Сезонът на нечистите коалиции наближава
Има аргументи да съжаляваме, че идеологическата борба сред партиите остана в предишното. Тогава можеше да се тегли релативно ясна граница сред другите лагери – десният отива при десните, левият – при левите. Така опортюнистите, склонни да прелитат като прелетни птички между двете страни, най-малко бяха по-ясно забележими.
Сега идейните правила потънаха в мъглата на политическата обстановка. Все по-често чуваме да се приказва: стига ляво, стига дясно, дайте дружно да спасим България. Хубаво звучи, само че когато идеологическите разлики изчезват или се отхвърлят, става елементарно да се прескача границата, оттатък която всеки съюз става позволен, колкото и да наподобява изкуствен и противоположен. А политиката се трансформира в поредност от покупко-продажби, в които моментният интерес, а не убежденията, диктуват държанието на партиите.
Такава наклонност следим от времето на тройната коалиция, която събра дружно в името на властта лявата Българска социалистическа партия, демократичното Движение за права и свободи и политическия хамелеон Национална движение „Симеон Втори". После пристигна “експертното ” държавно управление на Пламен Орешарски, носено на плещи от социалистите и депесарите. Най-брутален беше съюзът, който удържаше кабинета „ Борисов 2 ” – „ народняшката десница ” в лицето на ГЕРБ, „ градската десница ”, обединена в Реформаторския блок, някогашните бесепари от АБВ, и всичко това гарнирано с парламентарната поддръжка на националистите от Патриотичния фронт.
Същинска „ мешана скара ”,
оставила много горчив привкус у доста гласоподаватели, за което свидетелства цялостният неуспех на раздробените реформатори и първановистите на вота през 2017 година
С сегашния парламент получихме още от същото, когато ГЕРБ се събра с „ Обединени патриоти ” (наследникът на Патриотичния фронт). Обяснението на герберите за избора на сътрудници беше простичко: с кого другиго? Най-вероятно по същия метод ще се оправдават и бъдещите ръководещи в идващото Народно заседание, когато ни тръснат следващия съдружен Франкенщайн. В положението, в което са главните политически играчи сега, мъчно можем да чакаме нещо друго.
След митингите, които разбуниха духовете в страната, и здравната рецесия (разклонила се в икономическа и социална) е извънредно мъчно да се вършат прогнози за съотношението на силите на политическата сцена. В последно време социолозите регистрират равнене на резултатите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Прогнозите са, че в идващия парламент могат да влязат още най-малко три обединения – Движение за права и свободи, „ ИТН ” на Слави Трифонов и „ Демократична България ”. С шансове разполагат и групата политици и деятели към някогашния омбудсман Мая Манолова, както и „ Обединени патриоти ”. Около една пета от гласоподавателите не знаят дали ще гласоподават, което още повече усложнява прогнозите. А в каква посока ще повлияе COVID рецесията върху политическата обстановка – това не можем даже да допускаме.
Пред ГЕРБ се обрисуват несигурни времена
Имиджът на партията пострада доста от лятото насам – както поради митингите и свадите към записите и фотосите на премиера, по този начин и поради неособено умелото ръководство на рецесията. От основно значение за бъдещето на партията е ролята на Бойко Борисов. От дълго време той повтаря, че е подготвен да се отдръпна от политиката, откакто завърши мандатът му. Признаци, че е определил своя правоприемник на партийния престол обаче няма. И това се трансформира в проблем.
Често чуваме – Борисов е лицето на партията, няма ГЕРБ без него. И по този начин да е, свободно падащият му рейтинг демонстрира, че множеството българи виждат в него лицето на рецесията, а не на просперитета, както толкоз години съпартийците му ни убеждават. Борисов наподобява нерешителен, когато би трябвало да е постоянен, и се държи надменно, когато би трябвало да бъде преклонен. Създава усещане на човек без ясна визия за действителността, още по-малко визия за бъдещето – даже на личната си партия. Всичко това прави върха на герберската пирамида нестабилен, което неизбежно ще се съобщи на по-долните равнища. А те не са в най-хубавата си форма, откогато някогашният втори Цветан Цветанов стартира да изсмуква силите на низовите партийни организации из страната.
Едно е несъмнено – на ГЕРБ ще се наложи да направи място и на други партии в джипката,
със лични сили няма да управлява
Откъде обаче? Патриотите може и да изпаднат. С Българска социалистическа партия не става след пуническите войни, които водят толкоз години. Нито с Движение за права и свободи и „ Демократична България ”, които Борисов упрекна, че са създали интрига против неговото държавно управление. И по този начин – с кого?
Същият въпрос стои и пред Българска социалистическа партия. Левицата фактически отбелязва растеж на доверието, който обаче е прекомерно невисок, с цел да добие уверено (или даже известно) преимущество над ГЕРБ. Самата партия наподобява всичко друго, само че не и мобилизирана и подготвена да ръководи, както твърди соцлидерът Корнелия Нинова. От социалистите през октомври със скандал се отделиха куп депутати, подготвени за личен политически план. Така оставиха усещането, че ще изиграят за Българска социалистическа партия същата роля като Цветанов за ГЕРБ – ще късат каквото могат от партията майка, с цел да я омаломощят преди изборите. Неособено удачна излезе концепцията на Нинова да направи „ държавно управление в сянка ” с висши партийци – наподобява като че ли занапред разпределя постовете в ръководството. А с цел да го вземе при сегашния си електорален дял,
Българска социалистическа партия се нуждае от съдружници, които към този момент няма
Движение за права и свободи – партията, с която алените са управлявали, е под забрана за коалиция, наложена персонално от Нинова. За Движение за права и свободи идните избори сами по себе си не са затруднение. Движението разполага с малко над 300 000 гласа, както демонстрират последните два парламентарни вота, и може да разчита на несъмнено наличие в Народното събрание. Големият въпрос е – в каква роля? На балансьор, както преди? Ако в Народното събрание влязат повече от 5 обединения, тогава хората на Ахмед Доган просто ще се изгубят в тълпата от стари/нови политици, които ще се натискат да бъдат балансьори, медиатори, златни пръсти и прочие Тогава даже подмолното въздействие, с което разполага – с помощта на наличието си в правосъдната власт, бизнеса и медиите, може да се окаже незадоволително за Движение за права и свободи, с цел да си обезпечи основна тежест в политическите решения и законодателния развой. Още повече, че имиджът на придвижването е толкоз отровен, че нито една друга политическа мощ не би се доближила до него.
И тук стигаме до „ ИТН ”, Мая Манолова и „ Демократична България ”, които ще дефинират физиономията на идващото държавно управление съгласно това кого ще поддържат за властта.
Трифонов е огромната незнайна –
социолозите шашнаха всички, когато му дадоха трето място на изборите, при положение че партията му е изцяло неразпознаваема – кого ще вкара в Народното събрание, какви цели ще преследва, чии ползи ще пази. Наскоро Трифонов гръмко разгласи: “... желая най-безапелационно да кажа следното: Партия „ ИТН “ ще се яви сама на изборите. ” А след изборите – с кого ще се хване за ръка? Какъвто и резултат да получи, няма да може да ръководи сама. Досега хората на шоумена демонстрираха непосредственост с Мая Манолова и Отровното трио – дори излязоха с концепцията да изградят мрежа от наблюдаващи против изборните нарушавания. От политическа позиция обаче това 3 в 1 не е изключително добра композиция. Единственото, което ги сплотява, е омразата към Борисов и неналичието на ясна идеология. Това стига за халтав и краткотраен съюз, не и за постоянна и сериозна политическа мощ, какво остава за управническа опция.
Що се отнася до Мая Манолова, като някогашен народен представител от Българска социалистическа партия, на пръв взор, тя наподобява като натурален съдружник на соцпартията. Малко евентуално обаче наподобява две амбициозни и властни дами като нея и Нинова да преодолеят егото си и да си протегнат ръка. От друга страна, към Манолова се присламчиха няколко десни партии, които й дават опция да хвърли мост към Трифонов, а и към „ Демократична България ”. Но не й да го прекоси – предишното й в Българска социалистическа партия прави съвсем необикновено градската десница да я одобри. Така най-самотна и изолирана наподобява „ Демократична България ”. Към кого би могла да се обърне, откакто се разгласи за „ промяна на модела ”, към който причислява ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи? Трифонов е единствената действителна опция. Но по какъв начин биха погледнали на шоумена претенциозните гласоподаватели на дясната коалиция?
Положението наподобява ужасно комплицирано и е тъкмо такова. За да се харесат на гласоподавателите, политиците направиха всичко, което им беше по силите, с цел да се намразят един различен, и по този начин сами си отрязаха пътя към бъдещи обединения. Сега обаче ще им се наложи да извърнат играта. Защото е съвсем несъмнено, че изборите няма да разрешат еднопартийно ръководство. Затова хора, които доскоро люто са се ненавиждали, ще би трябвало да се съберат под един съдружен покрив. И по този начин противните, неестествени съюзи, за които заговорихме първоначално, ще продължат – още повече че няма действително идеологическо затруднение, което да ги възпре.
Сега идейните правила потънаха в мъглата на политическата обстановка. Все по-често чуваме да се приказва: стига ляво, стига дясно, дайте дружно да спасим България. Хубаво звучи, само че когато идеологическите разлики изчезват или се отхвърлят, става елементарно да се прескача границата, оттатък която всеки съюз става позволен, колкото и да наподобява изкуствен и противоположен. А политиката се трансформира в поредност от покупко-продажби, в които моментният интерес, а не убежденията, диктуват държанието на партиите.
Такава наклонност следим от времето на тройната коалиция, която събра дружно в името на властта лявата Българска социалистическа партия, демократичното Движение за права и свободи и политическия хамелеон Национална движение „Симеон Втори". После пристигна “експертното ” държавно управление на Пламен Орешарски, носено на плещи от социалистите и депесарите. Най-брутален беше съюзът, който удържаше кабинета „ Борисов 2 ” – „ народняшката десница ” в лицето на ГЕРБ, „ градската десница ”, обединена в Реформаторския блок, някогашните бесепари от АБВ, и всичко това гарнирано с парламентарната поддръжка на националистите от Патриотичния фронт.
Същинска „ мешана скара ”,
оставила много горчив привкус у доста гласоподаватели, за което свидетелства цялостният неуспех на раздробените реформатори и първановистите на вота през 2017 година
С сегашния парламент получихме още от същото, когато ГЕРБ се събра с „ Обединени патриоти ” (наследникът на Патриотичния фронт). Обяснението на герберите за избора на сътрудници беше простичко: с кого другиго? Най-вероятно по същия метод ще се оправдават и бъдещите ръководещи в идващото Народно заседание, когато ни тръснат следващия съдружен Франкенщайн. В положението, в което са главните политически играчи сега, мъчно можем да чакаме нещо друго.
След митингите, които разбуниха духовете в страната, и здравната рецесия (разклонила се в икономическа и социална) е извънредно мъчно да се вършат прогнози за съотношението на силите на политическата сцена. В последно време социолозите регистрират равнене на резултатите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Прогнозите са, че в идващия парламент могат да влязат още най-малко три обединения – Движение за права и свободи, „ ИТН ” на Слави Трифонов и „ Демократична България ”. С шансове разполагат и групата политици и деятели към някогашния омбудсман Мая Манолова, както и „ Обединени патриоти ”. Около една пета от гласоподавателите не знаят дали ще гласоподават, което още повече усложнява прогнозите. А в каква посока ще повлияе COVID рецесията върху политическата обстановка – това не можем даже да допускаме.
Пред ГЕРБ се обрисуват несигурни времена
Имиджът на партията пострада доста от лятото насам – както поради митингите и свадите към записите и фотосите на премиера, по този начин и поради неособено умелото ръководство на рецесията. От основно значение за бъдещето на партията е ролята на Бойко Борисов. От дълго време той повтаря, че е подготвен да се отдръпна от политиката, откакто завърши мандатът му. Признаци, че е определил своя правоприемник на партийния престол обаче няма. И това се трансформира в проблем.
Често чуваме – Борисов е лицето на партията, няма ГЕРБ без него. И по този начин да е, свободно падащият му рейтинг демонстрира, че множеството българи виждат в него лицето на рецесията, а не на просперитета, както толкоз години съпартийците му ни убеждават. Борисов наподобява нерешителен, когато би трябвало да е постоянен, и се държи надменно, когато би трябвало да бъде преклонен. Създава усещане на човек без ясна визия за действителността, още по-малко визия за бъдещето – даже на личната си партия. Всичко това прави върха на герберската пирамида нестабилен, което неизбежно ще се съобщи на по-долните равнища. А те не са в най-хубавата си форма, откогато някогашният втори Цветан Цветанов стартира да изсмуква силите на низовите партийни организации из страната.
Едно е несъмнено – на ГЕРБ ще се наложи да направи място и на други партии в джипката,
със лични сили няма да управлява
Откъде обаче? Патриотите може и да изпаднат. С Българска социалистическа партия не става след пуническите войни, които водят толкоз години. Нито с Движение за права и свободи и „ Демократична България ”, които Борисов упрекна, че са създали интрига против неговото държавно управление. И по този начин – с кого?
Същият въпрос стои и пред Българска социалистическа партия. Левицата фактически отбелязва растеж на доверието, който обаче е прекомерно невисок, с цел да добие уверено (или даже известно) преимущество над ГЕРБ. Самата партия наподобява всичко друго, само че не и мобилизирана и подготвена да ръководи, както твърди соцлидерът Корнелия Нинова. От социалистите през октомври със скандал се отделиха куп депутати, подготвени за личен политически план. Така оставиха усещането, че ще изиграят за Българска социалистическа партия същата роля като Цветанов за ГЕРБ – ще късат каквото могат от партията майка, с цел да я омаломощят преди изборите. Неособено удачна излезе концепцията на Нинова да направи „ държавно управление в сянка ” с висши партийци – наподобява като че ли занапред разпределя постовете в ръководството. А с цел да го вземе при сегашния си електорален дял,
Българска социалистическа партия се нуждае от съдружници, които към този момент няма
Движение за права и свободи – партията, с която алените са управлявали, е под забрана за коалиция, наложена персонално от Нинова. За Движение за права и свободи идните избори сами по себе си не са затруднение. Движението разполага с малко над 300 000 гласа, както демонстрират последните два парламентарни вота, и може да разчита на несъмнено наличие в Народното събрание. Големият въпрос е – в каква роля? На балансьор, както преди? Ако в Народното събрание влязат повече от 5 обединения, тогава хората на Ахмед Доган просто ще се изгубят в тълпата от стари/нови политици, които ще се натискат да бъдат балансьори, медиатори, златни пръсти и прочие Тогава даже подмолното въздействие, с което разполага – с помощта на наличието си в правосъдната власт, бизнеса и медиите, може да се окаже незадоволително за Движение за права и свободи, с цел да си обезпечи основна тежест в политическите решения и законодателния развой. Още повече, че имиджът на придвижването е толкоз отровен, че нито една друга политическа мощ не би се доближила до него.
И тук стигаме до „ ИТН ”, Мая Манолова и „ Демократична България ”, които ще дефинират физиономията на идващото държавно управление съгласно това кого ще поддържат за властта.
Трифонов е огромната незнайна –
социолозите шашнаха всички, когато му дадоха трето място на изборите, при положение че партията му е изцяло неразпознаваема – кого ще вкара в Народното събрание, какви цели ще преследва, чии ползи ще пази. Наскоро Трифонов гръмко разгласи: “... желая най-безапелационно да кажа следното: Партия „ ИТН “ ще се яви сама на изборите. ” А след изборите – с кого ще се хване за ръка? Какъвто и резултат да получи, няма да може да ръководи сама. Досега хората на шоумена демонстрираха непосредственост с Мая Манолова и Отровното трио – дори излязоха с концепцията да изградят мрежа от наблюдаващи против изборните нарушавания. От политическа позиция обаче това 3 в 1 не е изключително добра композиция. Единственото, което ги сплотява, е омразата към Борисов и неналичието на ясна идеология. Това стига за халтав и краткотраен съюз, не и за постоянна и сериозна политическа мощ, какво остава за управническа опция.
Що се отнася до Мая Манолова, като някогашен народен представител от Българска социалистическа партия, на пръв взор, тя наподобява като натурален съдружник на соцпартията. Малко евентуално обаче наподобява две амбициозни и властни дами като нея и Нинова да преодолеят егото си и да си протегнат ръка. От друга страна, към Манолова се присламчиха няколко десни партии, които й дават опция да хвърли мост към Трифонов, а и към „ Демократична България ”. Но не й да го прекоси – предишното й в Българска социалистическа партия прави съвсем необикновено градската десница да я одобри. Така най-самотна и изолирана наподобява „ Демократична България ”. Към кого би могла да се обърне, откакто се разгласи за „ промяна на модела ”, към който причислява ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи? Трифонов е единствената действителна опция. Но по какъв начин биха погледнали на шоумена претенциозните гласоподаватели на дясната коалиция?
Положението наподобява ужасно комплицирано и е тъкмо такова. За да се харесат на гласоподавателите, политиците направиха всичко, което им беше по силите, с цел да се намразят един различен, и по този начин сами си отрязаха пътя към бъдещи обединения. Сега обаче ще им се наложи да извърнат играта. Защото е съвсем несъмнено, че изборите няма да разрешат еднопартийно ръководство. Затова хора, които доскоро люто са се ненавиждали, ще би трябвало да се съберат под един съдружен покрив. И по този начин противните, неестествени съюзи, за които заговорихме първоначално, ще продължат – още повече че няма действително идеологическо затруднение, което да ги възпре.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ