Вината скараха САЩ и Франция
Игор Гашков,
На срещата в Нормандия на 6 юни Макрон и Тръмп изглеждаха като другари, само че по-късно търговски спор скапе връзките им. В администрацията на Съединени американски щати нямат нищо срещу да печелят от бутилка положително бургундско вино, даже това да избие в комерсиална война с Франция. Президентът Доналд Тръмп прикани Париж да изравни настоящите в двете страни акцизи върху вноса на алкохол, заплашвайки да вдигне в противоположен случай митата за френските виновност. По-рано Америка към този момент нанесе на Петата република чувствителни вреди, вдигайки митата върху вноса на стомана и алуминий. Неприятностите като че ли постановиха отпечатък върху едно алегорично събитие: този месец стана известно, че дървото, посадено взаимно от Тръмп и Макрон в символ на дружбата, не е пуснала корени и почина.
От икономическа позиция Тръмп държи в ръцете си причини, които Макрон мъчно ще парира. Митата за вноса на виновност във Франция са от 11 до 29 цента според от марката на напитката. В CАЩ този индикатор е двойно по-нисък - 5,3 до 14,9 цента. Да си френски винопроизводител в Америка е по-изгодно от противоположното. " Франция затруднява продажбата на нашето вино на своя пазар, а ние назад - облекчаваме й работата у нас със своите ниски мита. Това е незаслужено и това повече не би трябвало да бъде по този начин ", съобщи разсърденият Тръмп по телевизия Ес Ен Би Си (CNBC).
Изхвърлянията на американския президент са част от неговата обща тактика. Вашингтон извърша нахлуване против страните, с които има търговски дисбаланс, т.е. купува от тях повече артикули, в сравнение с им доставя. Разликата сред износа и вноса на Съединени американски щати доближи 621 млрд евро и единствено пораства. След като през 2017 година Тръмп извоюва понижаване на налозите, ситуацията се задълбочи. От икономисаните пари американците започнаха да купуват повече артикули от Европа, в това число и от Франция. Пред последните 10 години комерсиалният дисбаланс сред Франция и Съединени американски щати доближи 70 милиарда евро.
Затова не провокира удивление, че Тръмп се пробва " да оправи сметките с Франция ", тъкмо както направи с Берлин, Пекин или Токио. Това обаче не може да бъде направено единствено с цената на другарските връзки. Съюзниците обичайно
заплащат с дипломатическа преданост за комерсиалните си преференции.
Целта на американския президент е тя да се резервира, само че сътрудниците да заплащат повече. Само че нещо не се получава: икономическите загуби остават, само че доверителните връзки с европейските и източноазиатските водачи не вървят. Нещо повече, някои от тях като канадският министър председател Джъстин Трюдо или немската канцлерка Ангела Меркел, наподобява, че възприемат повдигането на митата от Съединени американски щати като персонален удар.
По същия метод евентуално е разсъждавал и Макрон, чиито връзки с Тръмп внезапно се утежниха през лятото на 2018 година До повдигането на митата върху стоманата и алуминия двамата държавници демонстрираха благосклонност, а връзките им бяха окачествявани като здрава мъжка дружба. Но опитът на Макрон да трансформира персоналното омагьосване в практични дивиденти не се увенча с триумф. Той не съумя да откаже Тръмп от повдигането на митата. Оттогава качествено се промени и тонът в връзките сред двамата водачи.
След като се завърна от несполучливото си посещаване в Съединени американски щати през април, Макрон си разреши внезапни изявления за Съединени американски щати, подозирайки, че те желаят да трансфорат своите съдружници във васали и да открият владичество над тях. Оттогава френският водач непрекъснато подлага на критика американците, припомняйки им и техния " едностранен метод " в комерсиалните връзки, и подозренията им в световното стопляне, и неконструктивния съгласно Париж взор върху разрешаването на близкоизточните проблеми.
Вече доста месеци сред френския водач и американския му сътрудник се води
" война на ръкостисканията ".
При персонална среща Макрон се старае да стисне ръката на Тръмп толкоз мощно, че по нея да останат следи. Когато това бе засечено от репортерите, ръководителят на Петата република призна, че работи предумишлено. Силните прегръдки с президента на Съединени американски щати не би трябвало да се преглеждат като " почтен жест ". Те би трябвало да се възприемат другояче - като политическа канадска битка.
Последното свиждане сред Тръмп и Макрон, на 6 юни 2019 года, също не мина без неприятности. Френският водач авансово влезе в двубой с задграничния посетител, обвинявайки американците в " заличаване " на европейската металургична индустрия посредством недомислени протекционистки ограничения. Стартът бе даден и наблюдаващите зачакаха отговора на Тръмп в туитър. Но американецът направи пауза. На сцената излязоха протоколните служби, подхванали разногласието кой да дефинира мястото на срещата на американското гробище във Франция - френският хазаин или американският посетител. А от това зависеше кой ще диктува подготовката на срещата. Спорът отиде толкоз надалеч, че засегна и каква да бъде дължината на микрофонния връв. Оказва се, че двамата водачи не са добра панорама, в случай че стоят един до различен. На фона на високия Тръмп френският президент не наподобява внушителен и не би желал да приказва с дълъг връв, което още повече ще акцентира този минус. Все отново страните реализираха компромис, въпреки и с голям труд. Но раздразнението доближи такава точка, че бе решено да се разкрие разногласието, въпреки и по анонимни канали.
На взаимната конференция двамата държавници приказваха за взаимно схващане. Но задоволително бе на Тръмп да се върне вкъщи, с цел да върне диалога с Франция на равнище закани, заканвайки се да вкара мита против френските мита. В отговор Макрон упрекна американците в едностранен метод към интернационалните проблеми, в недоумение на значимостта на свободната търговия и тежестта на заканите, които провокира световното стопляне.
В желанието си да завоюва (или най-малко да икономиса) от европейците Доналд Тръмп постоянно прибягва до изпитано средство - призована съдружниците по НАТО да заплащат повече за взаимната защита. Членовете на алианса поеха задължението за харчат за военните разноски не по-малко от 2% от своите бюджети. Но множеството от тях, в това число Франция и Германия, още не са стигнали това равнище. В очите на Вашингтон това наподобява, че американците са принудени да заплащат сметките на европейците.
За Еманюел Макрон такава режисура на въпроса е добър мотив да отговори на Тръмп с неговото оръжие. Вече над година френският водач приканва да се вдигнат военните разноски по този начин, че да бъде основана обособена европейска войска, която да пази Евросъюза, без да дава мотив на Съединени американски щати да упреква европейците, че живеят на непознат тил. Геополитически появяването на такава армия би означавало
превръщането на Европа в изцяло независим индивид
на международната политика. Но тази самодейност не отиде по-далеч от заканите.
Френският политолог Арно Дюбиен, който е началник на Френско-руския изчерпателен център " Обсерво ", показа за ТАСС, че връзките сред Петата република и Съединени американски щати остават съюзнически, само че минават през комплициран стадий, тъй като на власт във Вашингтон е Доналд Тръмп. " Днес връзките сред Франция и Съединени американски щати са многопластови: и другарски, и проблематични. Все отново може да ги формулираме по този начин: макар Тръмп френският хайлайф остава проамерикански надъхан. Твърде доста неща свързват двете страни - и на дипломатическо, и на военно ниво. Например без американските разследващи данни френските военни мъчно биха провеждали някои от интервенциите си в Африка. Това обезпечава поддръжката за Съединени американски щати в армията ", разяснява Дюбиен.
В подобен подтекст политологът преглежда и плана за основаването на европейски въоръжени сили, който Макрон се пробва да постанова на инат на Тръмп. " Напоследък постоянно се приказва за тази концепция, само че нейното бъдеще поражда подозрения. Говори се за единна войска, само че няма никаква конкретика ", обобщи френският събеседник.
На срещата в Нормандия на 6 юни Макрон и Тръмп изглеждаха като другари, само че по-късно търговски спор скапе връзките им. В администрацията на Съединени американски щати нямат нищо срещу да печелят от бутилка положително бургундско вино, даже това да избие в комерсиална война с Франция. Президентът Доналд Тръмп прикани Париж да изравни настоящите в двете страни акцизи върху вноса на алкохол, заплашвайки да вдигне в противоположен случай митата за френските виновност. По-рано Америка към този момент нанесе на Петата република чувствителни вреди, вдигайки митата върху вноса на стомана и алуминий. Неприятностите като че ли постановиха отпечатък върху едно алегорично събитие: този месец стана известно, че дървото, посадено взаимно от Тръмп и Макрон в символ на дружбата, не е пуснала корени и почина.
От икономическа позиция Тръмп държи в ръцете си причини, които Макрон мъчно ще парира. Митата за вноса на виновност във Франция са от 11 до 29 цента според от марката на напитката. В CАЩ този индикатор е двойно по-нисък - 5,3 до 14,9 цента. Да си френски винопроизводител в Америка е по-изгодно от противоположното. " Франция затруднява продажбата на нашето вино на своя пазар, а ние назад - облекчаваме й работата у нас със своите ниски мита. Това е незаслужено и това повече не би трябвало да бъде по този начин ", съобщи разсърденият Тръмп по телевизия Ес Ен Би Си (CNBC).
Изхвърлянията на американския президент са част от неговата обща тактика. Вашингтон извърша нахлуване против страните, с които има търговски дисбаланс, т.е. купува от тях повече артикули, в сравнение с им доставя. Разликата сред износа и вноса на Съединени американски щати доближи 621 млрд евро и единствено пораства. След като през 2017 година Тръмп извоюва понижаване на налозите, ситуацията се задълбочи. От икономисаните пари американците започнаха да купуват повече артикули от Европа, в това число и от Франция. Пред последните 10 години комерсиалният дисбаланс сред Франция и Съединени американски щати доближи 70 милиарда евро.
Затова не провокира удивление, че Тръмп се пробва " да оправи сметките с Франция ", тъкмо както направи с Берлин, Пекин или Токио. Това обаче не може да бъде направено единствено с цената на другарските връзки. Съюзниците обичайно
заплащат с дипломатическа преданост за комерсиалните си преференции.
Целта на американския президент е тя да се резервира, само че сътрудниците да заплащат повече. Само че нещо не се получава: икономическите загуби остават, само че доверителните връзки с европейските и източноазиатските водачи не вървят. Нещо повече, някои от тях като канадският министър председател Джъстин Трюдо или немската канцлерка Ангела Меркел, наподобява, че възприемат повдигането на митата от Съединени американски щати като персонален удар.
По същия метод евентуално е разсъждавал и Макрон, чиито връзки с Тръмп внезапно се утежниха през лятото на 2018 година До повдигането на митата върху стоманата и алуминия двамата държавници демонстрираха благосклонност, а връзките им бяха окачествявани като здрава мъжка дружба. Но опитът на Макрон да трансформира персоналното омагьосване в практични дивиденти не се увенча с триумф. Той не съумя да откаже Тръмп от повдигането на митата. Оттогава качествено се промени и тонът в връзките сред двамата водачи.
След като се завърна от несполучливото си посещаване в Съединени американски щати през април, Макрон си разреши внезапни изявления за Съединени американски щати, подозирайки, че те желаят да трансфорат своите съдружници във васали и да открият владичество над тях. Оттогава френският водач непрекъснато подлага на критика американците, припомняйки им и техния " едностранен метод " в комерсиалните връзки, и подозренията им в световното стопляне, и неконструктивния съгласно Париж взор върху разрешаването на близкоизточните проблеми.
Вече доста месеци сред френския водач и американския му сътрудник се води
" война на ръкостисканията ".
При персонална среща Макрон се старае да стисне ръката на Тръмп толкоз мощно, че по нея да останат следи. Когато това бе засечено от репортерите, ръководителят на Петата република призна, че работи предумишлено. Силните прегръдки с президента на Съединени американски щати не би трябвало да се преглеждат като " почтен жест ". Те би трябвало да се възприемат другояче - като политическа канадска битка.
Последното свиждане сред Тръмп и Макрон, на 6 юни 2019 года, също не мина без неприятности. Френският водач авансово влезе в двубой с задграничния посетител, обвинявайки американците в " заличаване " на европейската металургична индустрия посредством недомислени протекционистки ограничения. Стартът бе даден и наблюдаващите зачакаха отговора на Тръмп в туитър. Но американецът направи пауза. На сцената излязоха протоколните служби, подхванали разногласието кой да дефинира мястото на срещата на американското гробище във Франция - френският хазаин или американският посетител. А от това зависеше кой ще диктува подготовката на срещата. Спорът отиде толкоз надалеч, че засегна и каква да бъде дължината на микрофонния връв. Оказва се, че двамата водачи не са добра панорама, в случай че стоят един до различен. На фона на високия Тръмп френският президент не наподобява внушителен и не би желал да приказва с дълъг връв, което още повече ще акцентира този минус. Все отново страните реализираха компромис, въпреки и с голям труд. Но раздразнението доближи такава точка, че бе решено да се разкрие разногласието, въпреки и по анонимни канали.
На взаимната конференция двамата държавници приказваха за взаимно схващане. Но задоволително бе на Тръмп да се върне вкъщи, с цел да върне диалога с Франция на равнище закани, заканвайки се да вкара мита против френските мита. В отговор Макрон упрекна американците в едностранен метод към интернационалните проблеми, в недоумение на значимостта на свободната търговия и тежестта на заканите, които провокира световното стопляне.
В желанието си да завоюва (или най-малко да икономиса) от европейците Доналд Тръмп постоянно прибягва до изпитано средство - призована съдружниците по НАТО да заплащат повече за взаимната защита. Членовете на алианса поеха задължението за харчат за военните разноски не по-малко от 2% от своите бюджети. Но множеството от тях, в това число Франция и Германия, още не са стигнали това равнище. В очите на Вашингтон това наподобява, че американците са принудени да заплащат сметките на европейците.
За Еманюел Макрон такава режисура на въпроса е добър мотив да отговори на Тръмп с неговото оръжие. Вече над година френският водач приканва да се вдигнат военните разноски по този начин, че да бъде основана обособена европейска войска, която да пази Евросъюза, без да дава мотив на Съединени американски щати да упреква европейците, че живеят на непознат тил. Геополитически появяването на такава армия би означавало
превръщането на Европа в изцяло независим индивид
на международната политика. Но тази самодейност не отиде по-далеч от заканите.
Френският политолог Арно Дюбиен, който е началник на Френско-руския изчерпателен център " Обсерво ", показа за ТАСС, че връзките сред Петата република и Съединени американски щати остават съюзнически, само че минават през комплициран стадий, тъй като на власт във Вашингтон е Доналд Тръмп. " Днес връзките сред Франция и Съединени американски щати са многопластови: и другарски, и проблематични. Все отново може да ги формулираме по този начин: макар Тръмп френският хайлайф остава проамерикански надъхан. Твърде доста неща свързват двете страни - и на дипломатическо, и на военно ниво. Например без американските разследващи данни френските военни мъчно биха провеждали някои от интервенциите си в Африка. Това обезпечава поддръжката за Съединени американски щати в армията ", разяснява Дюбиен.
В подобен подтекст политологът преглежда и плана за основаването на европейски въоръжени сили, който Макрон се пробва да постанова на инат на Тръмп. " Напоследък постоянно се приказва за тази концепция, само че нейното бъдеще поражда подозрения. Говори се за единна войска, само че няма никаква конкретика ", обобщи френският събеседник.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ