Технологичният ренесанс в сливането на реалното и дигиталното
и за по-скромни суми този четвъртък в Брюксел бяха продадени напълно цифрови художествени произведения. Изображенията са налични в интернет, само че скъпото в действителност са кодираните цифрови данни, доказващи, че купувачът е притежателят на истинския цифров файл, с което той става неповторим и незаместим (оттук и британското название – non-fungible tokens (NFTs) – незаменими символи). В това се показва и разликата с криптовалутите, които са равностойни между тях. NFTs могат да бъдат фотоси, клипове, видео и аудио, както и всевъзможен различен вид цифрови формати. Под такава форма беше продаден и първият туит за съвсем 3 милиона $ през март тази година. NFTs обаче не носят авторско право – творбите или файловете свободно могат да се споделят и популяризират в интернет, само че те обезпечават цифровата благосъстоятелност. Физически образец би била истинската картина „ Мона Лиза ” на Леонардо да Винчи и нейните хиляди разновидности като копия, както и печатането й върху фототапети, чаши и калъфки за възглавници. Тя обаче принадлежи на Лувъра.
NFTs на пръв взор могат да се одобряват за една нова форма на това, което криптовалутите губят от ден на ден – децентрализацията и уникалността , откакто, и обмислят да сторят същото, а. Тези слаби звена липсват в новия цифров взрив на криптотворбите. Въпросът е какъв брой време ще би трябвало, с цел да бъдат въведени регулации и по отношение на NFTs?
Продажбата на цифровата творба на 39-годишния графичен дизайнер Майк Винкелман, прочут още като, се приема като преломен миг в историята на изкуството, а доста евентуално също така и на метода ни на схващане и взаимоотношение с интернет в XXI век. Ето по какъв начин си изяснява цифровият художник ползата към NFTs:
„ NFTs имат огромно бъдеще. Технологията е елементарна и може да бъде употребена за доста разнообразни неща. Много хора ги съпоставят с появяването на интернет. Тогава хората се чудеха защо може да се употребява една уеб страница, а точно – за публикуването на информация, което е просто, само че широкообхватно. С NFTs е същото. Те потвърждават правото на благосъстоятелност и сега единствено се загатва за опциите на тази технология. В случая се ползва при цифровото изкуство, само че може да се приложи в музиката, колите, мобилните телефони, дипломите, като по този начин да се потвърждава, че притежаваш нещо, било то физическо или нефизическо . ”
Beeple обаче позволява опцията търговията с NFTs да се окаже балон :
„ Има доста раздвижване и някои хора влагат пари в неща, които мога да подсигурявам съвсем сигурно, че ще бъдат без стойност . Ако нещо е NFT това не му носи стойност автоматизирано. Хората ще бързат и ще вложат пари. Връщайки се на аналогията с интернет, имаше неспокойствие и към него, получи се балон и той се спука. Но хората не стопираха да употребяват интернет. Мисля, че това ще се повтори. Ще има балон , в случай че вложите парите си в отпадък – ще е за нищо и ще ги загубите, само че концепцията за потребление на NFTs няма да изчезне. Технологията не е пресилена и е задоволително мощна, с цел да надживее това. Хората би трябвало да внимават, всичко е в начална фаза, има спекулации, би трябвало да мислят дали това, в което влагат парите си, ще е скъпо и след 5 или 10 години. ”
Анализът на адвокатката по интелектуална благосъстоятелност от Ню Йорк Лейла Аминоделей:
„ Творбата съставлява колаж от доста изображения, основани от Бийпъл за дълъг интервал от време. Някои критици настояват, че част от изображенията са расистки или сексистки и доста хора не харесват творбата. Но не се продадоха самите цифрови рисунки, а концепцията за благосъстоятелност, признаването на правото за извънредно владеене. Самата творба не е чак толкоз значима. И това демонстрира връзката сред живота ни и технологиите и разрастващите се способи на изложение. ”
Купувачът – 32-годишният Вигнеш Сундаресан – създател на компания за криптовалути и основен изпълнителен шеф на консултантска компания в осведомителните технологии, счита да изложи творбата в 4 виртуални действителности, които ще бъдат налични през уеб браузър или технология за виртуална действителност:
„ Идеята ми е да основа промишленост, тъй като считам, че NFTs са сполучливи. Така ще се отвори един нов свят за повече актьори и колекционери. И мисля, че този свят ще бъде едно по-добро място. Това е желанието ми. ”
Някои обаче предвещават неуспех . Сред тях е създателят на виртуалния свят Cryptovoxels Бен Нолан:
„ Не бих вложил спестяванията си в NFTs. Балонът ще гръмне и цената ще се срине. Идеята NFTs да е инвестиция или метод за правене на пари е ужасна. ”
Изкуството е единствено една част от новата стопанска система на виртуалните светове, където под формата на NFTs могат да бъдат продавани даже онлайн недвижими парцели, облекла и имена . Една от тези платформи даже. В тези виртуални споделени пространства са се провеждали фешън ревюта, а интерес провокират у музикантите, които по този метод по време на строги ограничавания могат да организират концерти и да продават билети. Предприемачът Ананд Вентесваран е безапелационен:
„ Възходът на NFTs се дължи в доста огромна степен на пандемията. По-голямата част от артистите навлязоха в това пространство, тъй като бяха принудени да търсят различни способи за изложение и изкарване на издръжка. Повечето от растежа се реализира през 2020 година Виртуалните пространства са триизмерни и там човек може да има тяло, могат да се въртят непрекъснато реклами. ”
Повечето консуматори на „ Facebook ” непринудено „ придвижват ” самоличността си в интернет посредством даването на данни за себе си, свои фотоси и с ненаситност употребяват стикерите, наподобяващи физическите им характерности. Но още по-примамлива е концепцията за тримерен и лишен от външни дефекти онлайн аватар на индивида, който може да извършва всевъзможни дейности . А този бранш се развива стремително, като огромните вложения идват от обществените медии, гейминг и порно промишленостите . Бившият модел Кристин Мазано е съосновател на софтуерна компания, създаваща суперреалистични триизмерни аватари на хора и макар че тази сфера към момента прохожда, счита, че пазарите за тях са модата, рекламата и цифровата помощ:
„ Има доста благоприятни условия за приложимост на аватарите – в опазването на здравето, като чат ботове, персонални компаньони и асистенти, виртуални инфлуенсъри и ютюбъри. Каквото човек може да направи в цифровото пространство, може да се размени с аватари, които даже приказват разнообразни езици, в това число жестомимичен. Мисля, че на поколението Z и по-младите хора доста им харесва и те ще решат по какъв начин тази технология да навлезе и каква част от бъдещето ще е . ”
Подобни цифрови копия на хора се употребяват към този момент няколко години от. А аватарът в Инстаграм има над 3 милиона почитатели, на които може да популяризира всичко. Благодарение на този маркетингов капацитет, компанията, която я е основала, коства над 125 милиона $.
Осъществяването на сходни хрумвания водят след себе си последици като водене на пръв взор на пълноценно редом онлайн битие на индивида. Прогнозата отпреди 10 години на Рей Курцвейл – американски инженер и откривател, за който Бил Гейтс споделя, че е най-хубавият в предвиждането на бъдещето:
„ Следващата стъпка е да сложим очила, които ще изпращат изображения непосредствено в ретината ни, като по този начин ще се потопим в тримерен нефизически, само че образен и звуков свят. Ще можем да се погледнем, само че тялото ни може да не е същото, като това в действителността. И това ще става все по-реалистично. В идващите 20-ина години ще бъдат основани наноботи с размерите на кръвни телца, които ще навлязат в телата ни, с цел да ни поддържат здрави от вътрешната страна. А някои ще влязат в мозъка ни неинвазивно – през капилярите. Те ще си взаимодействат с невроните ни. Така нашата памет и дарба да взимаме решения ще бъдат свързани с интернет и ще можем да навлезем във виртуалната действителност чрез нервната ни система . По този метод, в случай че желая да вляза във виртуалното пространство тези наноботи ще изключат сигналите от същинските ми очи и кожа и ще основават подобаващите сигнали за виртуалната среда. И по този начин ще се усещам като че ли съм там с моето виртуално тяло. То може да е моето от същинския свят или да е друго. Една двойка би могла да се смени и да прегледа връзките във връзката от другата страна. Учител може да разпореди на възпитаник да бъде Бенджамин Франклин в един виртуален Конгрес. Не просто да се облече като него, а да стане този воин. Тези виртуални действителности ще бъдат като уебсайтовете – ще се избират от милиони.. А други ще бъдат фантастични, като от различен свят. И тези места няма да са единствено за разформироване. В тях ще можем да поддържаме връзка с други хора и те ще бъдат продължение на действителността . ”
Снимки: pexels.com, unsplash.com, pixabay.com
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




