Стихотворения от БЛАГО ПРАНГОВ
БЛАГО ИВАНОВ ПРАНГОВ е роден на 1.09.1933 година в село Бачево, Разложко. Завършил е българска лингвистика в СУ " Климент Охридски ". Работил е като преподавател, бил е виновен редактор на поетичното приложение на вестник " Вяра ", завеждащ отдел " Култура и обучение " на в. " Пиринско дело ". Автор на близо 20 книги с лирика, както и с журналистика. Член на Съюз на българските писатели. />
Иде ми...
Какво претърпял съм и още какво ли
ме чака на белия свят
в театъра със овластените функции
на политическия разврат?
И наслади бистри, и черни несгоди
на вселенския лаком площад
се трансформират в очаквания боси и голи
посредством острастения маскарад,
във който България горестно чезне
със ранени от смерч: сърце, душа
в дълбокосекретни изменнически бездни
от корупционна неистина.
Докога с тая фикс идея задгранична?
Накъде с тоя могъщ нагон?
Добродетелта ни е кървяща рана.
България - без небосвод:
Разединена от лакомия, кориди
И режисиран голосек!
Иде ми в задгробния свят да отида
за Левски - общественик - пълководец...
Само той острастеното гъмжило
във Народното събрание ни ще вразуми;
безнадеждието ще грохне безсилно
щом Апостола го жигосах!
Вечеровен
Вечеровен със покривало от вечерен здрач
над родното ми село се надвеси,
в крайселсия окастрен борикач
кълвач морзува в есенеещата есен.
По тайнствения разкрилен водосток
на времето се свлече глухоням вечерник
и заора вадичка след вадичка с невидимия плуг
на неограничен загадъчен сън сънят.
Вечеровен със наметалото си алено
над родното ми село се надвеси отново и отново.
Останах самичък във тайнството на заника разплавен
от грунда в боцавия баладичен мрак.
За кой ли път във тоя залезен пейзаж
със опранговани очаквания и със безгрижен дух туптя
и диря родовия необятния кураж
да жилавее пророкуваната от дедите следа.
Отново на Вечеровен се изкатерих.
В солуха есенен лютеж брижди.
Звездица бъска в хороскопа звезден
и осветява патинирания бронз на светлата ми религия.
Иде ми...
Какво претърпял съм и още какво ли
ме чака на белия свят
в театъра със овластените функции
на политическия разврат?
И наслади бистри, и черни несгоди
на вселенския лаком площад
се трансформират в очаквания боси и голи
посредством острастения маскарад,
във който България горестно чезне
със ранени от смерч: сърце, душа
в дълбокосекретни изменнически бездни
от корупционна неистина.
Докога с тая фикс идея задгранична?
Накъде с тоя могъщ нагон?
Добродетелта ни е кървяща рана.
България - без небосвод:
Разединена от лакомия, кориди
И режисиран голосек!
Иде ми в задгробния свят да отида
за Левски - общественик - пълководец...
Само той острастеното гъмжило
във Народното събрание ни ще вразуми;
безнадеждието ще грохне безсилно
щом Апостола го жигосах!
Вечеровен
Вечеровен със покривало от вечерен здрач
над родното ми село се надвеси,
в крайселсия окастрен борикач
кълвач морзува в есенеещата есен.
По тайнствения разкрилен водосток
на времето се свлече глухоням вечерник
и заора вадичка след вадичка с невидимия плуг
на неограничен загадъчен сън сънят.
Вечеровен със наметалото си алено
над родното ми село се надвеси отново и отново.
Останах самичък във тайнството на заника разплавен
от грунда в боцавия баладичен мрак.
За кой ли път във тоя залезен пейзаж
със опранговани очаквания и със безгрижен дух туптя
и диря родовия необятния кураж
да жилавее пророкуваната от дедите следа.
Отново на Вечеровен се изкатерих.
В солуха есенен лютеж брижди.
Звездица бъска в хороскопа звезден
и осветява патинирания бронз на светлата ми религия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




