Клептуза е и най-голямото карстово езеро у нас
Има места, чието име се носи от уста на уста. И постоянно хората преднамерено пътуват в тази посока, с цел да ги посетят. Във Велинград, градът с най-многото минерални извори у нас, това е Клептуза - натурален извор с голям дебит - красиво езеро, - парк, - превъзходна гора и планински направления. За всеки клиент естествената забележителност е нещо от това.
Клептуза е предпазена околност, ситуирана на десния бряг на Чепинска река, десен приток на река Марица, която се влива в североизточната част на Бяло море. Дължината на Чепинска река е 81.7 км, която ѝ отрежда 40-то място измежду реките на България. Клертуза е ситуиран до планинския скат в квартал Чепино. В 1948 година това село дружно с Лъджене и Каменица се свързват и образуват Велинград. Чепино е най-южният от трите квартала на града.
Клептуза се намира в югозападния завършек на Велинград, вляво от трасето на теснолинейката Септември-Добринище - е единична, неелектрифицирана и единствената настояща теснопътна жп линия в България, с междурелсие 760 мм, известно още като Босненски вид междурелсие. Тя свързва Добринище с жп линията София-Пловдив-Бургас. Разстоянието от 125 км сред крайните гари се изминава за към 5 часа със междинна скорост 25 км/час.
Трасето води от гара Септември до гара Добринище през 12 гари ( Септември, Варвара, Долене, Констандово, Велинград, Цветино, Аврамово, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 13 спирки (Пампорово, Марко Николов, Цепина, Велинград-юг, Острец, Света Петка, Смолево, Черна Места, Юруково, Дагоново, Генерал Ковачев, Гулийна баня и Свети Георги). По линията са построени голям брой изкуствени уреди – мостове, тунели, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската равнина със Западните Родопи, Рила и Пирин, преминавайки по поречията на Чепинска река и Места. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като " Алпийската железница на Балканите " . Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на придвижване на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267.4 м надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканския полуостров.
Железопътната линия е строена на шест стадия сред 1921 и 1945 година. Първата права от гара Септември до гара Велинград е въведена в употреба на 1 август 1926-а. Последният стадий на железопътната линия Банско – Добринище е въведена в употреба на 9 септември 1945 година.
От 1 октомври 2001 година отклонението Пазарджик - Варвара, което е с дължина 16.6 км, е закрито и след това демонтирано.
Местността Клептуза е оповестена за предпазена и заема повърхност от 412 хектара. Това е един от знаците на Велинград. През 1966 година регионът към карстовия извор Клептуза с повърхност 412 хектара е разгласен за предпазена естествена околност. Името евентуално идва от гръцката дума клептос - прикривам, извършвам кражба и дава визия за огромното количество вода прикрито в недрата под извора.
До 1932 година в региона на днешния облагороден парк водите на извора са се вливали в минаващата наоколо Чепинската река. На мястото на двете езера е имало мочурлива поляна, а под нея – коритото на реката. През 1937 година езерата са построени с непринуден труд на локалните поданици и с материали, отпуснати от общината. Посадени са дървета, завършени са алеи, стълби, площадки за наблюдаване.
Клептуза е най-големият карстов извол в България. Събира води от просторен регион с окарстени мрамори. Има дебит 270-1020 dm³/s, който е мощно изменчив. Подземната вода излиза на повърхността от три места в разсед, в който лежи коритото на Чепинска река. Водата е бистра и студена с температура от 8.1°C, относително твърда. Тя е годна за пиянство и част от нея е каптирана и се употребява за водоснабдяване на Велинград. Друга част от водата подхранва двете изкуствени езера, а оттова се отича Чепинска река.
В предпазената околност виреят 285 типа растения, от които 260 лечебни. Основен дървесен тип е черният бор. В местността има над 50 дървесни, храстови и многогодишни типове – редки, застрашени, балкански ендемити като жешля (Acer heldreichii), воден габър (Ostria carpinifolia), брекина (Sorbus torminalis), ирга (Amelanchier vulgaris), целолистен котонеастер (Cotoneaster vulgaris), мукина (Sorbus aria), змийско мляко (Chelidonium maius), смрадлика (Cotynus coggigria), шлемов салеп (Orchis militaris), петров кръст (Lilium martagon), родопска теменуга (Viola rhodopaea), поречолистен лопен (Verbascum roripifolium), крумово великденче (Veronica chamaedryc). Фаунистичното многообразие включва сърни, елени, диви прасета, зайци, кълвачи, сойки, гълъби, гривек.
На територията на предпазената околност Клептуза с изключение на езерото Клептуза и парка към него се намират и параклис „ Св. Илия “ в местността Маркови скали, тракийско паметно светилище. Любопитен факт е, че на територията на Клептуза се пресичат 24 паралел и 42 меридиан.
От Клептуза стартират голям брой маркирани пътеки, които водят до местностите Харманите, Брези, Сивата вода и други забележителности.
Клептуза е предпазена околност, ситуирана на десния бряг на Чепинска река, десен приток на река Марица, която се влива в североизточната част на Бяло море. Дължината на Чепинска река е 81.7 км, която ѝ отрежда 40-то място измежду реките на България. Клертуза е ситуиран до планинския скат в квартал Чепино. В 1948 година това село дружно с Лъджене и Каменица се свързват и образуват Велинград. Чепино е най-южният от трите квартала на града.
Клептуза се намира в югозападния завършек на Велинград, вляво от трасето на теснолинейката Септември-Добринище - е единична, неелектрифицирана и единствената настояща теснопътна жп линия в България, с междурелсие 760 мм, известно още като Босненски вид междурелсие. Тя свързва Добринище с жп линията София-Пловдив-Бургас. Разстоянието от 125 км сред крайните гари се изминава за към 5 часа със междинна скорост 25 км/час.
Трасето води от гара Септември до гара Добринище през 12 гари ( Септември, Варвара, Долене, Констандово, Велинград, Цветино, Аврамово, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 13 спирки (Пампорово, Марко Николов, Цепина, Велинград-юг, Острец, Света Петка, Смолево, Черна Места, Юруково, Дагоново, Генерал Ковачев, Гулийна баня и Свети Георги). По линията са построени голям брой изкуствени уреди – мостове, тунели, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската равнина със Западните Родопи, Рила и Пирин, преминавайки по поречията на Чепинска река и Места. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като " Алпийската железница на Балканите " . Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на придвижване на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267.4 м надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканския полуостров.
Железопътната линия е строена на шест стадия сред 1921 и 1945 година. Първата права от гара Септември до гара Велинград е въведена в употреба на 1 август 1926-а. Последният стадий на железопътната линия Банско – Добринище е въведена в употреба на 9 септември 1945 година.
От 1 октомври 2001 година отклонението Пазарджик - Варвара, което е с дължина 16.6 км, е закрито и след това демонтирано.
Местността Клептуза е оповестена за предпазена и заема повърхност от 412 хектара. Това е един от знаците на Велинград. През 1966 година регионът към карстовия извор Клептуза с повърхност 412 хектара е разгласен за предпазена естествена околност. Името евентуално идва от гръцката дума клептос - прикривам, извършвам кражба и дава визия за огромното количество вода прикрито в недрата под извора.
До 1932 година в региона на днешния облагороден парк водите на извора са се вливали в минаващата наоколо Чепинската река. На мястото на двете езера е имало мочурлива поляна, а под нея – коритото на реката. През 1937 година езерата са построени с непринуден труд на локалните поданици и с материали, отпуснати от общината. Посадени са дървета, завършени са алеи, стълби, площадки за наблюдаване.
Клептуза е най-големият карстов извол в България. Събира води от просторен регион с окарстени мрамори. Има дебит 270-1020 dm³/s, който е мощно изменчив. Подземната вода излиза на повърхността от три места в разсед, в който лежи коритото на Чепинска река. Водата е бистра и студена с температура от 8.1°C, относително твърда. Тя е годна за пиянство и част от нея е каптирана и се употребява за водоснабдяване на Велинград. Друга част от водата подхранва двете изкуствени езера, а оттова се отича Чепинска река.
В предпазената околност виреят 285 типа растения, от които 260 лечебни. Основен дървесен тип е черният бор. В местността има над 50 дървесни, храстови и многогодишни типове – редки, застрашени, балкански ендемити като жешля (Acer heldreichii), воден габър (Ostria carpinifolia), брекина (Sorbus torminalis), ирга (Amelanchier vulgaris), целолистен котонеастер (Cotoneaster vulgaris), мукина (Sorbus aria), змийско мляко (Chelidonium maius), смрадлика (Cotynus coggigria), шлемов салеп (Orchis militaris), петров кръст (Lilium martagon), родопска теменуга (Viola rhodopaea), поречолистен лопен (Verbascum roripifolium), крумово великденче (Veronica chamaedryc). Фаунистичното многообразие включва сърни, елени, диви прасета, зайци, кълвачи, сойки, гълъби, гривек.
На територията на предпазената околност Клептуза с изключение на езерото Клептуза и парка към него се намират и параклис „ Св. Илия “ в местността Маркови скали, тракийско паметно светилище. Любопитен факт е, че на територията на Клептуза се пресичат 24 паралел и 42 меридиан.
От Клептуза стартират голям брой маркирани пътеки, които водят до местностите Харманите, Брези, Сивата вода и други забележителности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ