Тиранинът винаги има нужда да предизвиква война ♥ ПЛАТОН
„ И така тиранинът е привързан с блажена нужда, която му подрежда или да живее с навалица негодници, които го ненавиждат, или въобще да не живее. “
~ „ Държавата “ на Платон
(„ Plato “ by Attributed to Jusepe de Ribera)
Човекът при тиранията
Но по какъв начин стартира прекосяването на един подложен отпред човек в тиранин? Не е ли очевидно, че то стартира незабавно щом поставеният отпред стартира да прави това, което е направил оня, за който се разправя в мита за храма на Зевс Ликийски* в Аркадия? Това, че всеки, който навкуси от човешки черва, даже единствено една част да е нарязана сред другите черва на жертвените животни, по нужда се трансформира във вълк. Или ти не си слушал за тоя мит?
По същия метод нали и поставеният отпред на народа, като се ползува от цялостното послушание на националните маси, не би се въздържал от едноплеменна кръв, само че с несправедливи доноси, както нормално става, дава под съд обвинения, осквернява се с убийства, лишава живот на човек, с език и нечестива уста вкусва ликвидиране на родственик, праща на заточение и убива, дава обещание опрощаване на задълженията и преразпределение на земята? След един подобен живот не дефинира ли сама ориста за един подобен човек по нужда или да погине от враговете си, или да стане тиранин и да се трансформира на вълк от човек?
Този човек, няма ли да се надига против ония, които имат парцели? Но откакто бъде лишен от власт и откакто си я възвърне макар враговете, няма ли той да стане умел тиранин?
Защо да не разгледаме в този момент щастието на индивида и на самата страна, в която се намира подобен смъртен?
Нали е правилно, че в първите дни и първоначално въобще на своята работа той се усмихва и ласкаво посреща всички, с които се среща, не се назовава тиранин, дава обещание доста на всеки човек и за страната, освобождава от задължения и раздава земи на народа и на свои близки, преструва се на милосърден и мирен за всички?
Що се отнася до външните врагове, с едни той се помирява, други унищожава и си обезпечава успокоение откъм тях, само че при пръв комфортен случай постоянно стартира войни, с цел да имат жителите потребност от лидер.
Като внасят пари, те стават небогати и биват принуждавани да се грижат ежедневно за препитанието си и по-малко заговорничат против него. А щом пък стартира да подозира някои в свободолюбиви мисли, които се пробват да не му разрешават да властвува, нали такива той убива, като ги счита за свои врагове? Заради всичко това тиранинът постоянно има потребност да провокира война. А като прави това, не се ли подмята все повече и повече на ненавист от страна на жителите? Тогава някои от тия, които са го въздигнали и към момента имат мощ, няма ли да отимат храброст и пред него, и между тях да го упрекват за това, което става, стига да се намерят някои по-дръзновени? И тиранинът би трябвало да унищожава всички тия, в случай че желае да властвува, до момента в който не остане никой от приятелите и от враговете му, от които би имал някаква изгода.
Следователно тиранинът би трябвало остро да следи кой е неустрашим, кой е милосърден, кой е интелигентен, кой е богат; и той е по този начин благополучен, че щеш не щеш е задължен да бъде зложелател на всички тия люде и да крои козни против тях, до момента в който не очисти страната от тях.
Съвсем противоположно на това, което лекарите предписват за телата, тъй като те изгонват най-лошото и резервират най-хубавото, а тиранинът прави противоположното.
И така тиранинът е привързан с блажена нужда, която му подрежда или да живее с навалица негодници, които го ненавиждат, или въобще да не живее.
Не на вятъра, изцяло умно дело наподобява да се пишат трагедии; изключително се отличава в това дело Еврипид… Той е споделил следната дълбока мисъл: „ Мъдрите тирани поддържат връзка с мъдри. “ Очевидно той назовава мъдри тези, с които тиранинът поддържа връзка. Но колкото и да са мъдри създателите на нещастия - продължих аз, - да извинят нас и ония, които уреждат своята страна като нас, че ние не ги одобряваме в нашата страна, тъй като те възхваляват тиранията. Те посещават другите страни, събират народа и против несъмнено заплащане наемат хубави, мощни и безапелационни гласове на актьори и влекат държавните уредби към робия и народна власт. Освен това тия създатели получават хонорари и почести изключително, както е и естествено, от тираните, а по-късно и от демократите. Но колкото те се изкачват по-нагоре по стръмнините на държавната власт, толкоз повече понижава тяхната чест, като че ли от задъхване не може да вървят по-нататък.
* Зевс Ликийски* - съгласно легендата Ликаон принесъл в жертва на Зевс своя наследник, само че щом кръвта на младенеца оросила жертвеника, бащата незабавно се трансформирал на вълк. Тук има игра на думи: Зевс е Ликийски, а на гръцки вълк значи „ ликос “.
Избрано от: „ Държавата “, Платон, превод Александър Милев, изд. „ Наука и изкуство “, София, 1981 година
Картина: „ Plato “ by Attributed to Jusepe de Ribera
