Как икономиката ни се оказа в интензивното
Има ли задоволително пари в хазната за нарастване на пенсиите и за съответни ограничения в помощ на още веднъж затворените бизнеси? Отговорът е в положението на стопанската система и нейния растеж. А когато цифрите приказват, знаем, че и боговете мълчат. Какво демонстрират цифрите за стопанската система ни в интервала от април до юни 2021 година?
Според Национален статистически институт и Евростат през второто тримесечие на 2021 година
(БВП) демонстрират впечатляващ растеж от 9.9% в съпоставяне със съответното тримесечие на миналата година. На пръв взор в действителност рекордни числа, които не сме виждали от началото на века! В известието на Национален статистически институт са най-красивите цифри за нарастване на произвеждане, импорт, експорт за последните 12 месеца. Но тук би трябвало да се направи значимо конкретизиране. Данните за второто тримесечие са растеж по отношение на същия интервал на 2020 година А той съответства с първия локдаун, въведен у нас на 13 март, когато всичко замря за повече от два месеца! Моловете бяха отворени последни на 18 май, а шокът от непознатата тогава пандемия накара българите да се затворят у дома, откакто са се заредили с хранителни артикули и тоалетна хартия като за дълга блокада.Така че фантастичният близо 10-процентен растеж е просто една красива фасада. Какво се крие зад нея?
Истинската картина на стопанската система след началото на политическата рецесия у нас е в данните за второто тримесечие по отношение на първото и в, меко казано, скромния растеж от 0,6 % за април, май и юни. В първия месец ни управляваше ГЕРБ, в другите два - служебният кабинет, който се закле на 12 май.И в случай че през април към момента падаха ограничавания, въведени по-рано поради коронавирус, то през май и юни всичко бе отворено.
и по света през второто тримесечие по отношение на първото?Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз към 30 август 2021 година са повече от красноречиви.БВП към момента остава под равнищата преди пандемията, макар възходящия напредък през второто тримесечие на 2021 година, с 1,6% по отношение на 0,6% през предходното тримесечие, съгласно предварителните оценки.За седемте съществени стопански системи като цяло растежът на Брутният вътрешен продукт набъбна до 1,6% (от 0,4%) през второто тримесечие на 2021 година, само че със обилни разлики в обособените страни.Обединеното кралство записва най-силен напредък (4,8% от минус 1,6% през предходното тримесечие), следван от Италия (2,7% от 0,2%). Брутният вътрешен продукт също се е нараснал в другите седем огромни стопански системи, само че в по-малка степен. И в Съединени американски щати, и в Германия Брутният вътрешен продукт нараства с 1,6%, спрямо 1,5% и минус 2,0% надлежно през предходното тримесечие.
Във Франция и Япония Брутният вътрешен продукт нараства надлежно с 0,9% и 0,3%, след 0,0% и минус 0,9% през предходното тримесечие.
По подигравка на ориста в последно време
която също като нас записва ритъм на напредък от едвам 0,6%, нотова е спад, тъй като имаше растеж от 1,4% през предходното тримесечие. Това е единствената стопанска система от седемте огромни, която означи занимателен ритъм на напредък през второто тримесечие.
В еврозоната и в Европейски Съюз растежът на Брутният вътрешен продукт стана позитивен през второто тримесечие на 2021 година, надлежно до 2,0% и 1,9%, след спад от (минус) 0,3% и (минус) 0,1% през предходното тримесечие.
Когато се съпоставя икономическата интензивност през второто тримесечие на 2021 година с равнищата преди пандемията (4-то тримесечие на 2019 г.), при Брутният вътрешен продукт към момента се следи закъснение като цяло (минус 0,7%), само че към този момент минимално. Сред огромните седем стопански системи към момента най-голямата разлика е във Англия (минус 4,4%), следвана от Италия (минус 3,8%), Франция и Германия (и двете с минус 3,3%). Съединени американски щати са единствената огромна стопанска система, която към този момент се е върнала към равнищата отпреди пандемията през второто тримесечие на 2021 година, като Брутният вътрешен продукт надвишава равнището с 0,8%.Какво сочат данните на Евростат към 7 септември?
Икономическият напредък на еврозоната през второто тримесечие е ревизиран нагоре. Актуалната оценка демонстрира, че
по отношение на предходното тримесечие и с 14,3% на годишна база. Първоначалните оценки бяха за напредък от, надлежно, 2% и 13,6%.Икономическият напредък в Европейски Съюз през второто тримесечие по отношение на първото е 2,1%, а на годишна база е 13,8%. Първоначалната оценка беше за растеж от, надлежно, 1,9% и 13,2%.В съпоставяне с предходното тримесечие се уголемяват всички стопански системи от еврозоната и Европейски Съюз, като се изключи Малта и Хърватия, където се регистрират спадове от 0,5% и 0,2%. На годишна база няма стопанска система, която да се свива.Ирландия е страната от еврозоната с най-силен стопански напредък през второто тримесечие по отношение на първото – 6,3%, следвана от Португалия с 4,9%, Латвия с 4,4% и Естония с 4,3%. На годишна база Ирландия още веднъж е водач с 21,1%, следвана от Испания с 19,8% и Франция с 18,7%.
Ревизията на данните се дължи на по-силното от първичната оценка ползване, което способства с 1,9 процентни пункта към растежа на еврозоната и 1,7 п.п. за Европейски Съюз.
Правителствените разноски и вложенията способстват със, надлежно, 0,3 и 0,2 п.п. както за еврозоната, по този начин и за Европейски Съюз. Нетният резултат от търговията е нулев и за двете зони.
Отговорът е пестник за служебното държавно управление, което се назова магьосник в намирането на милиарди. Защото сме много покрай опашката.Родните числа демонстрират две неща:
1. Икономиката се чупи от началото на дестабилизацията. И това е изцяло естествено. Бизнесът желае предвидимост и ясни правила, а хаосът го кара да се снишава и вместо да влага, да държи парите в банките, та даже и при негативни лихви.
2. Служебният кабинет не е обезпечил ускоряване на стопанската система, а закъснение. Всъщност по време на това ръководство видяхме всичко друго, само че не и нещо, което да се направи за бизнеса.Дори актуалната коронавирус вълна, за която от месеци ни предизвестяват, че неизбежно ще докара до нови ограничаващи ограничения, я посрещнахме със свалени гащи - без пари и без ясни правила за обезщетение. Мярката 60 на 40, която през юни, когато всичко работеше, остана единствено за бизнеси с 30 и 40% спад на оборота, към този момент не е съответна за сегашната обстановка, когато един неработещ бизнес провокира домино на всички по веригата. Тя би трябвало да се пренапише съгласно новата обстановка. А като знаем какъв брой е тежка бюрократичната машина при отпущането на парите - хората надали ще си получат обезщетенията още през октомври, както даде обещание общественият министър Гълъб Донев. Някои и до момента чакат компенсации за предходни затваряния.
През първото тримесечие на 2021 година данните за Брутният вътрешен продукт демонстрират спад от 1.8% в съпоставяне със съответното тримесечие на миналата година и покачване от 2.5% по отношение на четвъртото тримесечие на 2020 година, оповестиха от Национален статистически институт.Тоест с 1,8 % е забавянето на стопанската система през първите три месеца на 2021 по отношение на първите 3 месеца на 2020 година, когато 1 месец сме били в цялостен локдаун.Но по отношение на последното тримесечие на 2020 покачването за първите три месеца на 2021 е 2,5 %. При това през ноември беше втората вълна и е имало затваряне, а през февруари и март бе третата вълна, също със затваряне.
Въпреки третата вълна обаче, за първите три месеца на 2021 година сме основали добавена стойност към стопанската система в размер на 23 128 млн. лева по настоящи цени, или почти 23 милиарда лв..
Брутната добавена стойност през второто тримесечие на 2021 година възлиза на 26,951 милиарда лева Въпреки по-малкия %, сумата за последните три месеца е по-голяма с повече от 3 милиарда. Това е поради увеличената брутна добавена стойност с нови 0,4 %.НСИ оповестява, че Брутният вътрешен продукт нараства едвам с 0,6%. Но каква е повода за това? Дали е поради ефикасна стопанска система, дали поради по-голямо произвеждане, повече услуги, повече експорт или повече ползване?
- крайното ползване нараства с 2%, бруто капиталообразуването - с 0,5%, износът на артикули и услуги понижава с 0,5%, а вносът на артикули и услуги - с 0,9%.
Тоест увеличението на стопанската система, въпреки и напълно непретенциозно, се дължи напълно на увеличеното ползване.А неговата повишена стойност значително се дължи на растежа на цените, който за второто тримесечие, както се вижда е бухнал (въпреки стъкмистиката) кумулативно с най-малко с половин пункт.
Въпреки ежемесечните скокове на газа, които започнаха незабавно след изборите през април, за юни ненадейно имаме дефлация от минус 0,2%, регистрира Национален статистически институт. През май пък инфлацията бе 0,1%, забавяйки се по отношение на април, когато беше 0,7%. През март нивото също беше 0,1%.Възниква въпросът за какво в събраните от данъчните 2,1 милиарда лева повече към 31 август 2021 година по отношение на същия интервал на предходната година максимален е растежът (близо 27%) на корпоративния налог. Това би трябвало да значи работеща стопанска система. Но цифрите не приказват това. Така че по-вероятно е повода в действителност да е в обещаното от служебния кабинет " респектиране " на огромните компании от Национална агенция за приходите, което ги е предиздвикало да си платят отговорностите си. Но като цяло,
За второто тримесечие имаме растеж на стопанската система, само че занимателен по отношение на началото на годината, когато сме имали затворени бизнеси и намалена стопанска активност.
Забавянето на стопанската система е от 2,5% до 0,6%.
Ръстът от 0,6% обаче не е поради по-ефективни или по-работещи производства, тъй като пораства само потреблението.
Самото увеличено ползване – едвам с 2%, пък се осъществя, за жалост, поради новия показател на цените, които при по този начин избраната от Национален статистически институт кошница, какъв брой вярна, какъв брой не, към този момент записва най-малко 0,5 % междинен растеж за второто тримесечие. Сравнението с равнището на инфлацията (дефлацията) за първото тримесечие, което е било към минус 0,5, излиза тъкмо този % на нарастване на Брутният вътрешен продукт, който регистрира Национален статистически институт като растеж на стопанската система.
За страдание, даже ускорената инфлация във второто тримесечие по отношение на първото, не е съумяла да забърза стопанската система.
Мартенската прогноза на Българска народна банка за растеж на стопанската система бе за 3,8 %, а априлската – за 4,1. Но откакто първото тримесечие е 2,5, второто - 0,6, а през третото още веднъж имаме затворени бизнеси, което ще продължи и през четвъртото, нищо не демонстрира, че имаме късмет да стигнем този растеж.
Освен, в случай че спасението ни е било през лятото - юли и август, и тогава стопанската система по този начин е работела на макс, че е направила над 5 %. Данните ще излязат след няколко седмици. Тогава ще стане ясно дали е имало лятно икономическо знамение. Или икономическият балон дефинитивно се е спукал.
Според Национален статистически институт и Евростат през второто тримесечие на 2021 година
(БВП) демонстрират впечатляващ растеж от 9.9% в съпоставяне със съответното тримесечие на миналата година. На пръв взор в действителност рекордни числа, които не сме виждали от началото на века! В известието на Национален статистически институт са най-красивите цифри за нарастване на произвеждане, импорт, експорт за последните 12 месеца. Но тук би трябвало да се направи значимо конкретизиране. Данните за второто тримесечие са растеж по отношение на същия интервал на 2020 година А той съответства с първия локдаун, въведен у нас на 13 март, когато всичко замря за повече от два месеца! Моловете бяха отворени последни на 18 май, а шокът от непознатата тогава пандемия накара българите да се затворят у дома, откакто са се заредили с хранителни артикули и тоалетна хартия като за дълга блокада.Така че фантастичният близо 10-процентен растеж е просто една красива фасада. Какво се крие зад нея?
Истинската картина на стопанската система след началото на политическата рецесия у нас е в данните за второто тримесечие по отношение на първото и в, меко казано, скромния растеж от 0,6 % за април, май и юни. В първия месец ни управляваше ГЕРБ, в другите два - служебният кабинет, който се закле на 12 май.И в случай че през април към момента падаха ограничавания, въведени по-рано поради коронавирус, то през май и юни всичко бе отворено.
и по света през второто тримесечие по отношение на първото?Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз към 30 август 2021 година са повече от красноречиви.БВП към момента остава под равнищата преди пандемията, макар възходящия напредък през второто тримесечие на 2021 година, с 1,6% по отношение на 0,6% през предходното тримесечие, съгласно предварителните оценки.За седемте съществени стопански системи като цяло растежът на Брутният вътрешен продукт набъбна до 1,6% (от 0,4%) през второто тримесечие на 2021 година, само че със обилни разлики в обособените страни.Обединеното кралство записва най-силен напредък (4,8% от минус 1,6% през предходното тримесечие), следван от Италия (2,7% от 0,2%). Брутният вътрешен продукт също се е нараснал в другите седем огромни стопански системи, само че в по-малка степен. И в Съединени американски щати, и в Германия Брутният вътрешен продукт нараства с 1,6%, спрямо 1,5% и минус 2,0% надлежно през предходното тримесечие.
Във Франция и Япония Брутният вътрешен продукт нараства надлежно с 0,9% и 0,3%, след 0,0% и минус 0,9% през предходното тримесечие.
По подигравка на ориста в последно време
която също като нас записва ритъм на напредък от едвам 0,6%, нотова е спад, тъй като имаше растеж от 1,4% през предходното тримесечие. Това е единствената стопанска система от седемте огромни, която означи занимателен ритъм на напредък през второто тримесечие.
В еврозоната и в Европейски Съюз растежът на Брутният вътрешен продукт стана позитивен през второто тримесечие на 2021 година, надлежно до 2,0% и 1,9%, след спад от (минус) 0,3% и (минус) 0,1% през предходното тримесечие.
Когато се съпоставя икономическата интензивност през второто тримесечие на 2021 година с равнищата преди пандемията (4-то тримесечие на 2019 г.), при Брутният вътрешен продукт към момента се следи закъснение като цяло (минус 0,7%), само че към този момент минимално. Сред огромните седем стопански системи към момента най-голямата разлика е във Англия (минус 4,4%), следвана от Италия (минус 3,8%), Франция и Германия (и двете с минус 3,3%). Съединени американски щати са единствената огромна стопанска система, която към този момент се е върнала към равнищата отпреди пандемията през второто тримесечие на 2021 година, като Брутният вътрешен продукт надвишава равнището с 0,8%.Какво сочат данните на Евростат към 7 септември?
Икономическият напредък на еврозоната през второто тримесечие е ревизиран нагоре. Актуалната оценка демонстрира, че
по отношение на предходното тримесечие и с 14,3% на годишна база. Първоначалните оценки бяха за напредък от, надлежно, 2% и 13,6%.Икономическият напредък в Европейски Съюз през второто тримесечие по отношение на първото е 2,1%, а на годишна база е 13,8%. Първоначалната оценка беше за растеж от, надлежно, 1,9% и 13,2%.В съпоставяне с предходното тримесечие се уголемяват всички стопански системи от еврозоната и Европейски Съюз, като се изключи Малта и Хърватия, където се регистрират спадове от 0,5% и 0,2%. На годишна база няма стопанска система, която да се свива.Ирландия е страната от еврозоната с най-силен стопански напредък през второто тримесечие по отношение на първото – 6,3%, следвана от Португалия с 4,9%, Латвия с 4,4% и Естония с 4,3%. На годишна база Ирландия още веднъж е водач с 21,1%, следвана от Испания с 19,8% и Франция с 18,7%.
Ревизията на данните се дължи на по-силното от първичната оценка ползване, което способства с 1,9 процентни пункта към растежа на еврозоната и 1,7 п.п. за Европейски Съюз.
Правителствените разноски и вложенията способстват със, надлежно, 0,3 и 0,2 п.п. както за еврозоната, по този начин и за Европейски Съюз. Нетният резултат от търговията е нулев и за двете зони.
Отговорът е пестник за служебното държавно управление, което се назова магьосник в намирането на милиарди. Защото сме много покрай опашката.Родните числа демонстрират две неща:
1. Икономиката се чупи от началото на дестабилизацията. И това е изцяло естествено. Бизнесът желае предвидимост и ясни правила, а хаосът го кара да се снишава и вместо да влага, да държи парите в банките, та даже и при негативни лихви.
2. Служебният кабинет не е обезпечил ускоряване на стопанската система, а закъснение. Всъщност по време на това ръководство видяхме всичко друго, само че не и нещо, което да се направи за бизнеса.Дори актуалната коронавирус вълна, за която от месеци ни предизвестяват, че неизбежно ще докара до нови ограничаващи ограничения, я посрещнахме със свалени гащи - без пари и без ясни правила за обезщетение. Мярката 60 на 40, която през юни, когато всичко работеше, остана единствено за бизнеси с 30 и 40% спад на оборота, към този момент не е съответна за сегашната обстановка, когато един неработещ бизнес провокира домино на всички по веригата. Тя би трябвало да се пренапише съгласно новата обстановка. А като знаем какъв брой е тежка бюрократичната машина при отпущането на парите - хората надали ще си получат обезщетенията още през октомври, както даде обещание общественият министър Гълъб Донев. Някои и до момента чакат компенсации за предходни затваряния.
През първото тримесечие на 2021 година данните за Брутният вътрешен продукт демонстрират спад от 1.8% в съпоставяне със съответното тримесечие на миналата година и покачване от 2.5% по отношение на четвъртото тримесечие на 2020 година, оповестиха от Национален статистически институт.Тоест с 1,8 % е забавянето на стопанската система през първите три месеца на 2021 по отношение на първите 3 месеца на 2020 година, когато 1 месец сме били в цялостен локдаун.Но по отношение на последното тримесечие на 2020 покачването за първите три месеца на 2021 е 2,5 %. При това през ноември беше втората вълна и е имало затваряне, а през февруари и март бе третата вълна, също със затваряне.
Въпреки третата вълна обаче, за първите три месеца на 2021 година сме основали добавена стойност към стопанската система в размер на 23 128 млн. лева по настоящи цени, или почти 23 милиарда лв..
Брутната добавена стойност през второто тримесечие на 2021 година възлиза на 26,951 милиарда лева Въпреки по-малкия %, сумата за последните три месеца е по-голяма с повече от 3 милиарда. Това е поради увеличената брутна добавена стойност с нови 0,4 %.НСИ оповестява, че Брутният вътрешен продукт нараства едвам с 0,6%. Но каква е повода за това? Дали е поради ефикасна стопанска система, дали поради по-голямо произвеждане, повече услуги, повече експорт или повече ползване?
- крайното ползване нараства с 2%, бруто капиталообразуването - с 0,5%, износът на артикули и услуги понижава с 0,5%, а вносът на артикули и услуги - с 0,9%.
Тоест увеличението на стопанската система, въпреки и напълно непретенциозно, се дължи напълно на увеличеното ползване.А неговата повишена стойност значително се дължи на растежа на цените, който за второто тримесечие, както се вижда е бухнал (въпреки стъкмистиката) кумулативно с най-малко с половин пункт.
Въпреки ежемесечните скокове на газа, които започнаха незабавно след изборите през април, за юни ненадейно имаме дефлация от минус 0,2%, регистрира Национален статистически институт. През май пък инфлацията бе 0,1%, забавяйки се по отношение на април, когато беше 0,7%. През март нивото също беше 0,1%.Възниква въпросът за какво в събраните от данъчните 2,1 милиарда лева повече към 31 август 2021 година по отношение на същия интервал на предходната година максимален е растежът (близо 27%) на корпоративния налог. Това би трябвало да значи работеща стопанска система. Но цифрите не приказват това. Така че по-вероятно е повода в действителност да е в обещаното от служебния кабинет " респектиране " на огромните компании от Национална агенция за приходите, което ги е предиздвикало да си платят отговорностите си. Но като цяло,
За второто тримесечие имаме растеж на стопанската система, само че занимателен по отношение на началото на годината, когато сме имали затворени бизнеси и намалена стопанска активност. Забавянето на стопанската система е от 2,5% до 0,6%. Ръстът от 0,6% обаче не е поради по-ефективни или по-работещи производства, тъй като пораства само потреблението. Самото увеличено ползване – едвам с 2%, пък се осъществя, за жалост, поради новия показател на цените, които при по този начин избраната от Национален статистически институт кошница, какъв брой вярна, какъв брой не, към този момент записва най-малко 0,5 % междинен растеж за второто тримесечие. Сравнението с равнището на инфлацията (дефлацията) за първото тримесечие, което е било към минус 0,5, излиза тъкмо този % на нарастване на Брутният вътрешен продукт, който регистрира Национален статистически институт като растеж на стопанската система. За страдание, даже ускорената инфлация във второто тримесечие по отношение на първото, не е съумяла да забърза стопанската система.
Мартенската прогноза на Българска народна банка за растеж на стопанската система бе за 3,8 %, а априлската – за 4,1. Но откакто първото тримесечие е 2,5, второто - 0,6, а през третото още веднъж имаме затворени бизнеси, което ще продължи и през четвъртото, нищо не демонстрира, че имаме късмет да стигнем този растеж.
Освен, в случай че спасението ни е било през лятото - юли и август, и тогава стопанската система по този начин е работела на макс, че е направила над 5 %. Данните ще излязат след няколко седмици. Тогава ще стане ясно дали е имало лятно икономическо знамение. Или икономическият балон дефинитивно се е спукал.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ