Обратен ефект: Увеличените публични разходи в Европа забавят растежа ѝ
Идеята, че държавните управления не могат да намалят налозите, защото са в положение на недостиг, само че са свободни да усилят всички останали разноски макар недостига, може да бъде открита в доста политически системи през днешния ден, написа икономистът Даниел Лакал в нова публикация. Хората на върха постоянно виждат икономическите компликации като проблем, провокиран от търсенето, и вследствие на това не харесват концепцията за рационалните вложения и спестяванията.
Когато растежът на брутния вътрешен артикул, брутния капитал и потреблението е по-нисък от предстоящото, актуалните икономисти постоянно упрекват " прекомерно високите спестявания ". Това е неправилна позиция, основаваща се на разбирането, че икономическите цикли не са от голяма важност и че в случай че фирмите и жителите не харчат толкоз, колкото държавното управление желае, тогава общественият бранш би трябвало да усили разноските си.
Поради тази причина понижаването на налозите е ненавиждано, а проектите за държавни разноски са приветствани. Днес битува екстравагантното становище, че в стопанската система политиците харчат прекалено много, до момента в който хората имат прекомерно високи приходи.
Същевременно се показва позицията, че непрекъснатото увеличение на държавните разноски и налозите, които се случват на всички места в еврозоната, а) нямат да окажат резултат върху растежа; б) ще доведат до възстановяване на обществените финанси; в) ще надвишават упованията за бюджета.
Но има емпирични доказателства, че проектите за големи държавни разноски и повишаване на налозите водят до противоположния резултат - до по-слаб стопански напредък, по-тежко дългово задължение и по-големи несъответствия. Вероятността, че те понижават евентуалния напредък, утежняват обществените финанси и намаляват оптимизма е повече от висока.
Емпиричните свидетелства сочат, че през последните петнадесет години доста фискални мултипликатори на обществените разноски, когато са положителни, са доста ниски. Но в множеството страни, изключително тези с отворени и задлъжнели стопански системи, фискалните мултипликатори на държавните разноски са негативни.
Това е изключително правилно в моментите на уязвимост на обществените финанси, а никой не може да отхвърли, че еврозоната е изтощила фискалния си потенциал след увеличение на държавните бюджети с повече от 3 трлн. евро за последното десетилетие. Повече държавни разноски няма по какъв начин да доведат до напредък, когато общественият бранш към този момент всмуква над 40% от брутния вътрешен артикул и в районите, където предходните опити за стимулиране на стопанската система по този метод просто са генерирали повече дълг и застоялост.
А прибавянето на увеличението на налозите към картинката е още по-отрицателно. Според Международния валутен фонд, който проучва 170 случая на фискална консолидация в 15 развити стопански системи сред 1980 и 2010 година, покачването на налозите с 1% води до отрицателен резултат върху растежа от 1,3% две години по-късно.
Болшинството от емпирични проучвания след 1983 година и изключително тези от последните петнадесет години потвърждават отрицателния резултат от увеличението на налозите върху стопанската система, както и безпристрастен или отрицателен резултат от повишаване на обществените разноски. Освен това проучванията на резултата от увеличението на налозите върху данъчните доходи демонстрират обратнопропорционална взаимозависимост. Всъщност увеличение на пределната данъчна ставка от 1% може да докара до намаление на данъчната база от до 3,6%.
Рискът пред еврозоната е голям, тъй като една от главните аргументи за стагнацията тук са точно проектите за солидни фискални тласъци, осъществени през последните две десетилетия. А да се каже, че Германия би трябвало да копира фискалната тактика на Франция - страна, която е в застоялост от три десетилетия - е в несъгласие на всяка икономическа логичност. Няма доказателства, че Германия харчи или влага по-малко, в сравнение с трябва; в реалност е тъкмо противоположното.
Проблемът на валутния съюз не е неналичието на държавни разноски или налози, а прекомерно високите размери и на двете. Тяхното непрекъснато повишаване разчита на извънредно рисковия залог, че Европейската централна банка ще избавя страните от еврозоната вечно, изключително поради намаляващите резултати от паричните и фискални политики.
Държавите на Стария континент не могат да чакат, че ще реализиран растежът, който политиките им по този начин или другояче не донесоха, в случай че не престават да позволяват същите неточности и в допълнение отслабват стопанските системи, нуждаещи се от привличане на вложения. А когато политиците натоварят стопанската система с огромни и даже растящи закрепени разноски, без да приоритизират капиталовите действия, продуктивността и стопанската независимост, те заплашват благоденствието, което претендират, че пазят. /money.bg
Когато растежът на брутния вътрешен артикул, брутния капитал и потреблението е по-нисък от предстоящото, актуалните икономисти постоянно упрекват " прекомерно високите спестявания ". Това е неправилна позиция, основаваща се на разбирането, че икономическите цикли не са от голяма важност и че в случай че фирмите и жителите не харчат толкоз, колкото държавното управление желае, тогава общественият бранш би трябвало да усили разноските си.
Поради тази причина понижаването на налозите е ненавиждано, а проектите за държавни разноски са приветствани. Днес битува екстравагантното становище, че в стопанската система политиците харчат прекалено много, до момента в който хората имат прекомерно високи приходи.
Същевременно се показва позицията, че непрекъснатото увеличение на държавните разноски и налозите, които се случват на всички места в еврозоната, а) нямат да окажат резултат върху растежа; б) ще доведат до възстановяване на обществените финанси; в) ще надвишават упованията за бюджета.
Но има емпирични доказателства, че проектите за големи държавни разноски и повишаване на налозите водят до противоположния резултат - до по-слаб стопански напредък, по-тежко дългово задължение и по-големи несъответствия. Вероятността, че те понижават евентуалния напредък, утежняват обществените финанси и намаляват оптимизма е повече от висока.
Емпиричните свидетелства сочат, че през последните петнадесет години доста фискални мултипликатори на обществените разноски, когато са положителни, са доста ниски. Но в множеството страни, изключително тези с отворени и задлъжнели стопански системи, фискалните мултипликатори на държавните разноски са негативни.
Това е изключително правилно в моментите на уязвимост на обществените финанси, а никой не може да отхвърли, че еврозоната е изтощила фискалния си потенциал след увеличение на държавните бюджети с повече от 3 трлн. евро за последното десетилетие. Повече държавни разноски няма по какъв начин да доведат до напредък, когато общественият бранш към този момент всмуква над 40% от брутния вътрешен артикул и в районите, където предходните опити за стимулиране на стопанската система по този метод просто са генерирали повече дълг и застоялост.
А прибавянето на увеличението на налозите към картинката е още по-отрицателно. Според Международния валутен фонд, който проучва 170 случая на фискална консолидация в 15 развити стопански системи сред 1980 и 2010 година, покачването на налозите с 1% води до отрицателен резултат върху растежа от 1,3% две години по-късно.
Болшинството от емпирични проучвания след 1983 година и изключително тези от последните петнадесет години потвърждават отрицателния резултат от увеличението на налозите върху стопанската система, както и безпристрастен или отрицателен резултат от повишаване на обществените разноски. Освен това проучванията на резултата от увеличението на налозите върху данъчните доходи демонстрират обратнопропорционална взаимозависимост. Всъщност увеличение на пределната данъчна ставка от 1% може да докара до намаление на данъчната база от до 3,6%.
Рискът пред еврозоната е голям, тъй като една от главните аргументи за стагнацията тук са точно проектите за солидни фискални тласъци, осъществени през последните две десетилетия. А да се каже, че Германия би трябвало да копира фискалната тактика на Франция - страна, която е в застоялост от три десетилетия - е в несъгласие на всяка икономическа логичност. Няма доказателства, че Германия харчи или влага по-малко, в сравнение с трябва; в реалност е тъкмо противоположното.
Проблемът на валутния съюз не е неналичието на държавни разноски или налози, а прекомерно високите размери и на двете. Тяхното непрекъснато повишаване разчита на извънредно рисковия залог, че Европейската централна банка ще избавя страните от еврозоната вечно, изключително поради намаляващите резултати от паричните и фискални политики.
Държавите на Стария континент не могат да чакат, че ще реализиран растежът, който политиките им по този начин или другояче не донесоха, в случай че не престават да позволяват същите неточности и в допълнение отслабват стопанските системи, нуждаещи се от привличане на вложения. А когато политиците натоварят стопанската система с огромни и даже растящи закрепени разноски, без да приоритизират капиталовите действия, продуктивността и стопанската независимост, те заплашват благоденствието, което претендират, че пазят. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ