И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да

...
И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да
Коментари Харесай

Възкресяването на Лазар и вход Господен в Йерусалим

" И всеки, който живее и има вяра в Мене, няма да почине вовеки " Страстната седмица сред " Осанна във висините " и " Разпни Го "
Исус й рече: Аз съм Възкресението и Животът; който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее. И всеки, който живее и има вяра в Мене, няма да почине вовеки ".

Това е знаменателната фраза от Евангелието от Йоан, в която Господ Исус Христос изрича смисъла на битието на земята и същестуването на безсмъртната душа след физическата гибел.А цялата история е разказана в Евангелието по следния метод, представяме го с известни съкращения. " В това време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, който обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за популярност Божия, с цел да се популяризира посредством нея Син Божий...

Тогава Иисус им рече намерено: Лазар умря; но се веселя за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; само че да идем при него. Тогава Тома, именуван Близнак, сподели на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като пристигна Иисус, откри, че той е към този момент от четири дни в гроба...Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше у дома. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да почине брат ми. Но и в този момент зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му сподели: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.Иисус й рече: Аз съм Възкресението и Животът; който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее. И всеки, който живее и има вяра в Мене, няма да почине вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз имам вяра, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.Като сподели това, отиде да повика скритом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе пристигнал в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти постоянно Ме слушаш; само че това споделих за народа, който стои в близост, с цел да повярват, че Ти си Ме пратил.Като сподели това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с забрадка. Иисус им споделя: разповийте го и оставете го да върви. Тогава мнозина от иудеите, които бяха пристигнали при Мария и видяха що стори Иисус, повярваха в Него ".

Този въодушевяващ за всички християни роман на най-младия възпитаник на Христос - Йоан, предхожда едно от най-важните събития в Новия Завет - Вход Господен в Ерусалим. Това е шестата, последна неделя от Великия пост. През 2021 година година Православната черква го отбелязва на 25 април. Цветница е един от 12-те Велики празника в православието. Подвижен празник, който се отбелязва една седмица преди Възкресение Христово.

Влизането на Исус в Йерусалим е разказано и от четиримата евангелисти. За него описват и Матей (в 21 глава на неговото Евангелие), и Марк (в 11 глава), и Лука (в 19 глава), и Йоан (в 12 глава). В Евангелието от Матей (21:1-7) е казано, че когато наближили " Витфагия при Елеонската планина ", Иисус изпраща двама от апостолите във Витания, с цел да му доведат " ослица и осле с нея ". Йоан Богослов в своето Евангелие пък загатва, че Христос, като разкрил младо магаре, просто го възседнал.В Евангелията на Марк и Лука също се споделя, че Иисус изпраща двама от учениците си, с цел да му доведат магаре, като ги научава и какво да отговорят, в случай че ги питат. Така и се случва. Учениците намират животно, отвързват го и когато им задали въпроса " Защо го отвързвате? " дали отговор, че е нужно Господу, и го водят при Иисус.

Точно по този метод Иисус Христос, възседнал магаре, влиза в Йерусалим. При юдеите съществува античен бит, съгласно който владетелите, спечелили победа на бойното поле, били посрещани в града, яздейки кон или магаре. Но влизането на кон символизирало военните планове на владетеля, до момента в който влизащият, възседнал магаре, показвал на града, че желае мир.

По времето на Христос Юдея е завладяна от римляните. Юдеите чакат да се появи Месията, за който се приказва в свещените им трудове и за който пророците им проповядват непрестанно, като за човек, който ще ги избави от господството на непознатите. Вярвали са, че Месията - Спасителят на Израел - ще се появи на Пасха, по тази причина и посрещат Иисус Христос като Месията, тъй като към този момент били научили за чудото на възкресението на Лазар, осъществено от Иисус предния ден.Всъщност, жителите на Йерусалим посрещат Иисус като Цар, тъкмо както повеляват традициите и вярванията им - с палмови клончета, цветя и като застилат пътя му с облеклата си. Крещят неистово " Осанна на Сина Давидов! Благословен е идващият в името Господне! (т.е. - заслужен за хвалба е пратеникът на Бог). Царю Израилев! Осанна във висините! "

Христос на процедура влиза по този церемониален метод в Йерусалим, спазвайки всички пророчества, записани в Стария завет. Но той не влиза като цар земен, или като победител, завръщащ се след извоювана борба. Влиза като Цар, чието царство не е от този свят; като победител на прегрешението и гибелта. Вратата, през която съгласно преданията Иисус влиза в града, съществува и до през днешния ден, само че към този момент от епохи е зазидана.Само няколко дни по-късно методът, по който Иисус влиза в Йерусалим, ще бъде употребен като доказателство в процеса против него, с цел да бъде компрометиран в планове да узурпира властта.Латинското наименование на празника е Dominica in palmis (Палмова неделя, или безусловно " Ден господен в палми " ). В актуалните европейски езици също се употребява латинизираното наименование на празника, на британски да вземем за пример е Palm Sunday.В православието празникът се назовава Връбница или Цветница. Връбница, поради осветените върбови клончета, които заместват палмовите листа, а Цветница, тъй като Христос бил посрещнат и с цветя.

В навечерието на празника в храмовете се освещават на Всенощно бдение върбовите клончета. Чете се Евангелието, по-късно псалм 50-ти, а след това клонките се потапят в светена вода. В деня на Вход Господен в Йерусалим се служи неделна Литургия, по-точно - литургията на Йоан Златоуст, и клонките още веднъж се потапят в светена вода.

Върбовите клончета по традиция се пазят цялата последваща година - като декорация за иконите в дома на вярващите. На празника се позволяват ястия с риба.

След Входът Господен в Йерусалим следва Страстната седмица, която Господ Исус Христос претърпява измяната и разпъването на кръста. След това обаче идва Неговото Възкресение за наслада и разтуха на вярващите православни християни.
Източник: standartnews.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР