На 44 години разбрах, че съм бременна. Не зная какво да правя…
Имам две независими деца, които от дълго време живеят настрана от мен. Те пораснаха и срещнаха половинкитеси. Всеки от тях има свое семейство и собствен живот.
В персоналния ми живот също имаше фрапантни промени преди пет години – с мъжа ми се разделихме. На работа също имам проблеми. Синът ми и щерка ми, несъмнено, ме посещават, само че не толкоз постоянно, колкото бих желала. Понякога пострадвам доста от самотата.
Ето за какво не отхвърлих вниманието на „ прелестен във всички връзки “, само че, както се оказа, лекомислен мъж. И ето резултата – бременна съм.
Какво да върша в този момент? Да направя аборт? Не, не можах да се реша на това, макар че раждането на 44 е доста ужасно и проблематично. Бъдещият татко не желае да чуе нищо за детето и аз прекратих всички връзки с него.
Наясно съм, че късната бременност заплашва освен с затруднения по време на раждането – може да не износя плода и бременността ще бъде прекъсната, само че също по този начин разбирам, че за бебето ще бъда „ стара майка “.
Но желая бебето да живее! И се надявам, че мога да му оказа помощ във всичко. То ще разведри моята самотност и ще ме усмихне. Сивото всекидневие ще изчезне и някой ще има потребност от мен още веднъж.
Страхувам се от всяко посещаване при доктор в моята обстановка. Вече месец не съм си записвала час. Страхувам се, че лекарят ще стартира да ме разубеждава да раждам, ще разкрие някои патологии или ще осъди бременността „ без татко “.
Просто не мога да реша да приказвам с щерка си и сина си. Как ще се почувстват те по отношение на вероятността да имат малко братче или сестриче? Какво решение ще бъде вярно? Не мога да отсрочвам, би трябвало да помисля за всички плюсове и минуси.
Най-големият мотив „ срещу “ е моята неустановеност, че дали самотна жена на 44 ще може да даде на детето си всичко належащо за естественото му развиване.
Да отгледаш бебе крепко и да го обградиш с обич, несъмнено е доста, само че най-вероятно не е задоволително в нашите доста жестоки и сложни времена. И също така не знам най-важното – по кое време ще си намеря работа, по какъв начин ще мога да изхраня и да осигуря бебето.
Не желая да се отхвърлям от бременността, само че мислите за възрастта, затрудненията и обстоятелството, че детето може да се роди с увреждания, от ден на ден ме тревожат.
Вчера най-сетне се обадих на щерка ми и й споделих всичко. Думите й, че най-голямата спънка за раждането са възрастта и не толкоз положителното ми здраве въпреки всичко ме убедиха да се откажа от бременността.
Може би ще направя аборт. Не съм го решила на 100 %, само че след диалога с щерка ми мислите ми отиват натам.
Според вас по какъв начин да постъпя?
