Какво празнуваме на 8 март?
Хулен и ненавиждан, уважаван и обичан, за едни 8 март е отживялост от соца, а за други - същински женски празник.
Денят е умислен като интернационално самопризнание на икономическите, политическите и публичните достижения на дамите. Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът последователно става част от културата на доста страни.
Днес този ден е просто мотив за мъжете да покажат внимание към дамите, а децата – еважение към майките. Нещо като композиция сред Ден на майката и Свети Валентин.
В България денят, по времето на социализма, празникът на дамата бе мотив за грандиозни банкети и големи букети. След 10 ноември, доста дами се отхвърлиха от празника, тъй като настояват, че мъжкото внимание би трябвало да е ежедневно, а не един път годишно. Много от тях го празнуват единствено като Ден на майката. Но и това е споно. В последно време обаче от ден на ден набира скорост полемиката, че денят на майката е християнския празник Благовещение.
По света, първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия.
Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд.
Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз.
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
През 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, на която, по предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота.
През 1977 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема 8 март да бъде приет за Международен ден за правата на дамите и за мир.
Постепенно, в годините, мирът отпадна от честванията на този ден, а феминистките придвижвания повече стряскат, в сравнение с радват мъжете.
Денят е умислен като интернационално самопризнание на икономическите, политическите и публичните достижения на дамите. Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът последователно става част от културата на доста страни.
Днес този ден е просто мотив за мъжете да покажат внимание към дамите, а децата – еважение към майките. Нещо като композиция сред Ден на майката и Свети Валентин.
В България денят, по времето на социализма, празникът на дамата бе мотив за грандиозни банкети и големи букети. След 10 ноември, доста дами се отхвърлиха от празника, тъй като настояват, че мъжкото внимание би трябвало да е ежедневно, а не един път годишно. Много от тях го празнуват единствено като Ден на майката. Но и това е споно. В последно време обаче от ден на ден набира скорост полемиката, че денят на майката е християнския празник Благовещение.
По света, първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия.
Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд.
Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз.
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
През 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, на която, по предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота.
През 1977 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема 8 март да бъде приет за Международен ден за правата на дамите и за мир.
Постепенно, в годините, мирът отпадна от честванията на този ден, а феминистките придвижвания повече стряскат, в сравнение с радват мъжете.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ