Изгубените конопени полета frognews.bg
Има разлика сред Канабис Сатива (индустриален коноп) и различен вид на канабиса - Канабис Индика, известен като марихуана. Отглеждането на промишлен коноп у нас е изцяло легално и съгласно европейските регламенти.
Противоречието идва от особеното отнасяне на опциите за преправка. Според спомагателната наредба на Закона за надзор върху наркотичните субстанции и прекурсорите, “конопено растение ” значи “всяко растение от рода на конопа ”. “Коноп ” значи листата и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение. " Хашиш " значи отделената по машинален път смола от конопеното растение или конопеното растение, подложено на механична обработка, вследствие на която не могат да се разграничат обособените му елементи. " Хашишово масло " значи лепкав сок от конопено растение, извлечен по химичен път, пишат от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Така обаче на процедура се блокират съвсем всички благоприятни условия за преработката на промишлен коноп, а производителите се лишават от най-печелившата сега част - извличането на канабидиол (CBD), който се съдържа най-много в цветовете и листата. По правилник при индустриалния коноп наличието на друго вещество в тях - психоактивният тетрахидроканабинол (THC), би трябвало да e под 0.2%.
В някои страни са позволени 0.3%. При сортовете, от които се добива марихуана, наличието му е от 3 до над 20%.
Контролът върху развъждането на промишлен коноп е поверен на Министерството на земеделието и храните. Той се урежда с разпоредба, чийто финален вид е от 2018 година Според нея министърът на земеделието издава позволение за развъждане на растения от рода на конопа (канабис) със наличие под 0.2 % тетрахидроканабинол, избран в листната маса, плодните и цветните връхчета. Предназначението на добива е за влакно, семена за фуражи и храна, семе за посев, търговия с растенията и продукцията от тях.
Издаването на разрешителното е тежка и тромава процедура. Одобрение или отвод би трябвало да пристигна в тримесечен интервал след показване на голямо количество документи. Самото позволение е годно 3 години. Периодично би трябвало да се подават данни за засетите площи, добива, да се показват истинските опаковки от сертифицирани в Европейски Съюз семена и така нататък
Въпреки рестрикциите ползата към развъждането на промишлен коноп и търговията с артикули от него непрестанно пораства. В регистъра на земеделското министерство като дейни са записани над 250 разрешителни. Само до втората седмица на юни тази година са издадени над 60. Всъщност някои от тях са пробни, а притежателите на други към този момент са изгубили интерес. Отскоро заявление за развъждане на коноп може да се подаде и по електронен път.
Процесът по развъждането на коноп е дълъг и съставлява верига от връзки - от засяването до крайния консуматор. Тази промишленост дава работа на хиляди хора.
Индустриалният коноп може да бъде и се приема като част от прехода към зелена стопанска система. Не е инцидентно бурното развиване при развъждането и преработката му по света. Приложенията му са многочислени и непрестанно се усилват с създаването на нови артикули. Цветовете и листата се употребяват във фармацията и козметиката. От ликото се получават прежди за дрехи, индустриални прежди, хартия, изолационни материали.
Вътрешната дървесна част може да се употребява още веднъж за произвеждане на хартия, конопбетон, тухли, биопластмаса от целулоза, натурален сурогат са на стъклопласт. Семената също са същинско благосъстояние. От тях може да се произведат биогориво, мастило, бои и лакове, служат за посев, фураж, като хранителна добавка, употребяват се в козметиката. И сега може да се получават дотации за коноп по схемата за единица повърхност, както е в доста други страни от Европейски Съюз.
“В България, преди да се приказва за зелена стопанска система, има няколко базови неща. България не е предходна прехода, с цел да може да се дефинира като претендент за зелена стопанска система. Как е допустимо да приказваме за атомна технология, като огромна част от колите са на възраст над 15-20 години? Добре, вършим пиролиза, водородни технологии, геотермална сила. Това са доста хубави планове, които ще костват доста пари. Обаче в това време имаш битово отопление, което е на твърди горива и действително излъчванията от него не се регистрират. Няма проект за газификация на огромните градове. Няма тласъци хората да минават на хибридни коли най-малко, не безусловно електрически автомобили. Или даже за коли с Евро 6, с естествени излъчвания. От друга страна, от всички други артикули от конопа с добавена стойност също може да има позитивни екологични резултати ”, споделя Игор Ромбаут - шеф на “Булком ” - дружество, занимаващо се с произвеждане на етерични масла, смоли от кориандър.
Например промишлеността за произвеждане на облекла, която дава отговор за 10 - 15% от общите излъчвания на парникови газове. Голяма част е обвързвана с развъждането на памук. Но той изисква голяма напоителна инфраструктура и гълтам до 20 пъти повече вода. Дрехи от коноп могат да ги заместят, само че се внасят извън. Една от първите фешън къщи в България преди десетилетия е употребила конопени тъкани, направени от преждите на “Славянка ”.
“Конопът не е просто едно растение. В цяла Европа към този момент се преработва или от кооперативи, или от частни вложители във всевъзможни първични материали. Не е концепцията единствено да се направи CBD или да се извлекат нишки. Добре е да имаш цялостна инфраструктура, с цел да употребяваш цялото растение. Може да се употребява от корена до върха. При това коренът, който прониква на десетки метри в почвата, усъвършенства нейното положение. Това е неповторима ротационна просвета. Така има икономическа логичност както за земеделеца, по този начин и за идващите по веригата ”, споделя Йоанна Лукова, шеф маркетинг и продажби в “Булком ”.
В земеделието би трябвало да има акомодация към новите климатични условия. Има по-рискови зони за градушка, за ненормални замръзвания напролет, за засушаване в някои региони. Конопът е потребен в сеитбооборота. Заради бързия си напредък и огромната листна маса той безусловно почиства почвата от бурени и вредители.
Голям проблем за България е развиването на селските региони. Там няма задоволително предприятия, в които хората да получават положителни заплати, само че и да могат, в дребни цехове, да придобият умения, които се предават в поколенията. Конопът може да даде опция за децентрализация и произвеждане на разнообразни артикули в селските региони, да се основават работни места.
Игор и Йоанна дават образец с цеха на “Булком ” в Кула. В България всеобщо се прави пароекстракция - примерно на лавандула, на розов цвят. Там заложили на екстракция на билки с въглероден диоксид. Така растението може да се преработи изцяло. Получават се и растителни масла, и етерични масла, а остатъчният материал е неповторим фураж с доста висок протеин. Страната ни е огромен производител и експортьор на сушени билки. А те могат да се преработват с тази технология, доста дейно. Како и конопа.
Използваният в процеса въглероден диоксид идва като отпадъчен артикул при ферментацията в други производства. Концентрира се и се охлажда при криогенни условия, вместо да се изхвърли през комина. Може да се употребява неведнъж. Технологията е доста гъвкава. А, поради ниската температура при екстракцията, се резервират всички потребни свойства на растението. Дори са се отказали от вероятните дотации и не престават да изследват опциите да работят и с други първични материали, с изключение на кориандъра.
При екстракцията се ползват няколко метода. Имаме патентовани технологии, при които се получава CBD дестилат без никакви неразрешени съставки, изяснява и Ервин Иванов. В Европейски Съюз не се позволява в крайния артикул да има следи от THC.
Западни уеб сайтове даже популяризират Румъния като място за вложения в индустриалния коноп. А те са имали същите проблеми, политически, обществени, стопански, даже по-тежки, разсъждава Игор.
България към този момент се е отказала от една обещаваща вероятност.
Йоанна Лукова приканва за законови промени. Самата тя се е заела с сходни оферти, само че към момента никой не желае да я чуе.
“Въпреки контактите, за жалост е мъчно да намерим някой, който да ни изслуша, да прочете предлагането. Ние даже взехме решение “да смелим ” всичко. В Закона за наркотичните субстанции се споделя, че конопът може да се употребява единствено за семена за посев, фураж и влакно. В наредбата написа, че не може да се жъне, а да се реже цялото растение и то единствено след разцвет, което обезсмисля всичко. Превели сме и румънския закон, с цел да можем да заимстваме и от тях. Те го третират като естествена земеделска суровина. Няма проблем да се отглежда и преработва. Отделно мислим даже да създадем проектозакон за индустриалния коноп. В Румъния разискват и здравната марихуана, само че това е нещо напълно настрана, там има психоактивни субстанции, неопределено законодателство може да сътвори проблеми. Но при индустриалния коноп няма такова нещо. В нашия закон няма даже разграничение сред Канабис Индика, Канабис Сатива. Те имат друг химичен състав и са разнообразни растения ”, споделя тя.
Д-р Ервин Иванов, който е производител, споделя, че при последните законови промени преди няколко години са били привлечени и учени от Българска академия на науките, които обаче дават отпор поради опасения, че това е стъпка към заверка на медицинския канабис.
Друг неуместен мотив е, че полетата с промишлен коноп можели да прикриват добива и на марихуана - нещо на процедура невероятно, тъй като при опрашването се губят “качествата ” на марихуаната.
Неслучайно тя се отглежда при специфични условия и при най-малък контакт с околната среда. Семената за конопа, който се сее в България, идват извън. Но още отпреди години са непокътнати специфични български сортове, усъвършенствани даже единствено за нишки. В Унгария на тази база са основали нов вид, който необятно се употребява.
“Имаме контакти със Съвместния геномен център към Софийския университет. Напълно допустимо е да се основат нови сортове с нулево наличие на THC ”, споделя Игор Ромбаут.
Продуктите със СBD са позволени в България. В последните години се приказва от ден на ден и за лечебните им качества. Могат да оказват помощ при възпалителни болести, при епилептични болести, при избрани други неврологични положения, при кожни проблеми. Има ги в биомагазините, в аптеките. Цените на някои от тези артикули са много високи, съгласно офертите в онлайн аптеки. Конопено масло, според от концентрацията на СBD, може да се откри от 50 - 60 до няколкостотин лв. - за 10 мл. Предлагат се кремове, спрейове, дъвки, даже чайове.
Противоречието идва от особеното отнасяне на опциите за преправка. Според спомагателната наредба на Закона за надзор върху наркотичните субстанции и прекурсорите, “конопено растение ” значи “всяко растение от рода на конопа ”. “Коноп ” значи листата и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение. " Хашиш " значи отделената по машинален път смола от конопеното растение или конопеното растение, подложено на механична обработка, вследствие на която не могат да се разграничат обособените му елементи. " Хашишово масло " значи лепкав сок от конопено растение, извлечен по химичен път, пишат от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Така обаче на процедура се блокират съвсем всички благоприятни условия за преработката на промишлен коноп, а производителите се лишават от най-печелившата сега част - извличането на канабидиол (CBD), който се съдържа най-много в цветовете и листата. По правилник при индустриалния коноп наличието на друго вещество в тях - психоактивният тетрахидроканабинол (THC), би трябвало да e под 0.2%.
В някои страни са позволени 0.3%. При сортовете, от които се добива марихуана, наличието му е от 3 до над 20%.
Контролът върху развъждането на промишлен коноп е поверен на Министерството на земеделието и храните. Той се урежда с разпоредба, чийто финален вид е от 2018 година Според нея министърът на земеделието издава позволение за развъждане на растения от рода на конопа (канабис) със наличие под 0.2 % тетрахидроканабинол, избран в листната маса, плодните и цветните връхчета. Предназначението на добива е за влакно, семена за фуражи и храна, семе за посев, търговия с растенията и продукцията от тях.
Издаването на разрешителното е тежка и тромава процедура. Одобрение или отвод би трябвало да пристигна в тримесечен интервал след показване на голямо количество документи. Самото позволение е годно 3 години. Периодично би трябвало да се подават данни за засетите площи, добива, да се показват истинските опаковки от сертифицирани в Европейски Съюз семена и така нататък
Въпреки рестрикциите ползата към развъждането на промишлен коноп и търговията с артикули от него непрестанно пораства. В регистъра на земеделското министерство като дейни са записани над 250 разрешителни. Само до втората седмица на юни тази година са издадени над 60. Всъщност някои от тях са пробни, а притежателите на други към този момент са изгубили интерес. Отскоро заявление за развъждане на коноп може да се подаде и по електронен път.
Процесът по развъждането на коноп е дълъг и съставлява верига от връзки - от засяването до крайния консуматор. Тази промишленост дава работа на хиляди хора.
Индустриалният коноп може да бъде и се приема като част от прехода към зелена стопанска система. Не е инцидентно бурното развиване при развъждането и преработката му по света. Приложенията му са многочислени и непрестанно се усилват с създаването на нови артикули. Цветовете и листата се употребяват във фармацията и козметиката. От ликото се получават прежди за дрехи, индустриални прежди, хартия, изолационни материали.
Вътрешната дървесна част може да се употребява още веднъж за произвеждане на хартия, конопбетон, тухли, биопластмаса от целулоза, натурален сурогат са на стъклопласт. Семената също са същинско благосъстояние. От тях може да се произведат биогориво, мастило, бои и лакове, служат за посев, фураж, като хранителна добавка, употребяват се в козметиката. И сега може да се получават дотации за коноп по схемата за единица повърхност, както е в доста други страни от Европейски Съюз.
“В България, преди да се приказва за зелена стопанска система, има няколко базови неща. България не е предходна прехода, с цел да може да се дефинира като претендент за зелена стопанска система. Как е допустимо да приказваме за атомна технология, като огромна част от колите са на възраст над 15-20 години? Добре, вършим пиролиза, водородни технологии, геотермална сила. Това са доста хубави планове, които ще костват доста пари. Обаче в това време имаш битово отопление, което е на твърди горива и действително излъчванията от него не се регистрират. Няма проект за газификация на огромните градове. Няма тласъци хората да минават на хибридни коли най-малко, не безусловно електрически автомобили. Или даже за коли с Евро 6, с естествени излъчвания. От друга страна, от всички други артикули от конопа с добавена стойност също може да има позитивни екологични резултати ”, споделя Игор Ромбаут - шеф на “Булком ” - дружество, занимаващо се с произвеждане на етерични масла, смоли от кориандър.
Например промишлеността за произвеждане на облекла, която дава отговор за 10 - 15% от общите излъчвания на парникови газове. Голяма част е обвързвана с развъждането на памук. Но той изисква голяма напоителна инфраструктура и гълтам до 20 пъти повече вода. Дрехи от коноп могат да ги заместят, само че се внасят извън. Една от първите фешън къщи в България преди десетилетия е употребила конопени тъкани, направени от преждите на “Славянка ”.
“Конопът не е просто едно растение. В цяла Европа към този момент се преработва или от кооперативи, или от частни вложители във всевъзможни първични материали. Не е концепцията единствено да се направи CBD или да се извлекат нишки. Добре е да имаш цялостна инфраструктура, с цел да употребяваш цялото растение. Може да се употребява от корена до върха. При това коренът, който прониква на десетки метри в почвата, усъвършенства нейното положение. Това е неповторима ротационна просвета. Така има икономическа логичност както за земеделеца, по този начин и за идващите по веригата ”, споделя Йоанна Лукова, шеф маркетинг и продажби в “Булком ”.
В земеделието би трябвало да има акомодация към новите климатични условия. Има по-рискови зони за градушка, за ненормални замръзвания напролет, за засушаване в някои региони. Конопът е потребен в сеитбооборота. Заради бързия си напредък и огромната листна маса той безусловно почиства почвата от бурени и вредители.
Голям проблем за България е развиването на селските региони. Там няма задоволително предприятия, в които хората да получават положителни заплати, само че и да могат, в дребни цехове, да придобият умения, които се предават в поколенията. Конопът може да даде опция за децентрализация и произвеждане на разнообразни артикули в селските региони, да се основават работни места.
Игор и Йоанна дават образец с цеха на “Булком ” в Кула. В България всеобщо се прави пароекстракция - примерно на лавандула, на розов цвят. Там заложили на екстракция на билки с въглероден диоксид. Така растението може да се преработи изцяло. Получават се и растителни масла, и етерични масла, а остатъчният материал е неповторим фураж с доста висок протеин. Страната ни е огромен производител и експортьор на сушени билки. А те могат да се преработват с тази технология, доста дейно. Како и конопа.
Използваният в процеса въглероден диоксид идва като отпадъчен артикул при ферментацията в други производства. Концентрира се и се охлажда при криогенни условия, вместо да се изхвърли през комина. Може да се употребява неведнъж. Технологията е доста гъвкава. А, поради ниската температура при екстракцията, се резервират всички потребни свойства на растението. Дори са се отказали от вероятните дотации и не престават да изследват опциите да работят и с други първични материали, с изключение на кориандъра.
При екстракцията се ползват няколко метода. Имаме патентовани технологии, при които се получава CBD дестилат без никакви неразрешени съставки, изяснява и Ервин Иванов. В Европейски Съюз не се позволява в крайния артикул да има следи от THC.
Западни уеб сайтове даже популяризират Румъния като място за вложения в индустриалния коноп. А те са имали същите проблеми, политически, обществени, стопански, даже по-тежки, разсъждава Игор.
България към този момент се е отказала от една обещаваща вероятност.
Йоанна Лукова приканва за законови промени. Самата тя се е заела с сходни оферти, само че към момента никой не желае да я чуе.
“Въпреки контактите, за жалост е мъчно да намерим някой, който да ни изслуша, да прочете предлагането. Ние даже взехме решение “да смелим ” всичко. В Закона за наркотичните субстанции се споделя, че конопът може да се употребява единствено за семена за посев, фураж и влакно. В наредбата написа, че не може да се жъне, а да се реже цялото растение и то единствено след разцвет, което обезсмисля всичко. Превели сме и румънския закон, с цел да можем да заимстваме и от тях. Те го третират като естествена земеделска суровина. Няма проблем да се отглежда и преработва. Отделно мислим даже да създадем проектозакон за индустриалния коноп. В Румъния разискват и здравната марихуана, само че това е нещо напълно настрана, там има психоактивни субстанции, неопределено законодателство може да сътвори проблеми. Но при индустриалния коноп няма такова нещо. В нашия закон няма даже разграничение сред Канабис Индика, Канабис Сатива. Те имат друг химичен състав и са разнообразни растения ”, споделя тя.
Д-р Ервин Иванов, който е производител, споделя, че при последните законови промени преди няколко години са били привлечени и учени от Българска академия на науките, които обаче дават отпор поради опасения, че това е стъпка към заверка на медицинския канабис.
Друг неуместен мотив е, че полетата с промишлен коноп можели да прикриват добива и на марихуана - нещо на процедура невероятно, тъй като при опрашването се губят “качествата ” на марихуаната.
Неслучайно тя се отглежда при специфични условия и при най-малък контакт с околната среда. Семената за конопа, който се сее в България, идват извън. Но още отпреди години са непокътнати специфични български сортове, усъвършенствани даже единствено за нишки. В Унгария на тази база са основали нов вид, който необятно се употребява.
“Имаме контакти със Съвместния геномен център към Софийския университет. Напълно допустимо е да се основат нови сортове с нулево наличие на THC ”, споделя Игор Ромбаут.
Продуктите със СBD са позволени в България. В последните години се приказва от ден на ден и за лечебните им качества. Могат да оказват помощ при възпалителни болести, при епилептични болести, при избрани други неврологични положения, при кожни проблеми. Има ги в биомагазините, в аптеките. Цените на някои от тези артикули са много високи, съгласно офертите в онлайн аптеки. Конопено масло, според от концентрацията на СBD, може да се откри от 50 - 60 до няколкостотин лв. - за 10 мл. Предлагат се кремове, спрейове, дъвки, даже чайове.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ