Илхан Кючюк: Петков неправомерно редактира плана за възстановяване и развитие. Българите не пожелаха такива управляващи
Илхан Кючюк, народен представител в Екологичен потенциал от Движение за права и свободи, съпрезидент на партия АЛДЕ, непрекъснат докладчик на Екологичен потенциал за Северна Македония в седмичното обзорно политическо предаване „ Беновска пита “ във iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz на 5-ти февруари 2022 година, съобщи позиции по следните тематики:
Какъв знак ни дава районен съд Македония?
“Новият постоянен министър-председател на Северна Македония Ковачевски беше на незабавна посещаване два дни в Брюксел. Това посещаване осуети взаимното честване на годишнината на Гоце Делчев в Скопие с наличието на българските партийни държавни ръководители. Какъв знак ни дава районен съд Македония с това? ” стартира диалога Беновска. Кючюк показа, че е имал среща с Ковачевски, тъй като е докладчик и за него е значимо да разбере от тях каква е гледната им точка за развиване на страната във връзка с демократичните маркери. Илхан Кючюк добави, че има и срещи с опозицията и гражданското общество, както и всеки, който е заинтригуван Европейски Съюз да има справедлив взор. “Не знам по какъв начин са се разбрали с българския министър-председател, тъй като на вчерашното честване участва министърът на културата от македонска страна и министърът на външните работи от българска страна. Аз бях част от европейската делегация в качеството си на непрекъснат докладчик на Екологичен потенциал за Северна Македония. Поех самодейността да участвам както на поднасянето на венци, по този начин и на откриването на офиса на Българска телеграфна агенция ” сподели Кючюк. Беновска означи, че най-важната вест от визитата на Ковачевски в Брюксел е заявката му, че след всичките срещи със Столтенберг, началник на НАТО, Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейска комисия, комисари и ръководители на Екологичен потенциал, Европа упорства Северна Македония да бъде присъединена към Европейски Съюз. “Това не е ли проява на мощ? Изчезнах от Скопие да не честваме Гоце Делчев дружно и пристигнах в Брюксел да си наредим нещата и да принудим България да ни подкрепите? ” попита Беновска. Кючюк съобщи, че това не е нова позиция на европейските институции, изключително на Екологичен потенциал, който поредно пази позицията, че страните от Западните Балкани би трябвало да бъдат част от Европейски Съюз. Той акцентира, че Европейски Съюз има стратегически интерес да бъде деен участник в геополитически процеси на Балканите. “Къде Европейски Съюз може да показва желанието си да бъде геополитически фактор, в случай че не съумее да бъде деен и пореден тук в района ” разяснява Кючюк. Той счита, че е в полза на България страните от Западните Балкани да бъдат част от Европейски Съюз, тъй като то обезпечава сигурност, разцвет и концепция за общо бъдеще. “Ако ние сме били доста общи в предишното и имаме история, за която прочувствено се придържаме и имаме вяра, че е било по този начин, желаеме да имаме общо бъдеще – това бъдеще би трябвало да бъде обезпечено в границите на Европейски Съюз ” акцентира Илхан Кючюк. Кючюк разяснява, че аргументът на европейските институции е доста законен – България е част от съюза, има право на мнение и позиция, има право на свое несъгласие, което стои няколко години, само че този напън е законен, тъй като е обвързван с геополитическия интерес на Европейски Съюз. “Не бих го окачествил като нещо извънредно и това не е първият министър-председател на Македония, който посещава Брюксел, нито това е друга позиция на европейските институции от това, което сме виждали до момента ” сподели Кючюк.
Диалогът сред Ковачевски и НАТО; Дипломатическите отношение сред България и районен съд Македония
Беновска означи, че Ковачевски се е срещнал със Столтенберг, а предходната вечер Столтенберг е разговарял по телефона с Кирил Петков. Кючюк означи, че европейските институции имат дейна дипломатическа активност включително и НАТО. Беновска посочи, че първото посещаване на Кирил Петков в Брюксел също е било съпроводено с жива среща. Кючюк акцентира, че се комуникира интензивно, тъй като има политическа рецесия. Според Илхан Кючюк българското външно министерство е останало по-пасивно по повод оформянето на позицията на НАТО в рецесията с Украйна. Той акцентира, че доста интензивно вземат участие другите външни министри и останалите страни членки, с цел да изведат на напред във времето личното си виждане по въпроса, което визира и района на България. “Геополитическото съмнение и то не е загадка – Северна Македония към този момент е член на НАТО и това отваря вратата НАТО да разположи, изключително в рецесията с Украйна, свои бази, въоръжения на територията на Македония и аналитиците вършат извода, че Македония става основния надзирател на Америка в Европа против Русия – блокира Сърбия и дублира България ” разяснява Беновска. Илхан Кючюк съобщи, че от 1994 година има още дейности сред страните от Балтийските страни, които са съумели да изградят общи батальони сред Северна Македония и Европейски Съюз, само че това може да бъде диалог и сред Северна Македония и България. “Не виждам нищо неприятно в това две НАТО-вски страни да си партнират и България, и Северна Македония би трябвало да разположат на полето на вероятността и прагматичната политика какво желаят да реализират през идващите няколко месеца, тъй като интервалът е доста динамичен.Аз считам, че това, което стартира като развой от двете страни, би трябвало да бъде подкрепено ” сподели Илхан Кючюк. Той показа, че предходната седмица са имали среща с общински съветници, представители на академичната общественост, представители на локалната власт, с цел да поддържат напъните на този развой – проектът на двете държавни управления е положително начално, само че не е задоволително – би трябвало да получи социална сила. “На мен ми се желае и българския парламент и техният по-активно да стартират да приказват по секторни политики, да стартират да приказват по какъв начин могат да реализират краткосрочни резултати, тъй като имам вяра, че в този момент е моментът да дадем още един опит и още едно старания от наша страна, с цел да опитаме да надигнем това, което наподобява невероятно – България и Северна Македония се намират във допустимо най-ниската си точка на дипломатически връзки. Това не ни наподобява като страна, която е признала Северна Македония, има какво да даде през българския етнически модел и през 15-годишния си опит. Много пъти ние подлагаме на критика личното си държание в Европейски Съюз, само че ние постигнахме значително неща ” акцентира Кючюк.
Беновска пожела да видят какво е декларирал на 18.01.22 министър-председателят Петков еаявил след срещата си с Димитър Ковачевски във връзка глобите, с които ни заплашва Америка.
Премиерът Кирил Петков дава отговор на въпроси на Илиана Беновска на конференция в Скопие след срещата му с министър-председателя на Северна Македония Димитър Ковачевски от 18-ти януари 2022 година, излъчена дирекно във и в пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz
Илиана Беновска: Г-н министър председател, Беновска, давате си сметка, че това е Вашето бойно кръщение и вътрешен, и във външнополитически проект и в този момент Ви следят и Вашите последователи, и Вашите съперници дали имате, запитвам -волевия персонален запас, кадровия капацитет, идейната аргументация и най-сетне интернационалната опция да осъществите желанията, които декларирахте с Ковачевски за връзките България – Македония? Не на последно място още веднъж ще Ви попитам имате ли боязън от Съединени американски щати за наказания? И малко още да ни кажете за линията София-Скопие, пари и за инфраструктурата, която дава обещание министър Събев за 12 милиарда? Благодаря Ви!
Кирил Петков: Много благодаря! Първо да кажа, че няма риск от никакви наказания! Това бяха съгласно мен подправени вести, подправени тълкования. Това, което ние обсъдихме и оттук насетне е доста значимо да се каже – на Балканите ние постоянно сме мислили исторически, че някоя „ велика мощ “ ни е проблем или от някоя „ велика мощ “ чакаме помощ. Е, стига толкоз! Оттук нататък ориста на нашите страни зависи от самите нас и от работата, която свършваме. И аз, и Димитър завихме, че никой не може да ни свърши работата, с изключение на самите ние. А това, което се надявам да покажем, че когато се употребява в действителност градивен метод и доверието е съществена база на връзката, резултатите ще бъдат по напълно друг метод и периодите, с които ще ги реализираме, ще бъдат по друг метод. Това, което през днешния ден имаме, не е функционалност на нещо друго. Аз четох към този момент някакви мнения, че някой бил работил с години за това и ние в този момент сме го взели. Не, истината е, че тези няколко дни, които направихме преди общите връзки преди тази среща и обстоятелството, че ние подадохме ръка и те одобриха преди този момент посещаване, докара до този резултат. Е, който има рецензия към нашия метод, дано покаже по-добър резултат от това!
За линията София – Скопие аз няма да лишава опцията на министър Събев да опише в елементи, когато имате опция, сега съм единствено аз, да опише в елементи какви са проектите. Но аз доста се радвах, че до момента в който ние обядвахме, двамата министри седяха един против различен и към този момент обсъждаха обособени прави на кулоар номер 8, по какъв начин да се финансират, какви са периодите. Мисля, че не си доядоха яденето, само че направиха към този момент първия напредък. Така че това ще бъде методът и отсега нататък!
Зависимостите на България?; Правата на българите в Северна Македония
“Момчешка ли е смелостта на Кирил Петков, изтъквам – “България няма риск за наказания от никоя “Велика мощ ” и с РСМ подвластен от самите нас ”? ” попита Беновска. Илхан Кючюк съобщи, че Петков несъмнено не познава в елементи досието, показва несъмнено самочувствие по въпроси, с които не е задоволително стартират. Кючюк акцентира, че се влагат големи старания за съгласуваност и това би трябвало да бъде подкрепено, само че въпреки това стои въпросът за човешките права на българите, които са в Северна Македония. “Аз изрично настоявам, че историческият въпрос не трябва да бъде единственият, който ангажира политическото и публичното внимание. Той е значим, само че не може да е воденичният камък, който анулира бъдещето, залагайки извънредно доста на предишното. Правата на българите, на хърватите, на черногорците би трябвало да намерят европейско решение. Виждам, че от македонска страна има подготвеност за това. Дали тезата на президента Радев, че това би трябвало да се случи в този момент – аз не преставам да считам, че това не може да стане в близко време, тъй като няма политически консенсус, а това желае промяна на Конституцията на районен съд Македония. Нито ще получат поддръжката от Вътрешна македонска революционна организация, нито от Левица. Ако процесът на договаряния е доста дълъг, значи, че тази социална сила за консолидираното на българи, хървати и черногорци се отсрочва. Това е либерален проблем и се отклоняваме от концепцията за отбрана на човешките права и свободи в европейската рамка ” разяснява Кючюк.
Ще бъдат ли приети българите като държавотворен народ в Северна Македония?; НАТО-визация на Балканите
Беновска попита Илхан Кючюк дали Кирил Петков е изискал среща с него. Кючюк съобщи, че в никакъв случай не е желал среща, само че е подготвен да беседва с него и неговия екип, с цел да опише какво е правил като докладчик и какви са вероятностите и проблемите. “Как тълкувате думите на президента Стево Пендаровски, че като държавотворен народ българите няма да бъдат приети в Конституцията на Северна Македония? Това не е ли гласовит пестник върху тезите на комисията, и на Кирил Петков, че българите ще бъдат държавотворен народ в Северна Македония? ” попита Беновска. “Да, те би трябвало да бъдат държавотворен народ, тъй като доста други нации са държавотворни и не виждам проблем в диалозите и че има заложена рамка 5+1 и единицата е тъкмо това – да бъдат държавотворен народ. Новият формат е 4+1 и най-хубавият вид да се продължи напред е двете страни да се концентрират върху тези 4 точки + единицата, която се отнася към правата на българи, черногорци и хървати, с цел да се потърси европейско решение, което може да бъде посредством даването на гаранция от Европейски Съюз за техните права в преговорната рамка ” разяснява Кючюк. Той акцентира, че преговорната рамка отваря въпроса са човешките права и свободи с клъстер 1. “България ще има задоволително гаранции и българи, хървати и черногорци ще бъдат вътрешнозащитени, когато става въпрос за една такава европейска рамка на отбрана ” съобщи Кючюк.
Беновска означи, че доста политици от опозицията, в това число и Движение за права и свободи имат скрити терзания, че с цел да защитят американските ползи НАТО под формата на партньорска помощ ще конфигурира войски, въоръжение, а и Кирил Петков приказва за български батальон, който ще бъде подкрепят от НАТО. “Докъде ще стигнем в НАТО-визацията на Балканите? ” попита Беновска. Кючюк съобщи, че стратегическият интерес е определен осъзнато от българския народ – да бъдем част от НАТО и Европейски Съюз, само че това не значи опълчване на Русия. “Русия е географски доста близка до нас, стопански, исторически, прочувствено. Една огромна част от българския народ е обвързвана с Русия и това никога не значи опълчване. Трябва да бъдат потърсени механизми за партньорство, тъй като Русия, в това число и Китай са конкурентни, противници, само че и са сътрудници. Няма по какъв начин Европейски Съюз и Съединени американски щати да решат въпросите на дигитализацията, световната сигурност, екологичните произшествия, в случай че нямат партньорство с Китай, Русия и други геополитически играчи. Няма по какъв начин да не бъдем дейни в интернационалните организации, в които членуваме. Аргументът, че ние сме в НАТО, само че би трябвало да помислим тъкмо какъв член сме в НАТО не е годен и не е сериозен като политическа изразителност. Ако сме част от НАТО, би трябвало да имаме своята дейна позиция при построяването на националната позиция. Хроничен проблем на българската външна политика е, че не сме задоволително дейни, не заявяваме нашите позиции. Ние чакаме влакът да тръгне, не се качваме нито на първия, нито на втория вагон, а някак желаеме да се закачим там, където е останало място, а място съвсем в никакъв случай не остава, а в случай че остава – то е на последния вагон ” разяснява Илхан Кючюк.
Южен и Северен поток; Мир на европейския континетн
Беновска акцентира, че като член на Европейски Съюз и в газова рецесия не сме съумели да осъществяваме Южен поток, а Северен поток, който е бил различен, няма да бъде пуснат от Европа. Кючюк сподели, че енергийният регулатор на Германия би трябвало да реши за Северен поток, което е обръщение, че експертният орган ще реши по какъв начин да продължат политически взаимоотношения. “Не е ли това боязън от скупчването на съветските войски към границата на Украйна? Северен поток разменна монета ” попита Беновска. Кючюк счита, че тече интензивно дипломатично изпитание от двете страни. “Идеята на Русия е да седне на масата не с Европейски Съюз, а със Съединени американски щати. Големият въпрос е каква роля може да изиграе Европа. Президентът Макрон като нов водач на Европейски Съюз подхваща дейни дейности, ще бъде в Москва, в Киев. Търси метод Европейски Съюз да бъде част от решаването на огромните въпроси на сигурността, защитата и чрез дипломатически старания да обезпечи вероятния мир и разцвет на европейския континент ” проучва Кючюк.
Златните паспорти
“Вашият почетен водач Доган – знаете ли неговата позиция за ескалацията на напрежението сред Русия и Европейски Съюз, Съединени американски щати? ” попита Беновска. Кючюк сподели, че не знае да има обществена позиция по въпроса. Беновска означи, че Движение за права и свободи повдига тематиката за златните паспорти в Народното събрание и основно за хора от китайски генезис, които съгласно Хамид с един и същи запас, през една и съща банка, с един и същи медиатор получават достъп до европейски паспорт и до европейските пазари. Кючюк акцентира, че златните паспорти се употребяват неведнъж като удар против Движение за права и свободи, само че те са европейски проблем. Той добави, че след 2 седмици следва гласуването на отчет на София ин’т Велт, с който приканва златните паспорти да бъдат отстранени и рецензията е към три страни – България, Малта и Кипър. “Ние взехме рекомендациите на Европейска комисия, взехме и оценката на специалисти, които познават в елементи материята и изготвихме пакет. В този парламент видно имаме доста дейна законодателна активност във връзка с антикорупционното законодателство, за премахването на така наречен Ин хаус процедури, премахването на златните паспорти и да бъде потвърдено по какъв метод за придобивани, кои са придобивали златни паспорти, кой има интерес въпросните жители да получат златни паспорти ” сподели Кючюк. “Един или различен депутат или мощен човек в страната си е разрешавал да употребява тематиката за златните паспорти за политическо въздействие и да подкопава европейския интерес посредством вкарването на други участници в икономическия пазар. Групата на Прокопиев атакуваше години наред господин Делян Пеевски. Нека да се види в този момент кой стои зад това. Ние имаме правото посредством опита си в европейските институции, посредством законодателната ни активност да зададем въпроса – кой го правеше толкоз време, за какво се внушаваше пред българското общество, кой създаваше подправените вести, кого обслужваше всичко това, какъв е крайният резултат и да покажем действително по какъв начин стоят нещата пред цялото българско общество ” акцентира Кючюк.
Законът “Магнитски ”
“Законът “Магнитски ” – Върховен административен съд стремително към този момент с влезнали в действие решения, необжалваеми, анулира така наречен черен лист основан от Асен Василев като длъжностен министър на финансите. Това удостоверява изказванието на Лаура Кьовеши, че законът “Магнитски ” няма пълномощия на територията на Европа. Това победа ли е за Движение за права и свободи? ” попита Беновска. Кючюк изясни, че съгласно регламента на Европейска комисия не могат да бъдат налагани в Европейски Съюз наказания от трети страни – не работи правилото на екстериториалност. Кючюк акцентира, че описът в България е противозаконен и нито Съединени американски щати, нито Европейски Съюз, нито Европейска комисия е поисквала основаване не черни описи и е било самодейност на министри, които желаят да бъдат разпознавани като борци против корупцията под предлог отбрана на избрани стопански ползи на техни политически ментори и хора, които поддържат политическия им план. “Вижда се, че изявите по време на предизборната акция за бистрота, нов модел, нов морал не се припокриват все още с политическото говорене, което беше преди два месеца ” счита Кючюк.
Планът за възобновяване и резистентност
“Вчера се разигра нещо доста забавно вечерта, което евентуално ще се доразвие. На парламентарен надзор Кирил Петков съобщи на въпрос на Томислав Дончев във връзка проекта за възобновяване и резистентност, че България е изпратила на Европейска комисия нов редактиран вид на проекта, само че към момента няма съответни отговори по него. Томислав Дончев експресно заяви, че представител на Европейска комисия е споделил, че проектът, който е в наличност, е подаден на 20.10.22 година, което значи, че е проектът на Пеканов като длъжностен министър. Имате ли информация? Намекът е, че се прокарват ползи на хора, които имат фотоволтаични централи, които да бъдат финансирани по този проект – засяга се Прокопиев, без да е упоменат ” разяснява Беновска. Кючюк изрази терзанията си и акцентира, че в случай че ГЕРБ и Томислав Дончев са били упреквани, че не са правили задоволително необятни съвещания с гражданското общество, университетите, политическите партии, то тук обвиняването би трябвало да е 10-кратно – не е имало разискване, информиране, несъмнено отнякъде, че има нов проект. “България ще получи 50 млрд, в случай че ги получи, тъй като ние продължаваме да мислим за Европа по остарелия метод, че богатият запад ни дава средства, тъй като желае да солидира с бедния изостанал Изток, това към този момент не е метод на европейските институции. Има финансови механизми, които са обичайни и България ги знае задоволително добре и има нови механизми като проекта за възобновяване и резистентност ” разяснява Кючюк. Той акцентира, че 50 млрд са опция да създадем стопанската система по-чиста, по-атрактивна. Кючюк съобщи, че ще потърси информация по въпроса, тъй като това са благоприятни условия за българските жители и държавното управление не може да си разрешава да поправя проект, който е минал през публично разискване, през парламентарно разискване и се основава практиката през задния вход на Министерски съвет да бъдат вкарвани нови хрумвания, без съвещания с бизнеса, Неправителствени организации и университетските среди. “Българските жители не пожелаха това да се случва с новите ръководещи ” акцентира Илхан Кючюк.
Така приключи диалогът сред Илхан Кючюк и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита ” по “Радио К2 ” и онлайн във Facebook и Ютюб на 5-ти февруари 2022 година.
Какъв знак ни дава районен съд Македония?
“Новият постоянен министър-председател на Северна Македония Ковачевски беше на незабавна посещаване два дни в Брюксел. Това посещаване осуети взаимното честване на годишнината на Гоце Делчев в Скопие с наличието на българските партийни държавни ръководители. Какъв знак ни дава районен съд Македония с това? ” стартира диалога Беновска. Кючюк показа, че е имал среща с Ковачевски, тъй като е докладчик и за него е значимо да разбере от тях каква е гледната им точка за развиване на страната във връзка с демократичните маркери. Илхан Кючюк добави, че има и срещи с опозицията и гражданското общество, както и всеки, който е заинтригуван Европейски Съюз да има справедлив взор. “Не знам по какъв начин са се разбрали с българския министър-председател, тъй като на вчерашното честване участва министърът на културата от македонска страна и министърът на външните работи от българска страна. Аз бях част от европейската делегация в качеството си на непрекъснат докладчик на Екологичен потенциал за Северна Македония. Поех самодейността да участвам както на поднасянето на венци, по този начин и на откриването на офиса на Българска телеграфна агенция ” сподели Кючюк. Беновска означи, че най-важната вест от визитата на Ковачевски в Брюксел е заявката му, че след всичките срещи със Столтенберг, началник на НАТО, Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейска комисия, комисари и ръководители на Екологичен потенциал, Европа упорства Северна Македония да бъде присъединена към Европейски Съюз. “Това не е ли проява на мощ? Изчезнах от Скопие да не честваме Гоце Делчев дружно и пристигнах в Брюксел да си наредим нещата и да принудим България да ни подкрепите? ” попита Беновска. Кючюк съобщи, че това не е нова позиция на европейските институции, изключително на Екологичен потенциал, който поредно пази позицията, че страните от Западните Балкани би трябвало да бъдат част от Европейски Съюз. Той акцентира, че Европейски Съюз има стратегически интерес да бъде деен участник в геополитически процеси на Балканите. “Къде Европейски Съюз може да показва желанието си да бъде геополитически фактор, в случай че не съумее да бъде деен и пореден тук в района ” разяснява Кючюк. Той счита, че е в полза на България страните от Западните Балкани да бъдат част от Европейски Съюз, тъй като то обезпечава сигурност, разцвет и концепция за общо бъдеще. “Ако ние сме били доста общи в предишното и имаме история, за която прочувствено се придържаме и имаме вяра, че е било по този начин, желаеме да имаме общо бъдеще – това бъдеще би трябвало да бъде обезпечено в границите на Европейски Съюз ” акцентира Илхан Кючюк. Кючюк разяснява, че аргументът на европейските институции е доста законен – България е част от съюза, има право на мнение и позиция, има право на свое несъгласие, което стои няколко години, само че този напън е законен, тъй като е обвързван с геополитическия интерес на Европейски Съюз. “Не бих го окачествил като нещо извънредно и това не е първият министър-председател на Македония, който посещава Брюксел, нито това е друга позиция на европейските институции от това, което сме виждали до момента ” сподели Кючюк.
Диалогът сред Ковачевски и НАТО; Дипломатическите отношение сред България и районен съд Македония
Беновска означи, че Ковачевски се е срещнал със Столтенберг, а предходната вечер Столтенберг е разговарял по телефона с Кирил Петков. Кючюк означи, че европейските институции имат дейна дипломатическа активност включително и НАТО. Беновска посочи, че първото посещаване на Кирил Петков в Брюксел също е било съпроводено с жива среща. Кючюк акцентира, че се комуникира интензивно, тъй като има политическа рецесия. Според Илхан Кючюк българското външно министерство е останало по-пасивно по повод оформянето на позицията на НАТО в рецесията с Украйна. Той акцентира, че доста интензивно вземат участие другите външни министри и останалите страни членки, с цел да изведат на напред във времето личното си виждане по въпроса, което визира и района на България. “Геополитическото съмнение и то не е загадка – Северна Македония към този момент е член на НАТО и това отваря вратата НАТО да разположи, изключително в рецесията с Украйна, свои бази, въоръжения на територията на Македония и аналитиците вършат извода, че Македония става основния надзирател на Америка в Европа против Русия – блокира Сърбия и дублира България ” разяснява Беновска. Илхан Кючюк съобщи, че от 1994 година има още дейности сред страните от Балтийските страни, които са съумели да изградят общи батальони сред Северна Македония и Европейски Съюз, само че това може да бъде диалог и сред Северна Македония и България. “Не виждам нищо неприятно в това две НАТО-вски страни да си партнират и България, и Северна Македония би трябвало да разположат на полето на вероятността и прагматичната политика какво желаят да реализират през идващите няколко месеца, тъй като интервалът е доста динамичен.Аз считам, че това, което стартира като развой от двете страни, би трябвало да бъде подкрепено ” сподели Илхан Кючюк. Той показа, че предходната седмица са имали среща с общински съветници, представители на академичната общественост, представители на локалната власт, с цел да поддържат напъните на този развой – проектът на двете държавни управления е положително начално, само че не е задоволително – би трябвало да получи социална сила. “На мен ми се желае и българския парламент и техният по-активно да стартират да приказват по секторни политики, да стартират да приказват по какъв начин могат да реализират краткосрочни резултати, тъй като имам вяра, че в този момент е моментът да дадем още един опит и още едно старания от наша страна, с цел да опитаме да надигнем това, което наподобява невероятно – България и Северна Македония се намират във допустимо най-ниската си точка на дипломатически връзки. Това не ни наподобява като страна, която е признала Северна Македония, има какво да даде през българския етнически модел и през 15-годишния си опит. Много пъти ние подлагаме на критика личното си държание в Европейски Съюз, само че ние постигнахме значително неща ” акцентира Кючюк.
Беновска пожела да видят какво е декларирал на 18.01.22 министър-председателят Петков еаявил след срещата си с Димитър Ковачевски във връзка глобите, с които ни заплашва Америка.
Премиерът Кирил Петков дава отговор на въпроси на Илиана Беновска на конференция в Скопие след срещата му с министър-председателя на Северна Македония Димитър Ковачевски от 18-ти януари 2022 година, излъчена дирекно във и в пита-Радио К2 и по Радио К2 на 93.9MHz
Илиана Беновска: Г-н министър председател, Беновска, давате си сметка, че това е Вашето бойно кръщение и вътрешен, и във външнополитически проект и в този момент Ви следят и Вашите последователи, и Вашите съперници дали имате, запитвам -волевия персонален запас, кадровия капацитет, идейната аргументация и най-сетне интернационалната опция да осъществите желанията, които декларирахте с Ковачевски за връзките България – Македония? Не на последно място още веднъж ще Ви попитам имате ли боязън от Съединени американски щати за наказания? И малко още да ни кажете за линията София-Скопие, пари и за инфраструктурата, която дава обещание министър Събев за 12 милиарда? Благодаря Ви!
Кирил Петков: Много благодаря! Първо да кажа, че няма риск от никакви наказания! Това бяха съгласно мен подправени вести, подправени тълкования. Това, което ние обсъдихме и оттук насетне е доста значимо да се каже – на Балканите ние постоянно сме мислили исторически, че някоя „ велика мощ “ ни е проблем или от някоя „ велика мощ “ чакаме помощ. Е, стига толкоз! Оттук нататък ориста на нашите страни зависи от самите нас и от работата, която свършваме. И аз, и Димитър завихме, че никой не може да ни свърши работата, с изключение на самите ние. А това, което се надявам да покажем, че когато се употребява в действителност градивен метод и доверието е съществена база на връзката, резултатите ще бъдат по напълно друг метод и периодите, с които ще ги реализираме, ще бъдат по друг метод. Това, което през днешния ден имаме, не е функционалност на нещо друго. Аз четох към този момент някакви мнения, че някой бил работил с години за това и ние в този момент сме го взели. Не, истината е, че тези няколко дни, които направихме преди общите връзки преди тази среща и обстоятелството, че ние подадохме ръка и те одобриха преди този момент посещаване, докара до този резултат. Е, който има рецензия към нашия метод, дано покаже по-добър резултат от това!
За линията София – Скопие аз няма да лишава опцията на министър Събев да опише в елементи, когато имате опция, сега съм единствено аз, да опише в елементи какви са проектите. Но аз доста се радвах, че до момента в който ние обядвахме, двамата министри седяха един против различен и към този момент обсъждаха обособени прави на кулоар номер 8, по какъв начин да се финансират, какви са периодите. Мисля, че не си доядоха яденето, само че направиха към този момент първия напредък. Така че това ще бъде методът и отсега нататък!
Зависимостите на България?; Правата на българите в Северна Македония
“Момчешка ли е смелостта на Кирил Петков, изтъквам – “България няма риск за наказания от никоя “Велика мощ ” и с РСМ подвластен от самите нас ”? ” попита Беновска. Илхан Кючюк съобщи, че Петков несъмнено не познава в елементи досието, показва несъмнено самочувствие по въпроси, с които не е задоволително стартират. Кючюк акцентира, че се влагат големи старания за съгласуваност и това би трябвало да бъде подкрепено, само че въпреки това стои въпросът за човешките права на българите, които са в Северна Македония. “Аз изрично настоявам, че историческият въпрос не трябва да бъде единственият, който ангажира политическото и публичното внимание. Той е значим, само че не може да е воденичният камък, който анулира бъдещето, залагайки извънредно доста на предишното. Правата на българите, на хърватите, на черногорците би трябвало да намерят европейско решение. Виждам, че от македонска страна има подготвеност за това. Дали тезата на президента Радев, че това би трябвало да се случи в този момент – аз не преставам да считам, че това не може да стане в близко време, тъй като няма политически консенсус, а това желае промяна на Конституцията на районен съд Македония. Нито ще получат поддръжката от Вътрешна македонска революционна организация, нито от Левица. Ако процесът на договаряния е доста дълъг, значи, че тази социална сила за консолидираното на българи, хървати и черногорци се отсрочва. Това е либерален проблем и се отклоняваме от концепцията за отбрана на човешките права и свободи в европейската рамка ” разяснява Кючюк.
Ще бъдат ли приети българите като държавотворен народ в Северна Македония?; НАТО-визация на Балканите
Беновска попита Илхан Кючюк дали Кирил Петков е изискал среща с него. Кючюк съобщи, че в никакъв случай не е желал среща, само че е подготвен да беседва с него и неговия екип, с цел да опише какво е правил като докладчик и какви са вероятностите и проблемите. “Как тълкувате думите на президента Стево Пендаровски, че като държавотворен народ българите няма да бъдат приети в Конституцията на Северна Македония? Това не е ли гласовит пестник върху тезите на комисията, и на Кирил Петков, че българите ще бъдат държавотворен народ в Северна Македония? ” попита Беновска. “Да, те би трябвало да бъдат държавотворен народ, тъй като доста други нации са държавотворни и не виждам проблем в диалозите и че има заложена рамка 5+1 и единицата е тъкмо това – да бъдат държавотворен народ. Новият формат е 4+1 и най-хубавият вид да се продължи напред е двете страни да се концентрират върху тези 4 точки + единицата, която се отнася към правата на българи, черногорци и хървати, с цел да се потърси европейско решение, което може да бъде посредством даването на гаранция от Европейски Съюз за техните права в преговорната рамка ” разяснява Кючюк. Той акцентира, че преговорната рамка отваря въпроса са човешките права и свободи с клъстер 1. “България ще има задоволително гаранции и българи, хървати и черногорци ще бъдат вътрешнозащитени, когато става въпрос за една такава европейска рамка на отбрана ” съобщи Кючюк.
Беновска означи, че доста политици от опозицията, в това число и Движение за права и свободи имат скрити терзания, че с цел да защитят американските ползи НАТО под формата на партньорска помощ ще конфигурира войски, въоръжение, а и Кирил Петков приказва за български батальон, който ще бъде подкрепят от НАТО. “Докъде ще стигнем в НАТО-визацията на Балканите? ” попита Беновска. Кючюк съобщи, че стратегическият интерес е определен осъзнато от българския народ – да бъдем част от НАТО и Европейски Съюз, само че това не значи опълчване на Русия. “Русия е географски доста близка до нас, стопански, исторически, прочувствено. Една огромна част от българския народ е обвързвана с Русия и това никога не значи опълчване. Трябва да бъдат потърсени механизми за партньорство, тъй като Русия, в това число и Китай са конкурентни, противници, само че и са сътрудници. Няма по какъв начин Европейски Съюз и Съединени американски щати да решат въпросите на дигитализацията, световната сигурност, екологичните произшествия, в случай че нямат партньорство с Китай, Русия и други геополитически играчи. Няма по какъв начин да не бъдем дейни в интернационалните организации, в които членуваме. Аргументът, че ние сме в НАТО, само че би трябвало да помислим тъкмо какъв член сме в НАТО не е годен и не е сериозен като политическа изразителност. Ако сме част от НАТО, би трябвало да имаме своята дейна позиция при построяването на националната позиция. Хроничен проблем на българската външна политика е, че не сме задоволително дейни, не заявяваме нашите позиции. Ние чакаме влакът да тръгне, не се качваме нито на първия, нито на втория вагон, а някак желаеме да се закачим там, където е останало място, а място съвсем в никакъв случай не остава, а в случай че остава – то е на последния вагон ” разяснява Илхан Кючюк.
Южен и Северен поток; Мир на европейския континетн
Беновска акцентира, че като член на Европейски Съюз и в газова рецесия не сме съумели да осъществяваме Южен поток, а Северен поток, който е бил различен, няма да бъде пуснат от Европа. Кючюк сподели, че енергийният регулатор на Германия би трябвало да реши за Северен поток, което е обръщение, че експертният орган ще реши по какъв начин да продължат политически взаимоотношения. “Не е ли това боязън от скупчването на съветските войски към границата на Украйна? Северен поток разменна монета ” попита Беновска. Кючюк счита, че тече интензивно дипломатично изпитание от двете страни. “Идеята на Русия е да седне на масата не с Европейски Съюз, а със Съединени американски щати. Големият въпрос е каква роля може да изиграе Европа. Президентът Макрон като нов водач на Европейски Съюз подхваща дейни дейности, ще бъде в Москва, в Киев. Търси метод Европейски Съюз да бъде част от решаването на огромните въпроси на сигурността, защитата и чрез дипломатически старания да обезпечи вероятния мир и разцвет на европейския континент ” проучва Кючюк.
Златните паспорти
“Вашият почетен водач Доган – знаете ли неговата позиция за ескалацията на напрежението сред Русия и Европейски Съюз, Съединени американски щати? ” попита Беновска. Кючюк сподели, че не знае да има обществена позиция по въпроса. Беновска означи, че Движение за права и свободи повдига тематиката за златните паспорти в Народното събрание и основно за хора от китайски генезис, които съгласно Хамид с един и същи запас, през една и съща банка, с един и същи медиатор получават достъп до европейски паспорт и до европейските пазари. Кючюк акцентира, че златните паспорти се употребяват неведнъж като удар против Движение за права и свободи, само че те са европейски проблем. Той добави, че след 2 седмици следва гласуването на отчет на София ин’т Велт, с който приканва златните паспорти да бъдат отстранени и рецензията е към три страни – България, Малта и Кипър. “Ние взехме рекомендациите на Европейска комисия, взехме и оценката на специалисти, които познават в елементи материята и изготвихме пакет. В този парламент видно имаме доста дейна законодателна активност във връзка с антикорупционното законодателство, за премахването на така наречен Ин хаус процедури, премахването на златните паспорти и да бъде потвърдено по какъв метод за придобивани, кои са придобивали златни паспорти, кой има интерес въпросните жители да получат златни паспорти ” сподели Кючюк. “Един или различен депутат или мощен човек в страната си е разрешавал да употребява тематиката за златните паспорти за политическо въздействие и да подкопава европейския интерес посредством вкарването на други участници в икономическия пазар. Групата на Прокопиев атакуваше години наред господин Делян Пеевски. Нека да се види в този момент кой стои зад това. Ние имаме правото посредством опита си в европейските институции, посредством законодателната ни активност да зададем въпроса – кой го правеше толкоз време, за какво се внушаваше пред българското общество, кой създаваше подправените вести, кого обслужваше всичко това, какъв е крайният резултат и да покажем действително по какъв начин стоят нещата пред цялото българско общество ” акцентира Кючюк.
Законът “Магнитски ”
“Законът “Магнитски ” – Върховен административен съд стремително към този момент с влезнали в действие решения, необжалваеми, анулира така наречен черен лист основан от Асен Василев като длъжностен министър на финансите. Това удостоверява изказванието на Лаура Кьовеши, че законът “Магнитски ” няма пълномощия на територията на Европа. Това победа ли е за Движение за права и свободи? ” попита Беновска. Кючюк изясни, че съгласно регламента на Европейска комисия не могат да бъдат налагани в Европейски Съюз наказания от трети страни – не работи правилото на екстериториалност. Кючюк акцентира, че описът в България е противозаконен и нито Съединени американски щати, нито Европейски Съюз, нито Европейска комисия е поисквала основаване не черни описи и е било самодейност на министри, които желаят да бъдат разпознавани като борци против корупцията под предлог отбрана на избрани стопански ползи на техни политически ментори и хора, които поддържат политическия им план. “Вижда се, че изявите по време на предизборната акция за бистрота, нов модел, нов морал не се припокриват все още с политическото говорене, което беше преди два месеца ” счита Кючюк.
Планът за възобновяване и резистентност
“Вчера се разигра нещо доста забавно вечерта, което евентуално ще се доразвие. На парламентарен надзор Кирил Петков съобщи на въпрос на Томислав Дончев във връзка проекта за възобновяване и резистентност, че България е изпратила на Европейска комисия нов редактиран вид на проекта, само че към момента няма съответни отговори по него. Томислав Дончев експресно заяви, че представител на Европейска комисия е споделил, че проектът, който е в наличност, е подаден на 20.10.22 година, което значи, че е проектът на Пеканов като длъжностен министър. Имате ли информация? Намекът е, че се прокарват ползи на хора, които имат фотоволтаични централи, които да бъдат финансирани по този проект – засяга се Прокопиев, без да е упоменат ” разяснява Беновска. Кючюк изрази терзанията си и акцентира, че в случай че ГЕРБ и Томислав Дончев са били упреквани, че не са правили задоволително необятни съвещания с гражданското общество, университетите, политическите партии, то тук обвиняването би трябвало да е 10-кратно – не е имало разискване, информиране, несъмнено отнякъде, че има нов проект. “България ще получи 50 млрд, в случай че ги получи, тъй като ние продължаваме да мислим за Европа по остарелия метод, че богатият запад ни дава средства, тъй като желае да солидира с бедния изостанал Изток, това към този момент не е метод на европейските институции. Има финансови механизми, които са обичайни и България ги знае задоволително добре и има нови механизми като проекта за възобновяване и резистентност ” разяснява Кючюк. Той акцентира, че 50 млрд са опция да създадем стопанската система по-чиста, по-атрактивна. Кючюк съобщи, че ще потърси информация по въпроса, тъй като това са благоприятни условия за българските жители и държавното управление не може да си разрешава да поправя проект, който е минал през публично разискване, през парламентарно разискване и се основава практиката през задния вход на Министерски съвет да бъдат вкарвани нови хрумвания, без съвещания с бизнеса, Неправителствени организации и университетските среди. “Българските жители не пожелаха това да се случва с новите ръководещи ” акцентира Илхан Кючюк.
Така приключи диалогът сред Илхан Кючюк и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита ” по “Радио К2 ” и онлайн във Facebook и Ютюб на 5-ти февруари 2022 година.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ