Кеворкян: Денков ще бъде запомнен само ако запаше меча на хан Кубрат и напълни аптеките с инсулин
И Бойко от време на време се прехласва от евтините номера на ПростоКирчо.
Последно сподели: „ Евала на Кирил, изигра ни по харвардски “.
По харвардски?!
Ако не друго, то най-малко едно би трябвало да им признаем на кирчовци – съумяха да внушат на българската аудитория, че фамозният Харвард е люпилня на измамници, място, където те излъскват уменията си.
Ето какво споделя Бойко, че е схванал за Харвард, около меморандума, който задъвкаха тия дни кирчовци /цитат/:
„ Кирил ми оказа помощ да схвана играта му, тъй като ми описа по какъв начин и на какво са ги учили в Харвард. Слагаш една алена линия, мюретата, такива като ГЕРБ, се хвърлят върху нея – това е външният министър, и през това време печелиш всичко друго… Изведнъж външно министерство стана най-важното. После Денков излезе и сподели академично, че не било толкоз значимо, значимо било да се заменяем. И до момента в който се заменяем, всички организации и министерства остават за тях.
Евала на Кирил, по какъв начин изигра обществото и остави ГЕРБ да мрънкат за някакъв меморандум. Евала, в случай че са ги научили на нещо в Харвард, това е… “
Надявам се, че Бойко е наясно, какво ни споделя – тъй като с откровенията си за фокусника ПростоКирчо ни оставя може би едно от най-смразяващите удостоверение за коварствата на Прехода.
Свидетелство, че тукашната политика е мръснишка работа, че в нея вършеят и се надхитрят уличници, доверието посред им въобще не съществува и поради това и надлъгването още повече им се услажда.
И тази политика няма да стане по-малко неприлична, в случай че я припишем на Харвард.
Ние сме в положение да принизим всичко.
И Харвард няма по какъв начин да ни се опре, без значение че е учреден още през 1636 година – когато нашите тогавашни кирчовци най-вероятно са говорили на конете си на турски.
През последните години и Харвард не беше пощаден от кавги – най-скорошният е от началото на тази година, когато група еврейски студенти дадоха на съд университета, тъй като „ ползва политики, които не ги пазят в задоволителна степен от тормоз, подценява жалбите им и наема преподаватели, които поддържат антиеврейското принуждение и популяризират антисемитска агитация “.
Това е добра концепция, може да бъде приложена и у нас от някои тукашни неправителствени организации – да подадат тъжба против издевателството, който българските „ харвардци “ упражняват против личния си народец.
Преди време пък нашумя друга спекулация, обвързвана с изпитни измами – Харвард явно към този момент не е оня Харвард, с богове като Гълбрайт.
Още преди кирчовци да дебаркират тук, престижът на Харвард надали е бил изключително висок измежду локалните измамници, откакто подправена тапия от въпросния университет се е продавала единствено за 40 хиляди $.
Известна е фразата, че и входът към Рая има цена, с цел да бъде защитен той от сганта.
С 40 хиляди $ това не може да се случи.
Известна е и друга фраза, която също приписват на харвардските ученици: „ Истински благородник е оня, който знае по кое време да престане да бъде благородник “.
Това пък напълно не се отнася за нашите хора – те престават да бъдат джентълмени, още преди да са станали такива.
Те са си едни превъзходни измамници – съгласно Бойко – чак да им се възхитиш.
Мамят хората, с които сякаш ръководят страната, какво остава за простолюдието.
И какво дава отговор Кирчо на Бойко?
Направо си признава, че са разигравали спектакъл.
И Господ да стане пиар на този човек, той отново ще си „ дранчи “(негова е думата), каквото му скимне.
Ами Денков? Просто не е за поверие, че и той единствено е играл ролята на маниакален кандидат за поста външен министър.
Е, това към този момент в действителност е прекомерно. А публиката си мислеше, че той наивно изживява фантазията си да се снима със международни политици.
Но, така или другояче, ослепително се показа в ролята на мюре, на онази „ алена линия “, която ГЕРБ не трябва да пресичат.
Всичко обаче е било единствено игра, нищо повече, евтина игра, която се съчинява на завряла глава – хилондрят се и вършат българската политика.
И когато това им е омръзнало, отдръпват мюрето, към този момент не им е нужно, нали е просто един техен наемник, един послушник, който най-често въобще не вдява какви ги прави.
Тия дни Денков опозори и хан Кубрат – подари имитация на меча му на Зеленски, а оня му сподели, че не му трябват джунджурии, а ракети.
Зеленски и Кубрат – такава гротеска може да е плод единствено на една непремерена екзалтираност.
И, след всичко това, още веднъж сядат – и харвардци, и мюрета – отново да договарят, важно-важно, и най-много откровено загрижени за държавните каузи.
Интересно, дали и ББ не се е почувствал в някой миг мюре. Няма кой да го пита – с цел да не отнесе някой тупаник.
Във всеки случай, несъмнено е наясно, че в някаква степен функциите се разместват – негова беше концепцията да даде на „ джентълмените “ водещата роля в сакатия управнически модел, с цел да ги изтощи и злепостави до дъно.
А за себе си остави позицията на Наместника, който ги направлява бащински. Но се случи друго – и в този момент би трябвало да му повярваме, когато ни убеждава, че са ловки измамници, които биха преметнали и родните си майки.
Междувременно, те добре използваха наивността на простолюдието – а имат и един задоволително повратлив съюзник/медиите, които старателно придават тежест на очевидните им провали.
Никога не сме били очевидци на толкоз безсрамна и нападателна приемливост.
И севернокорейците биха се тормозили да показват изпражненията за рози.
Гледах по малкия екран министъра на културата – мирен човечец, някогашен артист – и даже да не е бил изключително надарен, добре играе ролята на изцяло ненужен служител.
И езикът му също е уместно прозрачен – и би трябвало да си огромен добряк, с цел да очакваш от този човек нещо ексцентрично, някакъв проблясък на мисълта, който да те впечатли, въпреки всичко е министър на културата, а не счетоводител, който се грижи единствено за заплатите на аркашките.
Разбира се, неуместно би било в наши дни да чакаме нашият министър на културата да е сходство на Андре Малро, примерно, само че пък сме имали кадърни министри – а в този момент този би трябвало да го съпоставяме с предходния измисленяк на Кирчо – Просто Наско – и да се утешаваме, че не е толкоз чалнат.
По някое време министърът загатна дългогодишната директорка на фамозната „ класическа “ гимназия Гергина Тончева. Това беше единственото свястно нещо в изявлението – с цел да се сетят и най-недосетливите, каква празнина ни оферират в наши дни Управниците ни.
Тончева беше, отвън всичко друго, и една храбра жена.
През 1987 година разговарях с нея в рубриката „ Събеседник по избор “ и тя сподели нещо популярно: „ Когато служителят на реда получава повече от учителя, това по никакъв начин не е удобно за една страна “ – и имаше поради таман България от времето на „ зрелия “ соц.
Вярно, цитира Ленин, само че и това си беше безспорно демонстрация на смелост в ония години.
А в този момент министърът на културата се хвалеше, че бил консенсусна фигура. Сякаш сме осъдени да имаме такива смелчаци.
Интервюто с Кръстев бе в рубриката „ Защо, господин министър? “ – и, без значение от напъните на Жени Марчева, евентуално единственото, което е останало в главите на телевизионните фенове е недоумението, за какво имаме подобен министър на културата – за какво в действителност?
В премиерното издание на „ Аз обичам България “, по някое време Кадиев измрънка нещо за богаташите от противниковия тим на Алипиев – а това бяха „ богаташите от чалгата “ Азис и Галена.
Те обаче просто смазаха младите артисти от другия тим.
Това пък какво значи?
А Денков ще бъде запомнен, единствено в случай че в оставащите му дни запаше бутафорния меч на хан Кубрат и най-сетне изпълни аптеките с инсулин.
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян
Последно сподели: „ Евала на Кирил, изигра ни по харвардски “.
По харвардски?!
Ако не друго, то най-малко едно би трябвало да им признаем на кирчовци – съумяха да внушат на българската аудитория, че фамозният Харвард е люпилня на измамници, място, където те излъскват уменията си.
Ето какво споделя Бойко, че е схванал за Харвард, около меморандума, който задъвкаха тия дни кирчовци /цитат/:
„ Кирил ми оказа помощ да схвана играта му, тъй като ми описа по какъв начин и на какво са ги учили в Харвард. Слагаш една алена линия, мюретата, такива като ГЕРБ, се хвърлят върху нея – това е външният министър, и през това време печелиш всичко друго… Изведнъж външно министерство стана най-важното. После Денков излезе и сподели академично, че не било толкоз значимо, значимо било да се заменяем. И до момента в който се заменяем, всички организации и министерства остават за тях.
Евала на Кирил, по какъв начин изигра обществото и остави ГЕРБ да мрънкат за някакъв меморандум. Евала, в случай че са ги научили на нещо в Харвард, това е… “
Надявам се, че Бойко е наясно, какво ни споделя – тъй като с откровенията си за фокусника ПростоКирчо ни оставя може би едно от най-смразяващите удостоверение за коварствата на Прехода.
Свидетелство, че тукашната политика е мръснишка работа, че в нея вършеят и се надхитрят уличници, доверието посред им въобще не съществува и поради това и надлъгването още повече им се услажда.
И тази политика няма да стане по-малко неприлична, в случай че я припишем на Харвард.
Ние сме в положение да принизим всичко.
И Харвард няма по какъв начин да ни се опре, без значение че е учреден още през 1636 година – когато нашите тогавашни кирчовци най-вероятно са говорили на конете си на турски.
През последните години и Харвард не беше пощаден от кавги – най-скорошният е от началото на тази година, когато група еврейски студенти дадоха на съд университета, тъй като „ ползва политики, които не ги пазят в задоволителна степен от тормоз, подценява жалбите им и наема преподаватели, които поддържат антиеврейското принуждение и популяризират антисемитска агитация “.
Това е добра концепция, може да бъде приложена и у нас от някои тукашни неправителствени организации – да подадат тъжба против издевателството, който българските „ харвардци “ упражняват против личния си народец.
Преди време пък нашумя друга спекулация, обвързвана с изпитни измами – Харвард явно към този момент не е оня Харвард, с богове като Гълбрайт.
Още преди кирчовци да дебаркират тук, престижът на Харвард надали е бил изключително висок измежду локалните измамници, откакто подправена тапия от въпросния университет се е продавала единствено за 40 хиляди $.
Известна е фразата, че и входът към Рая има цена, с цел да бъде защитен той от сганта.
С 40 хиляди $ това не може да се случи.
Известна е и друга фраза, която също приписват на харвардските ученици: „ Истински благородник е оня, който знае по кое време да престане да бъде благородник “.
Това пък напълно не се отнася за нашите хора – те престават да бъдат джентълмени, още преди да са станали такива.
Те са си едни превъзходни измамници – съгласно Бойко – чак да им се възхитиш.
Мамят хората, с които сякаш ръководят страната, какво остава за простолюдието.
И какво дава отговор Кирчо на Бойко?
Направо си признава, че са разигравали спектакъл.
И Господ да стане пиар на този човек, той отново ще си „ дранчи “(негова е думата), каквото му скимне.
Ами Денков? Просто не е за поверие, че и той единствено е играл ролята на маниакален кандидат за поста външен министър.
Е, това към този момент в действителност е прекомерно. А публиката си мислеше, че той наивно изживява фантазията си да се снима със международни политици.
Но, така или другояче, ослепително се показа в ролята на мюре, на онази „ алена линия “, която ГЕРБ не трябва да пресичат.
Всичко обаче е било единствено игра, нищо повече, евтина игра, която се съчинява на завряла глава – хилондрят се и вършат българската политика.
И когато това им е омръзнало, отдръпват мюрето, към този момент не им е нужно, нали е просто един техен наемник, един послушник, който най-често въобще не вдява какви ги прави.
Тия дни Денков опозори и хан Кубрат – подари имитация на меча му на Зеленски, а оня му сподели, че не му трябват джунджурии, а ракети.
Зеленски и Кубрат – такава гротеска може да е плод единствено на една непремерена екзалтираност.
И, след всичко това, още веднъж сядат – и харвардци, и мюрета – отново да договарят, важно-важно, и най-много откровено загрижени за държавните каузи.
Интересно, дали и ББ не се е почувствал в някой миг мюре. Няма кой да го пита – с цел да не отнесе някой тупаник.
Във всеки случай, несъмнено е наясно, че в някаква степен функциите се разместват – негова беше концепцията да даде на „ джентълмените “ водещата роля в сакатия управнически модел, с цел да ги изтощи и злепостави до дъно.
А за себе си остави позицията на Наместника, който ги направлява бащински. Но се случи друго – и в този момент би трябвало да му повярваме, когато ни убеждава, че са ловки измамници, които биха преметнали и родните си майки.
Междувременно, те добре използваха наивността на простолюдието – а имат и един задоволително повратлив съюзник/медиите, които старателно придават тежест на очевидните им провали.
Никога не сме били очевидци на толкоз безсрамна и нападателна приемливост.
И севернокорейците биха се тормозили да показват изпражненията за рози.
Гледах по малкия екран министъра на културата – мирен човечец, някогашен артист – и даже да не е бил изключително надарен, добре играе ролята на изцяло ненужен служител.
И езикът му също е уместно прозрачен – и би трябвало да си огромен добряк, с цел да очакваш от този човек нещо ексцентрично, някакъв проблясък на мисълта, който да те впечатли, въпреки всичко е министър на културата, а не счетоводител, който се грижи единствено за заплатите на аркашките.
Разбира се, неуместно би било в наши дни да чакаме нашият министър на културата да е сходство на Андре Малро, примерно, само че пък сме имали кадърни министри – а в този момент този би трябвало да го съпоставяме с предходния измисленяк на Кирчо – Просто Наско – и да се утешаваме, че не е толкоз чалнат.
По някое време министърът загатна дългогодишната директорка на фамозната „ класическа “ гимназия Гергина Тончева. Това беше единственото свястно нещо в изявлението – с цел да се сетят и най-недосетливите, каква празнина ни оферират в наши дни Управниците ни.
Тончева беше, отвън всичко друго, и една храбра жена.
През 1987 година разговарях с нея в рубриката „ Събеседник по избор “ и тя сподели нещо популярно: „ Когато служителят на реда получава повече от учителя, това по никакъв начин не е удобно за една страна “ – и имаше поради таман България от времето на „ зрелия “ соц.
Вярно, цитира Ленин, само че и това си беше безспорно демонстрация на смелост в ония години.
А в този момент министърът на културата се хвалеше, че бил консенсусна фигура. Сякаш сме осъдени да имаме такива смелчаци.
Интервюто с Кръстев бе в рубриката „ Защо, господин министър? “ – и, без значение от напъните на Жени Марчева, евентуално единственото, което е останало в главите на телевизионните фенове е недоумението, за какво имаме подобен министър на културата – за какво в действителност?
В премиерното издание на „ Аз обичам България “, по някое време Кадиев измрънка нещо за богаташите от противниковия тим на Алипиев – а това бяха „ богаташите от чалгата “ Азис и Галена.
Те обаче просто смазаха младите артисти от другия тим.
Това пък какво значи?
А Денков ще бъде запомнен, единствено в случай че в оставащите му дни запаше бутафорния меч на хан Кубрат и най-сетне изпълни аптеките с инсулин.
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ