![Илюстрация Увеличаване [Alphaspirit, Shutterstock] Смаляване Бездушни измамници и Убиват ни!](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3921715.jpg)
Лекари на ръба на нервна криза
Илюстрация
Увеличаване
[Alphaspirit, Shutterstock] Смаляване
" Бездушни измамници " и " Убиват ни! " са част от гневните възгласи, под обява в обществените медии, която споделя драматичен процес в софийска болница. Всеки от нас в някакъв миг от живота си става пациент, което с изключение на терзание за жал постоянно значи понасяне на жестоко отношение от страна на лекарите.
В същото време медиците се усещат зле поради ниското възнаграждение, претрупаните графици и публичното съмнение. Изглежда, в България се води една тиха война, в която губещи са всички – войната сред лекари и пациенти. Научни проучвания от целия свят демонстрират, че казусът с " бездушието " на лекарите стартира още с образованието по медицина, а по-нататък " прегарянето " става една от аргументите пациентите да не получават оптимална грижа.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Свикнали сме да мислим, че лекарската помощ зависи основно от фактори като инсталация, медикаменти, финансиране, знанието и опита на медицинския екип. Разбира се, това са насъщни неща, само че на назад във времето остава един сериозен детайл – психологичното им здраве. Стотици интернационалните проучвания изрично потвърждават, че прочувственото безсилие при медицинските служащи утежнява качеството на грижата за пациентите и усилва % неточности . Персоналът в най-натоварените отделения се усеща незадоволен от работата си, членовете на екипа не се схващат, текучеството е високо и в най-лошия случай медиците развиват депресивни признаци, даже мисли за самоубийство. А когато лекарите са " прегорели ", те се оправят по-трудно със отговорностите си и са по-малко състрадателни, от което на собствен ред страдат пациентите.
Разбира се, всеки е виновен за (без)действията си и обясненията не могат да служат за опрощение. Но въпреки всичко може би си заслужава да погледнем здравните служащи през една по-емпатийна вероятност, с вярата, че това ще донесе повече взаимно схващане. Особено като имаме поради една напълно гореща вест – преди няколко дни Световната здравна организация включи прегарянето в своята Международна подредба на заболяванията, което значи, че от 2020 година този синдром ще попада в листата на публично приетите болести.
Феноменът " прегаряне "
Състоянието, познато като бърнаут, прегаряне и изпепеляване, е цялостно прочувствено, физическо и психическо безсилие, до което се стига, когато човек е подложен дълготрайно на високи равнища на стрес. Симптомите са: спад в продуктивността, горест, тревога, загуба на мотивация, възприятие на изолираност от другите и света, нервност, чувство за беззащитност, прочувствено " изтръпване ", физически болки, фрапантни промени в съня, цинизъм. Всеки може да стане жертва на бърнаута, само че съгласно психолозите най-застрашени са така наречен помагащи специалности.
Като психолог Ана Димитрова* е част от екип, който се грижи за пациенти с тежки болести. Според нея всички експерти в " помагащата " сфера са в риск от прегаряне, защото се оправят със страданието и мъчителните прекарвания на другите.
Като пациенти имаме потребност от внимание и схващане, а освен от диагноза. Вместо това обаче постоянно се сблъскваме с безсърдечие и даже надменност. " Смятам, че това са психологични отбрани, които пораждат поради неналичието на психическа помощ за медицинските експерти ", изяснява Ана Димитрова.
Експерти в тази област споделят това мнение. А доктор Гергана Форева, доктор със специализация по клинична логика на психиката и психотерапия, прибавя: " За синдрома на изпепеляване се приказва относително постоянно, само че в лечебните заведения рядко има политики по измерването и предварителната защита му. Обществото употребява неподходящите му проявления, тъй като лекарската вулгарност най-често е израз точно на този синдром. "
Верига от неналичия
Всички сме наясно, че липсва взаимно схващане сред лекари и пациенти, грижа както за личното, по този начин и за непознатото здраве, липсва и психическа поддръжка. Но от кое място потегля всичко това и вижда ли му се краят?
Изследване от Калифорнийския университет в Сан Франциско, Съединени американски щати, обобщава предходни изследвания, като демонстрира, че 24% от студентите по медицина имат признаци на меланхолия, а 26% от тях са обмисляли самоубийство. За страдание сходни данни са по-скоро предписание, в сравнение с изключение. Така да вземем за пример проучване в Медицинския университет " Сейнт Луис " демонстрира, че в края на първата година от образованието си 57% от бъдещите медици страдат от умерена до тежка тревога, а 27% имат признаци на меланхолия. Друго проучване, този път върху ирански студенти по медицина, демонстрира, че вероятността тази група да страда от меланхолия е с 44% по-висока, в сравнение с за средностатистическия иранец.
" Обучението по медицина непосредствено способства за психологическия дистрес на студентите и това може да има пагубни последствия, както за тях самите, по този начин и за бъдещите им пациенти ", обобщава проучването.
За каквато и професионална област да приказваме е повече от ясно, че човек мъчно може да бъде пълностоен, когато страда от депресивни признаци. А когато става въпрос за здравни служащи, отражението върху пациентите е неизбежно. Първите признаци на този проблем се виждат освен в проучванията, само че и в практиката. Д-р Жанет Иванова*, доктор и учител в университетска болница, интерпретира тези резултати по този начин: " Първите срещи с заболяването и страданието оставят трайна диря. "
Какво обаче вършат университетите, с цел да оказват помощ на своите ученици и техните бъдещи пациенти?
По данни на Национален статистически институт от края на 2017 година най-вече лекари в България (34.5%) са на възраст 55-64 години. Като част от тази група лекарското семейство на проф. Никола Иванов* и доктор. Жанет Иванова* не помнят тяхното обучение да е включвало логика на психиката. " Много по-късно, като доктор с години опит, осъзнах какъв брой значимо е то ", споделя доктор Иванова. Медиците, които сега приключват образованието си, имат привилегията на курсове по клинична логика на психиката.
Д-р Екатерина Стоянова е измежду най-младите лекари и ясно си спомня, че множеството й състуденти гледали на лекциите по логика на психиката като на нещо ненужно. Ветераните проф. Иванов и доктор Иванова считат, че днешните студенти са доста по-информирани, само че " към момента няма подобаващи механизми, с цел да усетят какъв брой потребно ще бъде това познание в хода на работа както за персоналните проблеми и връзката с сътрудниците, по този начин и да схващат по-добре пациентите, да сервират информацията по-внимателно, а и да се оправят със личните си прекарвания, когато лекуват тежко заболели ", споделя доктор Иванова.
Един от хората с най-хубав взор върху тематиката в България е проф. Румяна Крумова-Пешева – психотерапевт, учител, създател на книги и учебници, в това число " Психологично консултиране в здравната процедура ". Според нея от голямо значение са освен наредбите на МОН и това какво прави всеки обособен университет с тях, само че и по какъв начин гилдията на психотерапевтите в България сервира информацията. " Ако един студент знае за бърнаута, в случай че ние, психолозите и преподавателите, споделяме с него на тази тематика, той е доста по-склонен да допусне такава опция и за себе си, и за другите ", споделя проф. Крумова-Пешева. Според нея е значимо актуалните и бъдещите лекари да станат чувствителни към вътрешния си свят и връзката с пациентите.
" Ако знанието по клинична логика на психиката се вложи в работата на едно поделение, изгодите могат да са големи. Категорично. Но за България това към момента е единствено положително благопожелание ", прибавя тя.
Въпреки стигмата интерес очевидно има: " Нашите лекции са едни от най-посещаваните на хирургичните конференции, на които вървя ", споделя проф. Крумова-Пешева. В поддръжка на думите й са прекарванията на лекари, дългогодишно отдадени на работата, какъвто е проф. Иванов. Според него психическата просветеност и знанието, че лекарите могат да получат подпомагане от психолог, биха могли да доведат до обилни усъвършенствания: " За взаимоотношенията с сътрудниците, пациентите, управлението, със себе си и моите проблеми, в това число дали взимам верните решения и дали някой не си е отишъл поради моя неточност. " Разказва и по какъв начин неотдавна получил позвъняване от пациент, който преди седем години лекувал от застрашаващо живота положение, а в този момент има потребност от нова намеса: " По думите му излезе, че отговорна за неговото положение през днешния ден е интервенцията, която сме му създали. А не че има едно от най-тежките премеждия в тази област, от което без интервенцията евентуално от дълго време нямаше да е измежду живите. "
Като пациенти мъчно можем да разберем научната или техническата страна на медицината, а лекарите рядко имат търпението, времето и уменията да разяснят по подобаващ метод. Според проф. Иванов и в това отношение психолозите могат да са потребни на отделенията - с цел да поддържат лекарите в съобщаването на неприятни вести, а и да дават опора на пациентите и техните близки.
За благополучие някои лечебни заведения към този момент осъзнават тази потребност и работят с специалисти като проф. Крумова-Пешева. Но до момента в който това се трансформира в всеобща процедура, за медиците има и другa алтернатива - по този начин наречените Балинтови групи.
Балинтови групи
Майкъл Балинт е маджарски психоаналитик, основал метода, прочут като " Балинтови групи ". Според него е значимо пациентът да бъде обсъждан изцяло, като цялост от физиологични и психологични механизми , а лекарите би трябвало да познават и двете области. Затова в Балинтовите групи психолози и лекари се срещат, с цел да се включат в групови полемики, да прегледат прочувствените прекарвания по време на работа, по какъв начин те се зараждат и отразяват при контакта с пациента.
Д-р Гергана Форева, учредителен секретар на Българското Балинтово общество, следи позитивна наклонност измежду сътрудниците си, които все по-често обръщат внимание на личното си здраве и дейната отмора. " Би било още по-позитивно, в случай че медицинските експерти споделят психически натоварващите ги професионални обстановки. Точно това се случва в Балинтовите групи. Но даже да не са тъкмо този вид групи, всяка стъпка в посока на признание и разискване на тематиката, която е съвсем табу, е потребна ", прибавя тя.
Към момента, непрекъснато функциониращи Балинтови групи има в София и Пловдив. Всеки, който има интерес, може да се свърже през уеб страницата на обществото.
Както обобщава психологът Ана Димитрова, психическата поддръжка под всякаква форма дава опция на здравните експерти да получат както схващане и самопризнание, по този начин и опция за разширение на вероятността.
Д-р Екатерина Стоянова обича работата си макар напрежението и неналичието на каквото и да било свободно време, грижи се за пациентите и откровено се интересува от тях. " Не мисля, че пациентите могат да създадат кой знае какво - те идват със своите лични проблеми и това е изцяло обикновено. Но на нас, лекарите, би ни помогнало да усещаме малко повече емпатия. Пациентите от своя страна да схващат, че когато на следващия ден се приберат здрави вкъщи, за нас това ще е още един ден, в който се грижим за заболели хора ", обобщава доктор Стоянова. И прибавя: " Те са признателни, само че най-голямата услуга е да се грижат сами за себе си. "
* Имената са изменени, с цел да бъде непокътната анонимността на тези хора
Добрият образец: Медицинският факултет на университета " Вандербилт " в Тенеси, Съединени американски щати, е един от първите и най-положителни образци за това по какъв начин научните проучвания могат непосредствено да бъдат впрегнати в интерес на студентите по медицина, а и на бъдещите им пациенти.
Постепенно управлението на факултета въвело 3 съществени промени:
1. Консултативна система за поддръжка на студентите.
2. Студентски " Уелнес комитет ", който промотира занимания за физическо и психологично здраве, обществени умения, създаване на общественост, менторство.
3. Дългосрочна смяна в образователния проект, която включва оценяване вид " минал " или " непреминал " вместо оценки; оптимално изчистване на лекционните курсове от непотребни подробности; по-дълги и качествени курсове, свързани с персоналните ползи на студентите; стратегии, които им оказват помощ да изградят уменията си за опазване на психологичната сила, понижаване на напрежението, когнитивно реструктуриране, обработване на деликатно отношение към себе си и другите, изтъкване на личните позитивни качества.
Още през първите две години от новата стратегия откривателите виждат ярка разлика. " Студентите, които учат по новата стратегия, имат в пъти по-ниски равнища на тревога и меланхолия от предходните курсове ", обобщават учените и прибавят, че за новата стратегия не е имало съвсем никакви спомагателни разноски.
Увеличаване
[Alphaspirit, Shutterstock] Смаляване
" Бездушни измамници " и " Убиват ни! " са част от гневните възгласи, под обява в обществените медии, която споделя драматичен процес в софийска болница. Всеки от нас в някакъв миг от живота си става пациент, което с изключение на терзание за жал постоянно значи понасяне на жестоко отношение от страна на лекарите.
В същото време медиците се усещат зле поради ниското възнаграждение, претрупаните графици и публичното съмнение. Изглежда, в България се води една тиха война, в която губещи са всички – войната сред лекари и пациенти. Научни проучвания от целия свят демонстрират, че казусът с " бездушието " на лекарите стартира още с образованието по медицина, а по-нататък " прегарянето " става една от аргументите пациентите да не получават оптимална грижа.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Свикнали сме да мислим, че лекарската помощ зависи основно от фактори като инсталация, медикаменти, финансиране, знанието и опита на медицинския екип. Разбира се, това са насъщни неща, само че на назад във времето остава един сериозен детайл – психологичното им здраве. Стотици интернационалните проучвания изрично потвърждават, че прочувственото безсилие при медицинските служащи утежнява качеството на грижата за пациентите и усилва % неточности . Персоналът в най-натоварените отделения се усеща незадоволен от работата си, членовете на екипа не се схващат, текучеството е високо и в най-лошия случай медиците развиват депресивни признаци, даже мисли за самоубийство. А когато лекарите са " прегорели ", те се оправят по-трудно със отговорностите си и са по-малко състрадателни, от което на собствен ред страдат пациентите.
Разбира се, всеки е виновен за (без)действията си и обясненията не могат да служат за опрощение. Но въпреки всичко може би си заслужава да погледнем здравните служащи през една по-емпатийна вероятност, с вярата, че това ще донесе повече взаимно схващане. Особено като имаме поради една напълно гореща вест – преди няколко дни Световната здравна организация включи прегарянето в своята Международна подредба на заболяванията, което значи, че от 2020 година този синдром ще попада в листата на публично приетите болести.
Феноменът " прегаряне "
Състоянието, познато като бърнаут, прегаряне и изпепеляване, е цялостно прочувствено, физическо и психическо безсилие, до което се стига, когато човек е подложен дълготрайно на високи равнища на стрес. Симптомите са: спад в продуктивността, горест, тревога, загуба на мотивация, възприятие на изолираност от другите и света, нервност, чувство за беззащитност, прочувствено " изтръпване ", физически болки, фрапантни промени в съня, цинизъм. Всеки може да стане жертва на бърнаута, само че съгласно психолозите най-застрашени са така наречен помагащи специалности.
Като психолог Ана Димитрова* е част от екип, който се грижи за пациенти с тежки болести. Според нея всички експерти в " помагащата " сфера са в риск от прегаряне, защото се оправят със страданието и мъчителните прекарвания на другите.
Като пациенти имаме потребност от внимание и схващане, а освен от диагноза. Вместо това обаче постоянно се сблъскваме с безсърдечие и даже надменност. " Смятам, че това са психологични отбрани, които пораждат поради неналичието на психическа помощ за медицинските експерти ", изяснява Ана Димитрова.
Експерти в тази област споделят това мнение. А доктор Гергана Форева, доктор със специализация по клинична логика на психиката и психотерапия, прибавя: " За синдрома на изпепеляване се приказва относително постоянно, само че в лечебните заведения рядко има политики по измерването и предварителната защита му. Обществото употребява неподходящите му проявления, тъй като лекарската вулгарност най-често е израз точно на този синдром. "
Верига от неналичия
Всички сме наясно, че липсва взаимно схващане сред лекари и пациенти, грижа както за личното, по този начин и за непознатото здраве, липсва и психическа поддръжка. Но от кое място потегля всичко това и вижда ли му се краят?
Изследване от Калифорнийския университет в Сан Франциско, Съединени американски щати, обобщава предходни изследвания, като демонстрира, че 24% от студентите по медицина имат признаци на меланхолия, а 26% от тях са обмисляли самоубийство. За страдание сходни данни са по-скоро предписание, в сравнение с изключение. Така да вземем за пример проучване в Медицинския университет " Сейнт Луис " демонстрира, че в края на първата година от образованието си 57% от бъдещите медици страдат от умерена до тежка тревога, а 27% имат признаци на меланхолия. Друго проучване, този път върху ирански студенти по медицина, демонстрира, че вероятността тази група да страда от меланхолия е с 44% по-висока, в сравнение с за средностатистическия иранец.
" Обучението по медицина непосредствено способства за психологическия дистрес на студентите и това може да има пагубни последствия, както за тях самите, по този начин и за бъдещите им пациенти ", обобщава проучването.
За каквато и професионална област да приказваме е повече от ясно, че човек мъчно може да бъде пълностоен, когато страда от депресивни признаци. А когато става въпрос за здравни служащи, отражението върху пациентите е неизбежно. Първите признаци на този проблем се виждат освен в проучванията, само че и в практиката. Д-р Жанет Иванова*, доктор и учител в университетска болница, интерпретира тези резултати по този начин: " Първите срещи с заболяването и страданието оставят трайна диря. "
Какво обаче вършат университетите, с цел да оказват помощ на своите ученици и техните бъдещи пациенти?
По данни на Национален статистически институт от края на 2017 година най-вече лекари в България (34.5%) са на възраст 55-64 години. Като част от тази група лекарското семейство на проф. Никола Иванов* и доктор. Жанет Иванова* не помнят тяхното обучение да е включвало логика на психиката. " Много по-късно, като доктор с години опит, осъзнах какъв брой значимо е то ", споделя доктор Иванова. Медиците, които сега приключват образованието си, имат привилегията на курсове по клинична логика на психиката.
Д-р Екатерина Стоянова е измежду най-младите лекари и ясно си спомня, че множеството й състуденти гледали на лекциите по логика на психиката като на нещо ненужно. Ветераните проф. Иванов и доктор Иванова считат, че днешните студенти са доста по-информирани, само че " към момента няма подобаващи механизми, с цел да усетят какъв брой потребно ще бъде това познание в хода на работа както за персоналните проблеми и връзката с сътрудниците, по този начин и да схващат по-добре пациентите, да сервират информацията по-внимателно, а и да се оправят със личните си прекарвания, когато лекуват тежко заболели ", споделя доктор Иванова.
Един от хората с най-хубав взор върху тематиката в България е проф. Румяна Крумова-Пешева – психотерапевт, учител, създател на книги и учебници, в това число " Психологично консултиране в здравната процедура ". Според нея от голямо значение са освен наредбите на МОН и това какво прави всеки обособен университет с тях, само че и по какъв начин гилдията на психотерапевтите в България сервира информацията. " Ако един студент знае за бърнаута, в случай че ние, психолозите и преподавателите, споделяме с него на тази тематика, той е доста по-склонен да допусне такава опция и за себе си, и за другите ", споделя проф. Крумова-Пешева. Според нея е значимо актуалните и бъдещите лекари да станат чувствителни към вътрешния си свят и връзката с пациентите.
" Ако знанието по клинична логика на психиката се вложи в работата на едно поделение, изгодите могат да са големи. Категорично. Но за България това към момента е единствено положително благопожелание ", прибавя тя.
Въпреки стигмата интерес очевидно има: " Нашите лекции са едни от най-посещаваните на хирургичните конференции, на които вървя ", споделя проф. Крумова-Пешева. В поддръжка на думите й са прекарванията на лекари, дългогодишно отдадени на работата, какъвто е проф. Иванов. Според него психическата просветеност и знанието, че лекарите могат да получат подпомагане от психолог, биха могли да доведат до обилни усъвършенствания: " За взаимоотношенията с сътрудниците, пациентите, управлението, със себе си и моите проблеми, в това число дали взимам верните решения и дали някой не си е отишъл поради моя неточност. " Разказва и по какъв начин неотдавна получил позвъняване от пациент, който преди седем години лекувал от застрашаващо живота положение, а в този момент има потребност от нова намеса: " По думите му излезе, че отговорна за неговото положение през днешния ден е интервенцията, която сме му създали. А не че има едно от най-тежките премеждия в тази област, от което без интервенцията евентуално от дълго време нямаше да е измежду живите. "
Като пациенти мъчно можем да разберем научната или техническата страна на медицината, а лекарите рядко имат търпението, времето и уменията да разяснят по подобаващ метод. Според проф. Иванов и в това отношение психолозите могат да са потребни на отделенията - с цел да поддържат лекарите в съобщаването на неприятни вести, а и да дават опора на пациентите и техните близки.
За благополучие някои лечебни заведения към този момент осъзнават тази потребност и работят с специалисти като проф. Крумова-Пешева. Но до момента в който това се трансформира в всеобща процедура, за медиците има и другa алтернатива - по този начин наречените Балинтови групи.
Балинтови групи
Майкъл Балинт е маджарски психоаналитик, основал метода, прочут като " Балинтови групи ". Според него е значимо пациентът да бъде обсъждан изцяло, като цялост от физиологични и психологични механизми , а лекарите би трябвало да познават и двете области. Затова в Балинтовите групи психолози и лекари се срещат, с цел да се включат в групови полемики, да прегледат прочувствените прекарвания по време на работа, по какъв начин те се зараждат и отразяват при контакта с пациента.
Д-р Гергана Форева, учредителен секретар на Българското Балинтово общество, следи позитивна наклонност измежду сътрудниците си, които все по-често обръщат внимание на личното си здраве и дейната отмора. " Би било още по-позитивно, в случай че медицинските експерти споделят психически натоварващите ги професионални обстановки. Точно това се случва в Балинтовите групи. Но даже да не са тъкмо този вид групи, всяка стъпка в посока на признание и разискване на тематиката, която е съвсем табу, е потребна ", прибавя тя.
Към момента, непрекъснато функциониращи Балинтови групи има в София и Пловдив. Всеки, който има интерес, може да се свърже през уеб страницата на обществото.
Както обобщава психологът Ана Димитрова, психическата поддръжка под всякаква форма дава опция на здравните експерти да получат както схващане и самопризнание, по този начин и опция за разширение на вероятността.
Д-р Екатерина Стоянова обича работата си макар напрежението и неналичието на каквото и да било свободно време, грижи се за пациентите и откровено се интересува от тях. " Не мисля, че пациентите могат да създадат кой знае какво - те идват със своите лични проблеми и това е изцяло обикновено. Но на нас, лекарите, би ни помогнало да усещаме малко повече емпатия. Пациентите от своя страна да схващат, че когато на следващия ден се приберат здрави вкъщи, за нас това ще е още един ден, в който се грижим за заболели хора ", обобщава доктор Стоянова. И прибавя: " Те са признателни, само че най-голямата услуга е да се грижат сами за себе си. "
* Имената са изменени, с цел да бъде непокътната анонимността на тези хора
Добрият образец: Медицинският факултет на университета " Вандербилт " в Тенеси, Съединени американски щати, е един от първите и най-положителни образци за това по какъв начин научните проучвания могат непосредствено да бъдат впрегнати в интерес на студентите по медицина, а и на бъдещите им пациенти.
Постепенно управлението на факултета въвело 3 съществени промени:
1. Консултативна система за поддръжка на студентите.
2. Студентски " Уелнес комитет ", който промотира занимания за физическо и психологично здраве, обществени умения, създаване на общественост, менторство.
3. Дългосрочна смяна в образователния проект, която включва оценяване вид " минал " или " непреминал " вместо оценки; оптимално изчистване на лекционните курсове от непотребни подробности; по-дълги и качествени курсове, свързани с персоналните ползи на студентите; стратегии, които им оказват помощ да изградят уменията си за опазване на психологичната сила, понижаване на напрежението, когнитивно реструктуриране, обработване на деликатно отношение към себе си и другите, изтъкване на личните позитивни качества.
Още през първите две години от новата стратегия откривателите виждат ярка разлика. " Студентите, които учат по новата стратегия, имат в пъти по-ниски равнища на тревога и меланхолия от предходните курсове ", обобщават учените и прибавят, че за новата стратегия не е имало съвсем никакви спомагателни разноски.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ