Стихотворения от ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ е стихотворец, белетрист, публицист, документалист и издател. Роден е на 03.06.1951 година в град Кресна. Из-под неговото перо са излезли стихотворения и белетристични книги, измежду които " Вест за раждане ", " Един ден, една нощ ", " Пастирът на пчелите ", " Утопиите на Яне Сандански ", " Надникване в Русия ", " Поглед в близката история " и други Автор е на нашумялата графа " Черно на бяло ", която излиза във в. ДУМА, след това в уеб страниците " Поглед инфо " и " Ново време ". Носител на националната премия за журналистика " Георги Кирков " за 2018 година и на премията " Златно перо " на Съюз на българските журналисти за книга - 2024 година Стихотворенията, които публикуваме, са от новата му книга " Искри ".
Вълк
Оня вълк пред твоя дом е и към небето лунно
отново надига глава - висва езикът му неравен
и от страшната кървава сита зурла
тежък вопъл в тревата изтръпнала капе...
Как забравихме воя му и кафявата четина
и на черните нашенски гарвани грака?
С нозете си боси стъпкахме зъбите грозни
и без благосклонност строшихме на две гръбнака му.
Но ето го иде - със зъби и очи ненаситни,
със същият косъм пригладен. Ше скочи
и небесното кладенче отново ще опита
с огнен език да излочи.
Как и за какво - ненужни са всички въпроси -
пред дома ти вълк настървено вие на гибел.
Ти си на ход. Отваряй необятно вратите пред госта,
или против му излез.
Но в този момент - за финален път!
-------------------
Безадресно
Тая гъста, тая страшна мъгла
се скри, единствено аз си зная къде.
Сега ме виждаш и умерено ела,
от свойто високо и чисто небе!
В тая гъста, в тая страшна мъгла,
виждам единствено глас на сврака...
Само момент и сред ни в този момент,
без благосклонност ще падне мрака.
Тая гъста, тая страшна мъгла,
от която ме е толкоз боязън,
до последната струйка в мен се побра,
слънчице мое, ела!
---------------
Свобода
Толкова те търсих по белия свят,
че стигах постоянно до черния.
Но се връщам с теб, споделят - блед и слаб,
и с едно поверие.
А градушка и дъжд ли ме единствено
с изстрели точни удряха!
В пламналото море на кръвта ми
стихна бурята.
Сякаш всичко е към този момент свършило,
а небето, тържествено синьо,
имах вяра, че дойдеш ли, ще е същото,
че не сърцето, а слънцето ще изстине.
Но в този момент си свиркам по улиците разсеяно
и пораства в гърдите ми студът яростен...
Да, ти си тук и аз пребивавам, само че
не за теб, а със теб.
---------------
Мост
Събира се селцето на площада запустял,
очите болежка са - по дървения мост
проскърцва прашен рейс,
а жениците се кръстят като пред Христос.
И мислят си, че в случай че децата върне тука,
то мост от злато заслужава,
че този така под гумите пропуква,
като че ли от бастуните им е изработен...
Но отново е празен, празен... Боже,
по какъв начин сълзите в този момент да спрат,
че бликнат ли отдолу под забрадките им, може
мостчето да отнесат.
----------------
Извор
Знам, нов извор ще бликне
и струйката му нищо не ще може да спре.
От камък на камък ще скача, ще тича,
ще пада даже, само че ще пораства.
Ще сияе под слънцето, ще желае,
ще мечтае, в дълбоки пориви,
да пристигна мигът, да се плисне
в тъмнината на сухите корени.
Хиляди жажди и пожари да угаси.
Да познае какво е и зима, и лято...
Боже на правдата, прокълнат да си,
в случай че и неговият път свърши в тресавище!
Вълк
Оня вълк пред твоя дом е и към небето лунно
отново надига глава - висва езикът му неравен
и от страшната кървава сита зурла
тежък вопъл в тревата изтръпнала капе...
Как забравихме воя му и кафявата четина
и на черните нашенски гарвани грака?
С нозете си боси стъпкахме зъбите грозни
и без благосклонност строшихме на две гръбнака му.
Но ето го иде - със зъби и очи ненаситни,
със същият косъм пригладен. Ше скочи
и небесното кладенче отново ще опита
с огнен език да излочи.
Как и за какво - ненужни са всички въпроси -
пред дома ти вълк настървено вие на гибел.
Ти си на ход. Отваряй необятно вратите пред госта,
или против му излез.
Но в този момент - за финален път!
-------------------
Безадресно
Тая гъста, тая страшна мъгла
се скри, единствено аз си зная къде.
Сега ме виждаш и умерено ела,
от свойто високо и чисто небе!
В тая гъста, в тая страшна мъгла,
виждам единствено глас на сврака...
Само момент и сред ни в този момент,
без благосклонност ще падне мрака.
Тая гъста, тая страшна мъгла,
от която ме е толкоз боязън,
до последната струйка в мен се побра,
слънчице мое, ела!
---------------
Свобода
Толкова те търсих по белия свят,
че стигах постоянно до черния.
Но се връщам с теб, споделят - блед и слаб,
и с едно поверие.
А градушка и дъжд ли ме единствено
с изстрели точни удряха!
В пламналото море на кръвта ми
стихна бурята.
Сякаш всичко е към този момент свършило,
а небето, тържествено синьо,
имах вяра, че дойдеш ли, ще е същото,
че не сърцето, а слънцето ще изстине.
Но в този момент си свиркам по улиците разсеяно
и пораства в гърдите ми студът яростен...
Да, ти си тук и аз пребивавам, само че
не за теб, а със теб.
---------------
Мост
Събира се селцето на площада запустял,
очите болежка са - по дървения мост
проскърцва прашен рейс,
а жениците се кръстят като пред Христос.
И мислят си, че в случай че децата върне тука,
то мост от злато заслужава,
че този така под гумите пропуква,
като че ли от бастуните им е изработен...
Но отново е празен, празен... Боже,
по какъв начин сълзите в този момент да спрат,
че бликнат ли отдолу под забрадките им, може
мостчето да отнесат.
----------------
Извор
Знам, нов извор ще бликне
и струйката му нищо не ще може да спре.
От камък на камък ще скача, ще тича,
ще пада даже, само че ще пораства.
Ще сияе под слънцето, ще желае,
ще мечтае, в дълбоки пориви,
да пристигна мигът, да се плисне
в тъмнината на сухите корени.
Хиляди жажди и пожари да угаси.
Да познае какво е и зима, и лято...
Боже на правдата, прокълнат да си,
в случай че и неговият път свърши в тресавище!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ