Имало едно време една ракия.... „Но не коя да е

Имало едно време една ракия.... „ Но не коя да е ракия, а Карнобатска гроздова и не по какъв начин и да е направена, а с мурафет е правена през годините”. С тези думи ни посреща бай Васил от Карнобатското село Деветак. Обещал е да ни опише за този неповторим усет от Карнобат, който накара най-големите познавачи от Бордо, Брюксел и Лондон да разгласят Карнобатските ракии за посланици на България пред света и да им присъдят златни медали за чудесно качество. Днес остарелият занаятчия ни повежда по пътя на ракията тъй като в Карнобат историята на триумфа постоянно се е пишела от генерации лозари.

„ От къде идва този неповторим усет ли? Ами от нашите лозя идва. От зарана взех двамата ми внука, че занаята да им предам и на чалъми да ги науча. Най-първо нагледахме масивите с Мискет и Димят при „ Железния мост”, а в този момент слизаме от баира при „ Двете лули”, където зрее Мускатът. В тези местности в миналото грозде са брали предците му, а през днешния ден най-младите момчета от рода се грижат за масивите, засадени от „ Винпром Карнобат ”.
„ Ама то кой на кого ум да дава? И двамата станаха агрономи, изучиха се по огромния град, но нали в нашите лозя им е хвърлен пъпа, та се върнаха. И ей ги на - огромният към този момент го взеха във винпрома и в този момент се грижи за всичките масиви от Терзийския хълм, през Огнен, та чак до Венец и Лозенец. И ми разправя по какъв начин вземали проби от почвите, с цел да знаят къде кой вид да засадят. За деветашкия Мускат избрали южния хълм, че там каменистата почва най-добре събира топлината и му дава меден усет, а слънцето като го огрее, го налива със златен цвят и чудноват мирис. Пък аз на мозъка си крещя – крушата не е паднала по-далеч от дървото”.

И се връща бай Васил в спомените си по какъв начин още пра-прадядо му е гледал грозде по тези земи, а занаятът да вари ракия най-първо го е взел от татко си, тъй като „ тоя адет не го ли откраднеш, занаятчия няма да станеш”. Затова описваме историята за нашата Карнобатска ракия по този начин, както се описват приказките. Дълга е и неведнъж е била спорна. Също както в живота на индивида има върхове, само че има и спадове. От по кое време води началото си не знаем, само че е било доста от дълго време - от преди най-малко два века.

„ Че може ли някой да каже от кой момент хората пият ракия, изключително по Карнобатския край?”, намига ни бай Васил. Ако историците и пътешествениците, минали от тук са пропуснали да запишат нещо на хартия, то е било изобразено върху старинните фрески и керамиката, съхранени зад стените на крепостта Маркели. Където и да копнеш в тоя блажен от Бога район, излиза история, обвързвана с гроздето, ракията и виното. Хората от антични времена са знаели от кой вид грозде каква напитка ще излезе. „ И така, знаели са те”, споделя ни остарелият карнобатски занаятчия, че „ От Муската става най-хубавата ракия. Сочна, ароматна, пивка без мезе да я кусаш и след това да бягат да се крият булките от тебе”.

Да но то с ракията и търговията вървяла. „ За кг ракия един топ шаяк ще вземеш. А пък те от другите вилаети от кое място Мускат да са виждали, че той има мирис на здравец, на индрише, на дива роза, на фини зелени треви с билки. И различен като него няма да намериш.... Но нали доста хубаво не е на хубаво, почнали да се кахарят карнобатските майстори, че е доста миризлива таз ракия, дамите доста елементарно ни познават га сме я кусали и все се карат. Брей мислили, мислили, пък отишли при най остарелия занаятчия ум да даде, че търговията да върви”, връща се в спомените си бай Васил и сипва по една Карнобатска.

Сукал остарелият занаятчия мустака, сукал и отсякъл: „ Ще създадем ракията от Муската, само че ще сложим и от Димята и най най-после от Мискета, ще я двойно припечем и през дъбово буре ще я прекараме с цел да може хем да е пивка но и аромата да е гальовен, да гали небцето, пък и дамите да могат я куса”. И думата му на две не станала.

- Ама по какъв начин по този начин - скочили карнобатските ракиджии- Как ще зарежем Муската?
- Няма, рекъл майсторът. От Муската ракия ще създадем за сватби и за кръщенета, че той подмяна няма. Едната ще я кръстим „ Карнобатска Гроздова”, а пък другата „ Карнобатска Мускатова .”

И от тогаз те определили, че Муската и Мискета от Терзийско ще берат, а пък Димята от Деветак ще бъде. Зарадвали се карнобатлиите, запретнали ръкави, набрали най положителното грозде и създали ракии за знамение и за приказ. Бурета от Странджа взели, със сребърни кръстове вътре отлежавала ракията и станала една ракия - хем за делник, хем за празник, хем и за дамите, хем и за мъжете. Да се чудиш по какъв начин да я хвалиш и да се комкаш с нея, та да ти стигне хем за търговия, хем и до идната годишна продукция да остане.

„ Имало едно време, но то в този момент това време можеш да го видиш във всеки магазин”, намигва ни бай Васил. Ракията към този момент е с нова, още по-атрактивна визия и за малко стана любимец на всички, за които неповторимият усет от Карнобат е знак на изтънченост, класа и високо качество. „ Нашата Карнобатска е там и ни чака и с цел да си стоплим дома и душата с нея, и с дамата богатства приказка да си прикажете. Пък то знае ли се после”...