Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване Велико Търново е

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване
" Велико Търново е малко, само че не задушава ", споделя Пламена Славчева, която приказва с отчетлива испанска ритмика в гласа. Тя има нетипична история: в случай че някои хора идват от други страни в България или се завръщат в родните си градове, след близо 15 години живот из разнообразни места Пламена избира Търново като място, на което да събере себе си след фамилна покруса и да се концентрира върху дебютния си пълнометражен документален филм No Way To Say Goodbye ( " Няма по какъв начин да си кажем довиждане " ), който неотдавна има първи филмов откъс.

Родена е в Търговище, където прекарва детството си, след това учи в Първа езикова гимназия във Варна. Завършва медии и връзки в Аликанте, Испания, за малко работи в рекламна организация в София, връща се в Испания, с цел да приключи магистратура в Билбао, по-късно работи в региона на културния и ивент мениджмънт в Холандия, Швеция, Люксембург, Сингапур, след което живее близо две години в Сидни. В Австралия тя снима направилия прожекция на кинофестивала в Кан " Сърце в природата – еволюция на един човек ", къс филм за екологичните начинания на Крис Дарвин, внука на Чарлз Дарвин, а след това двамата работят по мобилното приложение The Darwin Challenge.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики

През есента на 2017 година животът й се трансформира внезапно. Баща й претърпява тежка злополука, а откакто е признат в болница, той остава без здравна помощ в продължение на два часа и умира. Това води нея, майка й и сестра й да се опитат да схванат повече за случилото се, макар че след подадено недоволство Министерството на здравеопазването дава отговор, че нарушавания не са открити. No Way To Say Goodbye е отдаден на травматичното събитие, лавинообразността на проблемите в обществото ни и пробойните в здравната система.

Пламена приключва фотосите по него с аржентинско-австралийски екип ( " Те виждат доста неща в средата тук, които аз не виждам " ). Не получава финансиране от Националния кино център. В рецензията се споделя, че сюжетът наподобява прекомерно самовглъбен в персоналната история, без капацитет за артистична стойност. Като че ли животът й в последно време е една непрекъсната битка с разнообразни системи и предразсъдъци.

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване

Пламена прецизира, че това няма да бъде характерен документален филм, няма да забележим следствия към нещастието или обясняването й с историческите или политически наслагвания. " Има много лирика в него. " Описва го като кино есе и мост сред персоналното и универсалното. Вдъхновява се от пробния метод на хора като Крис Маркър, един от най-енигматичните режисьори в самостоятелното кино. Самата тя взе участие във кино лентата си, както и хората до нея сега, " пъстри хора от разнообразни генерации ". Иска да хване това чувство, че в опита си да направиш света по-добър към себе си се получава едно " боричкане против стената ", само че без да навлиза в " онази мощна негативност, която пулсира изпод и заразява ". Абстрактният изказ е в прочут смисъл щит против тази негативност и действителността, в която върлува. " Все едно си срещнал страшилище и не знаеш по какъв начин да го опишеш. "

Търново се трансформира в добра насочна точка около потребността от живот в града, само че с задоволително уют и непосредственост до акцентите на кино лентата. В началото се усеща като " цялостен новобранец ", до момента в който не намира " малко, само че изобретателно и различно ядро от хора " в града. Преживяването я замисля, че след толкоз години на непрекъснати премествания приятелите й в България са напълно свързани с детството, не толкоз с ползите й. Търново е пробата, с който може да ревизира дали може да откри такава среда. Намира доста неосъществен капацитет в града. " Като че ли той е оставен на default mode. Има изолирани опити за визия за града, само че към този момент се следи една раздробеност. "

" Хората имаме подсъзнателен метод да съпоставяме другите места, само че от време на време сравненията са изцяло нерелевантни ", споделя Пламена, която продължава да работи от отдалеченост за The Darwin Challenge. " Не може да се съпоставят Лондон и Търново, защото човек би търсил разнообразни неща в тях. А и огромно значение има в какъв стадий от живота си се нанасяш на несъмнено място. Във всяко място си като различен човек. Сидни ми липсва ненапълно, само че, въпреки това, усещам този интервал като затворена глава. " Не я тормози, че от година живее в град, който е надалеч от филмовата промишленост или огромните фестивали. " Това към този момент няма чак такова значение, също както с времето има повече независимост да работиш от отдалеченост - нещо, което съвсем не беше допустимо преди десетина години. "

Пламена звучи оптимистично и е сигурна, че ще докара плана до дъно. " Ако можех да предпочитам, нямаше да приказвам на тази тематика, само че като мълчиш, ставаш част от казуса. "

Повече за кино лентата на nowaytosaygoodbye.com