За здраве: Светците и лечителите, чиито мумифицирани трупове са поставяни в леглата на болни кралски особи
Идеята да приемем останките на някаква си от дълго време умряла персона в своето леглото, до момента в който сме заболели, може да ни обръща стомаха – само че това е тъй като живеем в други времена.
В хода на историята за тази прекаленост се твърди, че сполучливо е лекувала заболявания, които не са се влияели от медицината. „ Чудото “, осъществено от едно такова тяло, довежда до посмъртната канонизация на Диего де Алкала, испански францискански брат мирянин, чиито чудотворни остатъци имат, става известно, силата да лекуват.
„ Чудото на Диего де Алкала “, худ. Бернардо Строци
Приживе Диего служи дружно с група мисионери, които откриват лагера си на преди малко завоюваните Канарски острови. По време на своята работа той става уважаван като врач, в това число поради работата му по време на зараза в Рим през 1450 година, където прекарва доста месеци „ лекувайки “ болните.
Неговите божествени лечебни сили обаче наподобява не могат да повлияят на личното му влошено здраве и през 1463 година той умира вследствие на цирей.
„ Легендата към гибелта на Свети Диего ни дава значима диря “, пишат Алваро Паскуал Ченел и Анхел Родригес Реболо в публикация от 2014 година „ Твърди се, че той е умрял от зараза от цирей, само че трупът му, вместо да излъчва неприятна миризма, както би се очаквало, остава нетленен, не претърпява rigor mortis и продължава да излъчва прелестен мирис. “
Само две седмици след кончината на монаха неговият изненадващо пресен мирис е оценен не от какъв да е, а от краля на Кастилия Хенри IV. След като пада от кон и си наранява ръката, Хенри е притеглен при натрупа на брат Диего поради мълвата за чудесата му. И несъмнено, по-късно контакт кожа в кожа – двамата се държат за ръце – го излекува от страданието му.
Стари биографии описват за втори вълшебен епизод – след канонизирането на брата, което покачва натрупа до към този момент Свети Диего – който Ченел и Реболо назовават „ Изцелението на Дон Карлос, принца на Астурия “. След като пада по стълбите неприятно, Дон Карлос е тежко ударен, до степен такава, че даже „ най-известните лекари и хирурзи в кралството “ не могат да го оправят…
След като синът му е считан за на процедура мъртъв, бащата на Дон Карлос, крал Филип II Испански, подвига луда олелия и подрежда тялото на Свети Диего мигновено да бъде донесено до болничното легло на принца и сложено до него. Религиозните остатъци не са били непозната материя за владетеля, който е ревнив католик със „ свещена лакомия за реликви “, написа историкът Мария Куерво.
И по този начин мумифицираният светец, мъртъв към този момент повече от 100 години, е положен до болния принц. „ Онази нощ, до момента в който принцът спеше, светецът му се яви “, пишат Ченел и Реболо. „ И сподели на княза: „ довери се на Господа и ще оздравееш “… и след няколко часа принцът се събуди… и по този начин стана, че светецът го изцели, или по-точно, върна го към живота… “
