Богомил Николов за novini.bg: Българската държава никога не е била на страната на потребителя
Има ли опция потребителите да пазят своите права пред монополистите, които стопират тока и водата по свое решение и нерядко нанасят вреди на семействата и компаниите? Как страната би трябвало да пази своите жители, вместо на налива в мелницата на монополистите? Питам ръководителя на Асоциация „ Активни консуматори ” Богомил Николов.
Аз съм песимист на този стадий, тъй като
законите, регулациите и лицензиите са направени по този начин, че не може да се търси от монополите отговорност, която да има някакъв углавен детайл.
Ако се вгледаме в разпоредбите, регламентирани в договорите, ще забележим, че потребителят може само да изиска нищожен рабат в месечната си такса. Извинете, но в случай че плащаш 20 лева за вода и един ден си бил на изсъхнало, това 1 лева ли коства?!
Дори да предположим, че регулаторите са доста прецизни и съблюдават разпоредбите, то единствената им опция е да глобят с 1 лева монополиста. Това е смехотворно.
По правосъден ред - в случай че се организираме и заведем правосъдни каузи, ние можем да претендираме вреди, но те подлежат на доказване. И съдията ще каже: дайте да забележим, като не сте имали вода или ток, по какъв начин това ви е навредило?
В нашите закони не е залегнало, че компенсациите би трябвало да имат компесационен, наказващ темперамент. Т.е. те би трябвало да са по-големи от размера на директния резултат, с цел да са възпиращи.
Операторът би трябвало да знае, че като не обезпечи условия, след това ще заплаща обезщетения на клиентите.
Няма го в законите, тъй като българската страна в никакъв случай не е била на страната на потребителя. Винаги е разтваряла чадър над монополистите. Така са написани разпоредбите.
Ако ти доставят ток със едва напрежение, или постоянно го стопират, то в най-хубавия случай регулаторът може да им понижи коефициентът за качество, който най-после на интервала да докара до някакво понижение на сметките, само че няма директна връзка. Човекът, който всеки ден търпи неволи и провали от това, не може да бъде изцяло задоволен и обезщетен.
Дори, когато уреди гърмят, а това се случва в доста села и градове, компаниите си пращат екип да ревизира, но той е от същото сдружение, не е самостоятелен. Затова те установяват противоречиви неща и отново потребителят е ощетен.
Липсва углавен темперамент на компенсацията. Ако имаме опция да претендираме пред регулатора или съда за обезщетение, което има углавен темперамент, а не е лимитирано единствено до директната вреда, то тогава нещата се трансформират доста бързо. Така са устроени разпоредбите в Съединени американски щати да вземем за пример. Там клиент, който е пропуснал да вземем за пример среща онлайн, тъй като е спрял тока, може да заведе дело за милиони долари. Докато тук не става, тъй като законите не разрешават това. В най-хубавия случай тук потребителят може да реализира примерно 3 лева рабат от сметката.
Затова е значимо законите да дават опция за по-големи обезщетения. Или в лицензиите да са залегнали такива клаузи. Това е изцяло постижимо, в случай че има управническа воля.
Спокойно може компенсацията да се формулира като една месечна сметка за всеки нерегламентиран час, в който не си имал ток или вода. И тогава операторът ще се преценява с нас.
Ние в този момент водим спор с тях. При повреда те указват времето, през което няма да има вода или ток. Ама при плановите поправки би трябвало да известят за времето, само че те нерядко го надвишават и самоволно си удължават часовете. Не носят отговорност за надвишените часове над избраното време. Това им е разрешено от регулаторът, и от лицензията.
Потребителите би трябвало да изискват от управата на страната. Тя от своя страна би трябвало да дефинира на операторите обективни за хората правила. От тях какво да чакаме - те просто се възползват!
Аз съм песимист на този стадий, тъй като
законите, регулациите и лицензиите са направени по този начин, че не може да се търси от монополите отговорност, която да има някакъв углавен детайл.
Ако се вгледаме в разпоредбите, регламентирани в договорите, ще забележим, че потребителят може само да изиска нищожен рабат в месечната си такса. Извинете, но в случай че плащаш 20 лева за вода и един ден си бил на изсъхнало, това 1 лева ли коства?!
Дори да предположим, че регулаторите са доста прецизни и съблюдават разпоредбите, то единствената им опция е да глобят с 1 лева монополиста. Това е смехотворно.
По правосъден ред - в случай че се организираме и заведем правосъдни каузи, ние можем да претендираме вреди, но те подлежат на доказване. И съдията ще каже: дайте да забележим, като не сте имали вода или ток, по какъв начин това ви е навредило?
В нашите закони не е залегнало, че компенсациите би трябвало да имат компесационен, наказващ темперамент. Т.е. те би трябвало да са по-големи от размера на директния резултат, с цел да са възпиращи.
Операторът би трябвало да знае, че като не обезпечи условия, след това ще заплаща обезщетения на клиентите.
Няма го в законите, тъй като българската страна в никакъв случай не е била на страната на потребителя. Винаги е разтваряла чадър над монополистите. Така са написани разпоредбите.
Ако ти доставят ток със едва напрежение, или постоянно го стопират, то в най-хубавия случай регулаторът може да им понижи коефициентът за качество, който най-после на интервала да докара до някакво понижение на сметките, само че няма директна връзка. Човекът, който всеки ден търпи неволи и провали от това, не може да бъде изцяло задоволен и обезщетен.
Дори, когато уреди гърмят, а това се случва в доста села и градове, компаниите си пращат екип да ревизира, но той е от същото сдружение, не е самостоятелен. Затова те установяват противоречиви неща и отново потребителят е ощетен.
Липсва углавен темперамент на компенсацията. Ако имаме опция да претендираме пред регулатора или съда за обезщетение, което има углавен темперамент, а не е лимитирано единствено до директната вреда, то тогава нещата се трансформират доста бързо. Така са устроени разпоредбите в Съединени американски щати да вземем за пример. Там клиент, който е пропуснал да вземем за пример среща онлайн, тъй като е спрял тока, може да заведе дело за милиони долари. Докато тук не става, тъй като законите не разрешават това. В най-хубавия случай тук потребителят може да реализира примерно 3 лева рабат от сметката.
Затова е значимо законите да дават опция за по-големи обезщетения. Или в лицензиите да са залегнали такива клаузи. Това е изцяло постижимо, в случай че има управническа воля.
Спокойно може компенсацията да се формулира като една месечна сметка за всеки нерегламентиран час, в който не си имал ток или вода. И тогава операторът ще се преценява с нас.
Ние в този момент водим спор с тях. При повреда те указват времето, през което няма да има вода или ток. Ама при плановите поправки би трябвало да известят за времето, само че те нерядко го надвишават и самоволно си удължават часовете. Не носят отговорност за надвишените часове над избраното време. Това им е разрешено от регулаторът, и от лицензията.
Потребителите би трябвало да изискват от управата на страната. Тя от своя страна би трябвало да дефинира на операторите обективни за хората правила. От тях какво да чакаме - те просто се възползват!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ