Нуждаем ли се от равноправие? - II
И по този начин, нуждаем ли се от тъждество – както в правата, по този начин и в отговорностите? Само преди четвърт век позитивен отговор са дали над 70% от европейките. Днес обаче се следи противоположната наклонност. Много дами, изпитали прелестите на независимостта, към този момент желаят тъкмо противоположното. Над половината от работещите дами са изявили предпочитание да изоставен работа и да станат домакини. Но даже и останалите, които са съгласни да се трудят наедно със брачна половинка си, не желаят никога да изкарват повече от него. Това ясно демонстрира, че болшинството дами, както и преди, избират в някаква степен да са подвластни от мъжете си. Но значи ли това, че сами се отхвърлят от извоюваната независимост?
Често сме склонни да подценяваме постигнатото от поколенията дами преди нас. Но задоволително е да си представим, че без техните старания през днешния ден не бихме могли свободно да разполагаме с финансовите си средства, да имаме право на бракоразвод, равни благоприятни условия за обучение и работа. Всъщност техните триумфи надалеч не се изчерпват с формалните права, а прекатурват настройките към нашия пол. Едва ли има жена през днешния ден, която би желала да бъде обиждана, считана за за второкласен човек или бита.
Но какво тогава се е трансформирало? Не самият блян към независимост, а по скоро нейното схващане. Докато поколенията преди нас са се е стремило към равнене освен в правата, само че даже във външността и държанието, през днешния ден към този момент ни е ясно, че сходен път не ни води до мечтаното благополучие, а в противен случай – отдалечава ни от женската ни същина. Затова концепцията за равенството придобива друго измерение.
Днес още веднъж се цени това, което единствено преди едно потомство се смяташе за назадничаво – дамите сами да отглеждат и подготвят храната за фамилиите си, да отделят огромна част от времето и вниманието си за децата, да се отдават на домашно творчество. Но това не е връщане в предишното, а взор напред в бъдещето. Би могло да се каже, че женската равноправност е преодоляла към този момент детския си интервал – желанието да се докопа непременно до това, което й е било неразрешено и едвам в този момент, задоволила тази нужда, стартира да се вслушва в това, което й е вътрешно присъщо.
Равноправието значи право на избор. Избор, по какъв метод да строим живота си, а не натрапването на някакъв подготвен модел на държание, като този на жената-кариеристка. Всяка от нас би трябвало да е свободна да работи, в случай че това я води към нейната самореализация, или да се посвети на фамилията, в случай че точно в това е нейното предопределение. В този смисъл равноправието ни е нужно, само че единствено в случай че вярно го използваме. Преди всичко би трябвало да осъзнаем същинските си потребности и да вземаме решения не в интерес на близките и обществото, а в сходство със личните си влечения и полезности.Продължава:
Нуждаем ли се от пълноправие?
Често сме склонни да подценяваме постигнатото от поколенията дами преди нас. Но задоволително е да си представим, че без техните старания през днешния ден не бихме могли свободно да разполагаме с финансовите си средства, да имаме право на бракоразвод, равни благоприятни условия за обучение и работа. Всъщност техните триумфи надалеч не се изчерпват с формалните права, а прекатурват настройките към нашия пол. Едва ли има жена през днешния ден, която би желала да бъде обиждана, считана за за второкласен човек или бита.
Но какво тогава се е трансформирало? Не самият блян към независимост, а по скоро нейното схващане. Докато поколенията преди нас са се е стремило към равнене освен в правата, само че даже във външността и държанието, през днешния ден към този момент ни е ясно, че сходен път не ни води до мечтаното благополучие, а в противен случай – отдалечава ни от женската ни същина. Затова концепцията за равенството придобива друго измерение.
Днес още веднъж се цени това, което единствено преди едно потомство се смяташе за назадничаво – дамите сами да отглеждат и подготвят храната за фамилиите си, да отделят огромна част от времето и вниманието си за децата, да се отдават на домашно творчество. Но това не е връщане в предишното, а взор напред в бъдещето. Би могло да се каже, че женската равноправност е преодоляла към този момент детския си интервал – желанието да се докопа непременно до това, което й е било неразрешено и едвам в този момент, задоволила тази нужда, стартира да се вслушва в това, което й е вътрешно присъщо.
Равноправието значи право на избор. Избор, по какъв метод да строим живота си, а не натрапването на някакъв подготвен модел на държание, като този на жената-кариеристка. Всяка от нас би трябвало да е свободна да работи, в случай че това я води към нейната самореализация, или да се посвети на фамилията, в случай че точно в това е нейното предопределение. В този смисъл равноправието ни е нужно, само че единствено в случай че вярно го използваме. Преди всичко би трябвало да осъзнаем същинските си потребности и да вземаме решения не в интерес на близките и обществото, а в сходство със личните си влечения и полезности.Продължава:
Нуждаем ли се от пълноправие? Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ