Хващали ли сте се на хоро?
Хващали ли сте се на хоро? Хорото доста наподобява на ученето в клас. Ако си по-близко до лидера, имаш късмет и по-бързо да напреднеш и по-добре да виждаш новите придвижвания, а и ритъма да хванеш, даже и да не си доста равномерен по природа. Ако си някъде в средата, към момента не е толкоз зле. Но в случай че си непрекъснато на опашката, все някой те дърпа, ритъмът не е не е толкоз явен – аха, аха да се откъснеш.
Водещият на хорото и той, като учителя. Има водещи, който стоят с тил към групата, демонстрират придвижванията, те си ги знаят, и единствено понякога се обръщат да видят дали групата повтаря. Контактът с очи съвсем изцяло липса и ти повтаряш, но няма кой да ти каже вярно ли е, или не е. Чак като се хванеш на хорото с другите, разбираш дали придвижванията ти са били правилни.
Има едни водещи, толкоз запленени от личната си съвършеност, че дори не се интересуват дали групата ги следва или не. А и колкото по-съвършен е водещият, толкоз повече разбираш, че не можеш. Има и друго водене. Един от положителните танцьори води хорото, а учителят се хваща до по-трудно справящите се, да им демонстрира и държи ритъма. Има и учители DJ-и, сменят музиката и стоят в профил да следят по какъв начин се мъчат танцьорите. Има и такива, които броят раз-два, опа, завъртане. И това прави работа, най-малко гласът те насочва и успокоява. Някои от играчите първоначално са като счупена играчка – махат ръце напред обратно, потеглят с неправилния крайник, дърпат другите от двете им страни. Има и такива, на които по им се отдава, и някак бързо хващат ритъма и придвижванията. Интересно е и като попаднат нови хора в групата. Обикновено тия, които са по-добри, са по първоначално само че хорото, а тия дето по-късно са пристигнали, се изтикват по към края и по този начин и не получават късмет да се усъвършенстват. Трябва си неизменност, предпочитание и целеустременост да не се откажеш и да преминаваш постепенно напред.
В някои танцови групи си има подчиненост. Тя не постоянно зависи от уменията, само че пък за сметка на това заковава участниците в строги касти на присъединяване. Естествено, постоянно има късмет и за солови осъществявания, хорото да си върви, а ти да си караш с твоя си темп и никак да не ти пука за този от ляво и или другия от дясно, камо ли за цялото хоро. С времето разбираш, че красиво и ритмично хоро се получава, когато има добър водещ, участниците са подредени уравновесено и всеки има поддръжката на индивида и от ляво, и от дясно. И дисциплинираност си би трябвало, не може без нея. Та по този начин и с ученето в групи – ритмично и уравновесено, без замайване и йерархични касти. Абе не е елементарно хорото, а и майсторлъкът да се води и да се учи в група също.
Автор: Мариана Георгиева
Инфо: www.myvelikoturnovo.com
