Да отворим черната кутия на IT за бизнеса
Илияна Шмателка е бизнес съветник, планов и промеждутъчен (Interim) управител, бизнес коуч и треньор, управлявала е лизингови и капиталови компании в България и Словакия, работила е както за банки, по този начин и за доста индустриални компании, за държавни и неправителствени структури в общо 22 страни по света. Тя има добра визия по какъв начин другите системи действат поотделно, само че и в целокупност. Развила е еластичност и адаптивност: „ Ако ме изпратят на Луната и там незабавно ще стартира нещо да върша “. Постоянната смяна за нея към този момент е метод на живот и по тази причина с ненаситност споделя своя опит. Разказва и по какъв начин напоследък се oсмелява да отваря черната кутия на IT.
Един от огромните планове, по които работих, беше по линия на Организация на обединените нации за UNAOC – ориентиран към основаване на тактика за платформа за свързването на Централна Азия с Централна Европа посредством междукултурен разговор, съгласие и съдействие и отдаден на тематики като миграция, обучение, медии, разговор сред разликите и взаимно обогатяване вместо спорове. Разбрах, че всичко е въпрос на мисловна конфигурация. Ние всички сме способни да отворим сетивата си и да усетим мириса и цветовете на особеното, да забележим какво стои зад дейностите на „ другите “.
Трябва да търсим отговор за какво мигрантите в Европа избират да живеят в затворени общности и да намираме способи по какъв начин да те да се почувстват част от нашия живот и сами да изискат да се интегрират в него. Винаги има две страни на медала, нужно е любознание да се срещнем с техния свят, а не да чакаме те просто да се приобщят към нашите порядки. Показваме ли, че ни интересува какво тъкмо са те,
построяваме ли мостове
към тях и тяхната просвета и обичаи? Интеграцията не е принцип „ Стани като мен “ и не е щемпел за разграничение, който на първо време им го слагаме, а след това се чудим по какъв начин да го отстраним. Работих и по план „ Общност в разликите “ и бях няколко пъти в Индия. Има доста какво да научим от индийците, освен във връзка с толерантността и уважението към разликите във към момента съществуващата кастовата система. Като се завърнах оттова, бях шокирана от въпроса на мой прочут, който искаше да знае каква е безработицата в Индия. Безработицата е конструкт на нашия свят. В по-голяма част от обществата тя не съществува като разбиране, не се мери като статистическа стойност. В множеството страни работиш от дребен, до момента в който имаш сили да го вършиш. Отваряш заран очи и започваш да мислиш какво да направиш, с цел да има с какво да се нахраниш.
Каква е безработицата в Индия
– това може да попита единствено човек, който в никакъв случай не е бил в „ другия “ свят.
В Камерун ме води работата за немски бизнесмени, които желаеха да подкрепят локални сътрудници, като влагат в огромен жилищен, хотелски и медицински комплекс с комерсиална част, в която местни производители да осъществят своята продукция. Отидох там с визиите от нашия свят за строителство, строителни обекти и вложения. Кацнах на летището, взеха ме с кола и на идващия ден отидохме да забележим имота, на който ще се построява обектът. Пътувахме, пътувахме – отляво и отдясно все джунгла. По някое време спряхме на огромна бензиностанция и ми споделиха, че сме пристигнали, сочейки джунглата от другата страна на улицата: „ Тука е “. Кое е тука – попитах аз. „ Мястото, на което ще строим “. Къде са му границите на този имот? Започнаха да мерят с крачки, гледайки в един розов урбанизационен проект. „ Имате ли позволение за градеж, тук въобще може ли да се строи? “ – не спирах да задавам въпроси. Те недоумяваха какво запитвам. Обясниха, че в Камерун, в случай че някой желае да построи нещо, всички са признателни за това. На идващия ден ме срещнаха с префекта, приключил Харвардския университет, който ме увери, че добре схваща моите въпроси, и ме успокои, че ще имаме позволение от институциите да изградим обекта. Той ни уреди и среща с министъра на превоза на Камерун - близостта на нашия имот с летището на Дуала постановяваше да уточним каква може да е височината на комплекса. Той също беше благополучен да научи за нашите
капиталови планове
Недалеч от това място се изграждаше голям стадион за шампионата на Африка, на което Камерун щеше да е хазаин. Поисках да видя по какъв начин се строи и се убедих, че там всичко се прави по НЕправилата на нашите европейски стандарти. Като се взе поради, че в Камерун държавните управления се сменят непрекъснато, а на правосъдната система не може да се разчита, се реши, че рискът е прекомерно висок, и въпреки началото да беше сложено, за жалост немските вложители отдръпнаха своите планове. Работата по този план ми подари следващото преосмисляне - сподели ми свят, признателен за всичко, което се основава, без да се крие зад стени от правила. В Камерун няма пенсионни и осигурителни системи. Затова за множеството фамилии многото деца са единственото благосъстояние, те са „ застраховка “ за по-добър и по-дълъг живот, защото по традиция поемат грижата за своите родители, когато те повече не са в положение да работят.
После две години бях бизнес съветник към немска фамилна компания, която е единият от двата най-големи в света производители на уреди за диализа. Отидох в Египет и на остров Реюнион – някогашна френска колония в Индийския океан, в този момент отвъдморски департамент на Франция, част от еврозоната. Правих разбор на сервизното обслужване на тези уреди, откакто по самодейност на Световната здравна организация, Европейски Съюз и по-късно локалните държавни управления задължиха производителите на здравна техника да наблюдават всеки собствен апарат и да имат задължението да поддържат гаранционен и следгаранционен сервиз по западноевропейски стандарти на всички места по света, където продават. Работата по този план ми даде убеденост, че при добра интернационална политическа воля и вярно обвързване на бизнеса в действителност може целия свят да стане по-добро място.
В последната година и половина
опознавам нова галактика
След 36 години насъбран опит в разнообразни бизнеси, ме поканиха да работя за канадска IT компания, която е измежду най-големите в света за IT услуги. За нея работят над 91 хиляди членове, както се назовават чиновниците на компанията, защото множеството от тях са и съсобственици. Поканата пристигна със известие през LinkedIn, когато на залязващо слънце в Реюнион седях с преносимия компютър си под една палма. Влязох в страницата на компанията и не разбрах нищо от написаното там. После попитах дали в действителност мен са имали поради, като обясних, че съм човек, който добре познава обичайния бизнес, само че IT сферата за мен е Тера инкогнита. Увериха ме, че тъкмо подобен човек им би трябвало за основаването на стратегически и бизнес консултантски услуги в компанията, с цел да изградят мост сред тези два свята. Стана ми страшновато първоначално, само че любознанието ми бързо надви. Навлязох в тази непозната галактика с нейния нов за мене език. Започнах да разтварям черната кутия и мъглата взе да се раздига. Осъзнах каква
бездна дели бизнеса и IT
Сега моето обръщение към всички на управителни позиции в другите компании е да се престрашат и да положат старания, с цел да стартират да схващат, възнамеряват и ръководят своите IT запаси, в случай че желаят техните бизнеси да продължат да са сполучливи и отсега нататък. Без осведомителните технологии животът на фирмите става невъобразим. Да, мъчно е да започнеш да учиш нови неща, когато си добър в избрана сфера и работата ти действа добре. Повечето хора от обичайния бизнес и от IT сферата мислят по този метод и по този начин пропастта сред тях пораства. Въпрос на храброст, само че и на доста работа е да опознаеш новата за теб галактика. Приех този късмет, който ориста ненадейно ми спусна, и в този момент съм двойно по-богата и признателна, че се осмелих.
Настъпва
краят на еднопосочната улица
Това постанова фирмите от обичайния бизнес и институциите самоуверено да отворят черната кутия на осведомителните технологии, а IT компаниите да стартират да възнамеряват стратегически, да поддържат връзка на понятен за другите език, да взимат интензивно присъединяване в основаването и актуализирането на продуктите на съответния бизнес. В това скоростно време измененията стават бързо, само че с цел да е сполучлив процесът, би трябвало да се направи и реорганизация на съществуващите технологии. Много приложения, стратегии, актуализации в IT системи се вкарват като кръпки и надграждания към старите и не може да дават отговор за дълго време на скоростта на измененията.
Познатият метод „ Не пипай остарялата система, щом тя към момента работи “ не е съответен на новото време. Повече не трябва да се търпи нещо, което не знаеш по какъв начин е основано, тъй като нямаш никаква документи за него, не знаеш по какъв начин да го актуализираш, поправиш или замениш… Въвеждането на нови осведомителни артикули и основаването на нови инфраструктури би трябвало да се възнамерява след осъществен повсеместен разбор на съществуващите IT системи в фирмите. Време е двете вселени да се престрашат да отворят черната кутии на другия насреща.
Много хора се боят от изкуствения разсъдък, само че и в това има огромен късмет. Хората би трябвало да учат нови неща и да поемат нови функционалности. В двете вселени – обичайния бизнес и публичния живот, както и в осведомителните технологии, се разкриват доста благоприятни условия, въпросът е по какъв начин да научим тези, които нямат подготовка и подготвеност, да вършат нещо ново.
Светът не съществува единствено хоризонтално, вертикалността го движи. Политика, администрация, бизнес, обществени общества… – на всички места ние, хората, сътворяваме условия и правила за по-добър живот. Всяка смяна е
учене на нещо ново
и всеки би трябвало да се радва, когато има опция да се трансформира. Промяната е късмет, тя не трябва да се приема със боязън. Не бива да се боиш от доста работа, тъй като всичко ново изисква от нас тъкмо това. Питали са ме по какъв начин не се тормозя да задам въпрос, който демонстрира, че нищо не разбирам по тематиката. Да, и какво от това? Ако не задам въпрос, който издава, че нещо не разбирам, по какъв начин ще получа отговор, от който да науча нещо ново? Иначе ще си остана с неразбирането и къде е смисълът на това?
Убедих се, че в случай че се окажеш в допир с област, от която нямаш разбиране и даже изпитваш благоговение към нея, не си казвай, че е по-добре да си стоиш там, където си. Без всякакво разбиране за дадена сфера може да започнеш работа в нея и да станеш сполучлив, като въведеш нови неща, с които правиш тази област по-развита. Това е смисълът от взаимното обогатяване. В непознатото постоянно има нещо, което като го научиш, то ще те обогати теб, само че и ти ще го обогатиш с това, което носиш от твоя свят.
Съдбата обича смелите
Съвети от Илияна Шмателка
Образованието би трябвало да се трансформира в посока да учим повече от опита. Да се учи освен доктрина, а да се взаимодейства с експерти, които имат процедура. Младите хора е време да схванат, че всеки за себе си е бизнесмен в този живот, даже и когато в един миг работи за някой различен. Все повече ще се търсят дейни хора с хрумвания, а не реализатори, които чакат да получат задача.Питър Дракър още преди доста години планува, че иде времето да се работи по планове, като си избираш най-хубавите експерти, с които да свършиш по най-хубавия метод избраната задача. Правиш бързо нещата и си по-ефективен.Често хората на основни позиции мислят, че знаят и могат всичко и са богове. Само този, който „ знае, че нищо не знае “, единствено той може да е сполучлив в същото време на интензивни промени.Когато си един от първите в дадена смяна, не се опасявай да разтърсиш някого с предизвестието за това, което се задава. Той би трябвало да разбере, че вълната към този момент се движи и ще опустоши на първо време тези, които се съпротивляват. Всеки е добре да осъзнае, че не трябва да е като гърло на бутилка, която може да забави процеса.Рисковата стъпка към нещо напълно ново изисква да се занимаваш с това ново, в което си стъпил. Ползата е, че огромната смяна, която е задвижена, няма да те завари неопитен.Много неща не вършим в точния момент, изчакваме. Когато започнеш в точния момент, има късмет да си измежду първите. Късмет е ориста да ти подмятна огромното предизвикателство, което да не се побоиш да приемеш.Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Един от огромните планове, по които работих, беше по линия на Организация на обединените нации за UNAOC – ориентиран към основаване на тактика за платформа за свързването на Централна Азия с Централна Европа посредством междукултурен разговор, съгласие и съдействие и отдаден на тематики като миграция, обучение, медии, разговор сред разликите и взаимно обогатяване вместо спорове. Разбрах, че всичко е въпрос на мисловна конфигурация. Ние всички сме способни да отворим сетивата си и да усетим мириса и цветовете на особеното, да забележим какво стои зад дейностите на „ другите “.
Трябва да търсим отговор за какво мигрантите в Европа избират да живеят в затворени общности и да намираме способи по какъв начин да те да се почувстват част от нашия живот и сами да изискат да се интегрират в него. Винаги има две страни на медала, нужно е любознание да се срещнем с техния свят, а не да чакаме те просто да се приобщят към нашите порядки. Показваме ли, че ни интересува какво тъкмо са те,
построяваме ли мостове
към тях и тяхната просвета и обичаи? Интеграцията не е принцип „ Стани като мен “ и не е щемпел за разграничение, който на първо време им го слагаме, а след това се чудим по какъв начин да го отстраним. Работих и по план „ Общност в разликите “ и бях няколко пъти в Индия. Има доста какво да научим от индийците, освен във връзка с толерантността и уважението към разликите във към момента съществуващата кастовата система. Като се завърнах оттова, бях шокирана от въпроса на мой прочут, който искаше да знае каква е безработицата в Индия. Безработицата е конструкт на нашия свят. В по-голяма част от обществата тя не съществува като разбиране, не се мери като статистическа стойност. В множеството страни работиш от дребен, до момента в който имаш сили да го вършиш. Отваряш заран очи и започваш да мислиш какво да направиш, с цел да има с какво да се нахраниш.
Каква е безработицата в Индия
– това може да попита единствено човек, който в никакъв случай не е бил в „ другия “ свят.
В Камерун ме води работата за немски бизнесмени, които желаеха да подкрепят локални сътрудници, като влагат в огромен жилищен, хотелски и медицински комплекс с комерсиална част, в която местни производители да осъществят своята продукция. Отидох там с визиите от нашия свят за строителство, строителни обекти и вложения. Кацнах на летището, взеха ме с кола и на идващия ден отидохме да забележим имота, на който ще се построява обектът. Пътувахме, пътувахме – отляво и отдясно все джунгла. По някое време спряхме на огромна бензиностанция и ми споделиха, че сме пристигнали, сочейки джунглата от другата страна на улицата: „ Тука е “. Кое е тука – попитах аз. „ Мястото, на което ще строим “. Къде са му границите на този имот? Започнаха да мерят с крачки, гледайки в един розов урбанизационен проект. „ Имате ли позволение за градеж, тук въобще може ли да се строи? “ – не спирах да задавам въпроси. Те недоумяваха какво запитвам. Обясниха, че в Камерун, в случай че някой желае да построи нещо, всички са признателни за това. На идващия ден ме срещнаха с префекта, приключил Харвардския университет, който ме увери, че добре схваща моите въпроси, и ме успокои, че ще имаме позволение от институциите да изградим обекта. Той ни уреди и среща с министъра на превоза на Камерун - близостта на нашия имот с летището на Дуала постановяваше да уточним каква може да е височината на комплекса. Той също беше благополучен да научи за нашите
капиталови планове
Недалеч от това място се изграждаше голям стадион за шампионата на Африка, на което Камерун щеше да е хазаин. Поисках да видя по какъв начин се строи и се убедих, че там всичко се прави по НЕправилата на нашите европейски стандарти. Като се взе поради, че в Камерун държавните управления се сменят непрекъснато, а на правосъдната система не може да се разчита, се реши, че рискът е прекомерно висок, и въпреки началото да беше сложено, за жалост немските вложители отдръпнаха своите планове. Работата по този план ми подари следващото преосмисляне - сподели ми свят, признателен за всичко, което се основава, без да се крие зад стени от правила. В Камерун няма пенсионни и осигурителни системи. Затова за множеството фамилии многото деца са единственото благосъстояние, те са „ застраховка “ за по-добър и по-дълъг живот, защото по традиция поемат грижата за своите родители, когато те повече не са в положение да работят.
После две години бях бизнес съветник към немска фамилна компания, която е единият от двата най-големи в света производители на уреди за диализа. Отидох в Египет и на остров Реюнион – някогашна френска колония в Индийския океан, в този момент отвъдморски департамент на Франция, част от еврозоната. Правих разбор на сервизното обслужване на тези уреди, откакто по самодейност на Световната здравна организация, Европейски Съюз и по-късно локалните държавни управления задължиха производителите на здравна техника да наблюдават всеки собствен апарат и да имат задължението да поддържат гаранционен и следгаранционен сервиз по западноевропейски стандарти на всички места по света, където продават. Работата по този план ми даде убеденост, че при добра интернационална политическа воля и вярно обвързване на бизнеса в действителност може целия свят да стане по-добро място.
В последната година и половина
опознавам нова галактика
След 36 години насъбран опит в разнообразни бизнеси, ме поканиха да работя за канадска IT компания, която е измежду най-големите в света за IT услуги. За нея работят над 91 хиляди членове, както се назовават чиновниците на компанията, защото множеството от тях са и съсобственици. Поканата пристигна със известие през LinkedIn, когато на залязващо слънце в Реюнион седях с преносимия компютър си под една палма. Влязох в страницата на компанията и не разбрах нищо от написаното там. После попитах дали в действителност мен са имали поради, като обясних, че съм човек, който добре познава обичайния бизнес, само че IT сферата за мен е Тера инкогнита. Увериха ме, че тъкмо подобен човек им би трябвало за основаването на стратегически и бизнес консултантски услуги в компанията, с цел да изградят мост сред тези два свята. Стана ми страшновато първоначално, само че любознанието ми бързо надви. Навлязох в тази непозната галактика с нейния нов за мене език. Започнах да разтварям черната кутия и мъглата взе да се раздига. Осъзнах каква
бездна дели бизнеса и IT
Сега моето обръщение към всички на управителни позиции в другите компании е да се престрашат и да положат старания, с цел да стартират да схващат, възнамеряват и ръководят своите IT запаси, в случай че желаят техните бизнеси да продължат да са сполучливи и отсега нататък. Без осведомителните технологии животът на фирмите става невъобразим. Да, мъчно е да започнеш да учиш нови неща, когато си добър в избрана сфера и работата ти действа добре. Повечето хора от обичайния бизнес и от IT сферата мислят по този метод и по този начин пропастта сред тях пораства. Въпрос на храброст, само че и на доста работа е да опознаеш новата за теб галактика. Приех този късмет, който ориста ненадейно ми спусна, и в този момент съм двойно по-богата и признателна, че се осмелих.
Настъпва
краят на еднопосочната улица
Това постанова фирмите от обичайния бизнес и институциите самоуверено да отворят черната кутия на осведомителните технологии, а IT компаниите да стартират да възнамеряват стратегически, да поддържат връзка на понятен за другите език, да взимат интензивно присъединяване в основаването и актуализирането на продуктите на съответния бизнес. В това скоростно време измененията стават бързо, само че с цел да е сполучлив процесът, би трябвало да се направи и реорганизация на съществуващите технологии. Много приложения, стратегии, актуализации в IT системи се вкарват като кръпки и надграждания към старите и не може да дават отговор за дълго време на скоростта на измененията.
Познатият метод „ Не пипай остарялата система, щом тя към момента работи “ не е съответен на новото време. Повече не трябва да се търпи нещо, което не знаеш по какъв начин е основано, тъй като нямаш никаква документи за него, не знаеш по какъв начин да го актуализираш, поправиш или замениш… Въвеждането на нови осведомителни артикули и основаването на нови инфраструктури би трябвало да се възнамерява след осъществен повсеместен разбор на съществуващите IT системи в фирмите. Време е двете вселени да се престрашат да отворят черната кутии на другия насреща.
Много хора се боят от изкуствения разсъдък, само че и в това има огромен късмет. Хората би трябвало да учат нови неща и да поемат нови функционалности. В двете вселени – обичайния бизнес и публичния живот, както и в осведомителните технологии, се разкриват доста благоприятни условия, въпросът е по какъв начин да научим тези, които нямат подготовка и подготвеност, да вършат нещо ново.
Светът не съществува единствено хоризонтално, вертикалността го движи. Политика, администрация, бизнес, обществени общества… – на всички места ние, хората, сътворяваме условия и правила за по-добър живот. Всяка смяна е
учене на нещо ново
и всеки би трябвало да се радва, когато има опция да се трансформира. Промяната е късмет, тя не трябва да се приема със боязън. Не бива да се боиш от доста работа, тъй като всичко ново изисква от нас тъкмо това. Питали са ме по какъв начин не се тормозя да задам въпрос, който демонстрира, че нищо не разбирам по тематиката. Да, и какво от това? Ако не задам въпрос, който издава, че нещо не разбирам, по какъв начин ще получа отговор, от който да науча нещо ново? Иначе ще си остана с неразбирането и къде е смисълът на това?
Убедих се, че в случай че се окажеш в допир с област, от която нямаш разбиране и даже изпитваш благоговение към нея, не си казвай, че е по-добре да си стоиш там, където си. Без всякакво разбиране за дадена сфера може да започнеш работа в нея и да станеш сполучлив, като въведеш нови неща, с които правиш тази област по-развита. Това е смисълът от взаимното обогатяване. В непознатото постоянно има нещо, което като го научиш, то ще те обогати теб, само че и ти ще го обогатиш с това, което носиш от твоя свят.
Съдбата обича смелите
Съвети от Илияна Шмателка
Образованието би трябвало да се трансформира в посока да учим повече от опита. Да се учи освен доктрина, а да се взаимодейства с експерти, които имат процедура. Младите хора е време да схванат, че всеки за себе си е бизнесмен в този живот, даже и когато в един миг работи за някой различен. Все повече ще се търсят дейни хора с хрумвания, а не реализатори, които чакат да получат задача.Питър Дракър още преди доста години планува, че иде времето да се работи по планове, като си избираш най-хубавите експерти, с които да свършиш по най-хубавия метод избраната задача. Правиш бързо нещата и си по-ефективен.Често хората на основни позиции мислят, че знаят и могат всичко и са богове. Само този, който „ знае, че нищо не знае “, единствено той може да е сполучлив в същото време на интензивни промени.Когато си един от първите в дадена смяна, не се опасявай да разтърсиш някого с предизвестието за това, което се задава. Той би трябвало да разбере, че вълната към този момент се движи и ще опустоши на първо време тези, които се съпротивляват. Всеки е добре да осъзнае, че не трябва да е като гърло на бутилка, която може да забави процеса.Рисковата стъпка към нещо напълно ново изисква да се занимаваш с това ново, в което си стъпил. Ползата е, че огромната смяна, която е задвижена, няма да те завари неопитен.Много неща не вършим в точния момент, изчакваме. Когато започнеш в точния момент, има късмет да си измежду първите. Късмет е ориста да ти подмятна огромното предизвикателство, което да не се побоиш да приемеш.Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ