Какво причинява гаденето и как да го спрем
Има две догатки какво провокира гаденето – едно, което евентуално сте чували преди, и едно, което може би не сте.
Първото, по-често срещано пояснение е, че тялото ви се обърква от спора сред информацията от сетивата ви. „ Докато се движим в пространството, голям брой датчици в междинното ни ухо, крайниците и очите ни подават информация към центъра за равновесие в мозъка ни, с цел да се ориентираме “, изясняват професорът по фармакология от Университета на Нов Южен Уелс, Сидни, Рик Дей и деканът на Фармацевтичния факултет на Университета в Сидни Андрю Маклахлан. „ Когато тези източници на информация са в явен спор, може да ни стане неприятно. “
Тази доктрина всъщност хвърля виновността върху нашата система за равновесие. Представете си да вземем за пример, че вървите по възвишение: очите ни виждат отвесните линии на постройките към нас; мускулите ни регистрират повишаването на натиска върху краката ни и неравномерността на тежестта ни, когато вършим крачка; а течността в ушите ни споделя, че сега сме изправени, макар странния ъгъл, под който вървим.
Проблемът идва, когато един от тези сигнали се разминава с останалите. В самолета да вземем за пример очите и мускулите ни са уверени, че седим неподвижно, до момента в който вътрешното ни ухо усеща, че се накланяме в небето със скорост към 900 километра в час.
„ Това е и повода, заради която колкото по-малко сетивно противоречие изпитваме в транспортното средство, толкоз по-малка е вероятността да ни застигне морска болест “, написа Раджасингам. „ Например пътуването в автомобил по равен, прав път ще провокира по-малко сетивно противоречие, в сравнение с пътуването по лъкатушен път с доста дупки. “
Разбира се, в това пояснение има дребен проблем: всички ние имаме вътрешни уши и очни ябълки, само че все пак не на всички ни става неприятно. Точно тук се появява и второто пояснение: може би, настояват някои, то е обвързвано с нашата стойка.
Както знае всеки, който се е опитвал да направи фотография с дълга експозиция без стабилизация, човешкото тяло непрекъснато се помръдва и даже неподвижната стойка изисква активиране на мускулите: „ Ако отпуснете всичките си мускули, ще се свлечете на пода “, споделя кинезиологът от Университета в Минесота Томас Стофреген.
Точният метод, по който правим всички тези дребни придвижвания, е неповторим за всеки от нас – въпреки че следва някои общи правила. Например, „ при дамите тежестта се придвижва в бедрата, а при мъжете – в гърдите “, споделя Стофреген. „ Това е огромна механична разлика. “
Ако тази теорията е вярна, тя е задоволителна, с цел да изясни разликата сред половете, сподели Стофреген. По сходен метод се изяснява и за какво децата са по-податливи от възрастните на гадене в колата: „ Преди пубертета телата на момчетата и девойките не се разграничават толкоз доста “, уточни Стофреген. „ А по-късно се. “
Защо това би довело до гадене? Отново става въпрос за противоречие сред какво чакат телата ни, и какво фактически изпитват.
„ Корабите са ослепителен образец “, споделя Стофреген. Тъй като корабът се накланя по всички страни, нормалните микроподвизи на тялото ни, които би трябвало да ни държат в изправено състояние, вместо това би трябвало да се оправят с непредсказуемата среда: „ Когато подът се накланя под вас, има известно придвижване на тялото, което не е под ваш надзор “, споделя той.
Разбира се, нищо от това не изяснява за какво нашите тела считат, че тъкмо повръщането е вярното нещо, което би трябвало да създадат – само че има едно, въпреки и противоречиво, пояснение и за този миг от гаденето.
„ По-дълбоките, по-фундаментални подсъзнателни системи, които контролират телата ни, в действителност не знаят по какъв начин да се оправят с такива вътрешни проблеми “, написа неврологът Дийн Бърнет в книгата си „ Глупавият мозък “ от 2016 година „ Всъщност, съгласно мозъка на влечугите, има единствено един евентуален източник на такова сетивно комплициране: отрова. “
„ В природата това е единственото евентуално нещо, което може да повлияе толкоз надълбоко на вътрешните ни механизми и да ги накара да се объркат толкоз доста “, изяснява той. „ И в случай че мозъкът счита, че в тялото ни има отрова, има единствено една рационална реакция: да активираме рефлекса за повръщане неотложно. “
И по този начин, като знаем – или най-малко подозираме – повода сигурно можем да я лекуваме, нали?
Е, ненапълно да. Ако приемем обяснението на Стофреген, можем да изведем евентуално средство за отбрана: просто се пробвайте да намалите количеството неконтролирани придвижвания, които тялото ви изпитва. Седнете в центъра на самолета, където турбуленцията и придвижването са най-малко; притиснете главата си към облегалката в колата; където и да се намирате, пробвайте се да седите във допустимо най-стабилна позиция.
Това може да е и повода, заради която някои медикаменти като драмамин могат да понижат гаденето, споделя Стофреген. „ Всяко успокоително ще ви накара да се движите по-малко или да желаете да седнете, вместо да стоите, да легнете, вместо да седите “, изясни той. „ Всичко, което ще стабилизира тялото, ще помогне. “
По същия метод всяко деяние, което можем да предприемем, с цел да понижим несъответствието в нашата система за равновесие, може да помогне. „ Колкото по-дълго трае прекарването и колкото по-голям е размерът на придвижването, толкоз по-лоши са признаците “, споделя Раджасингам. „ Например пътешестване с дребна лодка по време на стихия за повече от 8 часа ще провокира много тежки признаци – до момента в който едночасово пътешестване с трен евентуално няма да има огромен резултат, даже в случай че релсите не са идеално равни. “
При някои лекувания се взема по малко и от двете. Ако сте от хората, които се усещат зле в колата, само че не и като водач – което е много постоянно срещано прекарване, става известно, „ евентуално тъй като водачите са доста по-добри в предвиждането на придвижването на транспортното средство и движат телата си в сходство с придвижването на транспортното средство “, изяснява Раджасингам – тогава най-хубавият вид е всъщност да си представяте, че карате колата: концентрирайте се върху хоризонта, предлага Хейн, и „ правете всичко, което един водач би правил “.
И в случай че нищо не сработи, най-малко е хубаво да имаме поради, че гаденето съвсем несъмнено ще намалее; освен в дълготраен проект, с възрастта, само че и в границите на едно пътешестване.
„ Има наклонност признаците да понижават след няколко дни в морето “, твърдят Дей и Маклахлан. „ Тогава медикаментите могат да бъдат понижени и даже спрени. “
„ Симптомите обаче постоянно се връщат, когато се върнете на сушата, нормално единствено за ден или два “, прибавят те. Природата е и майка, и мащеха…
