Има бойни спортове, при които след края на схватката и

Има бойни спортове, при които след края на битката и двамата съперници носят белези от противоборството. Има и такива, при които сходни белези няма. Там побеждава оня, които успее да употребява слабостите на съперника в своя изгода, без да му разкървавява носа или да подвига доста звук. В джудото, да вземем за пример, колкото по-висок, муден и тежък е съперникът, толкоз е по-лесен за побеждаване – в случай че, несъмнено, човек знае, какво прави.

Следователно, не можем да чакаме, че всякога в политическия спорт можем да се ориентираме по това, кой е най-едър, кой най-вече кряска и кой има повече кръв и синини по физиономията. Такава – объркваща за мнозина – е обстановката, в която се намираме сега в разногласията около задаващия се „ ротационен ” мандат за ръководство.

Какво е разпределението на силите в този момент

Разговорите за изменничество или аматьорщина, които се водят в дейните среди на ПП-ДБ, са диалози, които не се отнасят до сегашната, а до предходни обстановки. Те потеглят от презумпцията, че Борисов и ГЕРБ са огромни, мощни и опитни и също така към този момент неведнъж са разкървавявали носовете на „ нашите ”. А „ нашите ”, в тази картина, са слаби, неориентирани и неопитни, въпреки инак положителни момчета и девойки.

Дори единствено обезверените вопли откъм ГЕРБ-СДС и присъдружните им медии би трябвало да ни приказват, че ситуацията не е толкоз просто. Накратко: нито Борисов и ГЕРБ са това голямо и мощно страшилище, което бяха през 2014 година (когато преметнаха „ Реформаторския блок “ за правосъдната реформа), нито ПП-ДБ са толкоз слаби, неорганизирани, разединени и неуки, колкото бяха техните прародители от Република България. Те и през днешния ден са по-малките спрямо ГЕРБ. Но в „ умните “ бойни изкуства постоянно се случва да побеждават тъкмо по-малко мощните, само че по-умните.

Какво знаем с решителност за сегашната обстановка

- Не ПП-ДБ, а ГЕРБ още надалеч преди деня на изборите се молят за някакъв тип взаимно ръководство. Те, „ огромните ”, са молителите, а затова – слабите. Стигаше се до смешно-жалките хленчове Христо Иванов персонално да бил дал „ индулгенция ” на Бойко Борисов. Представяте ли си сходно държание от страна на Христо Иванов по отношение на Борисов? Не, нали? Е, кой тогава е по-силен?

- По-силната позиция на ПП-ДБ се разкри с течение на времето - само че не тъй като са по-способни от ГЕРБ да викат или удрят под кръста. Те правеха това, което вършат кардиналните политици: говореха едно и също по относително сдържан и непровокативен метод. Да, „ като папагали ”, скучновато, само че – непрекъснато и неотстъпчиво. И в очите на поданството точно те, „ момчетата ”, а не „ мъжкарите ” от ГЕРБ започнаха да наподобяват по-силните; тук паралелите с Украйна и Русия са явни.

- Междувременно рухна онази властова сграда, която правеше ГЕРБ в действителност рискови. Под непрекъснатия напън на ПП-ДБ, поданството и задграничните сътрудници се разпадна онази част от олигархията, която беше построена към Иван Гешев. По нужда този разпад повлича и останалите структури на олигархичната власт. А интернационалната медийна реакция от вида „ Каскета против Тиквата ” направи това, от което никой мафиот в никакъв случай не се е излекувал: направи страшните смешни.

От самото начало на тази сага беше ясно, че рано или късно евентуално ще се стигне до оня рунд финален, при който ГЕРБ ще би трябвало да бъдат позволени да поддържат държавно управление на ПП-ДБ, само че без да бъдат позволени до обществените запаси, от „ усвояването ” на които трупаха мехлем в продължение на десетилетие и половина.

Изводите

При това състояние – и при възобновено действие на правоналагащите органи – обстановката става много елементарна. Накисналите се в корупция в последните години ще бъдат преследвани от професионално настоящи органи и съдени от неутрален съд. Те престават да са проблем на ПП-ДБ. А тези от ГЕРБ, които не са накиснати по сходен метод, получават опцията от присъдружни на ОПГ да се трансфорат в честна политическа партия.

Непровеждането на „ ротационната интервенция ” значи избори, а след тях – доста по-малко депутати за ПП-ДБ и доста повече за „ Възраждане “. Както се споделя, с 64 депутата против 69 – толкова.

Гледам, че тия дни политическите разногласия у нас още веднъж се въртят към въпроса: „ Ама това някъде по света към този момент случвало ли се е? ”. Въпросът за ротационното премиерстване, най-малко в медиите, към този момент е обяснен: случвало се е. Случвало се е също по този начин и в връзките сред политически партии, при които по-малкият, владеещ политическо джудо, преборва по-големия, практикуващ квартален бокс.

Примерът с Франция

През 1972 година Комунистическата партия във Франция (ФКП) и социалистите (СП) подписват съглашение за бъдещо взаимно ръководство на основата на съгласувана стратегия. ФКП, по-голямата мощ, е удовлетворена, че най-накрая е прикоткала социалистите, с цел да ги изяде. СП обаче, предвождана от Франсоа Митеран, влиза в този съюз с ясното схващане, че тъкмо ФКП ще бъде изядената. Митеран мисли като джудист, а вождът на ФКП Жорж Марше мисли като квартален бияч.

Резултатът е като по учебник. На изборите от 1981 година СП смазва ФКП и реализира болшинство в Народното събрание, а комунистите губят половината от депутатите си. Впоследствие комунистите от най-голямата партия във Франция се трансформират в маргинална групичка комплицирани хорица.

Разбира се, у нас решаващият рунд сред ПП-ДБ и ГЕРБ следва в идните дни. Препоръчвам на ПП-ДБ да играят мъдро джудо, а не някакъв контактен спорт, съпроводен от викове, кръв и слуз. Крясъци, кръв и слуз не предлагам, впрочем, и на техните съидейници и деятели.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.