За вредата от политическите коментатори
Имам слаби нерви. Ровя в интернет, разтварям си пощата, влизам във фейсбук и попадам непрестанно на мнения, които някой все едно преднамерено написа, с цел да ме подлуди.
А аз имам слаби нерви. Влизам примерно в абв пощата и в предверието ѝ някой преди малко е написал политически коментар на публикация. Статията е на един съветски военачалник. Заглавието е нещо от сорта на " Как Русия води война ".
Генералът обяснявал по какъв начин политическите, осведомителните, логистичните и военните средства се сливат и се употребяват по едно и също време. Така Русия предизвиквала безпорядък, непрекъснати вълнения и дестабилизация на ситуацията във вражеската страна.
Да, благодаря – споделих си. Самото заглавие е задоволително, та човек с повече насъбран опит, с въображение и към момента жива сензитивност да почине от смут!
Та по какъв начин по този начин, Господи, някой си написа за Русия и война по едно и също време? И по какъв начин тоя военачалник – също коментатор, който пък от своя страна разясняват някакви международни коментатори, които пък ги разясняват българските коментатори, които пък разясня аз – та по какъв начин по този начин може да слага думите Русия и война в едно изречение? Без да почине от смут?
Не си ли дават сметка тия хора, че даже споменаването на война и Русия в едно изречение наподобява на някакво детско, малоумно и неразумно дърпане на опашката на дявола! Прекалено извънредно е даже да се намерения: та това е като проклинание за гибел на цялото човечество! Не съм мистик и окултист, не съм изключително религиозен, само че мисля, че в случай че за едно куче се каже 100 пъти, че е побесняло – и то в действителност побеснява!
Русия води войни непрестанно и от край време. Но в този момент – притисната и озлобена (доколкото може да е озлобена една цяла страна накуп) тя в действителност е изключително рискова, тя е като буйстващ вманиачен, който не трябва да бъде дразнен по никакъв метод.
Същото в цялостна мощ, даже в по-голяма степен, се отнася и за Америка, и за Китай. Пък даже и за нищожната Северна Корея. (Апропо - какъв брой жалка и уродливо плитка пропагандна неистина е изказванието на Съединени американски щати, че Северна Корея е опасност за сигурността им! Все едно Америка не може да я унищожи с едно помръдване на пръста; все едно не я е унищожавала към този момент един път през 1954-та!) Да - буйстващи луди, които не трябва да бъдат предизвиквани даже и с най-лекия жест или неправилен взор – тъй като не се знае какво чудовищно и гнусно нещо могат да създадат. Припомням – за едно куче каже ли се 100 пъти, че е лудо, то побеснява!
Но политическите коментатори някак изцяло безстрастно, даже коства ми се с изключително, неприкрито зложелателство, с потриване на ръце бръщолевят непрестанно за това. За Русия и Съединени американски щати, за това, че войната е на косъм, че нуклеарните оръжия на Корея са ориентирани към незнам си къде, че Китай приготвя незнам си какво, че... Без да си дават сметка, че думите им могат да доведат до цялостно обезсърчение не един човек... а хиляди... И в случай че са изречени от по-висока естрада – могат да смачкат от смут сърцата на милиони. На безгласното, наплашено човечество.
Какво може да направи нещастният, обособен, дребен и нищожен човек – какъвто е съвсем всеки наш съвременник – когато някои Други – зли и чудовищни хора подготвят гибел освен за него, а и за целия му Свят? А той е безусловно безпомощен да направи каквото и да било?! Как да се усеща обособеният, трагично безсилен човек, когато всеки ден му споделят с злорада усмивка: Може би ти и всичко което обичаш, и всичко което не обичаш, и всичко което си виждал през тъпия си дребен живот още на следващия ден ще изчезне. Ще бъде изгорено. Ти си спри – ние ще ти пълним главата с смут – а ти не мърдай, тъй като и без друго нищо не можеш да направиш, от тебе нищо не зависи. Децата ти ще изгорят, домът ти и всяко нещо, което познаваш.
Безсилен си, ти си безгласна мравка и ние господстваме над тебе, казвайки ти ужасни неща. Всичко, което ти е близко ще се стопи в огън и ще стане на воняща слюда... Ние ти го предвещаваме и се любуваме на ужаса ти!
Сега ще ви кажа на какво ми наподобява държанието на политическите коментатори: На държанието на тия дечица, които нощем, в компания, под звездите или скрити в някоя плевня, измежду скришните и сладки диалози все гледат да измислят нещо и Бам! – да изпоплащат другите деца от компанията до гибел. И се заливат в идиотски, завистлив смях: А, напикахте ли се в гащите?! – по този начин питат те и намислят нова несгода.
Сещам се за лекари, които стоят в кабинета си, вглъбени и заплетени в комплицирани разсъждения за заболяването на някой пациент. Болестта им наподобява като необикновено комплициран ребус. Те потриват ръце като фанатик, попаднал на изключително комплицирано судоку.
Човекът е любопитно животно. Склонен е да се отнесе, да се захласне от идиотското си любознание, надничайки в дулото на пушката, до момента в който нечий пръст постепенно натиска спусъка. И индивидът гледащ в дулото продължава да бърбори с раздвижване за детайлите на цевта, до момента в който изстреляният патрон не пръсне главата му. Така и лекарите от време на време не виждат, че до момента в който толкоз рационално и задълбочено изследват заболяването - болният човек пред тях изпитва смут, болежка и в действителност – умира.
Политическите коментатори – а аз съм виждал мнозина и съм чел още повече – се захласват тъкмо като индивидът, който гледа в дулото на пушка. Интересно им е. Забавляват се с това да вникват в комплицираните обстановки, да разнищват проблемите и да намират аргументите. Чувстват се умни, специфични, отдадени. Както дете, което играе на възрастен – те се опияняват от своята детска, рационална съвестност.
А вие ще попитате – по какъв начин по този начин една рационална съвестност може да е детска?
Та не се ли сещате какъв брой съществени са децата, когато си играят с някоя умряла змия, без да знаят, че отровата и още работи? Нормалната, същинска, зряла реакция на възрастния човек, когато става въпрос за ужасни, немислимо ужасни неща е да изпадне в прям, безумен смут! Да.
И когато изпадне в безумен смут и след това го овладее най-малко за момент – да се хвърли и с най-честното си и надълбоко възприятие да се опълчи на повода за ужаса.
Невъзмутимостта, хладната, надменна и злорада рационалност на купищата навъдили се политически коментатори е нездравословна – наподобява на заразна полуда. Те не споделят никаква истина. Защото някои правилни неща въпреки всичко не са истина. Те са прекомерно неуместни, жестоки и безсмислени, с цел да бъдат истина. За тях не може да се приказва от позицията на разсъдъка и знанието. Те са смут и за тях би трябвало да се приказва единствено с смут. Ужасът е добра реакция – основала я е у нас самата Природа.
Ако равнодушните, злоради и многознаещи анализатори внезапно прогледнат и излязат от захласа на рационалното си аналитично пиене – ще изпитат смут от нещата, които разясняват и първи ще отидат да легнат на някой площад, пищейки – с искане мигновено всички държавни управления на света да унищожат всичките си оръжия. Дори и джобните ножчета.
Да, с цел да има най-после обръщение – ето го: С целия си този пилешки разсъдък дано не забравяме, че сме хора. Неразумни, уплашени, тъжни, безпомощни и може би – от време на време положителни.
А аз имам слаби нерви. Влизам примерно в абв пощата и в предверието ѝ някой преди малко е написал политически коментар на публикация. Статията е на един съветски военачалник. Заглавието е нещо от сорта на " Как Русия води война ".
Генералът обяснявал по какъв начин политическите, осведомителните, логистичните и военните средства се сливат и се употребяват по едно и също време. Така Русия предизвиквала безпорядък, непрекъснати вълнения и дестабилизация на ситуацията във вражеската страна.
Да, благодаря – споделих си. Самото заглавие е задоволително, та човек с повече насъбран опит, с въображение и към момента жива сензитивност да почине от смут!
Та по какъв начин по този начин, Господи, някой си написа за Русия и война по едно и също време? И по какъв начин тоя военачалник – също коментатор, който пък от своя страна разясняват някакви международни коментатори, които пък ги разясняват българските коментатори, които пък разясня аз – та по какъв начин по този начин може да слага думите Русия и война в едно изречение? Без да почине от смут?
Не си ли дават сметка тия хора, че даже споменаването на война и Русия в едно изречение наподобява на някакво детско, малоумно и неразумно дърпане на опашката на дявола! Прекалено извънредно е даже да се намерения: та това е като проклинание за гибел на цялото човечество! Не съм мистик и окултист, не съм изключително религиозен, само че мисля, че в случай че за едно куче се каже 100 пъти, че е побесняло – и то в действителност побеснява!
Русия води войни непрестанно и от край време. Но в този момент – притисната и озлобена (доколкото може да е озлобена една цяла страна накуп) тя в действителност е изключително рискова, тя е като буйстващ вманиачен, който не трябва да бъде дразнен по никакъв метод.
Същото в цялостна мощ, даже в по-голяма степен, се отнася и за Америка, и за Китай. Пък даже и за нищожната Северна Корея. (Апропо - какъв брой жалка и уродливо плитка пропагандна неистина е изказванието на Съединени американски щати, че Северна Корея е опасност за сигурността им! Все едно Америка не може да я унищожи с едно помръдване на пръста; все едно не я е унищожавала към този момент един път през 1954-та!) Да - буйстващи луди, които не трябва да бъдат предизвиквани даже и с най-лекия жест или неправилен взор – тъй като не се знае какво чудовищно и гнусно нещо могат да създадат. Припомням – за едно куче каже ли се 100 пъти, че е лудо, то побеснява!
Но политическите коментатори някак изцяло безстрастно, даже коства ми се с изключително, неприкрито зложелателство, с потриване на ръце бръщолевят непрестанно за това. За Русия и Съединени американски щати, за това, че войната е на косъм, че нуклеарните оръжия на Корея са ориентирани към незнам си къде, че Китай приготвя незнам си какво, че... Без да си дават сметка, че думите им могат да доведат до цялостно обезсърчение не един човек... а хиляди... И в случай че са изречени от по-висока естрада – могат да смачкат от смут сърцата на милиони. На безгласното, наплашено човечество.
Какво може да направи нещастният, обособен, дребен и нищожен човек – какъвто е съвсем всеки наш съвременник – когато някои Други – зли и чудовищни хора подготвят гибел освен за него, а и за целия му Свят? А той е безусловно безпомощен да направи каквото и да било?! Как да се усеща обособеният, трагично безсилен човек, когато всеки ден му споделят с злорада усмивка: Може би ти и всичко което обичаш, и всичко което не обичаш, и всичко което си виждал през тъпия си дребен живот още на следващия ден ще изчезне. Ще бъде изгорено. Ти си спри – ние ще ти пълним главата с смут – а ти не мърдай, тъй като и без друго нищо не можеш да направиш, от тебе нищо не зависи. Децата ти ще изгорят, домът ти и всяко нещо, което познаваш.
Безсилен си, ти си безгласна мравка и ние господстваме над тебе, казвайки ти ужасни неща. Всичко, което ти е близко ще се стопи в огън и ще стане на воняща слюда... Ние ти го предвещаваме и се любуваме на ужаса ти!
Сега ще ви кажа на какво ми наподобява държанието на политическите коментатори: На държанието на тия дечица, които нощем, в компания, под звездите или скрити в някоя плевня, измежду скришните и сладки диалози все гледат да измислят нещо и Бам! – да изпоплащат другите деца от компанията до гибел. И се заливат в идиотски, завистлив смях: А, напикахте ли се в гащите?! – по този начин питат те и намислят нова несгода.
Сещам се за лекари, които стоят в кабинета си, вглъбени и заплетени в комплицирани разсъждения за заболяването на някой пациент. Болестта им наподобява като необикновено комплициран ребус. Те потриват ръце като фанатик, попаднал на изключително комплицирано судоку.
Човекът е любопитно животно. Склонен е да се отнесе, да се захласне от идиотското си любознание, надничайки в дулото на пушката, до момента в който нечий пръст постепенно натиска спусъка. И индивидът гледащ в дулото продължава да бърбори с раздвижване за детайлите на цевта, до момента в който изстреляният патрон не пръсне главата му. Така и лекарите от време на време не виждат, че до момента в който толкоз рационално и задълбочено изследват заболяването - болният човек пред тях изпитва смут, болежка и в действителност – умира.
Политическите коментатори – а аз съм виждал мнозина и съм чел още повече – се захласват тъкмо като индивидът, който гледа в дулото на пушка. Интересно им е. Забавляват се с това да вникват в комплицираните обстановки, да разнищват проблемите и да намират аргументите. Чувстват се умни, специфични, отдадени. Както дете, което играе на възрастен – те се опияняват от своята детска, рационална съвестност.
А вие ще попитате – по какъв начин по този начин една рационална съвестност може да е детска?
Та не се ли сещате какъв брой съществени са децата, когато си играят с някоя умряла змия, без да знаят, че отровата и още работи? Нормалната, същинска, зряла реакция на възрастния човек, когато става въпрос за ужасни, немислимо ужасни неща е да изпадне в прям, безумен смут! Да.
И когато изпадне в безумен смут и след това го овладее най-малко за момент – да се хвърли и с най-честното си и надълбоко възприятие да се опълчи на повода за ужаса.
Невъзмутимостта, хладната, надменна и злорада рационалност на купищата навъдили се политически коментатори е нездравословна – наподобява на заразна полуда. Те не споделят никаква истина. Защото някои правилни неща въпреки всичко не са истина. Те са прекомерно неуместни, жестоки и безсмислени, с цел да бъдат истина. За тях не може да се приказва от позицията на разсъдъка и знанието. Те са смут и за тях би трябвало да се приказва единствено с смут. Ужасът е добра реакция – основала я е у нас самата Природа.
Ако равнодушните, злоради и многознаещи анализатори внезапно прогледнат и излязат от захласа на рационалното си аналитично пиене – ще изпитат смут от нещата, които разясняват и първи ще отидат да легнат на някой площад, пищейки – с искане мигновено всички държавни управления на света да унищожат всичките си оръжия. Дори и джобните ножчета.
Да, с цел да има най-после обръщение – ето го: С целия си този пилешки разсъдък дано не забравяме, че сме хора. Неразумни, уплашени, тъжни, безпомощни и може би – от време на време положителни.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ