Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Ако съществува лайфстайл медия, в която

...
Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Ако съществува лайфстайл медия, в която
Коментари Харесай

Да бъдеш или не турист

Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Ако съществува начин на живот медия, в която няма да намерите материал вид " Топ 5 събития този уикенд в Лондон ", то това е онлайн списанието Post-Pravda . Проектът е роден след посещаване на част от основателите му в Киргизстан, след културния потрес, който им носи Бишкек и въпросите за това по какъв начин се трансформира естеството на пътешестването, какво е вярното отношение към непознатите култури, способни ли сме да ги разберем в действителност и какъв брой време лишава това. На фона на антитуристическите митинги в градове като Барселона и Венеция през 2017 година и проблематичната джентрификация на доста места из света въпросите им звучат настоящо.

" Бихме желали разказите за пътешествия, които публикуваме, да хващат вниманието на читателя, да съдържат комизъм и да странят от клишетата ", споделя Патрик Дули от Канада, един от редакторите на онлайн списанието. " Пътеписите могат да зададат съществени въпроси, да провокират нормите. Списанието ни е разглеждало тематики като психологичните болести, общественото неравноправие, употребата ".

Патрик Дули

Действително през последните две години в Post-Pravda се е говорило за високия % самоубийства на мъже в Русия, артистичния ъндърграунд на страните от източния блок (ако сте любопитни за техно сцената на Казахстан, разкрили сте верния източник), препоръки по какъв начин да стигнем до мъчно налични страни като Мавритания, либерализирането на младото потомство в Косово и Чечения, по какъв начин Западът не обръща задоволително внимание на диктаторската действителност в Беларус, превъзмогването на хомофобията. Истории от и за България също влизат в полезрението им, като неотдавна през обществените си профили Post-Pravda посвети една седмица напълно на фотоси на български фотографи.

Патрик не приема метода, по който градовете са равнявани съгласно идентичността на западните, като да вземем за пример наклонността набиращи известност източноевропейски градове постоянно да бъдат обявявани за " новия Берлин ". " Огромна част от пътешественическата прозаичност през днешния ден е колониална и расистка ", счита той.

Екипът зад Post-Pravda желае да извади достоверния глас на по-непознатите дестинации, а не западните упования към тях. Един от огромните въпроси е дали през днешния ден е останало нещо за разкриване. " В осведомителната епоха, в която живеем, съвсем няма секрети. Всеки може да откри къде се намира най-живият бар в избран град. Всеки може да се трансформира в пътешественика, който в миналото си е мечтал да бъде, или около навлизането на Airbnb – да се изживее като хотелиер. Като че ли всеки град, който притегли внимание, е жертван да бъде опустошен от туристически магазини, неприятни заведения за хранене и пияни британци. Мисля, че постсоциалистическите градове към този момент виждат противоположната страна на капитализма и туризма. От Краков до Тбилиси, от Прага до Варна – тези градове претърпяват редизайн, който е в услуга на туристите вместо на локалните. Тези места са един тип Диснифицирани.

Патрик Дули се разказва като бясно влюбен в Грузия и столицата Тбилиси. " Започнах да приказвам езика, откакто се оказах в едно село, в което никой не знаеше британски. Опитвам се да извозвам в Грузия няколко пъти в годината. Тя в никакъв случай не ми омръзва, а артистичната сцена е невероятна. " Скоро той възнамерява ново пътешестване, което да стартира от Берлин, да премине през цялата Източна Европа и да приключи в Централна Азия, само че може би този път ще пропусне Таджикистан. " Предишния път бях в столицата Душанбе - много бясно място. Посетих града през февруари предходната година, което не беше най-хубавата концепция. Но с изключение на тежката зима диктаторският режим се усеща на всички места и всичко е доста строго контролирано. "

Оуен Притчард

За уеб страницата The Culture Trip , насочен към по-традиционни пътешествия, само че с богат списък от пътеписи и препоръки, съществена задача е да разсънят дух на откривателство у читателите си. Оуен Притчард, един от редакторите на The Culture Trip и някогашен редактор на известния уебсайт за дизайн It`s Nice That, не е толкоз скептичен към масовостта на пътуванията, колкото сътрудниците си от Post-Pravda.

" Когато един град дава отговор на упованията на туристите и пътешествениците, това води до културен продан и разгръщане на нови стопански системи – от време на време за положително, от време на време за неприятно. Но когато това се случи, то към този момент е новото достоверно лице на града – достоверното е това, което изненадва пришълците и слага под въпрос предварителните им упования ", споделя Оуен Притчард от Лондон, който в пътешествията се старае да поддържа връзка колкото се може повече с локалните. " Когато си в непозната страна, най-добре е да бъдеш оптимално оправдателен към средата към себе си и да знаеш мястото си – ти си посетител и нищо повече. "

Бягането от изкуствено " екзотичния " взор е нещо, което дефинира и работата на живеещата в Шотландия писателка Капка Касабова . Нейната книга с документални разкази за региона на Странджа, Тракия и Родопите, където се пресичат бежански истории и балкански пристрастености, получи интернационално самопризнание.

Капка Касабова

В края на предходната година " Граница " взе оценката Stanford Dolman за най-хубава пътешественическа книга, a преди този момент стана книга на годината в Шотландия на премиите Saltire.
" Стараех се най-много да бъда вярна на разказите за границата - такива каквито ги открих, чух, разбрах, и усетих. Това беше главната ми задача и мисъл - като създател, само че и от етична позиция, защото боравех с сложен и внимателен материал. Екзотизацията участва там, където създателят, вместо да слуша и вижда местата и хората, проектира върху тях личните си предубеждения и упования. Разликата сред достоверността и екзотизацията е в равнището на вслушването и вглеждането. А другояче граничната зона е брутализирано, забравено и подценено място (въпреки големия капацитет на Странджа и Родопите за екотуризъм) и в това няма нищо екзотично. Местата на границата са естествено красиви, диви, и също по този начин безусловно лишени от споме ници и отсъстващи от формалната история на България. Както и тази на Турция и Гърция. Надявам се книгата ми да служи по някакъв метод като жива памет ", споделя Касабова.

" Граница " е художествена документалистика, не толкоз пътепис или разказ, и фокусът е върху това по какъв начин хората на границата описват границата, планината, селото, историята и себе си. Резултатът е жанров хибрид, т.е. книга, която споява пътепис, история-памет и портрет на граничните общности такива, каквито са в сегашното. И в този смисъл мисля, че е по собствен непретенциозен метод една епопея на забравените. "

Касабова има напълно минималистичен съвет по какъв начин да сме повече пътешественици и по-малко туристи. " Като слушаме и виждаме локалните хора и места, вместо да ги консумираме като артикул и да проектираме върху тях незнанието си. "

Би желала още веднъж да посети планините на Северна Албания. Не е толкоз сигурна дали това ще й се случи с Камбоджа. " Това е тежко място за посещаване заради размера на контузията, която е претърпял този народ. Ще ми би трябвало доста психическа мощ, с цел да се върна там. Но желая, тъй като Камбоджа има неповторима просвета, от която мога доста да науча. "

Димана Трънкова

Пътешестването и литературата са свързани и с креативната биография на Димана Трънкова , дълготраен създател на англоезичното българско сп. Vagabond, съавтор на книги за Гърция, еврейската и турската история в България, а от напълно скоро в книжарниците е тритомникът " Пътеводител за комунистическа България ". Практиката й като публицист директно въодушевява двата й художествени романа " Празната пещера " и " Усмивката на кучето ".

Тя не следи никой от общоприетите уеб сайтове за пътувания. " Предпочитам книгите на същински пътешественици като Ибн Батута, който поискал да види света и 30 години не запомнил да се прибере вкъщи, и Патрик Лий Фърмър, който на 18 години решил да прекоси пешком Европа диагонално. И книги за съответни места, като " Ерусалим " на Майкъл Себаг Монтефиоре или Black Lamb and Grey Falcon на Дейм Ребека Уест. Също, на регулярни шпации, " Цивилизацията " на Кенет Кларк. Когато съм някъде, ревизирам за някоя едва позната забележителност в Atlas Obscura. Rough Guide и Lonely Planet са незаменими преди и по време на пътешестване. "

Съгласна е с мисълта, че на положителния създател и половин час кафе на площада му е задоволително, с цел да улови духа на мястото. " Със сигурност няма потребност да изреждате тоновете мрамор, които са отишли за " Тадж Махал ", да вършиме възхитен инвентарен лист на свинските глави и портокалите на пазара " Модиано " и да възпявате възвишените усеща, които са ви обзели при гледката на залеза в Задар или паветата на Барселона. Размерите на " Тадж Махал " са в Уикипедия, всички пазари са идентични (на мен инвентаризирането ми омръзна още на третия път) и никой в действителност не се вълнува от възторзите ви по залеза и по паветата.

Контекстът обаче е значим. Без него Шартърската катедрала, село Долен и Тадж Махал си остават просто красивичко скупчване на камъни. Контекстът изяснява за какво Шартърската катедрала, село Долен и Тадж Махал ги има и за какво наподобяват по тъкмо този метод. Дават компактност на предишното им. Това изисква от създателя добра обща просвета оттатък бързите информации в Уикипедия, око за парадоксите и нещастията на историята, нюх за занимателни анекдоти от предишното и сегашното и гений да беседва с локалните хора (тоест тези, които нямат директен допир с туристическата индустрия). "

Въпреки че не е срещу глобализацията и актуалните улеснения, тя счита, че места като Дубровник и Прага са изгубили част от идентичността си в резултат на прекомерно огромния задграничен интерес. " И в действителност всяко място, където хипстърските кафенета са през 10 метра и магнитите за хладилници се вършат в Китай. "

Няколко съвета от Димана: " Зарежете блоговете, вдъхновяващите фотографии в Instagram и, за бога, спрете да си вършиме по 100 селфита на едно и също място. Особено в случай че се намирате в Аушвиц (и това сме виждали). В този ред на мисли: по-малко снимайте и повече гледайте. Дори, когато сте прегазили целия китайски народ, с цел да додрапате до " Мона Лиза ".

Според нея добър разказ и пътепис са по-добрият вид от лист с места, които да не пропускате. " The Mani на Патрик Лий Фърмър ми оказа помощ да схвана полуостров Мани. Мостът на Дрина и Гирокастер наподобяват друго, откакто прочетох Иво Андрич и Исмаил Кадаре. "

За Димана неналичието на организация е плюс. " Ако не отивате тук-там като Париж, Рим, Лондон и програмата ви не е строго разчетена, не резервирайте хотел. Ще се учудите какъв брой ще видите и преживеете, до момента в който си търсите стая и какъв брой ще разберете за характера на спътника си. Не сядайте в заведения за хранене и питейни заведения, разказани в пътеводителите като места, където " вървят всички ". Под " всички " в тази ситуация се схващат туристите. Излезте от основната улица. Влезте в страничните алеи. Последвайте локалните. Подминете заведенията за хранене с викачи. И, в случай че ви хареса, никога не го обявявайте в Instagram. "
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР