самичък споделя, се е постарал да направи притежание на нашата общност някои свои визии по настоящи проблеми на родния ни исторически развой.
Спонтанно обаче сграбчи културната ни общност неговата книга " Хора, с които живях ". Това произведение хвърля много изобилна светлина в обширен автобиографичен проект върху завладяващия му житейски и креативен път. Авторът ни връща към далечния си фамилен корен в родното Буново и ни потапя в незабравимите трепети на своите детски и младежки години, като ни прави съпричастни на последователното му нравствено, духовно и интелектуално израстване.
Книгата е очебийно мемоарно-документална, в нея блика приятна себеирония. Повествованието ни води в младите му години, пред нас оживяват бедното му, само че сантиментално студентство в Софийския университет и сетнешните му стъпки като млад академик историк. Разхожда ни из примамливите лабиринти на активността му като шеф на Археологическия музей и институт, началник на архивите на страната ни. Особено атрактивни за читателите са страниците, в които споделя за усещанията си от контактите, които е имал, въпреки и епизодични - с Вълко Червенков, Тодор Живков и така нататък Вълнуващи са спомените от съпреживяванията в житейското му и креативното съществуване с учените Димитър Косев, Петър Динеков и други изтъкнати създатели на българската просвета и просвета. И напълно естествено - в книгата уместно място заема неоценимата му приносна активност като дълготраен началник на Общобългарския комитет " Васил Левски " и едноименната фондация. Инак надали бихме оценили по достолепие неговите заслуги за изследване, обогатяване, разпространение и запазване за поколенията освен на епохалното дело на великия българин, само че и на цялостното ни културно-историческо завещание.
Мисля и пребивавам с дълбокото разбиране, че това издание занапред ще бъде оценено като значимо, изключително приносно произведение за отечествената ни историография, тъй като излиза надалеч отвън рамките на нормалните автобиографични заглавия.
Със солидните си знания в необятния свят на историята, със забележителната си обща осведоменост, невзискателност, усърдие и неуморимата си социална активност проф. Дойно Дойнов остави име на утвърден и почитан академик в днешна духовна България. Неслучайно беше непрестанно канен да чете лекции в разнообразни образователни заведения, имаше влиятелни участия в научни сесии, конференции, празнувания, тържества, отдадени на значими исторически събития и персони.
Цял живот този неуморен наш историк пътуваше към Васил Левски, стремейки се да навлиза все по-дълбоко в неговия разтревожен и трагичен свят. Живееше с неудържимия му блян да служи безрезервно на огромното национално дело. Неслучайно през 1997 година професорът историк приготви и предложи собствен сюжет на екранизиране от Българска национална телевизия на документалния филм " Левски пред съда на Портата и историята ". За страдание националната ни телевизия за кой ли път сподели своя антибългарски темперамент и предложи на феновете тази толкоз българска документална кино лента в ранните часове на деня.
Но носещият в сърцето си Левски историк реализира своята отколешна съкровена фантазия - през февруари 2013 година бе показана книгата на живота му - " Левски - най-ясната мистерия ".
Бродейки непрекъснато из примамливите глъбини на Възраждането, проф. Дойно Дойнов държеше за справедлива оценка на историческите обстоятелства и събития и на персони като Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Александър Малинов и на дейци от по-новото ни историческо минало.
В полезрението на неуморната му научноизследователска активност нееднократно е попадала националноосвободителната битка на популацията от Пиринския край. А той постоянно е живял с убеждението, че младите историографи и от Македония ще се освободят от криворазбрания романтизъм и ще се постараят да проучват трезво и обективно историческите обстоятелства и събития, с цел да открият техния бездънен български корен.
Професорът от Буново не спираше в никакъв случай своите любознателни разходки из предишното и надълбоко скърбеше за страданията и стотиците хиляди жертви, които е дал народът ни, воден от продажни политици и държавници. Никога не криеше възмущението си, че ние, българите, сме били все курбан на непознати ползи.
Не по-малко го вълнуваше и нездравото положение на актуалната ни историческа просвета. Според него историческите събития би трябвало да се изследват и отразяват съществено, задълбочено и достоверно. Не е целесъобразно да се прибягва и пренаписва с лека ръка историята ни в сгода на политически конюнктури и непознати ползи.
Пламенен патриот, проф. Дойно Дойнов се възмущаваше и от жалкото и унизително положение на българските места в Румъния. А като член на българо-румънската комисия за тяхното избавяне през 70-те години полагаше значително старания за запазване на тези наши възрожденски светини. Посветил живота си на патриотичното образование на нашия съвременник, той демонстрираше непрекъснато угриженост за образованието по история в днешното ни школо. Намираше, че качеството на учебниците, изключително за междинния курс, не е неприятно, само че има още какво да се желае. Не по-малко, съгласно него, е значимо кой и по какъв начин сервира програмното образователно наличие. " Учителят би трябвало да основава интерес към предишното, към българското... "
Проф. Дойнов живееше непрекъснато с напрегнатия, динамичен пулс на социално-политическото ни ежедневие. И нееднократно е споделял, че го тревожат социално-нравствените проблеми на нашия комплициран ден, само че не по-малко го вълнуваше и политическото съществуване на предишното. Затова и предложи на учащите се своето образователно помагало " История на българския политически живот ". Същото издание имаше и втори том, който обхващаше интервала от 1885 до 1948 година.
В течение на повече от шест десетилетия този неуморен деец, ревнив създател на отечествената ни историческа мисъл не щадеше сили и сила да броди из необятните мъчно налични бездни на предишното, движен от благородния блян да уголемява и обогатява родното ни историческо познание.
Проф. Дойно Дойнов напусна този свят на 18 януари 2014 година Остава обаче неговият безценен принос в генезиса на родната ни историография, който го подреди измежду най-достойните създателите на българската културно-историческа съкровищница.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ