Уличници
Или огромното обезчестяване на доверието
Историята е уличница, прелюбезни! Ако не минем по " Ботев ", " Левски " или " Раковски ", ще би трябвало да се осланяме на " Граф Игнатиев " или " Дондуков ". И въпреки всичко добре е, че ние ремонтираме " Граф Игнатиев ", а не той нас, както е било преди 143 години. Говорили сме си към този момент по какъв начин на подписването на Сан Стефанския кротичък контракт са участвали с трима по-малко българи от летелите в космоса. Ако броим и Дельо Хайдутин. Горе-долу и ползите ни са били толкоз показани, колкото са показани сега в Космоса. Няма да дублирам в този момент всички доводи за това, че 3 март не е изключително подобаващ за народен празник. Всяка година по това време си ги повтаряме. Хубаво би било националният ни празник да е на 24 май или на 6 септември, или на 22 септември, че даже и на 20 април... Но това не го взема решение историята, а го взема решение политиката. А и тя е уличница, както с съображение подозират доста сънародници. Политиката съставлява едно непрекъснато обезчестяване на лимитираните обществени запаси - пари и доверие. И по това прекомерно малко се разграничава от Виолета Валери от Вердиевата " La Traviata ". Самата дума в действителност значи " безпътница ", " отклонила се " и е най-близко до нашето " уличница ". А пък популярната опера - какво съвпадане - се е изиграла за пръв път навръх 6 март преди 168 години..Та какво е особено за това обезчестяване: първо умеенето на спечелиш доверието. А след това - още по-голямото умеене да го задържиш. Ето едно просто онагледяване: вие сте компания от 10 души. Можете да отделите по 10 лв. за общополезни на компанията действия (вашите данъци). Давате доверието и парите си да ги ръководи един от вас (избирате го). И по какъв начин мислите, че ще ги ръководи той? По най-целесъобразния от инвеститорска позиция метод ли или по този начин, че неговото ръководство на общите пари да се хареса на най-малко петима от вас? За да можете на следващия ден отново да изберете него да ги ръководи. Както виждате,
още тук е заложен родилният грях на демокрацията
Тази игра на обезчестяване основава " леката " популярност на политиката. Демокрацията ви убеждава, че вие взимате решенията, само че в никакъв случай няма да ви каже положителни или неприятни решения сте взели. Демокрацията в никакъв случай не е била и отговор на въпроса на къде вървим, а по какъв начин вървим. Как дружно взимаме решение за посоката, темпа, напъните, които ще хвърлим в общите ни каузи. И затова тя наподобява бавна, несъвършенна и най-много - проституираща както с публичното мнение, по този начин и с тези, които напълно до неотдавна е обявявала за врагове на демокрацията. Ако трябваше да се вземе демократично решение за изрисуването на Сикстинската шапка, тя надали щеше да бъде поверена на Микеланджело, Сандро Ботичели и другите ренесансови художници, а щяхме да минем с две ръце вар, положени от компанията, дала най-ниска цена...Политиката, прелюбезни, е компромис, а едно изключително успешно британско определение твърди, че честният политик е оня, който един път корумпиран си остава корумпиран. За да бъдат от малко малко задоволително (доста надалеч от идеално) ръководени тези 100 лв. от горния образец, належащо е ръководещите ги да се схващат между тях, колкото и грубо да са се карали в акцията по желание на ръководещи. Но ето тук още един абсурд на политиката:
избиращите желаят същинска изборна борба!
Те желаят да се сблъскат непримирими съперници и оня, комуто симпатизират, да размаже тези, които не харесват. Самата политика се реализира посредством компромис, само че се зарежда от безкомпромисните конфликти. Колкото по-просто и по-голямо е разделянето, толкоз по-силна политическа сила генерира. " За или срещу абортите ", " Левски или ЦСКА ", " За или срещу нуклеарната енергетика ", " Русофили-русофоби ", " Стават ли дамите за водачи " - няма значение налудността на въпроса - значимото е да дели обществото и да генерира изборна сила. Съвсем свеж образец - разменените реплики сред министър председател и президент към качването на Шипка на 3 март. (Какво вършим на Шпика на 3 март е друга тематика в случай, че Шипченската епопеята се празнува на 11 август!). Ето едно много безсмислено противостояние, декларирано от президента, което отключва политическа сила непосредствено в интерес на идните избори: " Премиерът е неприятен, тъй като пречи на положителния президент да иде на Шипка на 3 март. Но положителният президент отиде, дори имаше и войскова част, макар че държавното управление заяви, че поради пандемията се анулират военните ритуали по случай 3 март. Президентът рече, че качилите се на Шипка макар възбраната отсрамват България.Скупчиха се и положителните леви политици към импозантната фигура на отец Дионисий - и те да отсрамват България. Ееее...2403 новозаразени с Covid-19 ги нямаше на Шипка да я отсрамят, но нищо... Догодина! " Рипна ли ви сърцето от тези редове?! Няма значение в коя посока е рипнало, значимото е екстрасистоли да има! Виждате ли какъв брой елементарно се прави разлом, от който да черпим политическа сила. В това отношение
политиката и операта доста си наподобяват
Проста драматургия, мощни пристрастености. Или както казвахме при започване на 90-те - няма значение проява ли е, менструация ли е, значимото е кръв да се лее! Американците също имат пособен журналистически принцип: " Има ли кръв, пускаме го пръв! " Даже последният алманах с новели на Стивън Кинг се споделя по този начин. Парадокс е, че изкуството на компромиса - политиката се храни най-много от безкомпромисното противостояние, се изостря изключително по време на изборите.Една созополска баба се хвалеше това лято с внучката си, която приключила в Софийския университет " улична администрация ". Чудесна неточност - бъркайки с " обществена ", бабата напълно тъкмо назова същността на политиката и демокрацията - пар екселанс улична администрация... Но както споделя Чърчил, " по-добра не е измислена "...Този текст, с изключение на да означи дати като Сан Стефанския кротичък контракт и премиерата на " Травиата ", учредена върху още прелестната " Дама с камелиите ", не претендира да съдържа поука. Той е по-примитивен род, отвеян към така наречен " четене с схващане ", което се практикува във втори клас. Този факт не би трябвало да наскърбява никого. По отношение на демокрацията всинца сме още във втори клас.
Историята е уличница, прелюбезни! Ако не минем по " Ботев ", " Левски " или " Раковски ", ще би трябвало да се осланяме на " Граф Игнатиев " или " Дондуков ". И въпреки всичко добре е, че ние ремонтираме " Граф Игнатиев ", а не той нас, както е било преди 143 години. Говорили сме си към този момент по какъв начин на подписването на Сан Стефанския кротичък контракт са участвали с трима по-малко българи от летелите в космоса. Ако броим и Дельо Хайдутин. Горе-долу и ползите ни са били толкоз показани, колкото са показани сега в Космоса. Няма да дублирам в този момент всички доводи за това, че 3 март не е изключително подобаващ за народен празник. Всяка година по това време си ги повтаряме. Хубаво би било националният ни празник да е на 24 май или на 6 септември, или на 22 септември, че даже и на 20 април... Но това не го взема решение историята, а го взема решение политиката. А и тя е уличница, както с съображение подозират доста сънародници. Политиката съставлява едно непрекъснато обезчестяване на лимитираните обществени запаси - пари и доверие. И по това прекомерно малко се разграничава от Виолета Валери от Вердиевата " La Traviata ". Самата дума в действителност значи " безпътница ", " отклонила се " и е най-близко до нашето " уличница ". А пък популярната опера - какво съвпадане - се е изиграла за пръв път навръх 6 март преди 168 години..Та какво е особено за това обезчестяване: първо умеенето на спечелиш доверието. А след това - още по-голямото умеене да го задържиш. Ето едно просто онагледяване: вие сте компания от 10 души. Можете да отделите по 10 лв. за общополезни на компанията действия (вашите данъци). Давате доверието и парите си да ги ръководи един от вас (избирате го). И по какъв начин мислите, че ще ги ръководи той? По най-целесъобразния от инвеститорска позиция метод ли или по този начин, че неговото ръководство на общите пари да се хареса на най-малко петима от вас? За да можете на следващия ден отново да изберете него да ги ръководи. Както виждате,
още тук е заложен родилният грях на демокрацията
Тази игра на обезчестяване основава " леката " популярност на политиката. Демокрацията ви убеждава, че вие взимате решенията, само че в никакъв случай няма да ви каже положителни или неприятни решения сте взели. Демокрацията в никакъв случай не е била и отговор на въпроса на къде вървим, а по какъв начин вървим. Как дружно взимаме решение за посоката, темпа, напъните, които ще хвърлим в общите ни каузи. И затова тя наподобява бавна, несъвършенна и най-много - проституираща както с публичното мнение, по този начин и с тези, които напълно до неотдавна е обявявала за врагове на демокрацията. Ако трябваше да се вземе демократично решение за изрисуването на Сикстинската шапка, тя надали щеше да бъде поверена на Микеланджело, Сандро Ботичели и другите ренесансови художници, а щяхме да минем с две ръце вар, положени от компанията, дала най-ниска цена...Политиката, прелюбезни, е компромис, а едно изключително успешно британско определение твърди, че честният политик е оня, който един път корумпиран си остава корумпиран. За да бъдат от малко малко задоволително (доста надалеч от идеално) ръководени тези 100 лв. от горния образец, належащо е ръководещите ги да се схващат между тях, колкото и грубо да са се карали в акцията по желание на ръководещи. Но ето тук още един абсурд на политиката:
избиращите желаят същинска изборна борба!
Те желаят да се сблъскат непримирими съперници и оня, комуто симпатизират, да размаже тези, които не харесват. Самата политика се реализира посредством компромис, само че се зарежда от безкомпромисните конфликти. Колкото по-просто и по-голямо е разделянето, толкоз по-силна политическа сила генерира. " За или срещу абортите ", " Левски или ЦСКА ", " За или срещу нуклеарната енергетика ", " Русофили-русофоби ", " Стават ли дамите за водачи " - няма значение налудността на въпроса - значимото е да дели обществото и да генерира изборна сила. Съвсем свеж образец - разменените реплики сред министър председател и президент към качването на Шипка на 3 март. (Какво вършим на Шпика на 3 март е друга тематика в случай, че Шипченската епопеята се празнува на 11 август!). Ето едно много безсмислено противостояние, декларирано от президента, което отключва политическа сила непосредствено в интерес на идните избори: " Премиерът е неприятен, тъй като пречи на положителния президент да иде на Шипка на 3 март. Но положителният президент отиде, дори имаше и войскова част, макар че държавното управление заяви, че поради пандемията се анулират военните ритуали по случай 3 март. Президентът рече, че качилите се на Шипка макар възбраната отсрамват България.Скупчиха се и положителните леви политици към импозантната фигура на отец Дионисий - и те да отсрамват България. Ееее...2403 новозаразени с Covid-19 ги нямаше на Шипка да я отсрамят, но нищо... Догодина! " Рипна ли ви сърцето от тези редове?! Няма значение в коя посока е рипнало, значимото е екстрасистоли да има! Виждате ли какъв брой елементарно се прави разлом, от който да черпим политическа сила. В това отношение
политиката и операта доста си наподобяват
Проста драматургия, мощни пристрастености. Или както казвахме при започване на 90-те - няма значение проява ли е, менструация ли е, значимото е кръв да се лее! Американците също имат пособен журналистически принцип: " Има ли кръв, пускаме го пръв! " Даже последният алманах с новели на Стивън Кинг се споделя по този начин. Парадокс е, че изкуството на компромиса - политиката се храни най-много от безкомпромисното противостояние, се изостря изключително по време на изборите.Една созополска баба се хвалеше това лято с внучката си, която приключила в Софийския университет " улична администрация ". Чудесна неточност - бъркайки с " обществена ", бабата напълно тъкмо назова същността на политиката и демокрацията - пар екселанс улична администрация... Но както споделя Чърчил, " по-добра не е измислена "...Този текст, с изключение на да означи дати като Сан Стефанския кротичък контракт и премиерата на " Травиата ", учредена върху още прелестната " Дама с камелиите ", не претендира да съдържа поука. Той е по-примитивен род, отвеян към така наречен " четене с схващане ", което се практикува във втори клас. Този факт не би трябвало да наскърбява никого. По отношение на демокрацията всинца сме още във втори клас. Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ