Храмов празник на руската църква „Покров на Пресвета Богородица“ в Айдемир
Храмов празник през днешния ден отбелязва съветската черква „ Покров на Пресвета Богородица “ в квартал " Татарица " на силистренското село Айдемир.
Вечерня и тържествена света литургия са част от ритуала, съпътстващ честванията в селото.
Църквата " Покров на Пресвета Богородица " е строена през 1750 година и няма аналог в страната. Това е единственият у нас православен старообряден съветски храм с 270-годишна история.
Камбаната, иконите, свещниците и богослужебните книги са от световноизвестната Киевско-Печорска лавра в Украйна. В Татарица живеят потомци на донски казаци от Русия, избягали от промените на император Петър Велики преди повече от 300 години.
За с. Татарица пишат Садък Паша (Чайковски) през 1842 година и Константин Иречек – през 1881 година
По остаряла традиция старообрядците дават на този ден и пиршество, което е вариация на познатия ни празничен курбан. А след тържествения обяд, провеждащ се в двора на черквата, празникът се придвижва в фамилията, в очакване на Димитровден, Коледа и Нова година.
Смята се, че на този ден, именуван още „ Проводи ”, „ се изпровождат ” топлите дни и всички стартират да се готвят за зимата. Реколтата е прибрана от полето, прави се равносметка за стореното през годината и се чертаят проекти за новата.
Вечерня и тържествена света литургия са част от ритуала, съпътстващ честванията в селото.
Църквата " Покров на Пресвета Богородица " е строена през 1750 година и няма аналог в страната. Това е единственият у нас православен старообряден съветски храм с 270-годишна история.
Камбаната, иконите, свещниците и богослужебните книги са от световноизвестната Киевско-Печорска лавра в Украйна. В Татарица живеят потомци на донски казаци от Русия, избягали от промените на император Петър Велики преди повече от 300 години.
За с. Татарица пишат Садък Паша (Чайковски) през 1842 година и Константин Иречек – през 1881 година
По остаряла традиция старообрядците дават на този ден и пиршество, което е вариация на познатия ни празничен курбан. А след тържествения обяд, провеждащ се в двора на черквата, празникът се придвижва в фамилията, в очакване на Димитровден, Коледа и Нова година.
Смята се, че на този ден, именуван още „ Проводи ”, „ се изпровождат ” топлите дни и всички стартират да се готвят за зимата. Реколтата е прибрана от полето, прави се равносметка за стореното през годината и се чертаят проекти за новата.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ