Защо Герджиков загуби? Пет причини
Имаше ли късмет проф. Анастас Герджиков на президентските избори? В утопичната страна на Аристотел, в която полисът е естествена общественост, по-важна дори от фамилията, което на собствен ред е по-важно от индивида - сигурно. Затова и " в действителност обединени " бе идеалният девиз за професора. В изстрадалата 30 години преход българска страна, в която разделянето и омразата взеха връх - надали. Още повече, че сега остарели и нови, честни и нечестни, положителни и неприятни не желаят и да чуят за обединяване. А той, брилянтният академик, стана лице на партията, управлявала 12 години под мотото " аз съм елементарен и вие сте елементарни по тази причина се разбираме ".
Пет са аргументите проф. Анастас Герджиков да загуби изборите. И всяка една от тях бе предизвестена.
Обречеността на двойката Герджиков - Митева стартира от момента, в който двамата одобриха да са лице на ГЕРБ, когато фронтът против Борисова партия е компактно обрисуван от извънредно ляво до извънредно дясно. Макар издигнати от Инициативен комитет, 30 дни те трупаха върху себе си всички негативи на някогашната ръководеща партия. От чекмеджетата на Бойко Борисов до обиколките в Софийско с Младен Маринов, който Радев, Българска социалистическа партия и така наречен партии на смяната обвързаха с полицейското насилите по време на митингите предходната година. Аз чекмеджета нямам, 30 дни ме пришивате към други хора, бе съществена теза на Герджиков. Но тя не бе задоволителна, с цел да му обезпечи гласове в общество, където 99,9% от шкафчетата са празни.
Първият тур ясно сподели, че проф. Герджиков има външна страна - от студентската общественост до интелигенцията. Най-малкото поради смелостта да се изправи против одобрени политици без самият той да е имал и час политически опит. Но на фона на усмивката и позитивните му послания, Бойко Борисов даде всичко от себе си, с цел да направи избора му неосъществим. Колкото повече Герджиков се дистанцираше от ГЕРБ в акцията, толкоз повече на напред във времето излизаше водачът на ГЕРБ - навъсен и ядосан, с цел да ругатни Радев и да хвали професора. Прогнозите на социолозите, които се надпреварваха да вещаят победа с доста на ГЕРБ на вота за парламент, в допълнение му направиха мечешка услуга. Хората се уплашиха, че моделът Борисов възкръсва пред очите им и излязоха да гласоподават против него. Финалната пропаганда на Борисов против Радев в деня на балотажа, направена в нарушаване на закона, в допълнение наля масло в огъня на смяната.
Първият и единствен ефирен дебат изигра неприятна смешка на проф. Анастас Герджиков. Врял и кипял в университетските диспути, той сподели, че владее реториката. Следвайки препоръките на един от най-умните хора на своето време Артур Шопенхауер, занаятчия на разногласието, Герджиков съумя да означи точки - обърка Радев, отвърна го с въпроси, няколко пъти му взе преимуществото. Затова и 24 часа се радваше на ведомствени аплодисменти, че е спечелил. Но в очите на хората той остана надалеч от недоволството на площадите и покрай братството ГЕРБ. Назова проблемите на бизнес и лекари, само че не жигосах пороците на остарялата власт. И по този начин и не съумя да заприказва като общественик. А когато не отговори на поставите от Радев въпроси по какъв начин ще сплоти мафията с жертвите на мафията и битите студенти с останалите младежи, които образова, стопи извоюваната преднина при започване на дебата.
Отрасъл съм с Достоевски, прочел съм го на 12, не е задоволително, с цел да убеди русофилите в България, че Герджиков е техният човек. Допълнението " само че България е член на Европейски Съюз и НАТО и по тази причина пази позицията, че Крим е украински ", отдръпна в 12 без 5 всички гласоподавателите на професора, за които „ евроатлантическите полезности “ към този момент са от дълго време изтъркано факсимиле. И вместо да си изпише вежди, извади очи с въпроса: Чий е Крим, господин Радев? Колкото и да се раздухваше абсурда с Украйна, Европа и Съединени американски щати, Радев завоюва доста повече от репликата " Крим е съветски, кой да е ". Защото тя вървеше с ясната теза " връзките ни с Русия би трябвало да са прагматични ". Съзнателно или не Герджиков влезе в ролята на ястреб, а Радев остана в съзнанието на хората като неразгадаемия политик, с който Путин си пуска фотография, а Байдън му праща поздрави.
Едно нещо дефинира избора на президент в България от много време. И то е да си представиш по какъв начин претендентът за държавен глава приема парада на Гергьовден. По този аршин няма кой да бие Радев. Не съм губил човек, знам по какъв начин да слизам от облаците, разгласи генералът. И в сюблимния миг сподели, че има явен летателен проект, който безпогрешно следва. Докато професорът прочувствено слагаше ръка на сърцето си: " Кажете къде сбърках, посочете в какво ме упреквате ".
Всъщност, основната причина, заради която хората не припознаха Герджиков бе, че той използва доста думи и все комплицирани, само че не сподели една - елементарна. Промяна. Макар и нов претендент, той остана част от остарялото време. Онова, което никой не желае. Дали и по какъв начин ще се върне в СУ, решението е негово и на сътрудниците му. Но той най-добре знае, че за разлика от политическите среди, университетските са консервативни. И не позволяват случки. Особено партийни. Тогата задължава!
Пет са аргументите проф. Анастас Герджиков да загуби изборите. И всяка една от тях бе предизвестена.
Обречеността на двойката Герджиков - Митева стартира от момента, в който двамата одобриха да са лице на ГЕРБ, когато фронтът против Борисова партия е компактно обрисуван от извънредно ляво до извънредно дясно. Макар издигнати от Инициативен комитет, 30 дни те трупаха върху себе си всички негативи на някогашната ръководеща партия. От чекмеджетата на Бойко Борисов до обиколките в Софийско с Младен Маринов, който Радев, Българска социалистическа партия и така наречен партии на смяната обвързаха с полицейското насилите по време на митингите предходната година. Аз чекмеджета нямам, 30 дни ме пришивате към други хора, бе съществена теза на Герджиков. Но тя не бе задоволителна, с цел да му обезпечи гласове в общество, където 99,9% от шкафчетата са празни.
Първият тур ясно сподели, че проф. Герджиков има външна страна - от студентската общественост до интелигенцията. Най-малкото поради смелостта да се изправи против одобрени политици без самият той да е имал и час политически опит. Но на фона на усмивката и позитивните му послания, Бойко Борисов даде всичко от себе си, с цел да направи избора му неосъществим. Колкото повече Герджиков се дистанцираше от ГЕРБ в акцията, толкоз повече на напред във времето излизаше водачът на ГЕРБ - навъсен и ядосан, с цел да ругатни Радев и да хвали професора. Прогнозите на социолозите, които се надпреварваха да вещаят победа с доста на ГЕРБ на вота за парламент, в допълнение му направиха мечешка услуга. Хората се уплашиха, че моделът Борисов възкръсва пред очите им и излязоха да гласоподават против него. Финалната пропаганда на Борисов против Радев в деня на балотажа, направена в нарушаване на закона, в допълнение наля масло в огъня на смяната.
Първият и единствен ефирен дебат изигра неприятна смешка на проф. Анастас Герджиков. Врял и кипял в университетските диспути, той сподели, че владее реториката. Следвайки препоръките на един от най-умните хора на своето време Артур Шопенхауер, занаятчия на разногласието, Герджиков съумя да означи точки - обърка Радев, отвърна го с въпроси, няколко пъти му взе преимуществото. Затова и 24 часа се радваше на ведомствени аплодисменти, че е спечелил. Но в очите на хората той остана надалеч от недоволството на площадите и покрай братството ГЕРБ. Назова проблемите на бизнес и лекари, само че не жигосах пороците на остарялата власт. И по този начин и не съумя да заприказва като общественик. А когато не отговори на поставите от Радев въпроси по какъв начин ще сплоти мафията с жертвите на мафията и битите студенти с останалите младежи, които образова, стопи извоюваната преднина при започване на дебата.
Отрасъл съм с Достоевски, прочел съм го на 12, не е задоволително, с цел да убеди русофилите в България, че Герджиков е техният човек. Допълнението " само че България е член на Европейски Съюз и НАТО и по тази причина пази позицията, че Крим е украински ", отдръпна в 12 без 5 всички гласоподавателите на професора, за които „ евроатлантическите полезности “ към този момент са от дълго време изтъркано факсимиле. И вместо да си изпише вежди, извади очи с въпроса: Чий е Крим, господин Радев? Колкото и да се раздухваше абсурда с Украйна, Европа и Съединени американски щати, Радев завоюва доста повече от репликата " Крим е съветски, кой да е ". Защото тя вървеше с ясната теза " връзките ни с Русия би трябвало да са прагматични ". Съзнателно или не Герджиков влезе в ролята на ястреб, а Радев остана в съзнанието на хората като неразгадаемия политик, с който Путин си пуска фотография, а Байдън му праща поздрави.
Едно нещо дефинира избора на президент в България от много време. И то е да си представиш по какъв начин претендентът за държавен глава приема парада на Гергьовден. По този аршин няма кой да бие Радев. Не съм губил човек, знам по какъв начин да слизам от облаците, разгласи генералът. И в сюблимния миг сподели, че има явен летателен проект, който безпогрешно следва. Докато професорът прочувствено слагаше ръка на сърцето си: " Кажете къде сбърках, посочете в какво ме упреквате ".
Всъщност, основната причина, заради която хората не припознаха Герджиков бе, че той използва доста думи и все комплицирани, само че не сподели една - елементарна. Промяна. Макар и нов претендент, той остана част от остарялото време. Онова, което никой не желае. Дали и по какъв начин ще се върне в СУ, решението е негово и на сътрудниците му. Но той най-добре знае, че за разлика от политическите среди, университетските са консервативни. И не позволяват случки. Особено партийни. Тогата задължава!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ