Инвестиционен фонд София за стратегически проекти
Имаме над 40 минерални извора, можем да печелим от балнеология и здравен туризъмСъс средствата в него могат да се строят паркинги и когенерации на биогаз за производството на ток в селата към столицата, предлага Калоян Паргов
Калоян Паргов е водач на Българска социалистическа партия - София от 2013 година и член на ИБ на Българска социалистическа партия. Председател на групата на Българска социалистическа партия в СОС (2015 - 2019). Водач е на листата общински съветници на социалистите за вота на 27 октомври.
* Ако се заделят по 50 млн. годишно, за 4 година ще изградим 400 км квартални улици
* Недомислия като велоалеята на " Раковски " би трябвало да бъдат преразгледани
* Филмовата промишленост е новият бизнес, с наследството от соца можем да създадем град на киното
* Тротинетките са извинението за неуспеха на велосипедната концесия
- Г-н Паргов, остават по-малко от 10 дни до локалните избори в София. Социолозите дават към % разлика сред подкрепената от Българска социалистическа партия Мая Манолова и претендента на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Как оценявате възможностите на Манолова?
- Големи.
- Българска социалистическа партия си слага доста амбициозна задача във връзка с районните кметове. Каква е програмата Ви най-много?
- Имаме късмет в най-малко половината от регионите на София. Това се потвърди на европейския избор.
- София има 5 огромни казуса - презастрояване, призрачен трафик, липса на детски градини, замърсен въздух, неприятна квартална инфраструктура. Какво планува Българска социалистическа партия като ограничения против презастрояването?
- Разширението на града би трябвало да се насочи в северна посока или в югоизточна, където ще се построява последният сектор от Южната дъга. Това са евентуални територии, в които вложителите могат да намерят своя интерес, без да се сблъскват с публичното неодобрение.
- Проблемът с презастрояването е директно обвързван със положението на кварталната инфраструктура. На доста места, изключително в по-новите квартали, липсват улици и тротоари. Какво е решението?
- Важно е освен да изградиш, само че и да поддържаш. В последните над 20 години това бе забравено като ангажимент на Столична община. Затова главен приоритет в програмата ни е поддръжката на София. Иначе 1 км квартална улица коства половин милион лв. с бордюрите и тротоарите. Ако общината има воля и заделя по 50 милиона лв., за 4 години ще може да построи близо 400 км от общо над 3000 км квартална улична мрежа.
- В новите квартали казусът е, че улиците не са отчуждени и няма по какъв начин да бъдат построени.
- Те попадат в частни парцели и когато общината стартира създаване, се пристъпва към отчуждаване. Но тъкмо с отчуждаванията има различен проблем - методът, по който се правят оценка земите на хората. В момента, да вземем за пример, най-важният план за " Връбница " е доразширяването на Ломско шосе до Околовръстното, с цел да може тази значима входна артерия от северозапад да се отпуши. Сега стартират отчуждаванията. Но се вършат ниски оценки. Това е нарушаване на върховенството на закона. Същият проблем се появява и на Южната дъга при 5-километровата права, която ще се уголемява. Там оценката е към 15 евро на квадрат и хората заслужено стачкуват.
- Какво планува програмата на Българска социалистическа партия по повод трафика и неналичието на детски градини?
- Тези два казуса също са директно разследване от презастрояването. Даването на толкоз доста строителни позволения не е закононарушение, само че е закононарушение да не помислиш, че тези хора ще имат потребност от паркоместа, от места в детски градини, в учебни заведения - изключително в първи клас, от места в лечебни заведения.
- Когато приказваме за трафика, не можем да не споменем, че някои велоалеи го блокират, вместо да го отпушат. Велоалеята на " Раковски " харесва ли ви?
- Тя, както и доста други сходни недомислия, би трябвало да бъдат преразгледани. Първо - от здравословна позиция за колоездачите не е добре да употребяват тази обгазена от хилядите коли велоалея. Второ - тя усили задръстването по улицата с 20 минути. Затова би трябвало или да се понижи или да се търси различен вид, който да удовлетвори и велосипедистите.
- В момента е доста съвременна тематиката с тротинетките. Какво е Вашето мнение за всеобщата им приложимост в София и регулацията им?
- Тротинетките са ПР акция, която имаше за цел да маскира неуспеха на общината във велосипедната концесия. Тя имаше за цел да раздаде на компании места за реклама, които те да поддържат, ръководят и да печелят от тях против уговорката да дават велосипедна услуга, като опция за напредване. Но се породиха много проблеми с изискванията на концесията - доста рекламни компании желаеха да вземат участие, има правосъдни обжалвания, пропуски в процедурата. В резултат към този момент втора - трета година планът буксува. Велосипедите бяха смокиновият лист пред желанието да се придобият рекламни площи, от които да се печели. Сега тротинетките се явяват комфортното опрощение. Но тук изникват други въпроси. Неясен статут - за какво тази компания, има ли конкурс? Ако съществуват още 3-4 компании, които имат тротинетки, и на тях ли ще дадем опция да ги дават? Ето нарушаване на закона. Освен това позиционирането им заема повърхност, която е обществена общинска благосъстоятелност. Това лишава Центъра за градска подвижност от места за платено паркиране. Но госпожа Фандъкова и екипът й мълчат.
- Трябва ли да бъде разширена синята зона?
- Алтернативата на синята зона е да приберем колите в подземни и надземни паркинги, както написа в генералния проект за организация на придвижването. Столична община заплати за него 2,5 милиона на британската компания Mott MacDonald. Аз настоявам, че за в пъти по-малка сума можехме да наемем наши специалисти - имаме толкоз университети, експерти по превоз и връзки. Сигурен съм, че изводите нямаше да са по-различни. В този проект е планувано, че София ще построява такива паркинги. Засега някак услужливо се задоволяваме единствено с буферните паркинги около новите метростанции, които по този начин или другояче са планувани в огромния европейски план за столичното метро.
- Как може да се изградят тези паркинги?
- Чрез публично-частно партньорство, за което общината да притегли вложители. Центърът за градска подвижност би могъл да взе участие в такова смесено сдружение.
- Обещахте цената на билетчето за градски превоз да се върне на 1 лев. Откъде ще се се компенсира разликата в цената?
- След повдигането на цената на 1,60 лева Центърът за градска подвижност регистрира повече доходи от картите за сметка на билетите. Тоест хората си купуват карти за повече от едно пътешестване. Предстои да се вкара билет системата, която ще ограничи до най-малко гратиса в градския превоз. Така че бюджетът на превоза няма да пострада доста, ако цената на билетчето е 1 лев. Пък и след разширението на зелената зона много се покачиха приходите от паркирането. Пари има, въпросът е по какъв начин се употребяват. И това е залегнало в програмата на Българска социалистическа партия. Няма да подвигаме налози и такси, има задоволително пари, просто би трябвало да ги харчим дейно и за смислени неща.
- Кои са главните цели в програмата на Българска социалистическа партия?
- Кварталната инфраструктура, за която говорихме. Въпрос на политическа воля е в идващия бюджет да плануват задоволително средства, тъй че общината в действителност да влезе в кварталите. Второ - детските градини. Голям план като " Граф Игнатиев " за 24 милиона лв. е еднакъв на 10 детски градини за по 2 милиона и половина. Средно сред 10 и 15 хиляди коства построяването на едно място в детско заведение. Говоря за чисто нови здания, не за санирани.
- Казахте, че София не употребява залежите си от минерална вода и не развива балнеология и здравен туризъм. Какво оферирате?
- За първи път пред " Стандарт " ще развия концепция, която може да донесе доста доходи на столичния бюджет. София е дестинация за балнеология още от римско време. А през последните 20-30 години тази популярност отшумя и остана единствено в историческите летописи. Време е да помислим по какъв начин да експлоатираме благосъстоянието, което ни е дала природата. Имаме над 40 минерални извора. Около някои от тях, които са по-достъпни, могат да се изградят балнеоложки центрове. Нещо, което общината би трябвало да насърчи. Чрез правилник на Европейския съюз здравните каси на страните членки са свързани и германецът, да вземем за пример, в случай че пожелае, може да пристигна да употребява тези услуги тук.
- При това по-евтино, тъй като при тях един ден балнеология коства 350 евро.
- Именно. Можем да създадем условия тези хора да употребяват лековитостта на водата. Сумите от здравен туризъм ще влязат в бюджета на балнеоложките центрове, а парите, които харчат гостите на София ще се отразят и на общинската хазна. Това ще развие стопанската система, защото ще се появят и доста обслужващи компании към балнеоложките центрове. В София ни трябват най-малко 3 - 4 - с добра база и положителни условия. Имаме и друга естествена даденост - ние сме град в планината и планина в града.
- Какви други пътища за развиване на стопанската система на София виждате?
- Ще кажа още една вест за първи път пред " Стандарт ". Ще предизвикваме основаването на капиталов фонд " София ". В последните 10 години се превърнахме в стопанска система на европейските фондове. Те станаха сурогат на разнообразни финансови принадлежности за решение на проблемите. Затова предлагаме основаване на капиталов фонд " София ", в който присъединяване да имат и интернационалните, и наши банкови и небанкови институции. Това се прави в доста европейски столици. Фондът ще събира запас за стратегически планове в София.
- Какви ще бъдат те?
- Подобряване трафика, да вземем за пример. Изграждане на паркингите, за които говорихме. Те костват доста пари. Но пък могат да бъдат обект на интерес за сходен фонд, тъй като генерират и доходи.
- В каква посока би трябвало да се търсят нови вложители за столицата?
- София дава към този момент близо 40 % от Брутният вътрешен продукт. От позиция на града можем да се гордеем, само че от позиция на страната не е добра наклонност. Говори неприятно за стопанската система на страната. На София като политически, административен, културен, икономически център й отиват високотехнологични производства и IT-компании. Но има и един нов бизнес, който все по-често виждаме по софийските улици и който доста бързо се развива - киноиндустрията. София и покрайнините й стават мечтана дестинация за произвеждане на филми. Можем да помислим за развиване в тази посока, употребявайки наличните запаси, които са ни останали от времето на социализма и да създадем самобитен град на киното. Ще бъде маркетингово добре и за България, и за София.
На последващо място доста ни се желае да свържем обитаемоте места към София, оттатък околовръстната дъга, с тези аграрни територии, които пустеят и които преди време бяха селскостопанският комплекс на София.
- Какво оферирате за тези земи?
- Те произвеждаха всичко - от зеленчуци, през месо от отглеждане на животни до мляко и яйца. Тези земи хранеха София. Днес, освен това развиване на стопанската система и селското стопанство, няма по какъв начин да върнем това време. Но можем да подтикваме хората да садят избрани култури, които да употребяваме в производството на биоенергия. Говоря за създаване на дребни централи, които употребяват отпадъчния материал от селското стопанство - от отглеждането на животни, и от растениевъдството. В комбиниране с газ, по избрани технологии, тези централи могат да създават ток. Така хем насърчаваме хората за селско стопанство, хем по-късно ги включваме в производството на биоенергия. Това съществува по целия свят и ще развие селата към София. Подобен план също може да бъде забавен за капиталов фонд " София ".
Калоян Паргов е водач на Българска социалистическа партия - София от 2013 година и член на ИБ на Българска социалистическа партия. Председател на групата на Българска социалистическа партия в СОС (2015 - 2019). Водач е на листата общински съветници на социалистите за вота на 27 октомври.
* Ако се заделят по 50 млн. годишно, за 4 година ще изградим 400 км квартални улици
* Недомислия като велоалеята на " Раковски " би трябвало да бъдат преразгледани
* Филмовата промишленост е новият бизнес, с наследството от соца можем да създадем град на киното
* Тротинетките са извинението за неуспеха на велосипедната концесия
- Г-н Паргов, остават по-малко от 10 дни до локалните избори в София. Социолозите дават към % разлика сред подкрепената от Българска социалистическа партия Мая Манолова и претендента на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Как оценявате възможностите на Манолова?
- Големи.
- Българска социалистическа партия си слага доста амбициозна задача във връзка с районните кметове. Каква е програмата Ви най-много?
- Имаме късмет в най-малко половината от регионите на София. Това се потвърди на европейския избор.
- София има 5 огромни казуса - презастрояване, призрачен трафик, липса на детски градини, замърсен въздух, неприятна квартална инфраструктура. Какво планува Българска социалистическа партия като ограничения против презастрояването?
- Разширението на града би трябвало да се насочи в северна посока или в югоизточна, където ще се построява последният сектор от Южната дъга. Това са евентуални територии, в които вложителите могат да намерят своя интерес, без да се сблъскват с публичното неодобрение.
- Проблемът с презастрояването е директно обвързван със положението на кварталната инфраструктура. На доста места, изключително в по-новите квартали, липсват улици и тротоари. Какво е решението?
- Важно е освен да изградиш, само че и да поддържаш. В последните над 20 години това бе забравено като ангажимент на Столична община. Затова главен приоритет в програмата ни е поддръжката на София. Иначе 1 км квартална улица коства половин милион лв. с бордюрите и тротоарите. Ако общината има воля и заделя по 50 милиона лв., за 4 години ще може да построи близо 400 км от общо над 3000 км квартална улична мрежа.
- В новите квартали казусът е, че улиците не са отчуждени и няма по какъв начин да бъдат построени.
- Те попадат в частни парцели и когато общината стартира създаване, се пристъпва към отчуждаване. Но тъкмо с отчуждаванията има различен проблем - методът, по който се правят оценка земите на хората. В момента, да вземем за пример, най-важният план за " Връбница " е доразширяването на Ломско шосе до Околовръстното, с цел да може тази значима входна артерия от северозапад да се отпуши. Сега стартират отчуждаванията. Но се вършат ниски оценки. Това е нарушаване на върховенството на закона. Същият проблем се появява и на Южната дъга при 5-километровата права, която ще се уголемява. Там оценката е към 15 евро на квадрат и хората заслужено стачкуват.
- Какво планува програмата на Българска социалистическа партия по повод трафика и неналичието на детски градини?
- Тези два казуса също са директно разследване от презастрояването. Даването на толкоз доста строителни позволения не е закононарушение, само че е закононарушение да не помислиш, че тези хора ще имат потребност от паркоместа, от места в детски градини, в учебни заведения - изключително в първи клас, от места в лечебни заведения.
- Когато приказваме за трафика, не можем да не споменем, че някои велоалеи го блокират, вместо да го отпушат. Велоалеята на " Раковски " харесва ли ви?
- Тя, както и доста други сходни недомислия, би трябвало да бъдат преразгледани. Първо - от здравословна позиция за колоездачите не е добре да употребяват тази обгазена от хилядите коли велоалея. Второ - тя усили задръстването по улицата с 20 минути. Затова би трябвало или да се понижи или да се търси различен вид, който да удовлетвори и велосипедистите.
- В момента е доста съвременна тематиката с тротинетките. Какво е Вашето мнение за всеобщата им приложимост в София и регулацията им?
- Тротинетките са ПР акция, която имаше за цел да маскира неуспеха на общината във велосипедната концесия. Тя имаше за цел да раздаде на компании места за реклама, които те да поддържат, ръководят и да печелят от тях против уговорката да дават велосипедна услуга, като опция за напредване. Но се породиха много проблеми с изискванията на концесията - доста рекламни компании желаеха да вземат участие, има правосъдни обжалвания, пропуски в процедурата. В резултат към този момент втора - трета година планът буксува. Велосипедите бяха смокиновият лист пред желанието да се придобият рекламни площи, от които да се печели. Сега тротинетките се явяват комфортното опрощение. Но тук изникват други въпроси. Неясен статут - за какво тази компания, има ли конкурс? Ако съществуват още 3-4 компании, които имат тротинетки, и на тях ли ще дадем опция да ги дават? Ето нарушаване на закона. Освен това позиционирането им заема повърхност, която е обществена общинска благосъстоятелност. Това лишава Центъра за градска подвижност от места за платено паркиране. Но госпожа Фандъкова и екипът й мълчат.
- Трябва ли да бъде разширена синята зона?
- Алтернативата на синята зона е да приберем колите в подземни и надземни паркинги, както написа в генералния проект за организация на придвижването. Столична община заплати за него 2,5 милиона на британската компания Mott MacDonald. Аз настоявам, че за в пъти по-малка сума можехме да наемем наши специалисти - имаме толкоз университети, експерти по превоз и връзки. Сигурен съм, че изводите нямаше да са по-различни. В този проект е планувано, че София ще построява такива паркинги. Засега някак услужливо се задоволяваме единствено с буферните паркинги около новите метростанции, които по този начин или другояче са планувани в огромния европейски план за столичното метро.
- Как може да се изградят тези паркинги?
- Чрез публично-частно партньорство, за което общината да притегли вложители. Центърът за градска подвижност би могъл да взе участие в такова смесено сдружение.
- Обещахте цената на билетчето за градски превоз да се върне на 1 лев. Откъде ще се се компенсира разликата в цената?
- След повдигането на цената на 1,60 лева Центърът за градска подвижност регистрира повече доходи от картите за сметка на билетите. Тоест хората си купуват карти за повече от едно пътешестване. Предстои да се вкара билет системата, която ще ограничи до най-малко гратиса в градския превоз. Така че бюджетът на превоза няма да пострада доста, ако цената на билетчето е 1 лев. Пък и след разширението на зелената зона много се покачиха приходите от паркирането. Пари има, въпросът е по какъв начин се употребяват. И това е залегнало в програмата на Българска социалистическа партия. Няма да подвигаме налози и такси, има задоволително пари, просто би трябвало да ги харчим дейно и за смислени неща.
- Кои са главните цели в програмата на Българска социалистическа партия?
- Кварталната инфраструктура, за която говорихме. Въпрос на политическа воля е в идващия бюджет да плануват задоволително средства, тъй че общината в действителност да влезе в кварталите. Второ - детските градини. Голям план като " Граф Игнатиев " за 24 милиона лв. е еднакъв на 10 детски градини за по 2 милиона и половина. Средно сред 10 и 15 хиляди коства построяването на едно място в детско заведение. Говоря за чисто нови здания, не за санирани.
- Казахте, че София не употребява залежите си от минерална вода и не развива балнеология и здравен туризъм. Какво оферирате?
- За първи път пред " Стандарт " ще развия концепция, която може да донесе доста доходи на столичния бюджет. София е дестинация за балнеология още от римско време. А през последните 20-30 години тази популярност отшумя и остана единствено в историческите летописи. Време е да помислим по какъв начин да експлоатираме благосъстоянието, което ни е дала природата. Имаме над 40 минерални извора. Около някои от тях, които са по-достъпни, могат да се изградят балнеоложки центрове. Нещо, което общината би трябвало да насърчи. Чрез правилник на Европейския съюз здравните каси на страните членки са свързани и германецът, да вземем за пример, в случай че пожелае, може да пристигна да употребява тези услуги тук.
- При това по-евтино, тъй като при тях един ден балнеология коства 350 евро.
- Именно. Можем да създадем условия тези хора да употребяват лековитостта на водата. Сумите от здравен туризъм ще влязат в бюджета на балнеоложките центрове, а парите, които харчат гостите на София ще се отразят и на общинската хазна. Това ще развие стопанската система, защото ще се появят и доста обслужващи компании към балнеоложките центрове. В София ни трябват най-малко 3 - 4 - с добра база и положителни условия. Имаме и друга естествена даденост - ние сме град в планината и планина в града.
- Какви други пътища за развиване на стопанската система на София виждате?
- Ще кажа още една вест за първи път пред " Стандарт ". Ще предизвикваме основаването на капиталов фонд " София ". В последните 10 години се превърнахме в стопанска система на европейските фондове. Те станаха сурогат на разнообразни финансови принадлежности за решение на проблемите. Затова предлагаме основаване на капиталов фонд " София ", в който присъединяване да имат и интернационалните, и наши банкови и небанкови институции. Това се прави в доста европейски столици. Фондът ще събира запас за стратегически планове в София.
- Какви ще бъдат те?
- Подобряване трафика, да вземем за пример. Изграждане на паркингите, за които говорихме. Те костват доста пари. Но пък могат да бъдат обект на интерес за сходен фонд, тъй като генерират и доходи.
- В каква посока би трябвало да се търсят нови вложители за столицата?
- София дава към този момент близо 40 % от Брутният вътрешен продукт. От позиция на града можем да се гордеем, само че от позиция на страната не е добра наклонност. Говори неприятно за стопанската система на страната. На София като политически, административен, културен, икономически център й отиват високотехнологични производства и IT-компании. Но има и един нов бизнес, който все по-често виждаме по софийските улици и който доста бързо се развива - киноиндустрията. София и покрайнините й стават мечтана дестинация за произвеждане на филми. Можем да помислим за развиване в тази посока, употребявайки наличните запаси, които са ни останали от времето на социализма и да създадем самобитен град на киното. Ще бъде маркетингово добре и за България, и за София.
На последващо място доста ни се желае да свържем обитаемоте места към София, оттатък околовръстната дъга, с тези аграрни територии, които пустеят и които преди време бяха селскостопанският комплекс на София.
- Какво оферирате за тези земи?
- Те произвеждаха всичко - от зеленчуци, през месо от отглеждане на животни до мляко и яйца. Тези земи хранеха София. Днес, освен това развиване на стопанската система и селското стопанство, няма по какъв начин да върнем това време. Но можем да подтикваме хората да садят избрани култури, които да употребяваме в производството на биоенергия. Говоря за създаване на дребни централи, които употребяват отпадъчния материал от селското стопанство - от отглеждането на животни, и от растениевъдството. В комбиниране с газ, по избрани технологии, тези централи могат да създават ток. Така хем насърчаваме хората за селско стопанство, хем по-късно ги включваме в производството на биоенергия. Това съществува по целия свят и ще развие селата към София. Подобен план също може да бъде забавен за капиталов фонд " София ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ