Да се наричат жените по-слаб пол е пълна глупост - КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ
Идеята постоянно е женствена. Умът е мекушав, тъй като мозъкът е градивен, сходно на корема на жена. Подсъзнателното в мъжа постоянно е показано в облика на жена, а подсъзнателното у дамата постоянно е показано в облика на мъж.
Фредерик Сандс , известен британски публицист, по-късно задграничен сътрудник на London Daily Mail, интервюира Карл Густав Юнг .
Това е последното изявление на великия психоаналитик. Малко по-късно Юнг умира на 85-годишна възраст.
Основният интерес на индивида е работата му. Но работата на дамата е мъжа.
Да, знам, че това звучи като комфортна философия на себелюбив мъж. Но бракът значи дом.
Домът е гнездо – няма място за две птици вътре по едно и също време. Едната седи вътре, а другата седи на ръба, гледайки на открито и прави нещо отвън него.
Суетата на мъжете в множеството случаи е резултат от професионалната им активност. Понякога това даже стига до гротеска.
Повечето мъже се опасяват от нещо и са цялостни с предубеждения, които съвсем липсват при дамите. Мъжете са склонни да се възмущават от всякаква интервенция в метода им на мислене и в лимитираните им вярвания.
Това най-много важи за концепцията за мъжкия авторитет – мъжете усещат, че би трябвало да го пазят, даже когато нищо не го заплашва.
Те могат да се опасяват, че ще се разболеят, или даже ще кажат, че са болни; още имат финансови или други съществени страхове
Но по-често страдат просто от боязън (заради престижа си). Мъжете съвсем постоянно не са почтени нито със себе си, нито с другите. Затова доста дами плачат, желаят да могат да схващат по-добре мъжете си.
А мъжете им не могат да схванат това. Което не е необичайно, тъй като мъжете в никакъв случай не схващат дамите.
А дамите пък не са в положение да схванат, че на работа съпрузите им не са монарси, а чиновници, които би трябвало да извършват служебните си отговорности – да вземем за пример да устоят на издевателството на шефа. А най-хубавото лекарство за това е женското схващане.
След през целия ден, прекаран в такива неподходящи условия – той се пробва през целия ден да бъде прелестен на хората, които той не харесва – след това се прибира вкъщи вечер с готовност да откъсне нечия глава. Вместо това той продължава с това мъчение: заставен е да бъде благ с жена си.
Жената, несъмнено, също работи доста, даже когато е единствено за децата и семейството. Тя би желала да приказва за това. Всъщност тя по начало съвсем постоянно е в въодушевление за диалог.
Но брачният партньор й е изтощен и безмълвен. Средната жена не може да си показа проблемите на мъжа си. Секретарката схваща шефа си по-добре от брачната половинка му.
Никога не съм казвал толкоз доста за тези неща в изявление преди. Вероятно ще имам проблеми – изключително с дамите – поради някои неща, които споделих.
Жените са доста по-издръжливи от мъжете. Да назоваваме дамите по-слабия пол е чиста нелепост.
Пазете се от тези същества с ангелско лице, които постоянно наподобяват слаби и безпомощни и приказват на всеослушание. Те са най-силни от всички. Бъдете деликатни и подготвени за всичко със спокойна жена.
Старата сентенция, че „ тихите води са най-дълбоки “, важи изключително във връзка с дамите.
Знам, че звучи неприятно, само че тихата жена нормално крие доста изненади за нас – допустимо най-скоро ще потънем в дълбините й.
Говорещите дами не могат да бъдат разбрани безусловно. Често техните диалози са неоснователни. Много хора приказват прекомерно доста, тъй като не желаят да разискват значими неща.
Жените, които приказват доста, мислят по-малко. Жените ще ме нарекат безсрамен и няма да ми бъдат признателни за такава искреност.
Женският инстинкт е да улови и задържи един мъж. Мъжкият инстинкт – да получи колкото се може повече дами.
Човекът се пробва да не падне и най-малко до момента в който може, се пробва да избяга от преследвача си. Това е инстинктът на бързоходните животни: да бягат.
За една жена най-хубавата плячка е човек, който никоя друга жена не би могла да улови. Да улови мъж, който може да улови всяка друга жена, прави успеха релативно безполезна.
Но, откакто един път е уловила мъж, дамата го държи крепко и не разрешава на друга жена да го приближи. Това е естествено и належащо, тъй като природата на мъжа е да се поспре тук, а по-късно още веднъж да отлети – в случай че може.
Например, има много смели мъже, които имат ясна визия от коя жена се нуждаят, отиват напряко при нея и в никакъв случай не мислят за други.
Някои мъже се женят единствено за външния тип, тъй като не са от тези, които остават в гнездото.
И в случай че не са деликатни, могат да намерят жена, също летяща и нуждаеща се от инцидентни нападения отвън гнездото си.
Жената се усеща добре единствено когато обича мъж. Личните взаимоотношения са нейна съществена потребност, а когато това се нарушава, тя става нещастна и сприхава, което постоянно води до бракоразвод.
Но това, несъмнено, не значи, че мъжете и дамите би трябвало да следят какво се случва с равнодушие.
В връзките в всекидневието би трябвало да има някакво напрежение, в противоположен случай в секса няма да има никаква пристрастеност.
„ Перфектната двойка “ пристигна при мен за консултация един път. Нещо се объркало. Когато ги погледнах, се зачудих. Те като че ли бяха идеално съвпадащи между тях и, както скоро разбрах, притежаваха всички материални богатства, които може човек да желае в живота.
Но най-после открих, че същинската неволя е, че те са прекомерно подобаващи един за различен. Това предотвратяваше всякакво напрежение в техните интимни връзки. Те бяха толкоз сходни, че нищо не се случваше – такава обстановка е толкоз сложна, колкото и противоположната прекаленост – цялостна несъответственост.
Погледнете го от позиция на всекидневието. Ще бъде ли забавен диалогът, когато знаете авансово, че сътрудникът ще се съгласи с всичко, което кажете?
Защо да обсъждаме каквото и да било, когато то към този момент е признато за даденост? Стимулът към полемиката умира. Когато знаете, че вашето мнение е същото като мнението на колегата ви, няма смисъл да го обсъждате въобще. И по този начин, къде отива общуването?
Много по-интересно и продуктивно е да се разисква нещо, за което има разнообразни отзиви. Ние не се радваме изключително на полемиката, с която всички са съгласни – няма спънки за превъзмогване, без напрежение, без работлив поток.
Разликата в мненията може да бъде плодотворна, тъй като има нещо, за което да се спори. Постоянното единодушие е спънка за общия път и би трябвало да се положат старания за превъзмогването му.
Мислено, морално, физически – природата е основала крайни разлики сред мъжа и дамата, тъй че той намира противоположното в нея и тя в него. Това основава напрежение.
Ако един мъж и жена са идентични, се появява застой. Почвата ще бъде стерилна. Плоската низина няма воден поток; водата няма къде да тече; тя застоява.
За сила са нужни противоположности – както на високо равнище, по този начин и на ниско. Трябва да има разлика в равнището, и колкото е по-голямо, толкоз по-бързо и по-решително стартира да тече водният поток.
За мен персонално една красива жена е източник на безпокойствие. Една красива жена нормално е извънредно разочароваща; тя е като парче торта, което гледате, само че не можете даиз ядете.
При мъжете хубостта и мозъкът рядко се срещат дружно. Мозъкът на един доста прелъстителен мъж с атлетичен градеж се трансформира в просто придатък на красивия му торс …
Тук, в моето село, намирам леговище. Пиша, рисувам, само че извозвам по-голямата част от времето си, просто плавайки след мислите си. Струва ми се, че сме достигнали границата на нашата еволюция – точка, от която не можем да продължим напред.
Човекът стартира от несъзнавано положение, когато още не се е борил за високо равнище на съзнание. Развитието на съзнанието е задължение, страдалчество и благословение на човечеството.
Всяко ново изобретение води до увеличение на съзнанието и пътя, който следваме, е единствено неговото продължение. Това неизбежно води до по-голяма отговорност и изисква огромни вътрешни промени.
Трябва да създадем съответните заключения от всичко, което знаем и да вършим сами откритията си, а не просто да поемаме всичко, което ни е обещано.
Човекът е станал най-големият зложелател на индивида. Това е конфликт сред човек и Бог, в който човешкият луциферски талант е основал бомба с такава мощ, която стартира да унищожава по-ефективно от всеки античен Бог. Трябва да стартираме да учим индивида, до момента в който всеки Джекил не види своя Хайд.
Промените и напрежението през ХХ век са засегнали толкоз модерната среда, че в доста страни децата към този момент не могат да се концентрират. Тук, в Цюрих, учебните учители от горните класове ме попитаха за какво децата към този момент не могат да завършат образователната стратегия. Те споделиха, че децата наподобява не са в положение да се концентрират.
Казах им, че са отговорни филмите, радиото, малкия екран, непрекъснатият звук от коли и плач на самолети над главите им. За тях това е разпръскване.
Същите разстройства засягат и възрастните.
Не можете да отидете в хотел или ресторант и да проведете интелектуален диалог на чаша чай или похапвайки, тъй като думите ви се давят в шума.
Нямам нищо срещу музиката в точното време и на вярното място, само че през днешния ден не можете да се измъкнете от нея.
Алкохолът също е в този лист. Той просто убива всички рационални диалози. Затова множеството хора, които отиват да пият алкохол, нормално са способни да приказват едвам след третата чаша. Но най-лошото е телевизията…
Без да знае, индивидът постоянно е бил обвързван с Бога. Това, което някои хора назовават инстинкт или вътрешен глас, е никой различен с изключение на Бог.
Бог е гласът в нас, който ни споделя какво да вършим и какво да не вършим. С други думи, нашата съвест.
В нашата тъмна атомна ера, със своите секрети страхове, човек търси упътвания. Съзнателно или неумишлено, той още веднъж търси Бога.
Понякога пациентите ми схващат, че всички събития, които се случват с тях против тяхната воля, са Висшата мощ. Те могат да го нарекат Бог или Дяволът – няма значение за мен, само че схващат, че това са някакви висши сили.
Бог не е нищо повече от превъзхождащите сили в живота ни. Можете да усещате Бога всеки ден.
Има, да вземем за пример, „ странни обстановки ” в живота на някои хора. Много пациенти идват с такива обстановки при мен. Те желаят напълно естествено да знаят за какво тези неща се повтарят: повода в тях ли е и има ли нещо, което могат да създадат, с цел да го спрат?
Тези обстановки могат да бъдат толкоз забележими – изключително в случай че са неприятни – че засегнатото лице може да стартира да се усеща жертва на някаква злокобна поличба.
Трябва да създадем ясно разграничаване сред това и обсесията на психологично болните. Тези обстановки постоянно са напълно действителни, само че не и плод на болно въображение.
Веднъж се разхождах в градината на къщата си с жена, която пристигна при мен за консултация. Тя ми показа, че с изключение на всички странни обстановки, постоянно се случва черни птици да я атакуват.
Веднага щом се отдалечихме от къщата, няколко врани се спуснаха върху нас, разхвърчаха се, трепереха от яд. Мен не допряха, само че нападнаха пациентката ми. Една от тях даже я сграбчи за врата, преди да я отпъдя.
Друг чудноват случай: третирах три дъщери и майка им. Трите млади дами имаха ужасни сънища за една по-стара дама, която беше образцова майка. Те я сънуваха под формата на хищник. Години по-късно, майката стана склонна към пристъпи на потиснатост, в която тя в действителност се държеше като хищник.
Факт е, че всичко, което се случва на човек, го характеризира. Той съставлява модел, в който всичко съответствува. Едно по едно, до момента в който животът му тече, събитията попадат в местата, в които в началото са били предопределени съгласно проекта.
Всичко, което научих, ме поведе малко по малко към непоклатимото разбиране за съществуването на Бог. Вярвам единствено в това, което знам, и това изключва вярата. Затова аз не одобрявам съществуването му посредством вярата – аз ЗНАМ, че Той съществува.
