Христо Копано е роден в Истанбул и е вече шесто

Христо Копано е роден в Истанбул и е към този момент шесто потомство потомствен българин. Родът на татко му идва през 19-и век от костурското село Бобища, което в този момент и в Гърция. Родът на майка му е от Дебърско, Северна Македония, идва в Турция още през 1840-а година. В началото се хващат на работа при заможни локални турци, само че след това отварят сладкарски магазини, а родът на татко му - ресторанти. Прадядото имал шкембеджийница, дядо му става притежател на ресторант, а по-късно работи дълго като иконом в Българското учебно заведение " Екзарх Йосиф ", основано през 1896-а година в квартал Перабейоглу. Там са учили предците на Копано, там заместник-директор и учител е бил известният стихотворец Никола Фурнаджиев. 

Училищата на българите

" За съжаление или поради доста остарялата постройка, или поради някакви политически неразбирателства сред България и Турция тогава учебното заведение хлопва вратите. Все отново преди шест години основахме неделното учебно заведение, открихме следващата образователна година ", споделя откривателят на родовете на потомствените българи в мегаполиса. За наслада всяка година искащите да учат български език се усилват, само че невъзможността да се поддържа по-голяма постройка лимитира броя им. Екзархията дава безплатно пространствата си, но ако човек надникне в класните стаи, първата му асоциация ще бъде с килийните учебни заведения от предишното.

В двора на българското учебно заведение при Екзархията в ИстанбулСнимка: Vildan Bajryamova/DW

А " Екзарх Йосиф "  не е първото такова школо в Цариград - най-първото отваря порти през 1857-а година, учредено е в метоха на храма " Свети Стефан "  с името " Св. Св. Кирил и Методий ". Но и преди него обаче е имало учебни заведения и в разнообразни квартали на града - в Айналъ чешме, Топкапъ, Кумкапъ.

Страстта към архивите

Интересът на Христо Копано към историята на българските родове в Истанбул е още от детството му. Той е машинен инженер, само че се занимава и с българската общественост в мегаполиса и нейните корени в предишното. Издирва архивни документи, събира обстоятелства, взе участие в конференции, разгласява публикации. Скоро чака от щемпел да излезе книгата му с историческо проучване за квартал Шишли, където се намира Българската екзархия. " Лесно може да се потвърди, че през 1915-1920-а година българите са живеели точно към Екзархията, кварталът безусловно е бил български. Улицата зад постройката в миналото се е наричала Булгар чаршъсъ (Българската чаршия) - там са били магазините и фурните на българите. А и в този момент българската общественост обитава точно региона към Екзархията в Шишли ", прецизира Копано.

Недалеч от Екзархията се намира остарялата българска духовна семинария - Екзарх Йосиф закупил мястото още през 1890-те години. По-възрастните локални българи помогнали на откривателя със спомените си за най-космополитния квартал.

1984 - 1989: репресиите и прокудените

Копано помни и репресиите по отношение на турския етнос в България от 80-те години на предишния век, и ги дефинира като мрачни времена. " Това е срамна неточност на българската политика. Лично аз не можех да се примиря с прогонването на толкоз доста хора от родните им места и досега го считам за ненормално и аморално. Тогава ние, локалните българи, също бяхме под стрес и в потрес, въпреки никой от нас да не е живял в България и да не е видял тези събития ", спомня си той.

Българите тогава се тормозили от допустима реципрочна реакция на турската страна. Така изгубили българската болница - в тези смутни времена тя е отнета от Екзархията и става благосъстоятелност на страната. Според него напрежението сред двете страни обаче е преодоляно, връзките са естествени, а придошлите през 1989-а година български турци към този момент са интегрирани. " Виждал съм и съпреживявал доста драми на наложително пристигналите фамилии. Важното е, че и двете държави са наясно с голямата неточност на едната от това тъмно време. Много от изселниците получиха и българско поданство, а и те са самобитен мост сред културите на Турция и България ", разяснява Копано.

Българската общественост в Истанбул не се интересува от политиката - за нея значими са културата и образованието. И неслучайно е компактно ангажирана с поддръжката на църковните и просветителните средища. " Нашите парцели, черквите са културни монументи и за Турция. Важно е да се знае, че доста от основите на българската просвета са с корени тук, още преди България да се откъсне от Османската империя, а и най-голямата битка за българската черква се е водила точно в рамките на този град ", акцентира Копано.

Огнищата на православието в Османската империя

Копано добавя, че църквата " Свети Стефан "  е подаяние от Стефан Богориди, внук на Софроний Врачански, и тя е първият храм с свещенодействие на български в границите на Османската империя. Това е и мястото, където за пръв път е прочетен ферманът на султана, с който се дава самостоятелност на българската Екзархия. Началото е с 4-5 епархии, а Екзарх Йосиф съумява да получи фермани съвсем за цяла Македония и Тракия, малко преди Балканската война от 1912-а година.

През 1849 година с присъединяване на княз Стефан Богориди и доста българи от общността в Истанбул е открита Българската черква - първата в Османската империя. Из книгата " Българите - забравената общественост на остарелия Истанбул " Снимка: Buch: Ministerium für auswärtige Angelegenheiten - Bulg. Generalkonsulat in der Türkei / Foto: Vildan Bajryamova/DW

" Представете си по какъв начин в това време Скопие, Охрид, Битоля, Дебър, Лерин, Костур и всички градове, които в този момент са в Северна Македония и Гърция, са били към Българската екзархия. За страдание, това огромно дело изчезва с Балканската война, а и през днешния ден всички обстоятелства се поясняват много по-различно от историческите истини ", споделя Копано. За него остават неразбираеми претенциите на Македония към България, той счита, че те почиват на измислени обстоятелства. " Държа да подчертая, че и двата рода - на татко ми и на майка ми - са пристигнали от Македония, само че те са си българи, какъвто съм и аз. Историята не може да бъде изкривявана и изопачавана съгласно политическите ползи ", акцентира откривателят.

В Истанбул още има потомци на велики българи

Той споделя, че съгласно някои данни в средата на 19-и век в столицата на Османската империя са живели към 40-60 000 етнически българи, наричани в османските архиви " рум миллет "  (румелийска общност). И защото те са към Вселенската патриаршия, не се прави разлика сред българи, гърци, сърби, румънци, албанци и така нататък В Истанбул живеят потомците на Стефан Богориди, на Гаврил Кръстевич, на огромните бизнесмени и търговци от рода Тъпчилещови, свещениците Иларион Макариополски, Екзарх Антим, Екзарх Йосиф, Александър Екзарх живеят в Истанбул. През 19-и век в имперската столица се издават 16 български вестника, Петко Рачов Славейков печата вестник  " Македония ". След Балканската война доста от българите отхвърлят да се завърнат там, откъдето са пристигнали. " Моят дядо споделяше, че няма да се върне в Гърция, та да стане грък. Но 30-40 години по-късно общността понижава заради емиграцията в Америка, Канада, Австралия, Европа ", показва заместник-председателят на настоятелството.

Сега живите православни потомствени българи в Истанбул са не повече от 450-500 души, по данни на Екзархията. Най-младите обаче напущат и отпътуват за Европа. Оредяващите хора в общността се събират се в неделя на литургия, на празници, на сватби и кръщенета.

За България с любов

Христо Копано признава, че въпреки в никакъв случай да не е живял в България, я обича. Не е ходил в българско учебно заведение, знае езика от родителите си. Баща му в миналото му дал едно остаряло българско букварче, обяснил му буквите и по този начин дребният Христо се заел с проучването му. Завършил е френския лицей " Сан Беноа "  и Техническия университет в Истанбул, без да стопира да чете българска литература. Още тогава разбрал, че  Екзарх Йосиф, Драган Цанков и други българи са учили в същия лицей.

Книгата " Българите - забравената общественост на остарелия Истанбул " е издадена през 2022-а година от Министерство на външните работи - Генерално консулство на България в ИстанбулСнимка: Buch: Ministerium für auswärtige Angelegenheiten - Bulg. Generalkonsulat in der Türkei / Foto: Vildan Bajryamova/DW

" Факт е, че съм израснал в Истанбул, само че духът на българската просвета е жив в мен. Често пътувам, брачната половинка ми е от България - тя е новият шеф на българското учебно заведение и нямам никаква неприятна мисъл за нейната татковина, в противен случай ", споделя Копано. И акцентира, че не желае да бъде инструмент в ръцете на политиката - интересува го само българската просвета.  " Но пък е допустимо да заживея в България, когато се пенсионирам. Давам си сметка, че там средата е много по-различна и не знам по какъв начин бих се приспособил или работил това, на което съм се посветил - съхраняването на българската просвета и дух в Истанбул ".