Име древно и далечно, но познато на всички. Място, на

Име антично и далечно, само че познато на всички. Място, на което са били мнозина, само че всеки си го показва по друг метод. Името на античния Витлеем идва от арамейската дума за „ самун “ – „ лахма “, която и на арабски, и на иврит звучи по подобен метод. „ Бейт “ пък е къща и дом - още веднъж и на двата езика.

„ Домът на хляба “ е родното място на Божия наследник за нас – християните, само че и родното място на Давид, вторият цар на Израел. Тук са открити свитъците от Мъртво море, които са най-древните фрагменти от Библията, достигнали до нас. И първата статуетка на хора, правещи обич.

Затваряйки се в балони по един или различен въпрос, сега е доста по-лесно да съдим другите, които не са на нашето мнение

През вековете в града заслон намират и сирийци, и арменци, бягащи от геноцида в Османската империя. Лично съм бил в бежанските лагери в покрайнините на Витлеем с хиляди палестинци, които пазят документи за благосъстоятелност от същото това време с мисълта, че някой ден ще се върнат по родните си места.

Когато снимах тези хора и места в документалните си филми към този момент преди толкоз години, от самото начало си мислех какъв брой комплициран е прочитът на човешката история, изключително в композиция със актуалната политика. През отиващата си 2023 година, този прочит стана още по-сложен и драматичен, тъй като Адът още веднъж се отприщи – и за евреите, и за палестинците. По местата, където се ражда Божият наследник и нашата вяра.

Защо политическата среда освен в България прилича мач в мъгла - вижте в коментара на Светослав Иванов

Достатъчно е да се разходиш из покрайнините на Витлеем,  с цел да осъзнаеш какъв брой друга е човешката природа от всички послания, упътвания и хрумвания, поради които се ражда Божият наследник.

В края 2023 година, след всичко, което се случи, връщайки се към тези картини от „ Дома на хляба “, си мисля, че сега сме в исторически интервал на липса на мощни човеколюбиви водачи. Забързаният ни свят се ръководи не от хуманисти, а от опълчването на две крайности, които се подхранват взаимно.

„ Ако политик се явява на избори един път на няколко години, един публицист се явява на избори за доверието на хората всеки ден “

В световен мащаб, от едната страна е цивилизация, в която демокрацията се разклаща от личните си достижения и свръхконсумация, а от другата са тиранични видове, които символизират мощната ръка от минали столетия, като че ли извадени от килера на историята. Класически деспоти, въоръжени с пари от преяждащите си съперници. На Изток създават, на Запад употребяват. Изтокът презира Запада и всичко, което той символизира, а Западът подозира Изтока, че желае да наложи своето тиранично схващане за света, подхранено от парите на всичко изядено, изпито, създадено, употребявано и изхвърлено на бунището на целия материализъм на нашето през днешния ден. Култура на силата, която изостави силата на културата.

Това се случва в свят, чиято скорост е мъчно търпима за осмисляне и разбиране и ражда несъзнателен протест в главите на милиони. Свят, който не разбираме до дъно и все по-често описваме подобен какъвто не е. Свят, в който честваме изкуственият разсъдък, до момента в който естественият разсъдък на обществата от дълго време линее. Свят, в който все по този начин на доста места религията се пояснява като политически инструмент, подклаждащ принуждение и извиняващ експанзия. Толкова присъщо за човешката природа и все по този начин надалеч от божественото.

Но колкото и да ни залива информацията, която тече по всички канали, колкото картини, облици, звуци и страсти да минават през нас, минутата има 60 секунди, един час е все по този начин – 60 минути, денят е ден, а нощта е нощ. Небето е небе, звездите са звезди. Някои неща не се трансформират и не се отмиват от вълните на времето. Това важи най-много за вярата.

Тя е персонална. Тя не е комплицирана. Защото в случай че вярваш, вярваш със сърцето си. Появата на християнството цели прекъсване на войните. Това е повода мирът да е закодиран на толкоз доста места в евангелията. Това е и признакът на Рождеството – идва новото, мирното, идва спасението. Но спасението идва единствено в случай че го потърсиш самичък и го видиш в очите на другия. Това е смисълът на тихата и святата нощ, която всички чакаме и тази година с все същата неугасваща вяра.