Имало ли е в България съпротива срещу властта след 9

Имало ли е в България опозиция против властта след 9 септември – това е въпросът, на който дава отговор „ Швеге “, дебютният разказ на Тодор Костадинов / “Сиела “/. Една история за обич, изменничество и гнет. Безкомпромисен роман за комунистическия гнет и неуместния живот в България след 1944 година Десетки документи в архивите на Държавна сигурност, Министерство на вътрешните работи и разузнаването на Българска народна армия разказват  за придвижването на българските горяни през първите години на тоталитаризма. Движение, което и до през днешния ден остава най-масовата и най-продължителната опозиция против комунистическите режими в Европа, само че остава непознато измежду необятната общност.

Една вечер и глава, размазана на паважа…Животът на Божидар Сарафов може би щеше да протече друго, в случай че не беше онази вечер, в която брат му е пребит до гибел при сякаш незнайни условия, до момента в който придвижва чували с бюлетини. Въпреки че е обещаващ студент по право и слушател на лекциите по физика във факултета, Божидар, който от дете назовават Швеге, се причислява към група горяни и се оказва увлечен в неравностойна борба с режима с голям брой лица и наказателен уред, който първо удря, а по-късно пита. А по неговия плевел път оживяват лагерите, шпионите, двойните сътрудници,  измените, терорът, само че и любовта. Базирайки историята на редица същински събития – като атентата против Вълко Червенков, бягството на група българи с похитен аероплан от летището в Бургас – както и през личната си родова история, Тодор Господинов извайва със пристрастеност, комизъм, а понякога  и с гневна гняв скелета на болното и комплицирано време, клатещо се сред два радикално разнообразни свята. А литературната небивалица се оказва това естетическо избавление, което омекотява бруталността на действителността.  В духа на „ Власт и опозиция “ от Илия Троянов и „ Когато капят кестените “ от Стефан Коспартов, „ Швеге “ от Тодор Господинов преподава уроците на огромната история през ориста на елементарния човек. На тези хора, останали безименни герои, опълчили се против лъжите на един нечовечен режим с единственото оръжие, което имат – вярата в индивида.
-->