Ако не си подредим къщата, младите ще си тръгнат
Имаме потребност от самодейна политика с българските общности зад граница
Живеем в извънредно забавни и динамични времена. Времена, в които се трансформират идентичности, обичаи, полезности и показа за света. Човекът постоянно е бил мобилен, по този начин се е разселил и по Земята, постоянно в търсене на по-добри условия за живот, само че в никакъв случай не е бил по този начин мобилен, както е в днешните времена. Заради технологиите, транспортните средства и падащите граници хората, изключително в развития свят, пътуват все по-често. Част от тези пътувания и премествания е и трудовата подвижност, най-много в границите на Европейския съюз. Както добре знаем мотото на съюза е „ свободно придвижване на хора, артикули и капитали “.
Това към този момент е действителен факт в единното европейско пространство. През XXI в. вследствие на всички тези промени ни следва световно разбъркване на население. То към този момент се реализира в Европа, както от вътрешната миграция, най-много в посока изток-запад, по този начин и от Африка и Азия към континента.
В тази нова конюнктура и демографските политики на страните би трябвало да бъдат нови и съобразени с непрекъснатите трудови миграции и премествания на население. Създава се действителна заплаха в един миг избрани територии, както е България да се обезлюдят изцяло и в тези обезлюдени ареали да се заселят последователно хора с различен културен и цивилизационен код. Да, ние живеем в световно време и то ни дава доста благоприятни условия и най-много опцията свободно да пътуваме, да учим и да се осъществяваме там, където ни оферират по-добри условия. Това е отлично, само че в това време ние, като българско общество би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да защитим и запазим българщината, нашите обичаи, полезностите си, дейното население и цивилизационния си код.
Това сигурно значи демографска политика ориентирана, както към задържане на младежите в страната, по този начин и самодейна политика с българските общности зад граница. Като начало се опитваме да изградим мостове за поддържане на връзката им с родината, а в по отдалечен аспект да ги мотивираме и да притеглим част от тях, образовани и квалифицирани, да се върнат в България. Затова напъните ни би трябвало да са ориентирани към основаване на условия тук да се осъществят, тук да основат фамилии и тук да отгледат своите деца и внуци.
Тази самодейна политика би трябвало да е ориентирана към обичайните български диаспори в Бесарабия, Молдова, Украйна, Македония и други Макар и отделени по политически и исторически аргументи от своя етнос тези хора пазят българския дух, просвета, полезности и еднаквост. Те съставляват и отличен трудов запас за страната ни, изключително през днешния ден, когато все по-ярко се усеща на пазара на труда недостига на квалифицирана работна ръка. Времената са такива, че не можем единствено да стоим и да чакаме нещо да се случи, с цел да си запазим младото население, а би трябвало интензивно и интензивно да работим в тази посока.
Нужно е комбиниране от ограничения, самодейна демографска и имиграционна политика, промени в просветителната система, основаване на условия за реализация, с прилични приходи за младежите в страната и преференциални условия за започване на бизнес и закупуване на жилища.
Като политици сме виновни за гарантиране на обективна трудова подвижност и улеснение достъпа до пазара на труда. Наложително е да намерим най-хубавата изгода от подвижността, като се опрем на открити, транспарантни и реалистични политики. Целта е реализиране на равновесие сред потребностите на трудовия пазар и миграцията, усилване на конкурентоспособността, обществено доближаване, ефикасна система за ръководство на трудовата миграция. Приносът на мобилните служащи е неоспорим, което ще докара до по-ефективно потребление на човешките запаси. Стимулирането на трудовата подвижност изисква принадлежности за намиране на сходства сред търсене и умения. Установяването на баланс е извънредно значимо, с цел да може работодателите да откриват евентуални служащи с нужното обучение, умения, познания и подготовка.
Усилията ни са ориентирани към съставяне на интернационална мрежа от специалисти за дълготрайно съдействие, обмяна на опит и положителни практики за посрещане на демографските провокации и стимулиране развиването на трудовия пазар и подвижността на работната мощ.
XXI век е най-динамичния век за човечеството, по тази причина би трябвало да бъдем новаторски и да имаме ясна визия за бъдещето на страната ни.
Длъжни сме да предприемем дейни дейности, с цел да има какво да оставим на бъдещите генерации и най-много да запазим България. Както е споделил Хайтов „ загубим ли България, губим всичко “. И дано да не забравяме – ние сме един от най-древните нации в Европа. Единици са страните, които имат над 1300 години история, а София, дружно с Атина са двете най-древни европейски столици. Появили се на картата на света доста преди градове, като Париж, Лондон, Амстердам, Москва, Брюксел и други.
Имаме доста, както културно и интелектуално завещание, по този начин и несравним фолклор и изкуства които би трябвало да развиваме, да демонстрираме, да се гордеем с тези достижения.
Свидетели сме на международно преразпределение на работната мощ, който развой би трябвало да се ръководи умно, като в основата му стои запазването на националните ползи на България.
Живеем в извънредно забавни и динамични времена. Времена, в които се трансформират идентичности, обичаи, полезности и показа за света. Човекът постоянно е бил мобилен, по този начин се е разселил и по Земята, постоянно в търсене на по-добри условия за живот, само че в никакъв случай не е бил по този начин мобилен, както е в днешните времена. Заради технологиите, транспортните средства и падащите граници хората, изключително в развития свят, пътуват все по-често. Част от тези пътувания и премествания е и трудовата подвижност, най-много в границите на Европейския съюз. Както добре знаем мотото на съюза е „ свободно придвижване на хора, артикули и капитали “.
Това към този момент е действителен факт в единното европейско пространство. През XXI в. вследствие на всички тези промени ни следва световно разбъркване на население. То към този момент се реализира в Европа, както от вътрешната миграция, най-много в посока изток-запад, по този начин и от Африка и Азия към континента.
В тази нова конюнктура и демографските политики на страните би трябвало да бъдат нови и съобразени с непрекъснатите трудови миграции и премествания на население. Създава се действителна заплаха в един миг избрани територии, както е България да се обезлюдят изцяло и в тези обезлюдени ареали да се заселят последователно хора с различен културен и цивилизационен код. Да, ние живеем в световно време и то ни дава доста благоприятни условия и най-много опцията свободно да пътуваме, да учим и да се осъществяваме там, където ни оферират по-добри условия. Това е отлично, само че в това време ние, като българско общество би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да защитим и запазим българщината, нашите обичаи, полезностите си, дейното население и цивилизационния си код.
Това сигурно значи демографска политика ориентирана, както към задържане на младежите в страната, по този начин и самодейна политика с българските общности зад граница. Като начало се опитваме да изградим мостове за поддържане на връзката им с родината, а в по отдалечен аспект да ги мотивираме и да притеглим част от тях, образовани и квалифицирани, да се върнат в България. Затова напъните ни би трябвало да са ориентирани към основаване на условия тук да се осъществят, тук да основат фамилии и тук да отгледат своите деца и внуци.
Тази самодейна политика би трябвало да е ориентирана към обичайните български диаспори в Бесарабия, Молдова, Украйна, Македония и други Макар и отделени по политически и исторически аргументи от своя етнос тези хора пазят българския дух, просвета, полезности и еднаквост. Те съставляват и отличен трудов запас за страната ни, изключително през днешния ден, когато все по-ярко се усеща на пазара на труда недостига на квалифицирана работна ръка. Времената са такива, че не можем единствено да стоим и да чакаме нещо да се случи, с цел да си запазим младото население, а би трябвало интензивно и интензивно да работим в тази посока.
Нужно е комбиниране от ограничения, самодейна демографска и имиграционна политика, промени в просветителната система, основаване на условия за реализация, с прилични приходи за младежите в страната и преференциални условия за започване на бизнес и закупуване на жилища.
Като политици сме виновни за гарантиране на обективна трудова подвижност и улеснение достъпа до пазара на труда. Наложително е да намерим най-хубавата изгода от подвижността, като се опрем на открити, транспарантни и реалистични политики. Целта е реализиране на равновесие сред потребностите на трудовия пазар и миграцията, усилване на конкурентоспособността, обществено доближаване, ефикасна система за ръководство на трудовата миграция. Приносът на мобилните служащи е неоспорим, което ще докара до по-ефективно потребление на човешките запаси. Стимулирането на трудовата подвижност изисква принадлежности за намиране на сходства сред търсене и умения. Установяването на баланс е извънредно значимо, с цел да може работодателите да откриват евентуални служащи с нужното обучение, умения, познания и подготовка.
Усилията ни са ориентирани към съставяне на интернационална мрежа от специалисти за дълготрайно съдействие, обмяна на опит и положителни практики за посрещане на демографските провокации и стимулиране развиването на трудовия пазар и подвижността на работната мощ.
XXI век е най-динамичния век за човечеството, по тази причина би трябвало да бъдем новаторски и да имаме ясна визия за бъдещето на страната ни.
Длъжни сме да предприемем дейни дейности, с цел да има какво да оставим на бъдещите генерации и най-много да запазим България. Както е споделил Хайтов „ загубим ли България, губим всичко “. И дано да не забравяме – ние сме един от най-древните нации в Европа. Единици са страните, които имат над 1300 години история, а София, дружно с Атина са двете най-древни европейски столици. Появили се на картата на света доста преди градове, като Париж, Лондон, Амстердам, Москва, Брюксел и други.
Имаме доста, както културно и интелектуално завещание, по този начин и несравним фолклор и изкуства които би трябвало да развиваме, да демонстрираме, да се гордеем с тези достижения.
Свидетели сме на международно преразпределение на работната мощ, който развой би трябвало да се ръководи умно, като в основата му стои запазването на националните ползи на България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ