Има неща, които като правило се случват по сходен начин

Има неща, които като предписание се случват по подобен метод в сходни обстановки. Това „ като предписание “ някои назовават „ причинност “. В последните години в България имаме много образци за действието на такива закономерности. Като предписание, да вземем за пример, диктаторите полудяват след 10 години на власт. Като предписание, диктатурите губят войни срещу демокрациите. Като предписание, когато едно общество престане да поддържа нужните просветителни старания, популацията внезапно оглупява и стартира да следва популисти и властнически мъжкари.

В момента следим причинност, разказана още преди 2 300 години от гръцкия мъдрец Аристотел. В книгата си „ Политиката “ той разказва методите, по които като предписание падат от власт олигархиите. Тези способи са общо десетина, само че главните са три.

Когато едните изместват другите

Първо, напън извън. След като е на власт несъмнено количество години, всяка олигархия (дефинирана от Аристотел като „ група могъщи мъже, ръководещи в собствен интерес “) се оказва заобиколена от по-млади и по-нахъсани мъже, искащи и те да бъдат позволени до олигархическия кръг. Ако не бъдат, като предписание се провеждат, смъкват остарялата олигархия и вършат своя. Или задоволително от тях проникват в остарялата олигархия, с цел да я завладяват от вътрешната страна.

Подобна причинност е проработвала у нас към този момент няколко пъти. Кръгът „ Орион “, внезапно отслабен от банковите банкрути от 1996/97 година, бе преместен към ЮАР и бе сменен от по-мускулеста група, проведена към Мултигруп и Движение за права и свободи. Впоследствие на мястото на Мултигруп, овакантено заради убийството на главатаря, се настаниха субекти като ТИМ, КТБ, Ковачки, Вълка и несъмнено, Пеевски. После КТБ изхвръкна от групата, с цел да бъде ограбена от останалите.

Не бе позволено последващите банки-касички да станат пълноценни членове на олигархията, а Цветан Василев се оказа в Белград. Неговото място бе заето от Черепа, а когато и той изхвръкна, на негово място бе признат Домусчиев. Виждаме по какъв начин у нас олигархията намира метод да се оправя с натиска на нови кандидат-олигарси, като изхвърля остарели и позволява нови свои членове.

Когато народът се провежда, с цел да ги изгони

На пръв взор нашата олигархия успяваше да се оправи и с втория разказан от Аристотел метод, по който се разпадат олигархиите: на народа да му писне и той да се провежда, с цел да изгони олигарсите от рамките на страната. Най-яркият опит за сходно деяние наблюдавахме през цялата 2020 година. Тогава олигархията видимо оцеля и даже излъчваше нетърпимо блаженство.

Единствен Бойко Борисов стартира да наподобява обезпокоен и с времето продължи да наподобява все по-стреснат. Може би той единствен, въпреки да не чете книги, бе схванал, че тия „ закономерности “ имат голяма мощност и в последна сметка преподреждат пейзажа по свое убеждение, каквото и да вършат населяващите го олигарси.

И по този начин през април 2021 година олигархията загуби държавната власт. Това я лиши от достъп до това финансиране, от което тя живееше – обществените средства както на българите, по този начин и на европейците. А една олигархия може да се оправя с нормалните провокации (виж горе) само в случай че има достъп до все по-големи финансови запаси. Това ѝ основава опцията да разпределя „ порциите “ по този начин, че всички да са удовлетворени. Но от към този момент повече от две години притокът на средства към олигархията е пресечен. Тя стартира да се задушава от неналичието на пресен запас.

Война на живот и гибел

В този случай мощно се задейства третият метод, по който съгласно Аристотел се разпадат олигархиите: олигарсите се сбиват между тях. Точно това следим сега. Вече не става дума за настоящи битки – Пеевски-Василев, Гешев-Черепа – които просто освобождават едни олигарси, с цел да ги заместят с други. Става дума за вътрешновидова война на живот и гибел.

Всеки от биещите се си мисли, че точно той ще оцелее и ще има свиващото се количество пари. Но сходни борби в никакъв случай не протичат в политически вакуум. В тях се намесват и външни фактори, като да вземем за пример напън от страна на жителите или от някакви устойчиви правоналагащи органи (в случая имаме европейски такива). Подобна интервенция като предписание води до това, че оживелите във вътрешната борба олигарси биват лишени от власт и изгонени. Олигархичната власт престава да съществува.

Каква е ролята на жителите през днешния ден

Светът през днешния ден, несъмнено, е доста по-сложен от света на антична Гърция, в който е живял и работил Аристотел. Тази трудност сама по себе си прави доста мъчно устойчивото битие на такива архаични форми на ръководство като тирании или олигархии. Те по формулировка са по-неустойчиви през днешния ден, в сравнение с са били преди 2 300 години. Натиск върху нашата олигархия, да вземем за пример, упражняват правоналагащи структури, каквито тогава просто не е имало – Европол, Европейска комисия, Европейска прокуратура. Имаме и интернационалните структури за сигурност, които също тогава не са съществували, само че които през днешния ден упражняват значителен напън върху всяка олигархия на своя територия, защото всяка обособена олигархия е източник на закани за сигурността на всички. Такива структури са НАТО, Държавният департамент и даже американският Конгрес, който гласоподава закони от вида „ Магнитски “.

Закономерностите, несъмнено, се движат от хора. От тяхната воля и решителност зависи до каква тъкмо степен тези закономерности ще сработят. При решителна интервенция от една или друга страна закономерността може да се прояви половинчато или пък – напълно пълноценно.

Не можем да си позволим да чакаме закономерностите, водещи до разпад на олигархиите, да свършат нашата работа, до момента в който ние гледаме в профил и хрупаме пуканки. Не можем да оставим тази работа и на Европол, Кьовеши или на американския Конгрес. Да, сега закономерностите работят в наша, на жителите, изгода. Но без наша, на жителите, интервенция - резултатът най-после няма да е този, който би трябвало да бъде.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.