Има ли рецепта за щастие, когато сте двама? Обикновено сами

Има ли рецепта за благополучие, когато сте двама? Обикновено сами за себе си знаем кои неща ни вършат щастливи и по какъв начин да поддържаме естетика с вътрешното си Аз. Когато обаче сме двойка, не рядко губим тези дребни привички, които могат да ни дарят огромно благополучие, без даже да си даваме ясна визия, че тъкмо те го вършат. Помните ли по какъв начин се държахте при започване на връзката си? Колкото и да не ви се има вяра, в случай че запазите някои от първичните си привички като двойка, е в пъти по-възможно да останете вечно дружно, в сравнение с в случай че всеки поеме в своята „ посока ”, смятайки, че тези „ нещица ” са единствено за влюбени. Не, не са. И тъкмо те ви вършат и постоянно ще ви вършат едно цяло, по тази причина - припомнете си ги.

Заедно на открито - хванати за ръка
Родителите ми са образец за щастлива двойка, която обаче в никакъв случай не съм харесвала на улицата на открито, заради навика им да вървят на метър един от различен. Всъщност, това е по този начин, тъй като татко ми е „ почитател ” на бързото вървене, до момента в който майка ми в никакъв случай не е обичала да препуска и то на токчета. Всъщност, това не е опрощение и въпреки всичко - най-малко, до момента в който сте още млади - спазвайте този табиет - вървете един до друг, хванати за ръка. И помнете, че в това няма нищо срамно, тъй като любовта би трябвало да е причина да се гордеем.
И като казахме гордеем, вършиме ли го?

Гордеете ли се с колегата си?
Ако сте не запомнили да го представяте на инцидентно срещнати нови познати или на позабравени остарели другари, в случай че не обръщате изключително внимание на това, че е до вас и не се интересувате от мнението му пред други хора, в случай че не го прегръщате и целувате на обществени места (разбира се, не прекомерно ентусиазирано), дали Той или Тя биха се чувствали добре? Не забравяйте, че когато избирате този, който желаете да бъде до вас, той се трансформира във ваша половинка, която би трябвало да обичате пред всички, а освен вкъщи. Често двойките вършат грешката да бъдат „ обичащи се ” единствено уединено, без да си дават сметка, че тази студенина на открито, в един миг се настанява посред им и у дома на дивана. Тук би трябвало да вмъкнем и една голяма неточност, която в никакъв случай не трябва да вършиме, с цел да задържите щастието между тях - с изключение на, че би трябвало да се гордеете с колегата си, в никакъв случай не трябва да му вършиме обществени забележки и да го злепоставяте пред останалите хора.

Поздравите, целувките и усмивките
Помислете над това какво вършиме заран, събуждайки се в едно легло. Единият потегля към кафе машината, другият още се излежава. Единият си прави кафето, сяда да прегледа утринните вести на преносимия компютър, до момента в който другият е под душа. Следва нормалното забързано подминаване по коридора. Единият бърза да се изсуши и облече, другият приказва по телефона. Накрая може и да не разберете кой по кое време е излязъл. Не звучи по никакъв начин прелестно, изключително, когато знаете, че вечерта ще се приберете вкъщи убити от отмалялост и че напълно няма да имате време един за различен. Защо просто не свикнете да си пиете кафето дружно заран, разменяйки си няколко хубави думи, пожелавайки си прелестен ден и целувайки се за сбогом? Тези привички може да ви наподобяват не до там значими, а в действителност са наложителни, с цел да се чувствате щастливи и неразделни.

В леглото - едновременно
Едно от най-неприятните неща, с които съм се сблъсквала през живота си е заспиването на колегата ми вечер на дивана пред тв приемника или компютъра. Няма нищо неприятно в това някоя вечер някой от двамата да не издържи и да задряма пред тв приемника и в следствие да реши, че спалнята му е надалеч, а му се спи прекалено много. Когато, обаче превърнете тази си сънливост в табиет, съществено рискувате да убиете връзката си. В последна сметка, защо са ни тези общи кревати, в случай че не, с цел да ги споделяме? И въобще не е наложително да го вършим, с цел да се отдаваме на интимни занимания (все отново има дни, в които въобще не ни е до това и е изцяло нормално), а с цел да усещаме колегата до себе си. Ако си създадете режим и заспивате гушнати едновременно, ще сте в пъти по щастливи. Трябва да се грижим за близостта между тях, с цел да имаме пълноценна връзка. По през целия ден не сте дружно в по-голямата част от времето. Ако и по цяла нощ сте сами, защо тогава ви е този сътрудник?

Не забравяйте телефонния му номер
Помните ли по какъв начин беше първоначално? Чувахте се най-малко по два пъти дневно и то единствено, с цел да питате колегата си по какъв начин му минава денят. В един миг заживяхте дружно, всеки се впусна в непрестанни задължения и диалозите по телефона започнаха да се свеждат до „ не забравяй да купиш самун ” и „ по кое време ще се прибереш? ”. Наскоро една позната ми показа, че и се сторило необичайно, че половинката и звъннал, с цел да я пита по какъв начин е. Затова не спирайте да се питате по какъв начин сте, да си пращате по някое благо известие денем, с цел да не ви се коства необичайно един ден, че най-близкият ви човек се интересува от вас. Дори от време на време да не ви е до това, белким не бихте се почувствали по-добре, в случай че ви се обадят и ви кажат нещо хубаво?

Общите занимания
Не позволявайте времето да ви отдалечава един от различен и да мислите, че в този момент към този момент „ можете да си вършиме, каквото желаете ”. Поне един път в седмицата излизайте дружно, открийте това нещо, което харесва и на двама ви - най-малко едно би трябвало да има, и го практикувайте. Ако смятате, че прекарвате задоволително време през седмицата дружно вечер на дивана, да речем и си заделяте уикендите за себе си, знайте, че скоро ще имате повече от ненужно време единствено за вас самите. Разбира се, че не трябва да пренебрегвате самостоятелните си занимания, само че имайте най-малко едно общо, което всякога да ви припомня, че сте двама и по този начин желаете да останете.

Да си казвате, че се обичате, да си вършиме похвали и да се грижите един за различен, също са дреболиите, които не трябва да пропускате. Едно от най-приятните неща, които можеш да чуеш в студен зимен ден е нетърпящото възражения: „ сваляш го това якенце и обличаш палтото ”,

“защото любовта е на първо място грижа! ”

Казват, че навиците могат да убият всяка връзка. Зависи за кои привички приказваме, обаче. За жал, когато изкараме по-дълго време с даден сътрудник, започваме да не се опасяваме от не до там приятните ни привички и даже ги вадим на показ. По този метод приятните отиват на назад във времето, което ги трансформира в съвсем непотребни....дотогава, до момента в който не осъзнаем, че имаме нужда от сътрудник, който непрекъснато си е там...но не и до нас.