Поколението Копи - пейст - II
И на пазара на труда – място, където доста генерации се самодефинираха и осмисляха, тук е техният неуспех. Искат да имат бляскав живот, само че без доста да работят физически и да правят активност в дълъг интервал от време. Повечето от тях избират свободни специалности, фрилансъри или на възнаграждения, 8- часовият работен ден е анахронизъм. В същото време доста ценят труда си, държат да е добре обезщетен, да поддържат висок статус, да разполагат с дълъг годишен отпуск, който глобализацията предостатъчно ще уплътни с екзотична дестинация на другия завършек на света. Работодателите им към този момент ги назовават „ примадони ” – нарцистични, алчни, материалисти. Те са доста практично насочени младежи, за жалост, с незадоволителна подготовка, тъй като сред просветителната система и тях има неизпълним ерес. Затова сега има взрив на младежката безработица и в добре развити, обществени страни. Ако въобще тези младежи работят, то е, с цел да спонсорират всекидневието си, най- дълготрайните им спестявания са за годишният им отпуск или за едно „ доста крепко лято на морето ”. Но животът е повече от това...
Всяка потомство би трябвало да има обща идея. Нещо, което го въодушевява, дава му посока и осмисленост. Но при тях механизмът предшества смисъла – обществените мрежи и технологиите им дават опцията бързо да се провеждат. Което ги прави светкавична маса хора – потвърдиха го на Уолстрийт, виждаме го и по нашите улици в последно време, само че това един в общия случай нихилистичен метод. Защото в протеста им към властта или корпорациите няма духовна подплатеност, а просто досада и самовлюбената приятност да бъде „ лайкнат ” в обществената мрежа. Повечето от тях не оферират действителна политическа опция, въпреки да тръбят смяна, а другите скрито желаят да са най-малко толкоз богати, колкото са омразните корпорации от Уолстрийт, само че не знаят по какъв начин да го реализиран. Затова с доста самочувствие разясняват и се означават в в обществените мрежи, в действително време, седнали на тротоарите. Това не е никаква идея, а неправилен протест, подправена нематериалност.
Технологиите направиха услуга на предходното потомство – бих споделила, моето, само че на тях изиграват неприятна смешка. Докато ние израснахме към момента с книги и игра пред блока, технологиите пристигнаха относително късно в живота ни, те порастват от 7 годишни с най- новите джаджи с неограничени благоприятни условия. Карат ги да имат вяра, че с тяхната подготвеност по отношение на действителността, най-вече виртуална, се изчерпва значимостта им като персони. Докато ние имахме опцията да стартираме от друга, духовна насочна точка и технологиите да ни създадат единствено по- сполучливи, да ги употребяваме като средство за работа и икономисване на скъпо за работа време, днешните млади познават единствено тази точка. Критичното мислене им е непознато. За оценки място няма. По отношение на технологиите даже демонстрират признаци на привързаност – абстиненция, влошено прочувствено положение, нервност.
Възможно ли е технологиите, Интернет, толкоз да моделира цяло едно потомство, по метод, по който скоро няма даже да можем да си представим? Защото просто не ни се случва пред очите, а е виртуален, достъпът на който доста скоро ще ни бъде и отхвърлен? Толкова ли изгубени са тези деца, въоръжени с най- новите джаджи на 7-8 годишна възраст? Аз имам вяра, че не са. Виждам в класа на моята щерка очаквания. Виждам вяра и в другите, по- огромните. Виждам дела – околна среда, просвета, спорт, различни енергийни източници. Виждам, че има деца, обърнати към духовните полезности, на които трудът не им е непознат и стъпват по земята. Не би трябвало да ги изолираме от връстниците им, те имат обща осцилация с това „ копи- пейст ” потомство, за положително или за неприятно. Понякога се става човек, не в протеста против родителското, а против личното потомство. И тези деца знаят, че Интернет е просто средство, което може да е необикновено потребно. Като всяко друго средство може да се употребява за положително или за неприятно. От тях зависи... Продължава:
Поколението " Копи - пейст " * - I
Всяка потомство би трябвало да има обща идея. Нещо, което го въодушевява, дава му посока и осмисленост. Но при тях механизмът предшества смисъла – обществените мрежи и технологиите им дават опцията бързо да се провеждат. Което ги прави светкавична маса хора – потвърдиха го на Уолстрийт, виждаме го и по нашите улици в последно време, само че това един в общия случай нихилистичен метод. Защото в протеста им към властта или корпорациите няма духовна подплатеност, а просто досада и самовлюбената приятност да бъде „ лайкнат ” в обществената мрежа. Повечето от тях не оферират действителна политическа опция, въпреки да тръбят смяна, а другите скрито желаят да са най-малко толкоз богати, колкото са омразните корпорации от Уолстрийт, само че не знаят по какъв начин да го реализиран. Затова с доста самочувствие разясняват и се означават в в обществените мрежи, в действително време, седнали на тротоарите. Това не е никаква идея, а неправилен протест, подправена нематериалност.
Технологиите направиха услуга на предходното потомство – бих споделила, моето, само че на тях изиграват неприятна смешка. Докато ние израснахме към момента с книги и игра пред блока, технологиите пристигнаха относително късно в живота ни, те порастват от 7 годишни с най- новите джаджи с неограничени благоприятни условия. Карат ги да имат вяра, че с тяхната подготвеност по отношение на действителността, най-вече виртуална, се изчерпва значимостта им като персони. Докато ние имахме опцията да стартираме от друга, духовна насочна точка и технологиите да ни създадат единствено по- сполучливи, да ги употребяваме като средство за работа и икономисване на скъпо за работа време, днешните млади познават единствено тази точка. Критичното мислене им е непознато. За оценки място няма. По отношение на технологиите даже демонстрират признаци на привързаност – абстиненция, влошено прочувствено положение, нервност.
Възможно ли е технологиите, Интернет, толкоз да моделира цяло едно потомство, по метод, по който скоро няма даже да можем да си представим? Защото просто не ни се случва пред очите, а е виртуален, достъпът на който доста скоро ще ни бъде и отхвърлен? Толкова ли изгубени са тези деца, въоръжени с най- новите джаджи на 7-8 годишна възраст? Аз имам вяра, че не са. Виждам в класа на моята щерка очаквания. Виждам вяра и в другите, по- огромните. Виждам дела – околна среда, просвета, спорт, различни енергийни източници. Виждам, че има деца, обърнати към духовните полезности, на които трудът не им е непознат и стъпват по земята. Не би трябвало да ги изолираме от връстниците им, те имат обща осцилация с това „ копи- пейст ” потомство, за положително или за неприятно. Понякога се става човек, не в протеста против родителското, а против личното потомство. И тези деца знаят, че Интернет е просто средство, което може да е необикновено потребно. Като всяко друго средство може да се употребява за положително или за неприятно. От тях зависи... Продължава:
Поколението " Копи - пейст " * - I Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ