Гробницата край Свещари - последният дом на велик гетски цар
И до през днешния ден тракийската цивилизация е забулена в тайнственост и има доста въпроси, на които учените към момента не са дали отговори. Едно обаче е несъмнено – траките са ни завещали стотици монументи, с помощта на които можем да се докоснем до тяхната богата просвета.
Една от най-впечатляващите и най-добре непокътнати тракийски гробници по българските земи е Свещарската. Тя се намира покрай село Свещари, община Исперих, на 42 километра от Разград и е част от историко-археологически резерват „ Сборяново ”, обхващащ западната част от Лудогорското плато, сред селата Свещари и Малък Поровец. Резерватът обгръща още няколко старинни могили и некрополи, остатъци от античен тракийски град и мюсюлманското светилище – Демир баба теке.
Тракийската гробница е открита през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново) край селото и това я прави едно от най-сензационните открития на предишния век. Това, което разграничава Свещарската гробница от всички други е фактът, че откакто е разкопана и проучена изцяло към нея е издигната камера, която е затрупана. Така посетителите имат опция да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени. Никоя друга гробница у нас не предлага това.
Тя е издигната през първата половина на III в. пр.н.е. Нейните размери са впечатляващи – дълга е 7,5 метра, необятна е 6,5 метра, а височината ѝ от вътрешната страна е 4,45 метра. Построена е напълно от огромни бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от кулоар, наименуван дромос, водещ към три пространства – преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички пространства са покрити с полуцилиндрични сводове, ситуирани асиметрично с друга височина. Входът на преддверието е с декорация от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни украшения има и на доста места в гробницата, в това число животни и други форми.
Учените считат, че това е последния дом на Дромихет – царят на племето гети, което е населявало земите в района. В гробната камера са открити две каменни кревати, човешки остатъци, както и гробни блага. Каменните кревати са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни подиуми на обожествяване. Човешките кости пък са били на трима души. Едните са на мъж, към 36-годишен, евентуално гетски държател, другите са на 25-годишна жена, евентуално брачната половинка му, която трябвало да го съпровожда в задгробния живот. Другите остатъци са частични, историците допускат, че са на родственик на царя и са били положени по-късно.
Изключително красива и забавна е украсата на самата гробна камера.
Като цяло тя е построена в елинистичен жанр, само че е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са завършени като колонада, само че вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на 10 дами, с ръце вдигнати нагоре към тавана, наречени кариатиди.
Височината им е 1,2 метра. Облечени са в мощно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва облеклата им. Краят на облеклата им е извърнат нагоре и наподобяват чашка на цвете. За майсторството на техните основатели свидетелства това, че всяка една от тях е с друго лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и облеклата им са били оцветени с багра и две хилядолетия по-късно ние можем да забележим кафявата багра по косите им.
На полукръглата стена под свода на гробната камера посредством рисунка е изобразен ритуалът по хероизация (обожествяване) на починалия държател. Царят е показан на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други дами зад нея, които носят блага в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на починалия държател венец от злато.
Както сцената на хероизацията, по този начин и кариатидите са останали незавършени. Рисунката е обрисувана единствено с креда, а ръцете на някои от дамите са издялани жестоко. Това навежда на догатката, че владетелят, за който е била предопределена гробница е умрял прибързано, евентуално в борба, и по тази причина майсторите не са съумели да довършват до дъно работата си.
Една от най-впечатляващите и най-добре непокътнати тракийски гробници по българските земи е Свещарската. Тя се намира покрай село Свещари, община Исперих, на 42 километра от Разград и е част от историко-археологически резерват „ Сборяново ”, обхващащ западната част от Лудогорското плато, сред селата Свещари и Малък Поровец. Резерватът обгръща още няколко старинни могили и некрополи, остатъци от античен тракийски град и мюсюлманското светилище – Демир баба теке.
Тракийската гробница е открита през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново) край селото и това я прави едно от най-сензационните открития на предишния век. Това, което разграничава Свещарската гробница от всички други е фактът, че откакто е разкопана и проучена изцяло към нея е издигната камера, която е затрупана. Така посетителите имат опция да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени. Никоя друга гробница у нас не предлага това.
Тя е издигната през първата половина на III в. пр.н.е. Нейните размери са впечатляващи – дълга е 7,5 метра, необятна е 6,5 метра, а височината ѝ от вътрешната страна е 4,45 метра. Построена е напълно от огромни бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от кулоар, наименуван дромос, водещ към три пространства – преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички пространства са покрити с полуцилиндрични сводове, ситуирани асиметрично с друга височина. Входът на преддверието е с декорация от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни украшения има и на доста места в гробницата, в това число животни и други форми.
Учените считат, че това е последния дом на Дромихет – царят на племето гети, което е населявало земите в района. В гробната камера са открити две каменни кревати, човешки остатъци, както и гробни блага. Каменните кревати са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни подиуми на обожествяване. Човешките кости пък са били на трима души. Едните са на мъж, към 36-годишен, евентуално гетски държател, другите са на 25-годишна жена, евентуално брачната половинка му, която трябвало да го съпровожда в задгробния живот. Другите остатъци са частични, историците допускат, че са на родственик на царя и са били положени по-късно.
Изключително красива и забавна е украсата на самата гробна камера.
Като цяло тя е построена в елинистичен жанр, само че е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са завършени като колонада, само че вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на 10 дами, с ръце вдигнати нагоре към тавана, наречени кариатиди. Височината им е 1,2 метра. Облечени са в мощно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва облеклата им. Краят на облеклата им е извърнат нагоре и наподобяват чашка на цвете. За майсторството на техните основатели свидетелства това, че всяка една от тях е с друго лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и облеклата им са били оцветени с багра и две хилядолетия по-късно ние можем да забележим кафявата багра по косите им. На полукръглата стена под свода на гробната камера посредством рисунка е изобразен ритуалът по хероизация (обожествяване) на починалия държател. Царят е показан на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други дами зад нея, които носят блага в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на починалия държател венец от злато.
Както сцената на хероизацията, по този начин и кариатидите са останали незавършени. Рисунката е обрисувана единствено с креда, а ръцете на някои от дамите са издялани жестоко. Това навежда на догатката, че владетелят, за който е била предопределена гробница е умрял прибързано, евентуално в борба, и по тази причина майсторите не са съумели да довършват до дъно работата си.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ