Защо е важно да водим децата на културни мероприятия от съвсем малки?
Има някакво публикувано мнение, че дребните деца не схващат от изкуство. Че културните мероприятия не са тях - ще скучаят, ще се затичат и ще подвигат звук, а с това мощно ще ни изложат. На тях се поставят най-вече някой филм, цирк, концерт на площада или в дребното останали куклени театри и пътуващи трупи - някоя режисура за деца. Вярно, че на едно 4-годишно дете " Набуко " или " Жизел " ще му дойдат допълнително, както и надали ще разбере постмодернистичната живопис. Но мисля, че всеки родител, който познава детето си, знае кое културно мерпориятие би било уместно за него възраст, характер, ползи.
Да получават децата привички и държание на фенове, на ценители на изкуството, културата в по-общ проект, ние, възрастните, би трябвало да ги доближим до този свят, да разрешаваме децата да взаимодействат, да могат да приказват и мислят за това, което са видели и почувствали.
Не са единствено навиците и " културното държание ". Така оказваме помощ на децата да развиват обществената си и прочувствена просветеност, да се научат да се показват и интегрират в друга среда. Иначе казано, водейки детето на галерия или на музей, то не е кукла, някакъв багаж, а участник в цялото прекарване. На него би трябвало да му е разрешено да се движи, да задава въпроси, да разяснява.
Децата намират там и нови другари, среда. Те могат да се вдъхновят на собствен ред, да намерят своите ползи, гений, предопределение. Те привикват по какъв начин да се държат в изложба, на концерт, на спектакъл от напълно дребни и това не е " дресировка ", а потребно обществено умеене.
Съвети за най-малките
Подходящи мероприятия: куклен спектакъл, цирк, концерт с интеракция с публиката, фокусно шоу, игри с водещ, работилнички.
Най-малките обичат играта, тичането, викането, музиката и свободното за придвижване пространство. Като фенове пък са сграбчени от занимателното, увлкателното, приказките. Игрите и дилемите, които изискват тяхното присъединяване. А най-любимото би било, в случай че се насърчават и с премия.
Най-малките не обичат местата, в които непрекъснато им забраняваме, шъткаме им, където придвижванията им са лимитирани. Местата, в които би трябвало да се пази тишина. Може да ни се желае да вземем дете на 5 години на галерия и то да издържи 15 минути, тъй като е забавно ново място, само че в случай че стартира да се отегчава, по-добре да си тръгнем скоро.
Обяснявайте на детето къде отивате и какво се прави там, какво ще се случи. Заредете го с очакване, само че и с упования към това по какъв начин би трябвало да се държи.
Съобразявайте се с детето, а не със себе си. Ако то стартира да дивее, по-добре си тръгнете, в сравнение с да го насилвате.
Вземете нещо дребно за ядене и вода. Не е общително да се яде по време на спектакъл, несъмнено, само че децата след това зверси огладняват.
Похвалете го за положителното поведение, а по-късно го заведете на място, където да се наиграе свободно.
По-големите деца
Децата в учебна възраст също обичат горните занимания, само че при тях се включва и просветителният детайл, навиците за другарство с по-големите хора, по-свообдно може да се търси противоположната връзка. Кино, галерия, музей, концерт, в който се пази тишина, даже някои оперни и балетни спектакли.
По-големите деца би трябвало да бъдат одобрявани като мислещи същества, да не ги подценяваме, да не ги прекъсваме, когато приказват с възрастни, да им демонстрираме дискретно какво се прави в антракт, по кое време се ръкопляска и по кое време не - дребните елементи, изграждащи културното държание.
Трябва да насърчаваме децата да показват мнението си, каквото и да е, стига да го вършат по оправдателен и необорим метод. Или най-малко да се пробват да намират думи, да им оказваме помощ да вербализират мислите и страстите си, изключително за прочувствено съсредоточените спектакъл, опера и балет.
По-големите деца би трябвало да се научат, че има етикет на срещите с изкуството. Че не е доста автентично и бунтарско, а по-скоро снобско да отидеш с дънки на опера. Те могат да решат, че операта не е тяхното нещо, само че до момента в който са там, етикетът би трябвало да се съблюдава. Това внася различност на прекарването, едно не-битово, не-ежедневно чувство. Може и официално да е, посредством облеклата, само че от почитание би трябвало да съблюдават кода.
Децата схващат от изкуство. Артистите, които работят с детска аудитория или имат наблюдения върху двата типа аудитория, незабавно ще кажат, че децата са най-искрените и неподправени фенове. Че те реагират с цялото си сърце, неспособни да лицемерничат и да лъжат. Воденето на спектакъл, кино, балет, музей освен е уместно, само че и наложително за децата. Културата се възпитава, любовта към изкуството се развива от самото раждане. Независимо дали е рисунки с тебешири, или " Лешникотрошачката " - изкуството облагородява човек, изважда го от бита и баналността, оказва помощ му да се вглежда храбро в себе си. А неналичието на фенове, ценители се вижда повече от мъчително. Направо е разрушително и следствията се виждат, където и да се обърнем.
Да получават децата привички и държание на фенове, на ценители на изкуството, културата в по-общ проект, ние, възрастните, би трябвало да ги доближим до този свят, да разрешаваме децата да взаимодействат, да могат да приказват и мислят за това, което са видели и почувствали. Не са единствено навиците и " културното държание ". Така оказваме помощ на децата да развиват обществената си и прочувствена просветеност, да се научат да се показват и интегрират в друга среда. Иначе казано, водейки детето на галерия или на музей, то не е кукла, някакъв багаж, а участник в цялото прекарване. На него би трябвало да му е разрешено да се движи, да задава въпроси, да разяснява. Децата намират там и нови другари, среда. Те могат да се вдъхновят на собствен ред, да намерят своите ползи, гений, предопределение. Те привикват по какъв начин да се държат в изложба, на концерт, на спектакъл от напълно дребни и това не е " дресировка ", а потребно обществено умеене. Съвети за най-малките
Подходящи мероприятия: куклен спектакъл, цирк, концерт с интеракция с публиката, фокусно шоу, игри с водещ, работилнички.
Най-малките обичат играта, тичането, викането, музиката и свободното за придвижване пространство. Като фенове пък са сграбчени от занимателното, увлкателното, приказките. Игрите и дилемите, които изискват тяхното присъединяване. А най-любимото би било, в случай че се насърчават и с премия.
Най-малките не обичат местата, в които непрекъснато им забраняваме, шъткаме им, където придвижванията им са лимитирани. Местата, в които би трябвало да се пази тишина. Може да ни се желае да вземем дете на 5 години на галерия и то да издържи 15 минути, тъй като е забавно ново място, само че в случай че стартира да се отегчава, по-добре да си тръгнем скоро.
Обяснявайте на детето къде отивате и какво се прави там, какво ще се случи. Заредете го с очакване, само че и с упования към това по какъв начин би трябвало да се държи. Съобразявайте се с детето, а не със себе си. Ако то стартира да дивее, по-добре си тръгнете, в сравнение с да го насилвате. Вземете нещо дребно за ядене и вода. Не е общително да се яде по време на спектакъл, несъмнено, само че децата след това зверси огладняват. Похвалете го за положителното поведение, а по-късно го заведете на място, където да се наиграе свободно.По-големите деца
Децата в учебна възраст също обичат горните занимания, само че при тях се включва и просветителният детайл, навиците за другарство с по-големите хора, по-свообдно може да се търси противоположната връзка. Кино, галерия, музей, концерт, в който се пази тишина, даже някои оперни и балетни спектакли.
По-големите деца би трябвало да бъдат одобрявани като мислещи същества, да не ги подценяваме, да не ги прекъсваме, когато приказват с възрастни, да им демонстрираме дискретно какво се прави в антракт, по кое време се ръкопляска и по кое време не - дребните елементи, изграждащи културното държание. Трябва да насърчаваме децата да показват мнението си, каквото и да е, стига да го вършат по оправдателен и необорим метод. Или най-малко да се пробват да намират думи, да им оказваме помощ да вербализират мислите и страстите си, изключително за прочувствено съсредоточените спектакъл, опера и балет. По-големите деца би трябвало да се научат, че има етикет на срещите с изкуството. Че не е доста автентично и бунтарско, а по-скоро снобско да отидеш с дънки на опера. Те могат да решат, че операта не е тяхното нещо, само че до момента в който са там, етикетът би трябвало да се съблюдава. Това внася различност на прекарването, едно не-битово, не-ежедневно чувство. Може и официално да е, посредством облеклата, само че от почитание би трябвало да съблюдават кода. Децата схващат от изкуство. Артистите, които работят с детска аудитория или имат наблюдения върху двата типа аудитория, незабавно ще кажат, че децата са най-искрените и неподправени фенове. Че те реагират с цялото си сърце, неспособни да лицемерничат и да лъжат. Воденето на спектакъл, кино, балет, музей освен е уместно, само че и наложително за децата. Културата се възпитава, любовта към изкуството се развива от самото раждане. Независимо дали е рисунки с тебешири, или " Лешникотрошачката " - изкуството облагородява човек, изважда го от бита и баналността, оказва помощ му да се вглежда храбро в себе си. А неналичието на фенове, ценители се вижда повече от мъчително. Направо е разрушително и следствията се виждат, където и да се обърнем.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ