Илия Григоров е преподавател по български език и литература в

Илия Григоров е учител по български език и литература в 31 СУЧЕМ в столицата, книжовен критик и създател на образователни пособия в " БГ учебник "
ЕТО КАКВО КАЗВА ТОЙ ПРЕД ВЕСТНИК СТАНДАРТ

 

- Господин Григоров, как  протече при Вас отдалеченото образование?

- Няма никакъв проблем годината да приключи отдалечено, в случай че сме взели материала и сме се готвили цяла година за матурите и за кандидатстване. Самите учители също се образоваме, минаваме от един модел на образование към различен и рутината отива на назад във времето. Аз на процедура се изучавам от самите възпитаници - дават хрумвания и забавни оферти. Нищо не може да размени директния контакт, само че ние имаме една много жива връзка. Когато съм в клас, аз работя с него като колектив и самостоятелно с всяко дете. Сега нямам подобен обхват на деяние - има по-притеснителни деца, които аз не мога да видя. Децата вземат по-бързо материала, тъй като в клас се разсейват -говорят си, има външни дразнители. Тук всички са пределно съсредоточени. Много постоянно и задачите фамилии участват на уроците, а от тази позиция ние съкратяваме дистанцията с родителите.

- Става обаче май малко като " Радини безредици "?

- Има и подобен миг. Един възпитаник примерно ми изяснява, че би трябвало да приспива братчето си. Друг отишъл да свърши някаква друга работа и оставил майка си да внимава в урока. Но въпреки това, това е едно доближаване, което не сме реализирали през годините. Имали сме по-близки връзки, когато към този момент би трябвало да консултираме родителите къде би могло да учи детето, когато то има някакви проблеми в учебно заведение. А в този момент ние влизаме в техния дом и ги пускаме в нашия дом. Разбиват се и други бариери, което преди бе немислимо. Особено с зрелостниците си приказваме за обстановката сега, какво ще стане по-късно, по какъв начин ще аплайват.

- Притеснени ли са?

- Притеснени са. Има деца, които реагират доста прочувствено. В един миг споделят, че излизат на открито, че не ги интересува какво ще се случи. Други се затварят в себе си. Децата са с доста друга душeвност. За жал в последните години виждам, че тя е по-нестабилна. И в подобен подтекст при явяването на матури детето с по-лабилна душeвност ще е обезпокоеното - против него стои човек с маска, с шлем. Не всеки ще може да покаже цялостните си благоприятни условия. Особено при по-малките деца в седми клас. Но въпреки това, подобен е моделът и на самия живот. Моето мнение е, че би трябвало да се вземе такова решение, което да не ощетява никого. Аз съм доста срещу да се стои в профил и да се подлага на критика. Ако хората считат, че има други правилни решения, да ги кажат. Защото и седмокласници, и 12 клас би трябвало да държат изпитите си. Какво ще стане, в случай че не се държат матурите? Някои страни като Италия и Испания ги отложиха. При нашата действителност обаче университетите не е ясно по какъв начин ще одобряват студенти, в случай че няма зрелостни изпити. Биха могли да одобряват единствено по тапия, само че всички знаем, че има учебни заведения, в които се учи съществено и критериите за оценяване са по-високи. Тези възпитаници ще се окажат с по-ниски дипломи и по-малък късмет да влязат в университет. И по този начин ще влязат хора, които са по-неподготвени и те ще станат експертите, а други младежи с повече познания няма да имат този късмет. Това не е вярно.

За гимназиите е още по-критично - децата желаят да влязат в положително учебно заведение, само че в случай че не се организира изпит, на какъв принцип ще ги класират? Трябва да се измисли допустимо най-щадящ вид, при който всички да имат равни права.

- Вие преподавате в горен курс и евентуално при Вас в осми клас ще дойдат възпитаници, които ще имат пропуски поради отдалеченото преподаване или отпадналия изпитен материал в седми клас. И Вие ще би трябвало да наваксате този недостиг, в случай, че разполагате с по-малко часове.

- Може да се навакса дефицитът по български. По литература не може да се навакса, тъй като влизат други стратегии - не се учи българска литература. Това също е проблем. Акцентът в седми клас ще е върху преразказа и въпросите по граматика, по тази причина и позволявам, че сътрудниците ми при преподаването са подчертали най-вече на тях. Допускам, че ще преобладават дилемите с редактиране на неточности, с насочване в пунктуацията. Това е база, която ще бъде нужна в осми клас, където се учат езиковите правила, ще бъде нужна и в десети клас. Фокусът е изтеглен към едно общо равнище на просветеност, а литературата в седми клас попада единствено в тестови въпроси. Според мен не е съдбовно това, че избрани творби не попадат в изпита. На литературата стартира да се подчертава по-сериозно в осми клас, когато граматиката към този момент е усвоена. Още повече - вижте какъв абсурд се получава: учениците аплайват с преразказ, само че в седми клас учат отговор на книжовен въпрос. Кандидатстват с нещо, което са учили преди. В седми клас е по-деликатно, тъй като в 12 клас към този момент са по-израснали, някои даже са признати в непознати университети. Дори доста мои възпитаници към този момент са признати в УНСС и Нов български университет, тъй че оценката не им би трябвало за друго, с изключение на за самочувствие. Но какво ще стане, в случай че не държим матури - на мои възпитаници, които учат в чужбина, с цел да натрупат заеми по избрани стратегии, не им желаят дипломата като цяло, а полагането на матура по съответен предмет. И в случай че ученикът не държи матура, може да има доста проблеми.

Нашите университети също би трябвало да намерят метод по какъв начин да се кандидатства, тъй като никой не подсигурява, че кандидатстването онлайн е транспарантно.