Храненето има безспорна биологична функция. При човека обаче, то изпълнява

Храненето има безспорна биологична функционалност. При индивида обаче, то извършва още и значима психична, комункативна и обществена роля

и може да бъде следено умишлено. Ето за какво, бидейки част от волевата активност на личността, държанието на хранене може да се въздейства мощно от личностовите убеждения, волята и да стане обект на болестен развой.

Последното важи и за двете крайности – както болестното самоограничение, по този начин и голословния биологично свръхприем на храна.

Разбира се, културните особености на епохата, в която живее човек, се отразяват върху неговата персона, и по този метод са придавали разнообразни претекстове за въздържането от храна – като средство за оказване на напън (гладни стачки), симптом на божествена интервенция, способ за душевно извисяване (аскетична религиозна традиция), представление и други

От друга страна влечението на индивида към храната и склонността му към свръхконсумация (склонност, с която мнозина водят ежедневна битка) са негова еволютивна линия, построила се като отговор към честите оскъдици на храна в историята. Известно е, че от дълбока античност индивидът е търсил и описвал способи за справяне с последствията от преяждането и за ликвидиране на организма.

Като настрана заболяване гадуването е разказано в здравната литература преди към 3 века. Английският доктор R. Morton през 1689 год. дава следното определение – „ болестно положение на духа, породено от горест и грижи, при което болният наподобява като скелет, облечен в кожа, без значение, че липсва каквото и да е телесно заболяване. “

Булимията пък е включена в класификационните системи на заболяванията още през XVIII век като пристъпи на преяждане с следващо повръщане и затруднения като припадъци, гърчове, разрушени зъби и други

Свързани публикации.. 2500 българки страдат от анорексия и булимия 0 Йога в помощ при анорексия и булимия. Йога със Стела Колева 0 Има ли връзка сред остеопороза и анорексия нервоза? 2

Днес, подкрепени от напредналите познания и способи на медицината, можем доста по-задълбочено да преглеждаме аргументите за възникването на питателните разстройства и да вникнем в същността им.

В наши дни е известно, че разстройствата на храненето за многофакторно обусловени – взаимоотношението на голям брой фактори от биологично, психично, фамилно, обществено и културно естество в разнообразни комбинации между тях играят ролята на предразполагащи, отключващи и поддържащи болестта.

Предразполагащи фактори

Международни огромни изследвания разкриват водещата роля на наследствеността – съгласно тях тя е отговора за 58 до 80% от предразположеността към развиване на хранително разстройство. Това се затвърждава от проучванията при близнаци, които са разкрили 65-70% конкордантност за еднояйчните такива (носители на идентична генетична информация), за сметка единствено на 12% при двуяйчните. Наличието на болен от хранително разстройство член на фамилия носи 20 пъти по-голям риск за развиване на болестта и измежду неговите роднини.

Наличието на генетична дарба за този жанр разстройство нормално се демонстрира в пубертета под влияние на половите хормони и съставлява риск за развиване на болестта при избрани условия в живота – нормално свързани със стрес.

Мисълта в нашите мозъци протича с помощта на електричество и специфични субстанции – невромедиатори – предаващи сигналите сред невроните. Установено е съществуването измежду засегнатите на генетично заложени особености в мозъчните им невротрансмитерни системи. Така, при тях специфичност на серотониновите рецептори , предопределяща нараснала серотонинова интензивност, се открива трайно както преди развиването на болестта, по този начин и след излекуването му.

Друга специфичност в невротрансмитерните системи при засегнатите от питателните разстройства е дисфункцията на допаминовата система , причиняваща анхедония – по-ниското равнище на допамин прави подтика към храна и други удоволствия по-малък, податливост към ритуализиране на държанията, понижена сензитивност към качествата на храната и едва удоволствено преживяване от нея, както и една по-генерализирана некадърност за прекарване на директно наслаждение от нормалните за индивида базисни възнаградители като храната, секса, оправянето в живота и облагата.

Очаквайте повече за психо-социалните фактори в идната публикация. 4029