Идва дъ биг клозинг. Или как там се казва? Големото

Идва дъ биг клозинг. Или по какъв начин там се споделя?

Големото затваряне. Така ще кажат в Перник и селата, ще щракнат катинарите и че одат дома, да пият ракия. С бира или без.
Много неща ще се трансформират, до момента в който е затворено. Аз се дразня, нервирам, гневя, нервирам – само че това са си мои неща – в това време виждам доста хубави резултати от дъ биг клозинг. Даже някои чудати птички почват да пеят, когато националните маси не пърдят с колите си по този начин нападателно напред-назад. А и небето става по-чисто.

Едно от нещата, които, коства ми се, хората ще почнат да вършат доста повече по време на „ затварянето на страната ” (а политиците и инспекторите всякакви не желаят да се споделя по този начин, те желаят някой евфемизъм да се използва – примерно „ осъзнатост в спазването на противоепидемичните... ”)...ще бъде извършването на покупки. Ха в този момент?!

Как по този начин извършването на покупки, откакто ще се затворят магазините?

Ами ето по този начин: Всеки недостиг се компенсира (и постоянно – свръхкомпенсира) с трупане на остатъци.

Това го знае всеки опитващ се да отслабне или всеки фитнесманиак. Ако гладуваш и ядеш примерно по един път дневно – почваш да трупаш килограми. Защото организмът е получил сигнал от регулаторните си системи: Идва апетит! Запасявай се!

И хората, лишени, по този начин да се каже, от дребните си дневни порции извършване на покупки, го удрят на пазарски преяждания.

При предходното затваряне аз персонално ходех до дребното ни квартално магазинче от време на време по осем пъти дневно. Веднъж, доколкото помня – дванайсет.

Ще останат отворени малко магазини. Но в тях ще се пазари от сърце.

Защо тоалетна хартия?

Този въпрос изтеза милиони психолози и социолози по света.

Защото е солидна, обемиста, някак – наподобява животоспасяваща; тъй като подухва смътни, само че тежки асоциации с блокади, с недостиг, с купонни системи, с опашки за хранителни запаси. И това – на някакво клозетно архетипово равнище.

Тоалетната хартия наподобява по нещо на надуваема избавителна жилетка, на надуваема лодка от Титаник (каквито са липсвали там), на „ алименти ди соправивенца ” – каквито се хвърлят в денкове над етиопските и сомалийските села. Бих си разрешил да препоръчам на производителите на тоалетна хартия да пуснат извънредни серии особено за локдауна в предупредителен оранжев цвят.

Купуват се консерви. Купуват се брашна. Купуват се витамини. Човек има потребност от материални неща, от движимости, с цел да се хване за тях, с цел да не бъде понесен от страха. Затова наплашеният от дявола християнин държи в ръцете си броеницата! (този всемогъщ диаболос („ противоречащия ” б.а.), опровержителен на всичко, несъгласен с формалните тези, не ви ли наподобява на някого – примерно на актуалния подръжник на тайните теории?). Та – християнинът държи броеницата. Стиска я и не я пуска. Тя е неговият предмет – котва. Който пречи да бъде отвеян християнина от вълната на страха. За актуалния локдаун-правоверен-гражданин тоалетната хартия, коренът джинджифил и шишенцето с витамини са нещо като броеницата за християнина. Те го закотвят към сигурността.

Самият локдаун е като колениченето в черква. То е обред. Който, в случай че осъществим деликатно и вещо, смирено и покорно - Бог ще ни елементарни. В случая – вирусът.

Та по този начин – извършването на покупки ще се концентрира в по-малко на брой хаха местоположения (едно време им викахме бакалии), само че ще претърпи, по този начин да се каже, невиждана интензификация.

Със сигурност ще се акцентира и на гледането на телевизия.

Както знаем – гледането на телевизия е значимо. Пред тв приемника може и да се медитира. Ако си будист, да речем в случай че си някакъв заблудил се по нашия край бхикшу, ти можеш да си пуснеш Фермата или Кошмари в кухнята и да се отдадеш на ваджраяна (тантрически) медитации. Гледането на телевизия е и потребно, изключително за будисти (както и за небудисти) тъй като довежда до по този начин мечтаното положение на празнина (в Тхеравада литературата наричана Шунята). Пълното изпразване на главата (и на всичко останало) се реализира единствено със систематично гледане на телевизия. Всъщност, от време на време съм си мислел напълно насериозно – дали самата телевизия в нашата страна не е основана от будистки монаси? Дали не е в действителност тип будистки храм? Дали Шаолин не е другото име на тв приемник? Както и да е. Гледайте телевизия, тъй като тя ще ни избави. И християните е хубаво да гледат телевизия, тъй като тя прави хората страхливи, покорни и нищи духом, а както знаем блажени са нищите духом, а това - казано простичко - значи, че малкия екран е доста потребна за кожата и целия организъм. Освен това малкия екран издига духа. Ако не вярвате – питайте Хегел. Обадете се в РЗИ и го питайте.

Ще се усили и четенето. Както и писането.

Би могло да се родят и някои велики творби по време на локдауна. Ако някоя маймуна или по какъв начин беше там – един милион маймуни...натиснат по един клавиш на една клавиатура...вероятността да се роди Анна Каренина...хм, хайде де, по какъв начин беше? Но аз виждам опцията да се родят велики творби на литературата и други словесни изкуства (порнографията б.а.) – изключително в случай че се взимат избрани партикули от обществената мрежа фейсбук, на случаен принцип, и се снаждат – също на случаен принцип – и тогава даже вдъхновителят и основател на дадаизма Тристан Цара ще закусва с пасти и други сладкарски произведения и ще немее пред създаденото!

А като споделих, че ще се усили четенето – аз се майтапих. Чукчи писатель, чукчи не читатель! Ето также относится и к болгарскому народу (това се отнася също и за българския народ б.прев.). Вероятно най-вече да се усили четенето на постове във фейсбук.

Затова – ето предложение – вместо да пишат непрестанно за това какъв брой са умрели от коронавирус или по какъв начин пък изобщо няма коронавирус – разните опиниън мейкъри (създатели на публично мнение) да се захванат и да разгласяват фрагменти от международната класика. Примерно – от упоменатата към този момент Анна Каренина. Или от Одисей на Джеимс Джойс. Това, естествено, няма да направи по този начин, че да се запознае народът с тези творби, още по-малко – да вникне в глъбините им – а просто ще понижи влизането и четенето във фейсбук. Никой няма да си играе да си губи времето във фейса, в случай че там е цялостно с някакви шибани тъпи цитати от велики книги! Може – единствено в случай че са от Дан Браун, Джоан Роулинг или Паулу Коелю.

Ето и последно нещо, което ще се прави евентуално ужасно доста повече по време на един локдаун. Много повече ще се бъде себе си.

Още занапред се вижда по какъв начин хората не вършат старания да се обличат изключително взискателно – има пандемия, има локдаун – какво ще им се обличам – не виждаш ли какво е! Развлечените спортни екипи и домашните ризогащи и тям сходни дрипели стават изцяло разрешени. Всеки несъзнавано се пробва да даде своя принос във всеобщото чувство за злополучие, в костюмографията и сценографията, по този начин да се каже. Също по този начин - и къпането ще бъде понижено, тъй като като се къпеш постоянно не си тъкмо себе си – ти унищожаваш неповторимата си микрофлора и фауна, както и неповторимата си своя миризма (аромат б.а.). А и за какво, в края на краищата, да се къпем като има маски за задачата?

Дори и действия като работенето и заплащането на отговорности (но единствено към обособени хора или към подчинени, които не могат да ти създадат нищо) ще бъдат мощно понижени и омаловажени. Защото има локдаун, а той е опрощение за всичко – и най-много - опрощение да бъдеш най-сетне в действителност себе си – а това ще рече (твърде често) – да бъдеш нечестна и мързелива свиня (каквато си мечтал постоянно да бъдеш).

И по този начин. Идват особени времена. И ние ще вършим доста неща повече от преди. А някои – и по-малко. Да се внимава! Защото загубата на човешки образ е на ръка разстояние. И - честито.