Първото подобие на танк: Бойната каручка срещу католическата църква
Хуситското военно придвижване не ужасява съперниците си само с обстоятелството, че се откъсва от католическата черква: методът, по който придвижването влиза в борба, и оборудването, което бойците употребяват, също е извънредно плашещо за враговете им.
Под ръководителя на въстанието, плашещо изглеждащ мъж на име Ян Жижка, хуситите се борят за освобождение от рестриктивните мерки на католическата черква. Приблизително през 1420 година стартира раздвижването на протестантството, защото хората в Унгария постепенно, но сигурно решават, че желаят да се освободят от папството.
Много преди някой да е чувал за Мартин Лутер, отстъпник на име Ян Хус става известен воин измежду тези, които желаят църковна промяна. Но колкото повече хора упорстват за това, толкоз повече католическата черква става по-агресивна, давайки ясно да се разбере, че всевъзможни мисли за протест ще бъдат третирани с свирепост. Църквата даже изгаря дисиденти, като Ян Хус, демонстративно, с цел да потвърди своята позиция.
Сигизмунд Люксембургски
В Унгария гибелта на Хус провокира отвращение. Тези, които го следват, организират въстание, водено от Жижка, което приключва със свалянето на крал Сигизмунд, чиито войски не успяват да отхвърлен ядосаните тълпи. Когато Жижка събира тези хора във официална, сплотена група, се ражда хуситското придвижване. Едноокото, притеснително лице на Жижка става известен знак на това придвижване на религиозна ревнивост.
Самият Жижка знае по какъв начин и по кое време да провежда борби, само че може би, и което е по-важно, той схваща какъв брой са значими и потребни. Тези транспортни средства са съвършените защитни структури за това време, с които да се отблъсква врага и да се обезпечи победа.
Ян Жижка
Когато са ситуирани по стратегически метод, тези „ бронирани “ каруци стават съвсем непробиваеми. Хуситската армия слага спирачки на колелата им, създавайки един тип стена, зад която бойците заемат позиции. Освен това всеки от тези танкове има стратегически изрязани отвори в страните си, тъй че оръжията да могат да се подадат. Войниците могат безвредно да останат в кръга от вагони и да стрелят по врага по избор. След като противниковата мощ е дефинитивно сломена, хуситите просто не престават нататък; доста борби се водени – и се печелят – по този метод.
Танковете водят непосредствено до първата хуситска победа, през март 1420 година Но крал Сигизмунд не приема леко отстраняването си. Той се пробва да им окаже напън през юли същата година, само че армията му не успява да пробие през военните вагони и още веднъж е пропъден от хуситите.
До 1427 година Жижка води хората си в доста борби и реализира няколко победи. Уморени непрекъснато да пазят личната си територия, хуситите нахлуват в Саксония и Силезия през 1428 година И макар че на няколко пъти са близо до проваляне, управлението и религиозната мощ на Жижка ги превеждат през много сполучливи акции.
Може би неизбежно триумфът довежда до вътрешни спорове и корупция. Много хусити губят от взор идеалите, които първоначално ги карат да провокират църквата и краля. Така че, когато Сигизмунд подхваща следващата офанзива през 1431 година, хуситските бойци съумяват да го отхвърлен, само че едва-едва.
Избухват още битки. До 1434 година Жижка е изцяло кьорав. А най-после, секта, наречена Благородните ултраквисти, събира войска и излиза против хуситите в борбата при Липани. Ултраквистите провеждат подправена капитулация, убеждавайки изтощената от войната хуситска войска да излезе иззад защитната си стена от военни вагони. В последвалата борба ултраквистите бързо побеждават.
Минават няколко години, само че най-накрая крал Сигизмунд съумява да се върне на трона си и католическата черква още веднъж заема твърдо управлението. Поне за известно време…
* * *
След хуситските войни бойните вагони остават в приложимост като особено тактическо оръжие на бохемските наемници, което надвива против рицарите или пехотинците. Успешната му история завършва, най-малко в огромните задължения, с развиването на артилерията на бойното поле: стена от почти 300 вагона е разрушена в борбата при Венценбах на 12 септември 1504 година от кулевриниерите и мускетите на ландсхутския полк на Георг декор Фрундсберг.
Отделно, военните вагони се употребяват и в Китай. Един от най-ранните образци за използването им във война като барикада е разказан в китайската историческа книга „ Книга на Хан “. По време на борбата при Мобей през 119 година прочие н. е., известният хански военачалник Вей Цин повежда армията си през изтощителен експедиционен поход през пустинята Гоби, единствено с цел да открие главната мощ на шанюй Иджъсие, която чака да ги обкръжи от другата страна. Използвайки вагоните като краткотрайни отбранителни укрепления, Вей Цин обезврежда първичните кавалерийски заряди, принуждавайки забавяне на боя и изкарвайки време за войските си да възстановят сили, преди да употребява прикритието на пясъчна стихия, с цел да стартира контранастъпление, което с преодоляват номадите.
