Памет за Адам Загаевски
Имахме шанса и щастието през 2016 година на Софийския интернационален книжовен фестивал да го срещнем онлайн и да се убедим освен във високото качество на неговата лирика, само че и да усетим деликатността му, да чуем словото му, да се възхитим на аристократизма му.
В месечника „ Знак “ поетът написа: „ Има обаче смърти, които не могат да бъдат признати ". И това в цялостна мощ се отнася за неговата. Поетът Адам Загаевски (1945-2021) напусна този свят на 21 март в Краков на 75 години, само че поезията му ще продължаваме да четем... За нея той написа в българското издание „ Невидима ръка “ с определени стихове в превод от полски на Силвия Борисова: „ Пишат я милиони по целия свят, четат няколко хиляди късогледи. “
Загаевски е от водачите на литературното Поколение ’68. Освен международен стихотворец, той е и есеист, преводач, учител. Отличен е с влиятелни литературни награди. За него Йосиф Бродски споделя: „ Рядко се случва музата на поезията да приказва толкоз чисто и толкоз мощно. Забележителен разговор сред Евтерпа и Клио… “.
На онази паметна среща в София Загаевски прочете стихотворение, отдадено на Бродски, „ от който доста се удивлявам като стихотворец и имам щастието и достойнството да го познавам персонално. “
Адам Загаевски сътвори, по думите на Томаш Ружицки, „ лирика цялостна, осъзната, създаваща целокупност, такава, която задава екзистенциални въпроси, изцяло непредвидени... “
А преводачката му Силвия Борисова изяснява за какво е избрала да преведе таман този стихотворец по този начин: „ Заради строгата пристрастеност и буйното любознание към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която постоянно търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на утвърждението, поддръжката, възхитата от света като цяло – а това е постоянно по-трудно от митинга, рецензията, иронията. Като цяло – да, само че „ пробвай да възпееш осакатения свят “, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години. “
Ето и самото стихотворение, отпечатано през 1999 година в списание „ Зешити литерацке “ и след 11 септември 2001 година в „ Ню Йоркър “:
Опитай да възпееш осакатения свят
Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше първокласните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътешестване,
пред друга имаше единствено солена пустота.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте единствено двамата
в бялата стая и пердето потрепна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента по какъв начин събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и отново се връща.
Чуйте репортажа от срещата с Адам Загаевски и изявлението с преводачката Силвия Борисова.
Адам Загаевски е роден през 1945 година в Лвов, Полша. Семейството, дружно с други полски фамилии, е прогонено през същата година и се преселва в Гливице. По-късно живее няколко години в Берлин. През 1982г. в разгара на общополските безредици против комунизма Загаевски напуща Полша и живее в Париж, чете лекции в университета в Хюстън, а по-късно и в Чикаго. Адам Загаевски е създател на 13 поетични тома, 3 повести и 8 есеистични книги. През 2002 година Адам Загаевски се завръща в Полша и живее в Краков.
Адам Загаевски е полски стихотворец със международно самопризнание. Той е съосновател и лидер на течението, наречено Поколението 68 – новата вълна в полската литература. Своеобразен манифест на това течение е неговата книга „ Непредставеният свят “, излязла през 70-те години на 20 век. Сред по-известните му стихосбирки са: „ Комуникат ” (1972), „ Платно ” (1990), „ Завръщане ” (2003), „ Невидима ръка ” (2009).
В месечника „ Знак “ поетът написа: „ Има обаче смърти, които не могат да бъдат признати ". И това в цялостна мощ се отнася за неговата. Поетът Адам Загаевски (1945-2021) напусна този свят на 21 март в Краков на 75 години, само че поезията му ще продължаваме да четем... За нея той написа в българското издание „ Невидима ръка “ с определени стихове в превод от полски на Силвия Борисова: „ Пишат я милиони по целия свят, четат няколко хиляди късогледи. “
Загаевски е от водачите на литературното Поколение ’68. Освен международен стихотворец, той е и есеист, преводач, учител. Отличен е с влиятелни литературни награди. За него Йосиф Бродски споделя: „ Рядко се случва музата на поезията да приказва толкоз чисто и толкоз мощно. Забележителен разговор сред Евтерпа и Клио… “.
На онази паметна среща в София Загаевски прочете стихотворение, отдадено на Бродски, „ от който доста се удивлявам като стихотворец и имам щастието и достойнството да го познавам персонално. “
Адам Загаевски сътвори, по думите на Томаш Ружицки, „ лирика цялостна, осъзната, създаваща целокупност, такава, която задава екзистенциални въпроси, изцяло непредвидени... “
А преводачката му Силвия Борисова изяснява за какво е избрала да преведе таман този стихотворец по този начин: „ Заради строгата пристрастеност и буйното любознание към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която постоянно търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на утвърждението, поддръжката, възхитата от света като цяло – а това е постоянно по-трудно от митинга, рецензията, иронията. Като цяло – да, само че „ пробвай да възпееш осакатения свят “, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години. “
Ето и самото стихотворение, отпечатано през 1999 година в списание „ Зешити литерацке “ и след 11 септември 2001 година в „ Ню Йоркър “:
Опитай да възпееш осакатения свят
Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше първокласните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътешестване,
пред друга имаше единствено солена пустота.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте единствено двамата
в бялата стая и пердето потрепна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента по какъв начин събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и отново се връща.
Чуйте репортажа от срещата с Адам Загаевски и изявлението с преводачката Силвия Борисова.
Адам Загаевски е роден през 1945 година в Лвов, Полша. Семейството, дружно с други полски фамилии, е прогонено през същата година и се преселва в Гливице. По-късно живее няколко години в Берлин. През 1982г. в разгара на общополските безредици против комунизма Загаевски напуща Полша и живее в Париж, чете лекции в университета в Хюстън, а по-късно и в Чикаго. Адам Загаевски е създател на 13 поетични тома, 3 повести и 8 есеистични книги. През 2002 година Адам Загаевски се завръща в Полша и живее в Краков.
Адам Загаевски е полски стихотворец със международно самопризнание. Той е съосновател и лидер на течението, наречено Поколението 68 – новата вълна в полската литература. Своеобразен манифест на това течение е неговата книга „ Непредставеният свят “, излязла през 70-те години на 20 век. Сред по-известните му стихосбирки са: „ Комуникат ” (1972), „ Платно ” (1990), „ Завръщане ” (2003), „ Невидима ръка ” (2009).
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ