Оправдан за „албанската сделка“ осъди прокуратурата за 80 000 лв.
И трети оневинен по прословутото дело за " албанската договорка " осъди прокуратурата за солидно обезщетение по Закона за отговорността на страната. Това се вижда от електронното деловодство на Върховния касационен съд, който като последна инстанция дефинира, че Марио Стоичков би трябвало да получи 80 000 лева за противозаконното си обвиняване.
Сагата започна през 1993 година със абсурда в Министерството на защитата (МО) около изчезнали шест тира с оръжие. През 2012 година проточилият се 17 години развой против четиримата подсъдими приключи с оправдателни присъди, след което започнаха и делата за обезщетение. Искът на Стоичков бе за 120 хиляди лева Първата инстанция му присъди 100 хиляди лева, втората подвигна на 120 хиляди лева, само че висшите магистрати одобряват, че това обезщетение е повишено и го понижават на 80 000 лева с окончателното си решение.
Марио Стоичков беше единственият граждански обвиняем за присъединяване в " албанската договорка ". Той бе упрекнат като помощник в заграбване на 100 минохвъргачки, които са били предмет на договорката и трябвало да стигнат до Албания по време на югоембаргото. Първоначалните обвинявания включваха и 10 000 мини от поделението в Горна Малина и 150 пушки " Драгунов ", като общата стойност на оръжията беше изчислена на над 17 млн. неденоминирани лв. и 670 000 $. Основен обвиняем по делото беше началникът на Управление " Снабдяване и търговия " в МО полк. Валентин Попински, а останалите двама са заместникът му Стоян Цаков и Николай Николов от тогавашната Национална работа " Сигурност ".
В исковата си молба Стоичков твърди, че следствието, водено против него 9 години, му е предизвикало душевен премеждия, терзания в персонален, фамилен и професионален проект, уязвило престижа му и уронило доброто му име в обществото. Твърди още, че поради воденото против него дело компаниите, които оставил в България, банкрутирали и капиталите им били източени, изгубил фамилния си живот два следващи пъти, като през 2010 година и втората му брачна половинка поискала бракоразвод, тъй като не желала да живее с човек, който е преследван от закона. Изгубил околните връзки с децата си и даже най-близките му го третирали друго. Времето, прекарано в ареста, било интервал на мощен стрес в продължение на две години и осем месеца, а непрекъснатата медийна офанзива против него от 1994 година до 2012 година също съсипвала прочувствено и действително живота му. Свидетелка пък е дала показания пред съда, че бащата на Стоичков изпаднал в потрес и се самоубил, когато научил, че синът му е наказан на 20 години.
Сагата започна през 1993 година със абсурда в Министерството на защитата (МО) около изчезнали шест тира с оръжие. През 2012 година проточилият се 17 години развой против четиримата подсъдими приключи с оправдателни присъди, след което започнаха и делата за обезщетение. Искът на Стоичков бе за 120 хиляди лева Първата инстанция му присъди 100 хиляди лева, втората подвигна на 120 хиляди лева, само че висшите магистрати одобряват, че това обезщетение е повишено и го понижават на 80 000 лева с окончателното си решение.
Марио Стоичков беше единственият граждански обвиняем за присъединяване в " албанската договорка ". Той бе упрекнат като помощник в заграбване на 100 минохвъргачки, които са били предмет на договорката и трябвало да стигнат до Албания по време на югоембаргото. Първоначалните обвинявания включваха и 10 000 мини от поделението в Горна Малина и 150 пушки " Драгунов ", като общата стойност на оръжията беше изчислена на над 17 млн. неденоминирани лв. и 670 000 $. Основен обвиняем по делото беше началникът на Управление " Снабдяване и търговия " в МО полк. Валентин Попински, а останалите двама са заместникът му Стоян Цаков и Николай Николов от тогавашната Национална работа " Сигурност ".
В исковата си молба Стоичков твърди, че следствието, водено против него 9 години, му е предизвикало душевен премеждия, терзания в персонален, фамилен и професионален проект, уязвило престижа му и уронило доброто му име в обществото. Твърди още, че поради воденото против него дело компаниите, които оставил в България, банкрутирали и капиталите им били източени, изгубил фамилния си живот два следващи пъти, като през 2010 година и втората му брачна половинка поискала бракоразвод, тъй като не желала да живее с човек, който е преследван от закона. Изгубил околните връзки с децата си и даже най-близките му го третирали друго. Времето, прекарано в ареста, било интервал на мощен стрес в продължение на две години и осем месеца, а непрекъснатата медийна офанзива против него от 1994 година до 2012 година също съсипвала прочувствено и действително живота му. Свидетелка пък е дала показания пред съда, че бащата на Стоичков изпаднал в потрес и се самоубил, когато научил, че синът му е наказан на 20 години.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ