И най-силният бизнесмен е по-слаб от най-слабата държавата. Думите са

И най-силният предприемач е по-слаб от най-слабата страната.
Думите са на Васил Божков, който перифразира Илия Павлов. Така преди 20 години шефът на " Мултигруп " разяснява възприятието за безсмъртност, превзело следващия
новоизлюпил се паралия, решил с някой и различен милион да смени властта, тъй като не му правила работа. Не че " Мултигруп " не беше монополизирал тъкмо тази активност години
наред по време на прехода. Но и най-влиятелният олигарх по това време към този момент беше
схванал по сложния метод, че можеш да разполагаш с парите на цялата страна, само че
това въобще не значи, че тя ще ти разреши да притежаваш и най-малката банка в нея.
Това изявление е направено по време на първите сбирки на клуб „ Възраждане “. Същият, обединил имената и милионите на огромна част от хората, записани на противоположната страна на фотография, прашасала повече от 15 години в кабинета на Атанас Бобоков. И открита от прокурорите, до момента в който тези дни събираха доказателствата за присъединяване на русенските братя в незаконна скица за импорт на отпадък.
Дни наред т.нар бизнес хайлайф се впусна в гадания какво значат сумите, които красят близо 60-те имена под фотографията. Докато забавляваха аудиторията със спомените си, ръкоположеният от самия тях за главатар на прехода Васил Божков пък се грижеше за вкарването на спомагателна мистика на обстановката. Влезе в ролята и на Али Баба, и на Шехерезада, приготвил приспивни приказки за
1001 нощи.        
Нито комичното, нито трагичното държание на обвинените обаче съумя да отвлече вниманието от един нелицеприятен факт: Списъкът на Бобокови може да нервира окото на българина с бг милионери, само че никой от тях нито през вчерашния ден, нито
през днешния ден попада в влиятелните ранглисти на най-успелите в района.  
Ако е правилно изказванието на най-богатия русенец, а точно: че правил листата си по книга на най-богатите в България, то излиза, че съвкупното благосъстояние на най-заможните преди 15 години е към 3,5 милиарда $. Оставаме
встрани, че активи за 20 милиарда са приватизирани единствено по Костово време. Забравяме
и за траншовете с алените куфарчета. Фокусираме се единствено върху обстоятелството, че още
тогава, за разлика от всичките прилежащи страни, огромни наши играчи на запад от
Драгоман и на север от Русе няма. Затова и в класацията на 100-те най-богати в Централна
и Източна Европа за 2005 година са записани трима българи и то от 82-ро място
нататък. А две години по-късно - след разпиляването на наследството на Илия Павлов и Емил Кюлев, българското присъединяване в балканската бизнесолимпиада е показано единствено от пещерата на Али Баба.
Още по-тъжно е, че където сме били на опашката в сходни ранглисти преди 15 години, там сме и през днешния ден.
В последната ранглиста на топ 500 на фирмите в ЦИЕ – за 2018-та година е похвално, че са се промъкнали 17 родни компании, само че сумата от 21 милиарда, с която те вземат участие, за жалост е единствено общият им оборот.
Сред десетки румънски, маджарски, хърватски и сръбски предприятия, в първите 100 най-богати компании в района попадат единствено 4 нашенски.
„ Български енергиен холдинг “ е на първо време в класирането, следван от добивната „ Аурубис “. Останалите две са петролната рафинерия в Бургас и бензиностанциите на " Лукойл ". И двете по това време са свързани с един от листата на Бобокови. А в случай че се доверим на думите на депутата Валери Симеонов, Валентин Златев е и кандидат-член на различен лист.
Какво излиза: нашенските баровци, горди приватизатори на стопанската система по време на целия 30-годишен преход, влизат в топкласации единствено за артефакти, първокласни яхти, самолети и лимузини. А когато белезниците щракнат, коронният им номер е да стартират да се жалват, че имат международен бизнес, който страната желае да отнеме.