Няма сила в света, която може да умъртви човешкия дух - ПЕТЪР ДЪНОВ
Има нещо в индивида, което в никакъв случай и от никого не може да се задоволи. Това е огромната змия в света, която е интелигентна, будна, в никакъв случай не спи и живее във всеки човек още от раждането му, още в спящо положение и последователно се пробужда. С пробуждането ѝ сред духа и нея се стартира битка. Който не знае по какъв начин да подчини змията на себе си, натъква се на огромни бедствия. Тя не би трябвало да се унищожава, само че дa се подчини. Докато змията работи в тебе – ти живееш, почине ли тя, умираш и ти. Докато змията живее в индивида, тя крие в себе си половината благосъстояние на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да ѝ станеш стопанин, всички нейни благосъстояния и скъпоценности минават в твои ръце. Не можеш ли да ѝ станеш стопанин, ще си останеш дрипльо. От това зависи твоето благосъстояние – стопанин да ѝ станеш. Среден път няма.
Като знаете силата на Словото, би трябвало да сте доста деликатни, да избирате думите си, с които си служите. Някоя майка е недоволна от детето си и го проклина. Не се минава доста време и клетвата го реализира. Бъдете деликатни в думите, мислите и възприятията си.
Къде е Сократ, къде е Платон, къде е Толстой, къде е Шекспир, къде е Кант? Това демонстрира, че човек не е в тази смъртна форма, той е в Словото, той е в мозъка, той е в душата. Това, което остава безсмъртно, то е индивидът. Всички велики хора са в сърцата на хората, в мозъците.
Бог посредством Словото сътвори света. Човек отсетне се сътвори по облик и сходство на Словото. Човек са храни със Словото. И още хиляди години ще се храни със Словото.
Тялото е свещено нещо и ще го къпеш, обличаш, поддържаш както би трябвало.
Болестите са дадени като изискване за концентриране, за връзка сред човешката душа и Бога.
Когато Бог желае да разсъни съзнанието на индивида, изпраща му някаква болест.
Силата на индивида седи в светлината на неговото схващане.
Няма мощ в света, която може да умъртви човешкия дух.
Чист би трябвало да бъде човек във всяко отношение и да не се занимава с недъзите на хората, с цел да не разрушава своя организъм.
Когато се приказва за възобновяване, разбирам понижаване на тежестта, която човек е турил върху себе си.
Ако сърцето е чисто, то и цялото тяло ще бъде чисто.
Пиянството е нечистотия, лакомията е нечистотия, одумването е нечистотия, завистта, злобата са нечистотия.
Истински лек за всички заболявания е дишането на чист въздух.
Всяка жена, която остава без мъж, се скапва по този начин, както се скапва яденето, като седи дълго време. Мъжът носи в себе си нещо благородно, което единствено дамата може да обработи. Какво ще обработва дамата без мъж?
Започне ли нечистотата да влиза в живота, гибелта незабавно прави крачка напред.
Ако приказваш едно, а мислиш друго, това е нечистотия. Всяка дума би трябвало да бъде чиста.
Понякога, в случай че бащата е талантлив, синът не излиза подобен. Бащите са слаби да предават талантливост си на децата. Майките могат да предават повече неща на синовете си, в сравнение с бащите. Гениалността се предава по женска линия, по линия на възприятията.
